eea flag

Смъртни случаи, свързани с горски пожари (1980—2023 г.)

Източник: CATDAT от Risklayer GmBH.
Наборът от данни е изготвен и предоставен в рамките на Споразумението за нивото на обслужване на ЕАОС — Европейската комисия (RTD) относно „Интегриране на принципите за обмен и управление на данни на GEOSS в подкрепа на околната среда в Европа“. Вижте метаданните тук.

Здравни въпроси

Последиците за здравето от горския пожар включват както физически, така и психически ефекти. Прякото излагане на пламъци или лъчиста топлина може да причини изгаряния, наранявания и свързани с топлината заболявания (напр. дехидратация, топлинен удар), което може да доведе до смърт (Finlay et al., 2012 г.). Тежките изгаряния изискват грижи в специални отделения и носят риск от мултиорганни усложнения.

Димът от горски пожари съдържа високи нива на прахови частици (ПЧ), въглероден оксид и азотни оксиди. PM при дим от горски пожари има тенденция да има малък размер на частиците (в сравнение с PM в градския въздух) и има високо съдържание на оксидативни и провъзпалителни компоненти, което може да доведе до силни токсични ефекти (Dong et al., 2017). Излагането на тежък дим в районите около горския пожар може да причини дразнене на очите и кожата или да доведе до появата или обострянето на остри и хронични респираторни заболявания (Finlay et al., 2012 г.; Kiser, 2021 г.; Xu et al., 2020 г.). След горските пожари беше докладвано за увеличаване на случаите на преждевременна смърт, респираторни заболявания и брой на случаите на пневмония (ЕАОС, 2020 г.). Излагането на дим от горски пожари също е свързано със сърдечносъдови заболявания и смъртност в резултат на излагане на повишени концентрации на частици или от психологически стрес (Analitis et al., 2012 г.; Liu et al., 2015 г.).

Що се отнася до психичното здраве, хората, засегнати от травматични преживявания, като загуба на близки, увреждане на имущество или разрушаване на основна инфраструктура в техния район, са изложени на повишен риск от посттравматично стресово разстройство, депресия и безсъние. Тези ефекти могат да възникнат незабавно или в по-дългосрочен план (Xu et al., 2020 г.).

Популациите, които са особено уязвими към неблагоприятните ефекти на дима от горски пожари, включват възрастни хора, деца, хора с предшестващи сърдечно-съдови и/или респираторни заболявания и бременни жени. Работниците на открито и спасителните работници също са изложени на висок риск поради повишената им професионална експозиция (Xu et al., 2020 г.). Тъй като праховите частици в горския дим могат да достигнат разстояния до хиляди километри от пожара, населението на големи райони е изложено на повишен риск поради излагането на дим.

Наблюдавани ефекти

Между 1945 и 2016 г. 865 души в четири средиземноморски региона (Гърция, Португалия, Испания и италианският остров Сардиния) са загубили живота си в резултат на горски пожари. Повечето смъртни случаи са цивилни, като 366 души са убити, следвани от пожарникари (266) и екипаж на самолети (96) (Molina-Terrén et al., 2019 г.). Между 1980 и 2023 г. в 32 държави — членки на ЕИП, са регистрирани 741 смъртни случая, свързани с горски пожари (вж. прегледа на картата в горната част на страницата).

Замърсяването на въздуха с ПЧ2.5, причинено от растителни пожари в цяла Европа през 2005 г., е причинило над 1400 случая на преждевременна смърт; през 2008 г. са причинени над 1000 случая на преждевременна смърт (Kollanus et al. 2017). След поредица от горски пожари през 2002 г. близо до Вилнюс, Литва, случаите на респираторни заболявания са се увеличили 20 пъти (Pereira, 2015 г.). В анализ на горските пожари в Швеция през 2018 г. експозицията на фини прахови частици (PM2.5) е свързана с краткосрочни последици за здравето на дихателните пътища (Tornevi et al., 2021 г.). В някои общини в Португалия бяха установени силни положителни корелации между появата на горски пожари и броя на случаите на пневмония (Santos et al., 2015 г.).

