Европейска оценка на риска, свързан с климата

EUCRA е първият по рода си научен доклад, който допълва съществуващата база от знания за оценката на рисковете, свързани с климата в Европа.

EUCRA има за цел да помогне на европейските създатели на политики да определят приоритетите за адаптиране към изменението на климата в чувствителните към климата сектори по време на следващия цикъл на политиката на ЕС след изборите за Европейски парламент през 2024 г. Докладът също така има за цел да спомогне за определяне на приоритетите за бъдещи инвестиции, свързани с адаптирането, и да предостави отправна точка за целия ЕС за извършване и актуализиране на национални или поднационални оценки на риска, свързан с климата. 

EUCRA се съсредоточава върху рисковете за Европа, причинени или утежнени от предизвиканото от човека изменение на климата, но взема предвид и неклиматичните рискови фактори и контекста на политиката. В него се разглеждат: 

• „комплексни“ климатични рискове, включително рискове, причинени от комбинацията от климатични и/или неклиматични опасности („комбинирани опасности“), рискове, преминаващи каскадно през системи и сектори („каскадни рискове“), и рискове, оказващи въздействие върху Европа извън Европа („трансгранични рискове“);
• последиците за социалната справедливост от климатичните рискове и управлението на климатичните рискове, като по-долу се определят европейските региони, които са най-силно засегнати, и групите от населението, които са най-уязвими по отношение на основните климатични рискове; 
• Приоритети за действие за интегриране на рисковете в съответните области на политиката въз основа на оценка на сериозността и неотложността на риска. Това включва разглеждане на графика на рисковете, собствеността върху риска и съответния контекст на политиката;
• Възможни полезни взаимодействия и компромиси между повишаването на устойчивостта спрямо изменението на климата и други цели на политиката въз основа на наличните доказателства. 

EUCRA показва, че:

• Всички части на Европа преживяват климатични крайности, които са безпрецедентни в записаната история. Тези крайности ще се увеличат допълнително по отношение на честотата или сериозността, по-специално при сценарии с голямо затопляне;
• Някои климатични рискове в Европа вече са на критични равнища, като например рисковете за екосистемите, рисковете за здравето от горещи вълни, рисковете, свързани с наводненията по вътрешните водни пътища, и рисковете за европейските механизми за солидарност. Много други рискове могат да достигнат критични или дори катастрофални нива през този век;
• Необходими са спешни действия както за рисковете, които понастоящем са на критични равнища, така и за тези с дълъг политически хоризонт, като например свързаните със сградите, инфраструктурата с дълъг живот, териториалното устройство и горското стопанство; 
• По-голямата част от рисковете, свързани с климата, се поемат съвместно от ЕС и неговите държави членки. Това означава, че създателите на политики на европейско, национално и местно равнище трябва да работят заедно за справяне с тези рискове.

EUCRA идентифицира общо 36 основни климатични риска за Европа с потенциал за тежки последици. Тези рискове са групирани в пет широки групи: екосистемите, храните, здравеопазването, инфраструктурата, икономиката и финансите. Освен това в оценката се посочват три основни климатични риска, специфични за най-отдалечените региони на ЕС.

Повече от половината от климатичните рискове, идентифицирани в доклада, изискват повече действия сега, а осем от тях се считат за особено спешни. Тези спешни рискове обхващат различни клъстери и включват: рискове за крайбрежните екосистеми; рискове за морските екосистеми; рискове за човешкото здраве от топлинен стрес; рискове за населението и инфраструктурата от наводнения по вътрешните водни пътища; и рисковете за европейските механизми за солидарност. 

В Южна Европа допълнителните рискове с висока степен на спешност включват: рискове за екосистемите, населението и застроената среда от горски пожари; рискове за растениевъдството; и рискове от горещи вълни за работещите на открито.

Някои от 36-те основни риска вече са на критични нива и се очаква всички те да станат още по-сериозни в бъдеще. Много от тях имат дълги политически хоризонти, което означава, че взетите днес решения трябва да отчитат променящия се климат и нарастващата тежест на риска, за да се предотвратят потенциално катастрофални въздействия в бъдеще. 

Климатичните рискове се различават значително в рамките на регионите, секторите и уязвимите групи и между тях. Рисковете зависят от излагането им на климатични опасности, както и от екологичните и социално-икономическите условия, определящи тяхната уязвимост към тези опасности. 

EUCRA определя следните горещи точки в Европа, които са особено засегнати от множество климатични рискове: 

• Южна Европа. Този регион е особено изложен на риск от нарастващото въздействие на горещините и сушите върху селскостопанското производство, работата на открито, наличието на вода за икономическите сектори и риска от пожари. В Южна Европа селските райони и местните икономики, зависими от селското стопанство, екосистемните услуги и летния туризъм, са особено изложени на риск; 
• Ниско разположени крайбрежни региони, включително много гъсто населени градове. Те са изложени на риск от наводнения, ерозия и проникване на солена вода, утежнени от покачване на морското равнище; 
• най-отдалечените региони на ЕС. Те са изправени пред особени рискове в резултат на отдалеченото си местоположение, по-слабата инфраструктура, ограничената икономическа диверсификация и, за някои от тях, силната зависимост от няколко икономически дейности. Специфичните климатични рискове могат да имат „горещи точки“ в региони извън посочените тук. 

