Дунавска област

Държави от региона

Дунавската зона за сътрудничество се простира от Черна гора (Германия) до Черно море (Румъния-Украйна-Молдова), обхващаща целия басейн на река Дунав. Областта на сътрудничество за периода 2021—2027 г. съвпада с предходния програмен период (2014—2020 г.) и включва: Австрия, България, Хърватия, Чешката република, югоизточните провинции Баден-Вюртемберг и Бавария в Германия, Унгария, Румъния, Словакия, Словения, както и Босна и Херцеговина, Молдова, Черна гора, Сърбия и четири провинции на Украйна. Карта, сравняваща старите и новите граници, може да се види тук.

Политическа рамка

1.     Програма за транснационално сътрудничество

Програмата на Interreg за региона на река Дунав за периода 2021—2027 г. беше приета^на 29 ноември 2022 г. Дунавската програма Interreg (DTP) насърчава икономическото, социалното и териториалното сближаване в региона на река Дунав чрез интегриране на политиките в избрани области.

Програмата за периода 2021—2027 г. работи около четири приоритета:

• Приоритет 1: По-конкурентоспособен и по-интелигентен Дунавски регион
• Приоритет 2 По-екологичен, нисковъглероден Дунавски регион
• Приоритет 3: По-социален Дунавски регион
• Приоритет 4: По-добро управление на сътрудничеството в Дунавския регион.

Адаптирането към изменението на климата и намаляването на риска от бедствия се разглеждат главно в приоритет 2 и са специално разгледани в специфичната цел 2.4 (Насърчаване на адаптирането към изменението на климата и предотвратяването на риска от бедствия, устойчивост, като се вземат предвид екосистемните подходи). Подпомаганите проекти вземат предвид съществуващите механизми и решения, за да се постигнат полезни взаимодействия и да се избегне дублирането на усилията. Очаква се действията за транснационално сътрудничество да създадат по-добре подготвено и по-устойчиво общество, икономика и природа. Що се отнася до въпросите, свързани с биологичното разнообразие, очаква се по-нататъшни транснационални действия да доведат до резултати по специфичната цел 2.7 (Подобряване на опазването и опазването на природата, биологичното разнообразие и зелената инфраструктура, включително в градските райони, и намаляване на всички форми на замърсяване). В тази връзка програмата се застъпва за координирани и хармонизирани мерки в рамките на транснационално значими екологични региони, гарантиращи устойчивост и адаптиране към изменението на климата, за да се намали въздействието му върху биологичното разнообразие.

През програмния период 2014—2020 г. в Дунавската програма по Interreg бяха разгледани предизвикателствата, свързани с изменението на климата, главно в контекста на транснационалното управление на водите, управлението на наводненията и свързаното с тях управление на риска. Адаптирането към изменението на климата и намаляването на риска от бедствия бяха изрично разгледани в рамките на приоритет 2, съответстващ на тематичната цел на програмата „Околна среда и ефективно използване на ресурсите“ (ТЦ6).

2.     Макрорегионални стратегии

Стратегията на ЕС за региона на река Дунав (EUSDR), приета от Европейската комисия през декември 2010 г. и одобрена от Европейския съвет през 2011 г., е макрорегионална стратегия, разработена съвместно от ЕК, дунавските държави и заинтересованите страни с цел съвместно справяне с общите предизвикателства. Стратегията има за цел да създаде синергии и координация между съществуващите политики и инициативи, които се провеждат в региона на река Дунав.

Преразгледаният план за действие на ЕС (2020 г.) за EUSDR има три основни цели: актуализиране и рационализиране на действията, посочени в предишния план за действие на региона (2010 г.); да предостави по-стратегически насоки за изпълнението на EUSDR; постигане на по-добра съвместимост на плана за действие на EUSDR с други програми и инструменти за финансиране. В плана се определя портфейл от 85 действия за 12-те приоритетни области (ПД), определени от EUSDR. Въздействията от изменението на климата и въпросите, свързани с адаптирането към изменението на климата, се открояват в екологичния стълб на стратегията, който се състои от приоритетна област 4 „Възстановяване и поддържане на качеството на водите„(PA4), приоритетна зона 5 „Управление на рисковете за околната среда„(PA5) и приоритетна област 6 „Опазване на биологичното разнообразие, ландшафтите и качеството на въздуха и почвите“ (PA6). Сред тях PA5 има най-голямо значение за адаптацията. Планът за действие на EUSDR насърчава действия за: предвиждане на регионалните и местните въздействия на изменението на климата за намаляване на риска от бедствия (действия 2, 3, 4, 5, PA5); адаптиране към въздействието на изменението на климата върху качеството и количеството на водата и подпомагане на интелигентното използване на водния ресурс (действие 6, PA4); екологично възстановяване на влажните зони, особено в делтата на река Дунав (действие 10, PA6).

