Превоз

Превоз

Основни послания

• Последиците от изменението на климата в транспортния сектор са свързани с екстремни метеорологични и хидроложки събития, като проливни дъждове, бури и екстремни ветрове, морски вълни, наводнения или горещи вълни. Тези прояви на изменението на климата оказват въздействие особено върху транспортната инфраструктура и следователно върху самия транспорт, неговата надеждност и безопасност.
• В рамките на стратегията на ЕС за адаптиране към изменението на климата действията за адаптиране в транспорта ще се изпълняват по интегриран начин с други инициативи на Европейския зелен пакт, като например стратегията за устойчива и интелигентна мобилност. Настоящата стратегия, заедно с план за действие, полага основите за това как транспортната система на ЕС може да постигне своята екологична и цифрова трансформация и да стане по-устойчива на изменението на климата. Ключова област на действие на ЕС е климатичната устойчивост на трансевропейската транспортна мрежа, финансирана от ЕС. Оценките на свързаните с транспорта аспекти на адаптирането към изменението на климата са предоставени в докладите на ЕАОС по механизма за докладване в областта на транспорта.
• Друга важна област е актуализирането на стандартите, регулиращи безопасността и функционирането на инфраструктурата в условията на променящ се климат, което се извършва съвместно с европейските организации за стандартизация.

Въздействия и уязвимости

Транспортът е неразделна част от икономиката и обществото и играе жизненоважна роля в ежедневието на хората и предприятията. Мерките, насочени към повишаване на устойчивостта на транспорта и намаляване на уязвимостта на транспортната система към изменението на климата, следва да бъдат приведени в съответствие с усилията транспортът да стане по-малко въглероден, устойчив и по-интелигентен.

Изменението на климата засяга транспортния сектор по различни начини. Повечето въздействия са свързани с екстремни метеорологични и хидроложки събития, като проливни дъждове, бури и екстремни ветрове, морски вълни, наводнения или горещи вълни, които е вероятно да възникнат по-често в бъдеще поради изменението на климата. Тези прояви на изменението на климата оказват въздействие особено върху транспортната инфраструктура и следователно върху самия транспорт, неговата надеждност и безопасност.

Политиките, насочени към въздействието на изменението на климата, уязвимостта и адаптирането (CCIVA) на транспорта, са съсредоточени върху прилагането на устойчивост на транспорта спрямо последиците от изменението на климата в съответствие с усилията за свеждане до минимум на въздействието на транспорта върху околната среда и климатичната система.

Политическа рамка

На европейско равнище политическите процеси в транспортния сектор са насочени главно към смекчаване на последиците от изменението на климата и намаляване на въздействието на транспорта върху околната среда, което е от полза за адаптацията, но не и конкретното адаптиране.

Предвид системния характер на стратегията на ЕС за адаптиране към изменението на климата, действията за адаптиране в транспорта ще се изпълняват по интегриран начин с други инициативи на Европейския зелен пакт, като например стратегията за устойчива и интелигентна мобилност. Настоящата стратегия за мобилност, заедно с план за действие, полага основите за това как транспортната система на ЕС може да постигне своята екологична и цифрова трансформация и да стане по-устойчива на изменението на климата. Пакетът „Подготвени за цел 55“ включва законодателни предложения и политическа инициатива за преразглеждане на схемата на ЕС за търговия с емисии (СТЕ на ЕС), включително разширяване на обхвата ѝ за морския транспорт, преразглеждане на правилата за емисиите от въздухоплаването и създаване на отделна система за търговия с емисии за автомобилния транспорт и сградите.

Климатичната устойчивост на финансираната от ЕС трансевропейска транспортна мрежа (TEN-T) се осигурява от законодателството на ЕС относно насоките на Съюза за развитието на мрежата TEN-T. Процесът на оценка на TEN-T на Европейската комисия през 2019 г. доведе до преразглеждане на регламента и съответните насоки. Целта на този процес на оценка е да се разработи транспортна мрежа, която е ефикасна, безопасна, интелигентна и устойчива, която отчита цифровизацията и която се занимава с изменението на климата. Въз основа на резултатите от процеса на оценка преразгледаният регламент за TEN-T ще бъде изготвен и представен от Комисията през ноември 2021 г.

Подобряване на базата от знания

Доклад на работна група II на IPCC относно изменението на климата за 2022 г.: Въздействията, адаптацията и уязвимостта обхващат уязвимостта и възможностите за адаптиране на транспортния сектор в рамките на различни глави от глобална гледна точка и няколко регионални перспективи, включително Европа, Средиземноморието и Арктика. Транспортът се разглежда като компонент на по-широки агрегати, като например градски селища и ключови инфраструктури, главно във връзка с повишаването на морското равнище или размразяването на вечната замръзналост. Прекъсването на транспортната инфраструктура е основен рисков фактор в рамките на представителния ключов риск за ниско разположените крайбрежни системи и за продоволствената сигурност, като се има предвид значението на световната търговия с храни. В Арктика се очаква транспортът да бъде изправен пред значителни трансформации, дължащи се на изменението на климата: очаква се откриването на нови маршрути да създаде нови възможности, както и нови предизвикателства както за товарните, така и за пътническите кораби; очаква се размразяването на вечната замръзналост да доведе до сериозни смущения в сухопътните транспортни маршрути в Арктика, с много ограничен обхват за прилагане на ефективни решения за адаптиране.

