Горски пожари

Смъртни случаи, свързани с горски пожари (1980—2023 г.)

^{Източник: CATDAT от RiskLayer GmBH. Наборът
от данни е изготвен и предоставен съгласно Споразумението за нивото на обслужване между ЕАОС и Европейската комисия (RTD) относно „Интегриране на принципите на GEOSS за споделяне и управление на данни в подкрепа на околната среда в Европа“. Вж. метаданните тук.}

Здравни въпроси

Последиците за здравето от горските пожари включват както физически, така и психически последици. Прякото излагане на пламъци или лъчиста топлина може да причини изгаряния, наранявания и заболявания, свързани с топлината (напр. дехидратация, топлинен удар), което може да доведе до смърт (Finlay et al., 2012 г.). Тежките изгаряния изискват грижи в специални отделения и носят риск от мултиорганни усложнения.

Димът от горски пожари съдържа високи нива на прахови частици (ПЧ), въглероден оксид и азотни оксиди. PM в дим от горски пожари обикновено има малък размер на частиците (в сравнение с PM в градския въздух) и има високо съдържание на окислителни и провъзпалителни компоненти, което може да доведе до силни токсични ефекти (Dong et al., 2017). Излагането на силен дим в районите около горски пожари може да предизвика дразнене на очите и кожата или да доведе до появата или обострянето на остри и хронични респираторни заболявания (Finlay et al., 2012 г.; Kizer, 2021 г.; Xu et al., 2020 г.). След горски пожари се съобщава за увеличаване на случаите на преждевременна смърт, респираторни заболявания и пневмония (ЕАОС, 2020 г.). Излагането на дим от горски пожари е свързано и със сърдечносъдови заболявания и смъртност в резултат на излагане на повишени концентрации на частици или от психологически стрес (Analitis et al., 2012 г.; Liu et al., 2015 г.).

Що се отнася до психичното здраве, хората, засегнати от травматични преживявания, като загуба на близки, увреждане на имущество или разрушаване на основна инфраструктура в техния район, са изложени на повишен риск от посттравматично стресово разстройство, депресия и безсъние. Тези ефекти могат да настъпят незабавно или в по-дългосрочен план (Xu et al., 2020 г.).

Популациите, които са особено уязвими към неблагоприятните ефекти на дима от горски пожари, включват възрастни хора, деца, хора с предшестващи сърдечно-съдови и / или респираторни заболявания и бременни жени. Работниците на открито и спасителите също са изложени на висок риск поради повишената си професионална експозиция (Xu et al., 2020 г.). Тъй като PM в дим от горски пожари може да достигне разстояния до хиляди километри от пожара, населението на големи райони е изложено на повишен риск поради излагане на дим.

Наблюдавани ефекти

Между 1945 г. и 2016 г. 865 души в четири средиземноморски региона (Гърция, Португалия, Испания и италианския остров Сардиния) са загубили живота си в резултат на горски пожари. Най-много жертви са били цивилни лица, като 366 души са били убити, следвани от пожарникари (266) и екипаж на въздухоплавателни средства (96) (Molina-Terrén et al., 2019 г.). Между 1980 г. и 2023 г. са регистрирани 741 смъртни случая, свързани с горски пожари, в 32 държави — членки на ЕИП (вж. визуализатора на картата в горната част на страницата).

Замърсяването на въздуха с ПЧ_2,5, причинено от горски пожари в цяла Европа през 2005 г., е причинило над 1400 случая на преждевременна смърт; през 2008 г. са причинени над 1000 случая на преждевременна смърт (Kollanus et al. 2017). След поредица от горски пожари през 2002 г. близо до Вилнюс, Литва, случаите на респираторни заболявания са се увеличили 20 пъти (Pereira, 2015 г.). В анализ на горските пожари в Швеция през 2018 г. експозицията на фини прахови частици (ПЧ_2,5) е свързана с краткосрочни последици за респираторното здраве (Tornevi et al., 2021 г.). В някои общини в Португалия бяха установени силни положителни корелации между появата на горски пожари и броя на случаите на пневмония (Santos et al., 2015 г.).