Измерванията на температурата показват, че Европа се затопля два пъти по-бързо от средното за света, като по този начин е най-бързо затоплящият се континент на Земята. Това се дължи на няколко фактора, включително дела на европейската земя в Арктика, който се затопля още по-бързо, загубата на лед и снежна покривка и промените в моделите на атмосферно движение, които благоприятстват по-честите летни горещи вълни в Европа, по-специално в Западна Европа. 

За повече информация относно настоящите и прогнозните климатични условия в Европа посетете Европейския доклад за състоянието на климата за 2023 г., публикуван от услугата на „Коперник“ в областта на изменението на климата (C3S) и Световната метеорологична организация (СМО).

Данните на ЕАОС показват, че екстремните климатични явления в Европа са стрували около 650 милиарда евро щети от 1980 г. насам. През периода 2020—2023 г. годишните загуби надхвърлиха около 50 милиарда евро. Що се отнася до отделните събития, наводненията през август 2023 г. в Словения причиниха преки и непреки щети, които се оценяват на около 16 % от националния БВП.

Консервативната оценка е, че влошаването на въздействието върху климата може да намали БВП на ЕС с около 7 % до края на века. Кумулативното допълнително намаление на БВП за ЕС като цяло би могло да възлезе на 2,4 трилиона евро в периода от 2031 г. до 2050 г., ако глобалното затопляне надхвърли по-трайно прага от 1,5 градуса по Парижкото споразумение. По отношение на разходите, свързани с конкретни екстремни метеорологични явления, оценките оценяват разходите, свързани със сушите, на 9 милиарда евро годишно, а разходите, свързани с наводненията, на над 170 милиарда евро общо от 1980 г. насам. В бъдеще годишните щети в Европа от крайбрежни наводнения биха могли да надхвърлят 1 трилион евро до 2100 г., като всяка година 3,9 милиона души са изложени на крайбрежни наводнения (Съобщение на Европейската комисия „Управление на климатичните рискове — защита на хората и просперитета“, 2024 г.).

Мащабът на потенциалните щети също така рискува допълнително въздействие върху конкурентоспособността на икономиките и дружествата, геополитическия пейзаж (напр. глобална безопасност, сигурност, търговски потоци и икономическа стабилност), работната сила и задълбочаването на социалните неравенства.

ЕС и неговите държави членки вече постигнаха значителен напредък в разбирането на климатичните рискове, пред които са изправени, и в подготовката за тях. Изпълнението на стратегията на ЕС за адаптиране към изменението на климата е в напреднал стадий и на национално равнище все по-често се използват национални оценки на риска, свързан с климата, за да се осигури информация за разработването на политиката за адаптиране. Въпреки това обществената готовност все още е ниска, тъй като изпълнението на политиката изостава значително от бързо нарастващите нива на риск.

EUCRA подчертава, че са необходими допълнителни действия както на равнището на ЕС, така и на равнището на държавите членки в областите на политиката, които са най-изложени на климатични рискове. Тя показва, че интегрирането на настоящите и бъдещите рискове, свързани с климата, е изискване в почти всички области на политиката, по-специално тези с дълъг политически хоризонт, и че различните равнища на управление трябва да работят заедно, тъй като по-голямата част от рисковете са съвместна собственост.

През март 2024 г. Европейската комисия публикува съобщение относно управлението на климатичните рискове в Европа в отговор на EUCRA. Комисията изтъква четири основни категории действия: 

• Подобрено управление и по-тясно сътрудничество в областта на устойчивостта спрямо изменението на климата между националното, регионалното и местното равнище;
• Инструменти за оправомощаване на собствениците на рискове да разбират по-добре взаимовръзките между климатичните рискове, инвестициите и дългосрочните стратегии за финансиране;
• използване на структурните политики, наред с другото, свързани с пространственото планиране и критичната инфраструктура;
• Правилни предварителни условия за финансиране на устойчивостта спрямо изменението на климата.

За да се преодолеят основните рискове с действия на място и подобрено многостепенно управление, може да се извлече информация и от 128-те казуса Climate-ADAPT.  (април 2024 г.).

EUCRA прилага концепцията за климатичния риск на Шестия доклад за оценка (AR6) на Междуправителствения комитет по изменение на климата (МКИК) и насоките за оценка на риска на ISO 31000 и ISO 14091, когато това е осъществимо.

Свързаните с климата опасности включват както хронични, така и остри промени в климатичните условия, които могат да причинят рискове за човешките или екологичните системи. До голяма степен синонимните термини включват климатични опасности, климатични опасности, опасности, свързани с изменението на климата, фактори, свързани с въздействието върху климата, и фактори, свързани с климатичния риск. 

