Европейска оценка на риска от изменението на климата

Евкра е първи по рода си научен доклад, който допълва съществуващата база от знания за оценката на рисковете, свързани с климата в Европа.

Целта на Еукра е да помогне на европейските политици да определят приоритетите за адаптиране към изменениетона климата в чувствителни към изменението на климата сектори по време на следващия цикъл на политиката на ЕС след изборите за Европейски парламент през 2024 г. Докладът също така има за цел да спомогне за определянето на приоритетите за бъдещи инвестиции, свързани с адаптацията, и да предостави общоевропейска референтна точка за извършване и актуализиране на национални или поднационални оценки на риска в областта на климата. 

Евкра се съсредоточава върху рисковете за Европа, причинени или утежнени от предизвиканото от човека изменение на климата, но също така разглежда неклиматичните рискови фактори и политическия контекст. В него се разглеждат: 

• „Сложни„климатични рискове, включително рискове, причинени от комбинацията от климатични и/или неклиматични опасности („комбинирани опасности„), рискове, каскадни чрез системи и сектори („каскадни рискове„) и рискове, засягащи Европа от държави извън Европа („трансгранични рискове“);
• Последиците за социалната справедливост от климатичните рискове и управлението на климатичните рискове, като по този начин се определят най-засегнатите европейски региони и групите от населението, които са най-уязвими по отношение на основните рискове, свързани с климата; 
• Приоритети за действие за интегриране на рисковете в съответните области на политиката въз основа на оценка на сериозността и спешността на риска. Това включва разглеждане на графика на рисковете, собствеността върху риска и съответния контекст на политиката;
• Възможни полезни взаимодействия и компромиси между повишаването на устойчивостта спрямо изменението на климата и други цели на политиката въз основа на наличните данни. 

Евкра показва, че:

• Във всички части на Европа се наблюдават екстремни климатични явления, които са безпрецедентни в писаната история. Тези крайности ще продължат да се увеличават по честота или тежест, по-специално при сценарии с висока степен на затопляне;
• Някои климатични рискове в Европа вече са на критични равнища, като например рисковете за екосистемите, рисковете за здравето от горещите вълни, рисковете, свързани с наводненията по вътрешните водни пътища, и риска за европейските механизми за солидарност. Много други рискове могат да достигнат критични или дори катастрофални нива през този век;
• Необходими са спешни действия както за рисковете, които понастоящем са на критично равнище, така и за тези с дълъг политически хоризонт, като например свързани със сгради, дълготрайна инфраструктура, пространствено планиране и горско стопанство; 
• По-голямата част от рисковете, свързани с климата, се притежават съвместно от ЕС и неговите държави членки. Това означава, че създателите на политики на европейско, национално и местно равнище трябва да работят заедно за справяне с тези рискове.

Евкра идентифицира общо 36 големи климатични рискове за Европа с потенциал за тежки последици. Тези рискове са групирани в пет широки групи: екосистеми, храни, здравеопазване, инфраструктура, икономика и финанси. Освен това в оценката се определят три основни климатични риска, специфични за най-отдалечените региони на ЕС.

Повече от половината от климатичните рискове, посочени в доклада, изискват повече действия сега, а осем от тях се считат за особено спешни. Тези спешни рискове обхващат различни клъстери и включват: рискове за крайбрежните екосистеми; рискове за морските екосистеми; рискове за човешкото здраве от топлинен стрес; рискове за населението и инфраструктурата от наводнения по вътрешните водни пътища; и рискове за европейските механизми за солидарност. 

В Южна Европа допълнителните рискове с висока спешност включват: рискове за екосистемите, населението и застроената среда от горски пожари; рискове за растениевъдството; и рискове от горещи вълни за работещите на открито.

Някои от 36-те основни риска вече са на критични нива и всички те се очаква да станат още по-сериозни в бъдеще. Много от тях имат дълъг политически хоризонт, което означава, че решенията, взети днес, трябва да вземат предвид променящия се климат и увеличаващата се тежест на риска, за да се предотвратят потенциално катастрофални въздействия в бъдеще. 

Рисковете, свързани с климата, се различават значително в рамките на регионите, секторите и уязвимите групи и между тях. Рисковете зависят от излагането им на климатични опасности, както и от екологичните и социално-икономическите условия, определящи тяхната уязвимост към тези опасности. 