Налице е голяма междугодишна променливост в броя на горските пожари и площите, изгорени от тях, поради силните различия в метеорологичните рискови фактори. През 2018 г., характеризираща се с рекордни суши и високи температури, повече европейски държави пострадаха от големи пожари от всякога в Средиземноморския регион, но също и в Северна и Централна Европа (Lancet Countdown и ЕАОС, 2021 г.). През лятото на 2021 г. хиляди хора бяха евакуирани поради пожари в Гърция и Южна Италия (Европейски уебсайт за операции за гражданска защита и хуманитарна помощ, консултиран през ноември 2021 г.).

Прогнозни ефекти

Метеорологичните условия влияят на натоварването с гориво, тъй като сушите засягат растителността; риск от запалване (чрез високи температури или гръмотевични бури); и разпространение на горски пожари (силни ветрове) (San-Miguel-Ayanz et al., 2020 г.).

Очаква се покачващите се температури и променените модели на валежите да увеличат честотата и интензивността на горските пожари и да удължат сезона на риска от горски пожари (Liu et al., 2010 г.; Pechony и Shindell, 2010 г.) — главно в средиземноморските страни, но и в умерените региони ще бъдат изправени пред нарастващ риск (Depicker et al., 2018 г.).

Очаква се експозицията на европейското население да се увеличи поради разширяването на районите, предразположени към пожари, както и поради разрастването на градовете в тези райони (ЕАОС, 2020 г.).

Отговорина въпроси, свързани с политиката

Планирането на земеползването, което намалява разрастването на градовете в горските райони и районите с храсти, е важна мярка за ограничаване на въздействието на горските пожари върху населените места, както и регулирането на използването на неразработена земя около населените места, за да се избегнат дейности, които биха могли да причинят пожари. Насърчаването на видовете земно покритие с ниски нива на риск от пожари (напр. зрели местни гори) е пример за евтина мярка. Екстензивните селскостопански практики, като например използването на паша на животни в зоните на прекъсване, агролесовъдството, т.е. практиката на интегриране на дървесна растителност и селскостопански култури и/или добитък, са други инструменти за управление за намаляване на вероятността от възникване и разпространение на горски пожари (ЕАОС, 2020 г.).

Тъй като повечето горски пожари в Европа започват в резултат на човешка дейност (причина или небрежност), повишаването на осведомеността е ключова мярка за намаляване на риска от горски пожари (ЕАОС, 2020 г.).

На европейско равнище Европейската информационна система за горски пожари (EFFIS) на услугата на ЕС за управление на извънредни ситуации по програма „Коперник“ (CEMS) следи дейността във връзка с горските пожари в почти реално време и предлага месечни и сезонни прогнози за аномалии в температурата и валежите, които увеличават риска от горски пожари. На национално равнище съществуват примери за ранни предупреждения: в Португалия беше разработена национална система за предупреждение, при която предупрежденията се изпращат чрез текстови съобщения до мобилните телефони, работещи в райони, изложени на риск от горски пожари или други екстремни събития (ЕАОС, 2020 г.).

От 2019 г. насам Механизмът за гражданска защита на ЕС се актуализира с rescEU — програма, която предлага съвместна подкрепа на държавите в случай на бедствия чрез защита на гражданите и управление на рисковете. Европейската комисия съфинансира наличието на резервен противопожарен флот на rescEU, за да се преодолеят потенциалните национални недостатъци при реагирането на горски пожари. Между 2007 г. и 2020 г. 20 % от всички искания за помощ чрез Механизма за гражданска защита на ЕС са били в отговор на горски пожари (ЕК, 2021 г.).

Препратки

• Аналит, A. et al. (2012) Горските пожари са свързани с повишена смъртност в гъста градска среда. Окупация. В околната среда. Аз съм Мед. 69, 158—162. https://doi.org/10.1136/OEM.2010.064238

• Depicker, A. et al. (2018 г.) A first wildfire risk assessment for Belgium (Първа оценка на риска от горски пожари за Белгия). Аз съм Нат. Опасностите на Земята Syst. Научноизследователска дейност. Да го обсъдим. 1—32. https://doi.org/10.5194/NHESS-2018-252

• Dong, T.T.T. и др. (2017 г.) Оценка in vitro на токсичността на емисиите от горски пожари: Преглед. Научноизследователска дейност. Общо за околната среда. 603–604, 268–278. https://doi.org/10.1016/J.SCITOTENV.2017.06.062

• ЕК (2021 г.) Горски пожари.