Неклиматичните рискови фактори включват процесите и условията, които определят как определени свързани с климата опасности, поотделно или в комбинация, засягат човешката или екологичната система. Те включват стресови фактори, свързани с околната среда, като замърсяване или разпокъсаност на екосистемите; технически фактори, като например стандартите за проектиране на критичната инфраструктура; социално-икономически фактори, като например достъп до застраховка срещу наводнения и всеобщо здравеопазване; и аспекти на политиката, като определянето на райони с риск от наводнения и прилагането на забрани за строителство в тях. 

Въз основа на съществуващите научни доказателства беше извършен структуриран подбор, анализ и оценка на риска. При подбора на рисковете бяха установени основните климатични рискове за Европа въз основа на общи критерии. Анализът на риска класифицира тези рискове според тяхната сериозност във времето въз основа на потенциала им за тежки последици за Европа. На етапа на оценка на риска беше оценена неотложността на действията на ЕС, като се вземат предвид сериозността на риска във времето, доверието в оценката на сериозността на риска и времевите аспекти на потенциалните действия за адаптиране съвместно с ангажираността по отношение на риска, готовността на политиката и хоризонта на политиката. Структурираната оценка на риска включваше както екипите автори на съответните глави, така и независима група за преглед на риска. Допълнителна информация може да бъде намерена в приложение 2 към доклада на EUCRA.

EUCRA беше разработена въз основа на наличните данни и знания от предишни оценки на свързаните с климата опасности и рискове в Европа и в световен мащаб и беше координирана с текущите европейски оценки, за да се гарантира взаимното допълване на резултатите.

Основните източници на данни и знания включват:

• Доклади и данни от услугата на „Коперник“ в областта на изменението на климата (C3S);
• Шести доклад за оценка (AR6) на Междуправителствения комитет по изменение на климата (МКИК);
• Публикации от научноизследователски проекти, финансирани по „Хоризонт 2020“ и „Хоризонт Европа“
• проекти PESETA, осъществявани от Съвместния изследователски център (JRC);
• Доклади и източници на знания, изготвени от Европейската комисия;
• Други продукти на ЕАОС, включително портала Climate-ADAPT.

Първата EUCRA беше ускорена оценка, изготвена за период от само година и половина. Поради ограниченото налично време докладът не беше в състояние да обхване всички аспекти на въздействието на изменението на климата върху Европа и поради това на някои рискове, свързани с климата, беше обърнато ограничено внимание или изобщо не беше обърнато внимание. Те включват рискове, свързани с общата външна политика и политика на сигурност на ЕС (като геополитически рискове и рискове, свързани с неконтролирана миграция), и климатични рискове, управлявани предимно от частни субекти. Освен това в доклада не се прави преглед на политиките и действията за адаптиране на национално равнище, нито се оценяват конкретни решения за адаптиране или тяхната осъществимост, разходи и ползи. 

EUCRA е изготвена от ЕАОС в сътрудничество с широк кръг от организации и експерти под съвместното ръководство на Европейската комисия (представлявана от Генерална дирекция „Действия по климата“) и ЕАОС. Основните партньори по изпълнението включват:

• ЕИП
• Партньори в консорциума на Европейския тематичен център за адаптиране към изменението на климата и ЗПЗГС (ETC CA):
• Фондация „Евро-средиземноморски център по изменение на климата“
• EURAC Research — Европейска академия в Бозен-Болцано
• Суперкомпютърен център Барселона
• Прогнози Интелигентни решения за данни SL
• Финландски институт по околна среда
• Стокхолмски институт по околна среда
• Wageningen University, Катедра по науки за околната среда
• PBL Нидерландска агенция за оценка на околната среда
• Съвместен изследователски център (JRC) и
• Услуга „Коперник“ във връзка с изменението на климата S (C3S)
• Външни участници

Общо 96 автори допринесоха за доклада, включително 4 от ЕАОС, 54 от ETC CA, 14 от JRC, 2 от C3S и 22 външни.

Подготовката на EUCRA беше допълнително подкрепена от общност за обмен на практики, състояща се от следните групи:

• Работна група на Европейската комисия
• Експертна консултативна група
• Група за преглед на риска
• Група Eionet относно въздействията, уязвимостта и адаптирането към изменението на климата

Да, всъщност работата по втората европейска оценка на риска, свързан с климата (EUCRA-2), вече е в ход. EUCRA-2 ще засили отчитането на икономическото и социалното измерение и измерението на сигурността в анализа на рисковете, свързани с климата, като същевременно ще засили участието на експерти и заинтересовани страни. Акцентът ще бъде поставен върху интегрирането на оценката на риска с практически мерки и политики за намаляване на тези рискове, съгласувани с по-широките приоритети на политиката на ЕС. Публикуването е насрочено за третото тримесечие на 2028 г.  Повече за EUCRA-2