Съществува голяма междугодишна променливост в броя на горските пожари и площите, изгаряни от тях, поради силните различия в метеорологичните рискови фактори. През 2018 г., характеризираща се с рекордни суши и високи температури, повече европейски държави страдаха от големи пожари от всякога в Средиземноморския регион, но също и в Северна и Централна Европа (Lancet Countdown и ЕАОС, 2021 г.). През лятото на 2021 г. хиляди хора бяха евакуирани поради пожари в Гърция и Южна Италия (уебсайт за европейските операции за гражданска защита и хуманитарна помощ, консултиран през ноември 2021 г.).

Прогнозни ефекти

Метеорологичните условия влияят върху натоварването на горивото, тъй като сушите засягат растителността; риск от запалване (чрез високи температури или гръмотевични бури); и разпространение на горски пожари (силни ветрове) (San-Miguel-Ayanz et al., 2020 г.).

Предвижда се повишаването на температурите и променените модели на валежите да увеличат честотата и интензивността на горските пожари и да удължат сезона на риска от горски пожари (Liu et al., 2010 г.; Pechony and Shindell, 2010 г.) — главно в средиземноморските страни, но и в умерените региони ще бъдат изправени пред нарастващ риск (Depicker et al., 2018 г.).

Очаква се експозицията на европейското население да се увеличи поради разширяването на районите, застрашени от пожари, както и разрастването на градовете в тези райони (ЕАОС, 2020 г.).

POlicy отговори

Планирането на земеползването, което намалява разрастването на градовете в горски и четкови зони, е важна мярка за ограничаване на въздействието на горските пожари върху населените места, както и регулирането на използването на незастроената земя около населените места, за да се избегнат дейности, които биха могли да причинят пожари. Насърчаването на видове земно покритие с ниски нива на риск от пожари (напр. зрели местни гори) е пример за нискотарифна мярка. Екстензивните селскостопански практики, като например използването на паша на животни в зоните на прекъсване, агролесовъдството, т.е. практиката за интегриране на дървесна растителност и селскостопански култури и/или добитък, са други инструменти за управление за намаляване на вероятността от възникване и разпространение на горски пожари (ЕАОС, 2020 г.).

Тъй като повечето горски пожари в Европа започват в резултат на човешка дейност (нападение или небрежност), повишаването на осведомеността е ключова мярка за намаляване на риска от горски пожари (ЕАОС, 2020 г.).

На европейско равнище Европейската информационна система за горски пожари (EFFIS) на Службата на ЕС за управление на извънредни ситуации по програма „Коперник“ (CEMS) наблюдава дейността по горски пожари в почти реално време и предлага месечни и сезонни прогнози за аномалии на температурата и валежите, които увеличават риска от горски пожари. На национално равнище съществуват примери за ранни предупреждения: в Португалия беше разработена национална система за предупреждение и предупреждение, при която предупрежденията се изпращат чрез текстови съобщения до мобилните телефони, действащи в райони, изложени на риск от горски пожари или други екстремни събития (ЕАОС, 2020 г.).

От 2019 г. насам Механизмът за гражданска защита на ЕС се модернизира с rescEU — програма, която предлага съвместна подкрепа на държавите в случай на бедствия чрез защита на гражданите и управление на рисковете. Европейската комисия съфинансира наличието на резервен флот на rescEU за борба с пожарите, за да се преодолеят потенциалните национални недостатъци при реагирането на горски пожари. Между 2007 г. и 2020 г. 20 % от всички искания за помощ чрез Механизма за гражданска защита на ЕС са били в отговор на горски пожари (ЕК, 2021 г.).

FУртер информация

Препоръки

Language preference detected

Do you want to see the page translated into ?

Exclusion of liability
This translation is generated by eTranslation, a machine translation tool provided by the European Commission.