• ЕАОС (2020 г.) Urban adaptation in Europe: как градовете реагират на изменението на климата.

• Finlay, S.E. et al. (2012) Въздействие на горските пожари върху здравето. ПЛОС Кър. 4. https://doi.org/10.1371/4F959951CCE2C

• Kizer, K.W. (2021 г.), Wildfire Smoke Pollution, Climate Change, and Skin Disease (Замърсяване с дим от горски пожари, изменение на климата и кожни заболявания). JAMA Dermatology 157, 639—640. https://doi.org/10.1001/JAMADERMATOL.2021.0026

• Kollanus, V. et al. (2017 г.) Смъртност, дължаща се на експозиция на ПЧ2,5 с произход от растителност в Европа — оценка за 2005 г. и 2008 г. В околната среда. Перспектива за здравето. 125, 30—37. https://doi.org/10.1289/EHP194

• Lancet Countdown и ЕАОС (2021 г.) The Lancet Countdown on Health and Climate Change: Реагиране на здравните рискове от изменението на климата в Европа.

• Liu, J.C. et al. (2015) Систематичен преглед на въздействието върху физическото здраве от непрофесионално излагане на дим от горски пожари. В околната среда. Рез. 136, 120—132. https://doi.org/10.1016/J.ENVRES.2014.10.015

• Liu, Y. et al. Тенденции в глобалния потенциал на горските пожари в условията на променящ се климат. „За“. Аз съм Екол. Управлявай. 259, 685—697. https://doi.org/10.1016/J.FORECO.2009.09.002

• Molina-Terrén, D.M. et al. (2019 г.) Анализ на смъртните случаи от горски пожари в Южна Европа: Испания, Португалия, Гърция и Сардиния (Италия). Инспектор Джей Уайлдл. Пожар 28, 85—98. https://doi.org/10.1071/WF18004

• Pechony, O. and Shindell, D.T. (2010) Движещи сили на глобалните горски пожари през последното хилядолетие и предстоящия век. Прок. Аз съм Натл. Акад. Научноизследователска дейност. U. S. A. 107, 19167–19170. https://doi.org/10.1073/PNAS.1003669107

• Pereira, P. (2015 г.) Wildfires in Lithuania, in: Bento Gonçalves, A. J. и Vieira, A. A. B. (Eds), Wildland Fires: A Worldwide Reality, Nova Science Publishers, Inc., New Yoerk, стр. 185—198.

• San-Miguel-Ayanz, J. et al. (2020 г.) Горски пожари в Европа, Близкия изток и Северна Африка през 2019 г.

• Santos, M.Y. et al. (2015) Дали горските пожари и пневмонията са пространствено и временно свързани? Лекция. Бележки Comput. Научноизследователска дейност. (включително Subser. Лекция. Бележки по чл. Разкажи ми. Лекция. Notes Bioinformatics) 9043, 42–53. https://doi.org/10.1007/978-3-319-16483-0_5

• Tornevi, A. et al. (2021 г.) Последици за респираторното здраве от дима от горски пожари през лятото на 2018 г. в регион Jämtland Härjedalen, Швеция. Инт.Дж.Енвирон. Рез. "Публично изцеление". 2021 г., том 18, стр. 6987 18, 6987. https://doi.org/10.3390/IJERPH18136987

• Xu, R. et al. (2020 г.) Wildfires, Global Climate Change, and Human Health (Горските пожари, глобалното изменение на климата и човешкото здраве). The New England Journal of Medicine 2020 (Списание по медицина на Нова Англия 2020 г.); 383: 2173-2181 https://www.nejm.org/doi/full/10.1056/NEJMsr2028985