Действия за адаптиране

Действията за адаптиране имат за цел да приспособят природните или човешките системи в отговор на действителни или очаквани климатични стимули или тяхното въздействие. Те обикновено са насочени към специфично въздействие върху климата и/или сектор на адаптация. Планирането на действия за адаптиране се извършва в Карпатските планини, които са особено уязвими по отношение на последиците от изменението на климата.

„Несъвършеното бъдеще: „Изменението на климата и адаптацията в Карпатите“ обобщава ключовите действия за адаптиране в уязвимите сектори на региона: водни ресурси, гори, влажни зони, пасища, селско стопанство и туризъм. С приемането на Стратегическата програма за адаптиране към изменението на климата в региона на Карпатите Конференцията на страните (COP) призовава договарящите се страни, местните и регионалните власти и други заинтересовани страни, участващи в управлението и развитието на региона на Карпатите, да формулират политики и стратегии за адаптиране към последиците от изменението на климата и за смекчаване на неблагоприятните последици от него. Целта на програмата е да се подпомогнат държавите членки на Карпатската конвенция, местните и регионалните власти и други заинтересовани страни, участващи в управлението на региона на Карпатите, да формулират отговори на изменението на климата като начин за гарантиране на устойчивото развитие в региона. Дневният ред беше обсъден на срещи и семинари с представители на държави и наблюдатели на Карпатската конвенция, както и с други заинтересовани страни. Той беше одобрен на Четвъртата среща на Конференцията на страните по Карпатската конвенция (COP4) на 23—26 септември 2014 г. Стратегическата програма включва препоръки за разработване на политики, институционални промени и мерки за адаптиране, основани на екосистемите. В обобщение се стига до заключението, че свързването на различни политики за опазване на природата, управление на речните басейни и устойчиво земеделие би могло значително да укрепи региона на Карпатите и неговата устойчивост спрямо изменението на климата. Добавената стойност на засиленото транснационално сътрудничество и съвместните дейности е особено важна при планирането на адаптирането към изменението на климата, тъй като много от прогнозираните последици от изменението на климата, като например сезонните промени в температурата и валежите, ще възникнат в обширни географски райони, което ще засегне няколко държави едновременно.

Интегриране на адаптацията в други сектори на политиката

Мерки за адаптиране на водните ресурси

Една от най-ефективните мерки за адаптиране срещу комбинираната заплаха от суши и наводнения в Карпатските планини е местното съхранение на вода.Капацитетът за съхранение може да бъде увеличен чрез блокиране на (старите) дренажни канали, които са били изкопани в миналото, но които често вече не служат за цел. Премахването на пътните мрежи също може да насърчи съхранението, особено в източните Карпати. Премахването на пътищата обаче изисква адаптиране на земеползването. Дейностите, които изискват често транспортиране (напр. производство на сено), трябва да бъдат заменени от безтранспортни употреби, като например паша или опазване на природата. (Пре)създаването на влажни зони и езера увеличава капацитета за съхранение и позволява събирането на дъждовна вода. Структурни мерки като изграждане на язовири, резервоари за вода и подземни резервоари също помагат. Изграждането на язовири обаче трябва да бъде внимателно планирано, за да не се увреждат речните екосистеми. Подповърхностното съхранение на вода може да се подобри чрез опазване и възстановяване на естествените пасища, така че повече дъждовна вода да може да прониква в по-дълбоките слоеве на почвата. Тази мярка за земеползване се препоръчва особено за карстовите системи в Карпатския регион, където пасищата са основните източници на водоснабдяване за подземните водни ресурси.