Евкра идентифицира следните горещи точки в Европа, които са особено засегнати от множество климатични рискове: 

• Южна Европа. Този регион е особено изложен на риск от нарастващото въздействие на топлината и сушите върху селскостопанското производство, работата на открито, наличието на вода за икономическите сектори и риска от пожари. В Южна Европа селските райони и местните икономики, зависими от селското стопанство, екосистемните услуги и летния туризъм, са особено изложени на риск; 
• Ниско разположени крайбрежни региони, включително много гъсто населени градове. Те са изложени на риск от наводнения, ерозия и проникване на солена вода, утежнени от повишаването на морското равнище; 
• Най-отдалечените региони на ЕС. Те са изправени пред особени рискове в резултат на отдалеченото си местоположение, по-слабата инфраструктура, ограничената икономическа диверсификация и, за някои от тях, силната зависимост от няколко икономически дейности. Специфични климатични рискове може да имат горещи точки в региони извън посочените тук. 

Температурните измервания показват, че Европа се затопля два пъти по-бързо от средната глобална стойност, като по този начин е най-бързо затоплящият се континент на Земята. Това се дължи на няколко фактора, включително на дела на европейската земя в Artic, която се затопля още по-бързо, на загубата на лед и снежна покривка, както и на промените в моделите на атмосферна циркулация, които благоприятстват по-честите летни горещини в Европа, по-специално в Западна Европа. 

За повече информация относно настоящите и прогнозните климатични условия в Европа посетете Европейския доклад за състоянието на климата за 2023 г., публикуван от Службата за изменение на климата по програма „Коперник“ (C3S) и Световната метеорологична организация (СМО).

Данните на ЕАОС показват, че крайностите, свързани с климата в Европа, са стрували около 650 милиарда евро щети от 1980 г. насам. През периода 2020—2023 г. годишните загуби надхвърлиха около 50 милиарда евро. Що се отнася до отделните събития, наводнението през август 2023 г. в Словения причини преки и непреки щети, които се оценяват на около 16 % от националния БВП.

Консервативната оценка е, че влошаването на въздействието върху климата би могло да намали БВП на ЕС с около 7 % до края на века. Кумулативното допълнително намаление на БВП за ЕС като цяло може да възлезе на 2,4 трилиона евро в периода от 2031 г. до 2050 г., ако глобалното затопляне надхвърли прага от 1,5 градуса по Парижкото споразумение. По отношение на разходите, свързани със специфични екстремни метеорологични явления, разходите за сушите се оценяват на 9 милиарда евро годишно, а тези на наводненията — на общо над 170 милиарда евро от 1980 г. насам. В бъдеще годишните щети в Европа от крайбрежни наводнения биха могли да надхвърлят 1 трилион евро до 2100 г., като всяка година 3,9 милиона души са изложени на крайбрежни наводнения (Съобщение на Европейската комисия „Управление на рисковете, свързани с климата — защита на хората и просперитета“, 2024 г.).

Мащабът на потенциалните щети също така рискува да окаже допълнително въздействие върху конкурентоспособността на икономиките и дружествата, геополитическата среда (напр. глобална безопасност, сигурност, търговски потоци и икономическа стабилност), работната сила и задълбочаването на социалните неравенства.

ЕС и неговите държави членки вече постигнаха значителен напредък в разбирането на климатичните рискове, пред които са изправени, и в подготовката за тях. Изпълнението на стратегията на ЕС за адаптиране към изменението на климата е в ход и на национално равнище националните оценки на риска за климата все повече се използват при разработването на политиката за адаптиране. Обществената готовност обаче все още е ниска, тъй като изпълнението на политиката изостава значително от бързо увеличаващите се нива на риск.

Евкра подчертава къде са необходими допълнителни действия както на равнището на ЕС, така и на равнището на държавите членки в областите на политиката, които са най-изложени на рискове, свързани с климата. Той показва, че интегрирането на настоящите и бъдещите рискове, свързани с климата, е изискване в почти всички области на политиката, по-специално тези с дълъг политически хоризонт, и че различните равнища на управление трябва да работят заедно, тъй като по-голямата част от рисковете са съсобственици.

През март 2024 г. Европейската комисия публикува съобщение относно управлението на климатичните рискове в Европа в отговор на евкра. Комисията подчертава четири основни категории за действие: 

• Подобряване на управлението и по-тясно сътрудничество в областта на устойчивостта спрямо изменението на климата между национално, регионално и местно равнище;
• Инструменти за предоставяне на възможност на собствениците на рискове да разберат по-добре взаимовръзките между рисковете, свързани с климата, инвестициите и дългосрочните стратегии за финансиране;
• Използване на структурните политики, наред с другото, свързани с териториалното планиране и критичната инфраструктура;
• Подходящи предпоставки за финансиране на устойчивостта спрямо изменението на климата.

За да се преодолеят основните рискове чрез действия на място и подобрено многостепенно управление, може да се извлече информация и от 128-те казуса Climate-ADAPT.  (Април 2024 г.).

Eucra прилага концепцията за климатичния риск на шестия доклад за оценка на Междуправителствения комитет по изменение на климата (IPCC) (AR6) и насоките за оценка на риска по ISO 31000 и ISO 14091, когато това е осъществимо.

