eea flag

Кликнете върху изображението, за да получите достъп до четиридневния UV индекс, прогнозиран от услугата за мониторинг на атмосферата на „Коперник“

Здравни въпроси

Слънчево изгаряне (т.е. зачервяване на кожата; или слънчевата еритема) и дъбенето са най-известните последици за човешкото здраве от прекомерното излагане на ултравиолетови лъчи (DWD, 2015 г.). Хроничното излагане на ултравиолетово лъчение може да причини дегенеративни промени в клетките, влакнестите тъкани и кръвоносните съдове, което през целия живот може да доведе до немеланомен рак на кожата. Периодичното излагане на високи дози UV лъчи, причиняващи слънчево изгаряне, особено в детска възраст, е свързано с (злокачествен) меланом (по-сериозен тип рак на кожата, една от причините за смърт от рак) (DWD, 2015 г.), особено сред тези с типове кожа, предразположени към изгаряне (IARC, n.d.).

Продължителното излагане на ултравиолетово лъчение играе роля в развитието на катаракта и други очни заболявания, отговорни за голяма част от зрителните увреждания в световен мащаб. Могат да възникнат и необичайни кожни реакции, дължащи се на светлочувствителност, като фотодерматози и фототоксични реакции към лекарства (Lucas et al., 2019 г.).

Въпреки това, малки количества UV радиация са от съществено значение за синтеза на витамин D, необходим за здравето на костите (SERC, n.d.) и имунната функция с ползи за кожни заболявания като псориазис (Lucas et al., 2019 г.). Поради това умереното излагане на слънчева светлина е от полза за здравето, особено в по-високите географски ширини. СЗО и др. (2002) „Глобален слънчев UV индекс — практическо ръководство“ обобщава ефектите върху здравето от излагането на ултравиолетово лъчение.

Наблюдавани ефекти

Честотата на злокачествения меланом при популациите със светла кожа се е увеличила през последните десетилетия, до голяма степен във връзка с личните навици във връзка с излагането на слънце (DWD, 2015 г.; Lucas et al., 2019 г.). В световен мащаб 76 % от новите случаи на меланом могат да се дължат на ултравиолетова радиация, предимно в Северна Америка, Европа и Океания (Hiatt and Beyeler, 2021 г.). В Европа Норвегия, Нидерландия, Дания, Швеция и Германия са имали най-висок процент на нови случаи на меланом на 100,000 души население в Европа през 2018 г. (WCRF, n.d.). Меланомът годишно отнема повече от 20,000 живота в Европа (Forsea, 2020 г.). В допълнение към въздействията върху кожата, продължителното излагане на ултравиолетово лъчение е свързано с голяма част от зрителните увреждания в световен мащаб (Lucas et al., 2019 г.).

Прогнозни ефекти

UV радиацията обикновено се влияе от промените в стратосферния озон и глобалното изменение на климата. Пониженият стратосферен озон позволява на повече UV-B (който има по-висока честота от UV-A, следователно е по-вреден за нас) да достигне земната повърхност. Обратно, увеличаването на облачната покривка, замърсяването, праха, дима от горски пожари и други частици, пренасяни във въздуха и водата, свързани с изменението на климата, намалява проникването на UV светлина (SERC, n.d.).

Тенденциите в ултравиолетовото лъчение в цяла Европа се различават значително през последните десетилетия. Въпреки че от 90-те години на миналия век в Южна и Централна Европа се наблюдава нарастваща тенденция в ултравиолетовите лъчи, тя е намаляла на по-високи ширини, като аерозолите (малки твърди или течни частици във въздуха) и облачното покритие засягат тези тенденции. В Централна Европа в периода 1947—2017 г. е установено, че промените в аерозолите са основният двигател на десетичните вариации в повърхностната слънчева радиация, достигащи земната повърхност (Wild et al., 2021 г.). Данните, регистрирани в четири европейски станции през периода 1996—2017 г., показват също така, че дългосрочните промени в ултравиолетовите лъчи се дължат не само на промените в аерозолите, но и на промените в облачността и повърхностния албедо (пропорция на слънчевата светлина, отразена от земната повърхност), докато промените в общия озон играят по-малко важна роля (Fountoulakis et al., 2019 г.). В Източна Европа, в периода 1979—2015 г., намаляването на общия озон и облачността доведе до увеличаване на дневната ултравиолетова радиация на нивото на земята, което би могло да засегне човешката кожа (еритемалната дневна доза) с до 5—8 % на десетилетие (Chubarova et al., 2020 г.).