Мерки за адаптиране на горите и горското стопанство

Държавите от Карпатите имат ограничен капацитет да предприемат мерки, за да помогнат на горите и горското стопанство да се адаптират към изменението на климата. Нито един от тях все още не е разгледал пряко изменението на климата в законодателството си в областта на горското стопанство (въпреки че въпросът обикновено е включен в националните стратегии). Адаптивният капацитет е значително по-нисък в румънската и сръбската част на Карпатския регион в сравнение със западните Карпати.Адаптацията следва да бъде насочена към практическо управление на горите и законодателство и да се гарантира, че оценката на риска се взема предвид при планирането и управлението на горите. Това става все по-важно и е необходимо да се промени традиционното управление, ориентирано към производството на дървен материал, към адаптивно управление, съобразено с риска. Адаптивното управление на горите използва концепции като горско стопанство с непрекъснато покритие и близко до природата горско стопанство, за да се увеличи адаптивният капацитет на горите и да се намалят очакваните рискове. То увеличава дела на толерантните към суша видове, главно дъбовете, и намалява дела на уязвимите иглолистни и букове, изискващи вода, на по-ниски височини. Необходимо е да се насърчават промените в състава на дървесните видове в подкрепа на толерантността към суша в горите. Същевременно делът на уязвимите норвежки смърчови гори трябва да бъде значително намален. Съществуващите горски насаждения могат да бъдат по-устойчиви чрез увеличаване на броя на видовете на щанда по този начин, увеличаване на биологичното разнообразие и чрез разгръщане на местни видове.Друга важна линия на действие е да се консолидират и хармонизират системите за мониторинг на горите, за да се предостави информация в подкрепа на адаптивното управление на горите. Това включва мониторинг на инвазивните вредители и болести, които се срещат отвъд националните граници. Тъй като повишената суша ще увеличи риска от горски пожари, предотвратяването на горски пожари е важна мярка за адаптиране. На ландшафтен мащаб трябва да се създаде осведоменост относно незаменимата роля на горите в интегрираното управление на речните басейни, по-специално за биологичното разнообразие, регулирането на водите и контрола на ерозията. Необходими са политики на равнище ландшафт, за да се избегне разпокъсаността на горите и да се поддържа свързаността на по-големите горски райони в подкрепа на естествената миграция и генните потоци на видовете.

Мерки за адаптиране на влажните зони

Стратегиите за адаптиране на влажните зони са тясно свързани с мерките за повишаване на устойчивостта на хидроложките системи. Това включва използване на влажни зони с по-голяма надморска височина за задържане на вода и предотвратяване на върхови зауствания, разширяване на заливните равнини, така че те да могат да съхраняват и изхвърлят повече вода и (повторно) създаване на влажни зони за попълване на подземни води. Защитата на влажните зони трябва да бъде интегрирана с практиките за контрол на наводненията и програмите за подпомагане, насочени към възстановяване на влажни зони и торфища, възстановяване на заливните равнини и създаване на нови влажни зони и езера.На места, където възстановяването на влажни зони е трудно, силно се препоръчва да се намали външният неклиматичен натиск, като например промените в земеползването и замърсяването. Подобряването на свързаността между влажните зони и водните обекти може да помогне на видовете да се движат, както и да запази разнородността на местообитанията и биологичното разнообразие, което може да осигури генетично разнообразие за успешна адаптация. Тъй като информацията за влажните зони е оскъдна, приоритетно действие е също така да се наблюдава състоянието на водите и водните екосистеми.

Мерки за адаптиране на тревни съобщества

Има предвид голямо разнообразие от управлявани тревисти типове местообитания, всички характеризиращи се с къса растителност от треви и билки. Екологичната стойност на затревените площи зависи от ниското вложено селско стопанство, като например производството на сено и пашата, а впоследствие мерките за адаптиране се основават на подпомагане на земеделските стопани да поддържат тези ниско вложени селскостопански дейности. Изменението на климата води до промени в наличието на вода, а увеличеният или намален вегетационен период води до промени в структурата на растителността и до загуба на биологично разнообразие. Като цяло могат да бъдат определени следните мерки за адаптиране: (Тези мерки трябва да се разглеждат в съчетание с предложените мерки за селското стопанство)

• Прилагане на агроекологични мерки и планове за управление по „Натура 2000“;
• Разнообразяване на икономическите възможности чрез производство на местни природосъобразни продукти;
• Адаптиране на управлението чрез паша и косене и избягване на изоставянето, мулчирането и торенето.