Свързаните с климата опасности включват както хронични, така и остри промени в климатичните условия, които могат да причинят рискове за човешките или екологичните системи. До голяма степен синонимните термини включват климатични опасности, климатични опасности, опасности, свързани с изменението на климата, фактори за въздействие върху климата и фактори за климатичните рискове. 

Неклиматичните рискови фактори включват онези процеси и условия, които определят как определени опасности, свързани с климата, поотделно или в комбинация, засягат човешката или екологичната система. Те включват стресови фактори, свързани с околната среда, като например замърсяване или разпокъсване на екосистемите; технически фактори, като стандартите за проектиране на критичната инфраструктура; социално-икономически фактори, като например достъп до застраховка срещу наводнения и всеобщо здравеопазване; и политически аспекти, като определянето на районите с риск от наводнения и прилагането на забрани за строеж в тях. 

Въз основа на съществуващите научни доказателства беше извършен структуриран подбор, анализ и оценка на риска. При подбора на риска бяха установени големи климатични рискове за Европа въз основа на общи критерии. Анализът на риска класифицира тези рискове според тяхната сериозност във времето въз основа на потенциала им за тежки последици за Европа. Във фазата на оценка на риска беше направена оценка на спешността на действията на ЕС, като се вземе предвид тежестта на риска във времето, доверието в оценката на тежестта на риска и времевите аспекти на потенциалните действия за адаптиране, съвместно със собствеността върху риска, готовността на политиката и хоризонта на политиката. Структурираната оценка на риска включваше както авторските екипи на съответните глави, така и независима група за преглед на риска. Допълнителна информация можете да намерите в приложение 2 към доклада Eucra.

Eucra е разработена въз основа на наличните данни и знания от предишни оценки на свързаните с климата опасности и рискове в Европа и в световен мащаб и е координирана с текущите европейски оценки, за да се гарантира взаимното допълване на резултатите.

Сред основните източници на данни и знания са:

• Доклади и данни от услугата по „Коперник“ в областта на изменението на климата (C3S);
• Шести доклад за оценка на Междуправителствения комитет по изменение на климата (IPCC) (AR6);
• Публикации от научноизследователски проекти, финансирани по линия на „Хоризонт 2020„ и „Хоризонт Европа“
• Проекти „Пезета“, предприети от Съвместния изследователски център (JRC);
• Доклади и източници на знания, изготвени от Европейската комисия;
• Други продукти на ЕИП, включително портала Climate-ADAPT. 

Първата Евкра е бърза оценка, направена за период от само година и половина. Поради ограниченото налично време докладът не успя да обхване всички аспекти на въздействието на изменението на климата върху Европа и поради това някои рискове, свързани с климата, получиха ограничено или никакво внимание. Те включват рискове, свързани с общата външна политика и политика на сигурност на ЕС (като геополитически рискове и рискове, свързани с неконтролирана миграция), както и рискове, свързани с климата, управлявани предимно от частни субекти. Освен това в доклада не се прави преглед на политиките и действията за адаптиране на национално равнище, нито се оценяват конкретни решения за адаптация или тяхната осъществимост, разходи и ползи. 

Eucra е изготвена от ЕАОС в сътрудничество с широк кръг организации и експерти под съвместното ръководство на Европейската комисия (представлявана от Генерална дирекция „Действия по климата“) и ЕАОС. Основните партньори по изпълнението включват:

• ЕИП
• Европейски тематичен център за адаптиране към изменението на климата и консорциум за ЗПЗГС (ETC CA):
• Евро-средиземноморски център по изменение на климата
• EURAC Research — Европейска академия на Bozen-Bolzano
• Център за суперкомпютри в Барселона
• Predictia Intelligent Data Solutions SL
• Финландски институт по околна среда
• Стокхолмски институт по околна среда
• Вагенинген университет, Департамент по екологични науки
• PBL Нидерландска агенция за екологична оценка
• Съвместен изследователски център (JRC) и
• Програма „Коперник“ в областта наизменението на климата(C3S)
• Външни участници

Общо 96 автори са допринесли за доклада, включително 4 от ЕАОС, 54 от КО на ЕТС, 14 от JRC, 2 от C3S и 22 външни.

Подготовката на Евкра беше допълнително подкрепена от общност на практиките, съставена от следните групи:

• Работна група на Европейската комисия
• Експертна консултативна група
• Панел за преглед на риска
• Група EIONET „Въздействие, уязвимост и адаптиране към изменението на климата“

Решението за провеждане на втора Евкра ще бъде взето по време на следващия цикъл на политиката на ЕС след изборите за Европейски парламент през 2024 г. Институциите на ЕС и много държави членки досега изразиха силно задоволство от първата Евкра и изразиха подкрепата си за провеждането на евкра на редовни интервали, вероятно на всеки 5 години.