Изменението на климата променя излагането на ултравиолетови лъчи и засяга начина, по който хората и екосистемите реагират на UV лъчите. За скандинавските държави изключително дългите периоди на ясно небе и регистрираните сухи и топли условия изглежда са основната причина за необичайно високите стойности на UVI през лятото на 2018 г. Такива изключителни условия са част от рекордните топлинни вълни, които засегнаха големи части от Централна и Северна Европа и се случват по-често през последните десетилетия. Основната връзка с изменението на климата, предизвикваща затопляне в Арктика и увеличаване на топлинните вълни, е в процес на разследване (Bernhard et al., 2020 г.).

Бъдещите регионални прогнози за ултравиолетовите лъчи в контекста на изменението на климата зависят най-вече от тенденциите в облака, аерозолите и водните пари и стратосферния озон. За Централна Европа в Доклада за оценка 6 на Междуправителствения комитет по изменение на климата се отдава ниско доверие на увеличаването на повърхностното излъчване, по-специално поради несъгласието в облачното покритие в рамките на глобалните и регионалните модели, както и на водните пари. Регионалните и глобалните проучвания обаче показват, че има средно доверие в увеличаването на радиацията в Южна Европа и намаляването на радиацията в Северна Европа (Ranasinghe et al., 2021 г.).

Освен това повишаването на температурите, свързани с изменението на климата, води до промени в поведението, като например увеличаване на времето на открито и проливане на защитно облекло, което води до повече излагане на ултравиолетови лъчи и рак на кожата, отколкото при по-ниски температури. Въпреки това, когато температурите са много високи, хората прекарват по-малко време навън, отколкото с малки повишения на температурата, като по този начин намаляват излагането на UV радиация. Въпреки че е трудно да се предскаже социалното поведение, ефектите от човешкото поведение в отговор на повишаването на температурата вероятно ще бъдат по-важен фактор за честотата на раковите заболявания на кожата, отколкото самото увеличение на ултравиолетовото лъчение (Hiatt and Beyeler, 2020 г.).

POlicy отговори

Предотвратяването на отрицателните последици за здравето на UV-лъчи включва двустранен подход в политиката, насочен към намаляване на самото ултравиолетово лъчение, от една страна, и повишаване на осведомеността за рисковете за здравето от излагането на ултравиолетови лъчи, от друга страна.  Първо, Монреалският протокол от 1987 г. (UNEP 2018) и Регламентът на ЕС за озоновия слой от 2009 г. имат за цел намаляване на изчерпването на стратосферния озон. Тези политики доведоха до намаляване на потреблението на озоноразрушаващи вещества в световен мащаб и в ЕС, който вече постигна целите си в съответствие с Монреалския протокол, но активно продължава постепенното си премахване. В резултат на това обхватът на озоновата дупка (т.е. частта от стратосферата над Антарктика, която е най-тежко изчерпена от озон) изглежда се изравнява. Въпреки това е необходимо да се направи повече, за да се намали глобалното използване на озоноразрушаващи вещества (ЕАОС, 2021 г.).

Второ, образователните кампании, насочени към повишаване на осведомеността относно опасностите, свързани с прекомерното излагане на ултравиолетови лъчи, се провеждат на международно равнище. Например програмата INTERSUN (сътрудничество между СЗО, Програмата на ООН за околната среда, Световната метеорологична организация, Международната агенция за изследване на рака и Международната комисия за защита от нейонизиращи лъчения) насърчава и оценява научните изследвания относно въздействието на ултравиолетовото лъчение върху здравето и разработва подходящ отговор чрез насоки, препоръки и разпространение на информация (СЗО, Н.Г.). През 2006 г. Европейската комисия представи препоръка относно етикетирането на слънцезащитните продукти, за да се даде възможност на потребителите да правят информиран избор (2006/647/ЕО).

На национално равнище много държави — членки на ЕС, предоставят прогнози за UV индекса (UVI) и свързаните с тях здравни съвети. UVI често се съобщава през летните месеци заедно с прогнозата за времето във вестниците, по телевизията и по радиото. Прогнозите за UVI на национални езици са достъпни за много европейски държави от техните метеорологични услуги (вж. примерите тук). UVI зрителите на английски език и за цяла Европа са достъпни например от Германската метеорологична служба, холандската интернет услуга за наблюдение на тропосферните емисии иФинландския метеорологичен институт.

FУртер информация

Препоръки

Language preference detected

Do you want to see the page translated into ?

Exclusion of liability
This translation is generated by eTranslation, a machine translation tool provided by the European Commission.