Поради географското припокриване с други макрорегиони, Европейската стратегия за Алпийското пространство (EUSALP) и Европейската стратегия за региона на Адриатическо и Йонийско море (EUSAIR) до известна степен са от значение за транснационалното сътрудничество в областта на адаптирането в региона на река Дунав.

3.     Международни конвенции и други инициативи за сътрудничество

Основната цел на Конвенцията за опазване на река Дунав (DRPC) е да се гарантира, че повърхностните и подземните води в басейна на река Дунав се управляват и използват по устойчив и равноправен начин. Страните, подписали конвенцията, се споразумяха да си сътрудничат по основни въпроси, свързани с управлението на водите. Изменението на климата се разглежда непряко, като се цели, наред с другото, опазването, подобряването и рационалното използване на повърхностните и подземните води, както и превантивните мерки за контрол на опасностите, произтичащи от аварии, включващи наводнения. Създадена е Международната комисия за опазване на река Дунав (ICPDR) за координиране на прилагането на конвенцията. ICPDR работи за управление на риска от наводнения по устойчив начин. Експертната група за защита от наводнения (FP EG) подкрепя изпълнението на Програмата за действие за устойчива защита от наводнения в басейна на река Дунав. Той също така подкрепя дейностите, свързани с прилагането на Директивата на ЕС за наводненията, като разработването на карти на опасностите от наводнения и картите на риска от наводнения и плана за управление на риска от наводнения в басейна на река Дунав. През февруари 2021 г. министрите на държавите членки, членът на Европейската комисия и висшите служители, отговарящи за прилагането на Конвенцията за опазване на река Дунав, одобриха Декларацията от Дунав от 2022г. — Визия за интегрирано управление на водите в нашия общ басейн, изграждане на устойчиво бъдеще в басейна на река Дунав“. Той приветства целите и ключовите послания на стратегията на ICPDR за адаптиране към изменението на климата от 2018 г. и потвърждава отново последиците от изменението на климата (сухота, недостиг на вода, екстремни хидроложки явления и други въздействия) като нов важен въпрос за управлението на водите за басейна на река Дунав.

За да се подобри координацията на трансграничните дейности за управление на водите, свързани също така с адаптирането към изменението на климата и намаляването на риска от бедствия, в басейна на река Дунав, Международният комитет за борба с изменението на климата и EUSDR постигнаха съгласие по съвместен документ за сътрудничество и взаимодействие за изпълнението на EUSDR.

Областта на Карпатската конвенция е включена главно в Дунавския транснационален регион. Този подрегионален договор е подписан през 2003 г. от седем Карпатски държави (Чешката република, Унгария, Полша, Румъния, Сърбия, Словашката република и Украйна). Тя има за цел да подобри качеството на живот, да укрепи местните икономики и общности и да запази природните ценности и културното наследство на района на Карпатите. На петото заседание на Конференцията на страните по Карпатската конвенция (COP5, 2017 г.) беше прието изменение на Конвенцията за Карпатите, за да се включи нов член относно изменението на климата (12а). В него страните се приканват да провеждат политики, насочени към смекчаване на последиците от изменението на климата и адаптиране към него във всички сектори, свързани с Конвенцията. Вследствие на това беше създадена дългосрочната визия за региона на Карпатите за 2030 г. „за укрепване на съвместните усилия за постигане на неутрален по отношение на климата път, който осигурява устойчиво на изменението на климата и устойчиво развитие на Карпатите“. Тази визия, приведена в съответствие с прилагането на член 12а от Карпатската конвенция, е подробно описана в седем стратегически и конкретни цели. Работната група по изменението на климата подкрепя прилагането на Конвенцията със специален акцент върху този член. Тя работи за дългосрочната визия за 2030 г. и активно насърчава пътища за развитие, съобразено с изменението на климата, в съответните сектори.

Секретариатът на Карпатската конвенция предоставяподробна информация, включваща връзки към най-важните документи за адаптация в Карпатските планини, въз основа на информация от работната група на Конвенцията за адаптиране към изменението на климата.

4.     Стратегии и планове за адаптация

В отговор на Декларацията от Дунав през декември 2012 г. беше приета стратегия за адаптиране към изменението на климата, която беше актуализирана през 2018 г. Стратегията на ICPDR за адаптиране към изменението на климата има за цел да предложи насоки относно интегрирането на адаптирането към изменението на климата в процесите на планиране на ICPDR. Той насърчава многостранното и трансграничното сътрудничество в контекста на адаптирането към изменението на климата и служи като отправна точка за националните политици и други длъжностни лица. Стратегията осигурява базата от знания и стратегическа рамка за интегриране на адаптирането към изменението на климата във водния сектор в прилагането на Рамковата директива на ЕС за водите и Директивата на ЕС за наводненията. Всеобхватният и лесен за използване набор от потенциални мерки за адаптиране позволява на потребителите да получат подробна информация относно мерките, представляващи интерес, чрез филтриране на сектори, типологии на мерките, времеви хоризонт и значение за Рамковата директива на ЕС за водите и Директивата на ЕС за наводненията.