Адаптирането на управлението на пасищата може да се извърши например чрез забавени дати на косене или по-ниски интензитети на паша. Тъй като тези промени оказват въздействие върху доходите на земеделските стопани, земеделският стопанин трябва да бъде компенсиран чрез агроекологични мерки. Това може да се постигне чрез определяне на типовете тревни местообитания като защитена зона съгласно Директивата на ЕС за местообитанията или чрез подпомагане на земеделските стопани чрез агроекологични програми. Мерките за адаптиране, насочени към предотвратяване на загубата на специфичния ландшафт и биологичното разнообразие на полуестествените пасища в Карпатите, са неделими от предложените мерки за адаптиране на селското стопанство, тъй като тяхното съществуване зависи от традиционните селскостопански практики. Определянето на тези тревни съобщества като защитена зона е друга мярка за адаптиране, тъй като може да спомогне за осигуряване на управлението. Мониторингът на разпространението на видовете и борбата с инвазивните видове също са важни мерки за адаптиране.

Мерки за адаптиране на селското стопанство

За дребните земеделски стопани потенциалните варианти за адаптация могат да включват промени в датите на сеитба и сортовете култури, подобрени системи за управление на водите и напояване, адаптирани практики за хранене на растенията, защита и обработка на почвата. За да се постигне по-широката цел за устойчиво селско стопанство и развитие на селските райони в условията на променящ се климат, политиките следва да подкрепят земеделските стопани, които се стремят да се адаптират. Настоящият модел на икономическия пазар оставя в неизгодно положение дребномащабните традиционни стопанства, типични за региона на Карпатите. Селскостопанските дейности, като например пашата на пасища с висока надморска височина, вече не са икономически осъществими. Земеделските стопани се нуждаят от техническа и финансова подкрепа, например чрез агроекологични мерки, за да запазят дейността си и да избегнат превръщането на пасищата в гори. Предвид развитието в региона на Карпатите (включително изоставянето на земи, прекомерната паша, застаряващото население и ограничените бюджети за действия на правителството) е необходимо селските райони да бъдат насърчавани като привлекателно място за живеене, работа и стопанска дейност. По-конкретно следните мерки могат да помогнат на земеделските стопани и селското стопанство да се адаптират към последиците от изменението на климата; въвеждане на агроекологични мерки (вж. също и за пасищата); допълнителни мерки за улесняване, подобряване на уменията и предприемачеството, преработка и предлагане на пазара на селскостопанско или местно равнище (за специфични местни продукти) и подобряване на достъпа до пазарите. Мерките за адаптиране трябва да бъдат насочени както към климатичните, така и към неклиматичните фактори, тъй като и двете оказват значително взаимосвързано въздействие върху пасищата. Мерките за адаптация могат да бъдат успешни само когато укрепват социално-икономическата устойчивост на общностите, живеещи в страната, и когато се стремят към икономически жизнеспособна провинция.

Мерки за адаптиране на туризма

На много места потенциалът за развитие на туристическия сектор не се използва достатъчно и липсва устойчивост за справяне с промените или за извличане на ползи от съществуващите възможности. В светлината на адаптацията към изменението на климата се препоръчва развитието на туризма да се основава на специфичната природна красота и култура на Карпатите, като същевременно се ограничава развитието на масовия туризъм. Това означава, че развитието на туризма следва да бъде интегрирано в по-широкото планиране, за да продължи диверсификацията на курортите и пазарите и да се насърчава устойчивото развитие. Конкретните действия включват насърчаване на целогодишни устойчиви дестинации с добри места за настаняване (напр. уелнес и конферентни хотели), подкрепа на проекти за благоприятен за климата зимен спорт (напр. алтернативно проектиране на ски писти) и развитие на екотуризъм, здравен туризъм и активен туризъм (като колоездене и туризъм). Освен това се предлагат мерки в подкрепа на развитието на туристически информационни мрежи в региона, включващи настаняване, доставчици и туристически организации. Тези мрежи ще предоставят актуална информация и предупреждения относно условията, свързани с туризма (време, дълбочина на снега, опасности, пътни условия и условия на движение и т.н.).

Европейска комисия

Европейска агенция за околна среда