Адаптирането към изменението на климата е включено в периодичните актуализации на Плана за управление на басейна на река Дунав (План ДРБМ) и Плана за управление на риска от наводнения в река Дунав. Изпълнението на двата плана е неразделна част от плана за действие на EUSDR.

Примери за проекти, финансирани през периода 2014—2020 г.

Проектите, финансирани от Дунавската програма за периода 2014—2020 г., които поне косвено се занимават с предизвикателствата, свързани с изменението на климата, се отнасят главно до транснационалното управление на водите, управлението на наводненията и свързаното с тях управление на риска (напр. проектите JOINTISZA, DANUBE FLOODPLAIN, DAREFFORT). Проектът DriDanube се фокусира върху управлението на сушите.

Проектът JOINTISZA (Укрепване на сътрудничеството между планирането на управлението на речните басейни и предотвратяването на риска от наводнения с цел подобряване на състоянието на водите на басейна на река Тиса) (2017—2019 г.) събра партньори от пет държави, които споделят водите на басейна на река Тиса заедно, за да работят за разработването на актуализиран план за интегрирано управление на речните басейни (ITRBMP) в рамките на прилагането на Европейската рамкова директива за водите. Две пилотни действия за управление на градската хидрология и управлението на сушите позволиха на участниците да разработят нови подходи за анализ и справяне с последиците от изменението на климата в избрани райони на речния басейн. В тези дейности участваха активно групата на ICPDR Tisza, както и координаторите на EUSDR PA4 (качество на водата) и PA5 (рискове за околната среда). Секретариатът на Карпатската конвенция беше асоцииран стратегически партньор и действаше като консултант по проекти в рамките на JOINTISZA по въпроси, свързани с адаптирането към изменението на климата.

Проектът DANUBE FLOODPLAIN ( Намаляване на риска от наводнения чрез възстановяване на заливните равнини по река Дунав и притоците, 2018—2020 г.) имаше за цел да подобри транснационалното управление на водите и предотвратяването на риска от наводнения, като същевременно увеличи максимално ползите за опазването на биологичното разнообразие. Един от основните резултати от проекта беше онлайн курс за възстановяване на заливните равнини. Бях насочен към млади и средни професионалисти, работещи по управление на водите и намаляване на риска от бедствия, и студенти. Всички резултати от проекта са съхранени в ГИС на Дунавския залив. Тя позволява да се визуализират активните, потенциалните и бившите заливни равнини, тяхното търсене за възстановяване, тяхната ефективност в случай на върхово изхвърляне, екологични и социално-икономически характеристики и т.н.

Проектът DAREFFORT (Сътрудничество за прогнозиране на наводненията в басейна на река Дунав, 2018—2021 г.) има за цел да създаде система за прогнозиране на наводненията въз основа на сътрудничеството между държавите от басейна на река Дунав. Проектът подобри оценката на прогнозирането, хармонизирания обмен на данни и трансфера на знания. Чрез този проект партньорите си сътрудничиха при събирането и обработката на данни, свързани с наводненията, както и по съвместна пътна карта за общо прогнозиране на наводненията, включително обмен на резултати от прогнозиране.

Проектът DriDanube (Drought Risk in the Danube Region) (2017—2019 г.) има за цел да увеличи капацитета на Дунавския регион за управление на рисковете, свързани със сушата. Партньорите по проекта ДриДунав разработиха Дунавска стратегия за засушаване. Тя имаше за цел да изгради капацитета на Дунавския регион за преодоляване на общите недостатъци при справянето със сушата и по този начин спомогна за преминаването от реактивен към проактивен подход за управление на сушите. Проектът DriDanube разработи и няколко инструмента, които подпомагат прилагането на проактивно управление на засушаванията в страните от Дунавския регион. The Drought Watch е интерактивна уеб платформа за прогнозиране на условията на засушаване и помага при вземането на подходящи решения. DriDanube подкрепи изпълнението на PA5 на EUSDR относно рисковете за околната среда и допринесе за програмата за интегрирано управление на сушите — Централна и Източна Европа (IDMP CEE). Това е регионална инициатива в подкрепа на разработването, оценката и прилагането на инструменти и политики за управление на риска от засушаване в Югоизточна Европа с цел подобряване на готовността за засушаване и намаляване на въздействието на сушата.