Знанията за CCIVA в транспорта в Европа постепенно се изграждат и подобряват чрез финансирани от ЕС научни изследвания и редовни процеси на оценка от добре известни организации, включително доклади за оценка на КПКЗ, доклади на UNEP GEO и доклади на ЕАОС по механизма за докладване в областта на транспорта и околната среда (TERM).

В доклада AR5 на КПКЗ се посочва, че за транспортния сектор се препоръчват структурни мерки за адаптиране, подобрения на инфраструктурата и управление на риска от бедствия, докато някои мерки за адаптиране могат да включват значителни съпътстващи ползи, полезни взаимодействия и компромиси.

ОИСР отговаря на предизвикателството, свързано с адаптирането към изменението на климата, като подкрепя правителствата при планирането и прилагането на ефективни, ефикасни и справедливи политики за адаптиране. През 2016 г. ОИСР, в сътрудничество с Международния транспортен форум, публикува доклада „ Адаптиране на транспорта към изменението на климата и екстремните метеорологични условия“, в който се разглеждат основните предизвикателства, които изменението на климата поставя пред собствениците на транспортна инфраструктура. В настоящия доклад се разглеждат стратегии, които могат да помогнат на транспортните органи да намалят рисковете за функционирането на мрежата, свързани с променящите се екстремни метеорологични модели.

Свързаните с транспорта аспекти на адаптирането към изменението на климата също са разгледани в докладите на TERM на ЕАОС.  Доклад на ЕАОС „Природни решения в Европа: Политиката, знанията и практиката за адаптиране към изменението на климата и намаляване на риска от бедствия разглеждат устойчивия градски транспорт като неразделна част от адаптираните и устойчиви на изменението на климата градове. В доклада на ЕАОС „ Адаптиране на транспорта към изменението на климата в Европа“ се разглеждат настоящите практики за адаптиране към изменението на климата по отношение на транспорта в европейските държави. В него се прави преглед на предизвикателствата и състоянието на действията за адаптиране, преглед на няколко инициативи в различни държави и заключения за потенциални бъдещи действия.

Научноизследователски проекти, насочени към адаптиране на транспорта към изменението на климата, бяха подкрепени по програмата „Хоризонт 2020“, и по-специално като част от обществените предизвикателства пред интелигентния, екологосъобразен и интегриран транспорт. Основната цел на проекта RESilient Transport InfraSTructure to екстремни събития е да се повиши устойчивостта на транспортните операции към природни и предизвикани от човека екстремни събития. Друг проект, „Стратегии за устойчивост на бъдещето“ или възобновяеми транспортни мрежи срещу екстремни събития, има за цел повишаване на устойчивостта на критични елементи на мултимодалната транспортна инфраструктура като мостове, тунели и терминали. Проектът „ ГИС система за управление на инфраструктурата за оптимизиран отговор на екстремни събития по наземни транспортни мрежи“ има за цел да проектира, валидира и прилага цялостни методи, стратегии, инструменти и технически интервенции за значително повишаване на устойчивостта на инфраструктурата за вътрешен транспорт. Разработването на система за подпомагане на вземането на решения с цел повишаване на устойчивостта на транспортната инфраструктура въз основа на комбинирано използване на наземни и въздушни датчици; а усъвършенстваните инструменти за моделиране са основната цел на проекта PanOptis.

Подпомагане на инвестициите и финансирането

В многогодишната финансова рамка (МФР) общият размер на отпуснатите средства по програмата „Механизъм за свързване на Европа — транспорт“ възлиза на 12,8 милиарда евро за целия програмен период 2021—2027 г. Тези средства се очаква да бъдат инвестирани в развитието на транспортната инфраструктура и повишаването на нейната устойчивост, включително мрежата TEN-T.

Транспортните проекти на национално равнище, насочени, наред с другото, към повишаване на устойчивостта на транспорта спрямо изменението на климата, ще бъдат финансово подкрепяни от финансовите инструменти на ЕС на политиката на сближаване чрез оперативни програми. Общият размер на отпуснатите средства на ЕС за целия програмен период ще бъде 274,3 млрд. евро.

През предишния период на финансиране 2014—2020 г. политиката на сближаване беше подкрепена от европейските структурни и инвестиционни фондове, а сред инвестиционните приоритети, свързани с адаптирането в транспорта, бяха „Мрежовата инфраструктура в транспорта и енергетиката„с общ бюджет 67,3 млрд. евро и „Адаптиране към изменението на климата и превенция на риска“ с бюджет от 43,2 млрд. евро. Европейската комисия публикува информационен лист за изменението на климата и големите проекти, в който допълнително се очертават изискванията и насоките, свързани с изменението на климата, за големите проекти.

Проектът Civitas SUMP plus, финансиран по програма „Хоризонт 2020“, помага на гражданите от всякакъв мащаб при изпълнението на плановете за устойчива градска мобилност. Този проект създава нови подходи и инструменти в шест „градски лаборатории“, като Антверпен в Белгия и Платания в Гърция. Добрите практики и поуките, извлечени от тези лаборатории, ще бъдат прехвърлени на политици, практикуващи и изследователи в държавите членки, както и на насочващи материали и инструменти.

Продължение на „Хоризонт 2020„е програмата за научни изследвания и иновации „Хоризонт Европа“ за периода 2021—2027 г. с общ бюджет от 95,5 милиарда евро. Структурата на програмата се състои от четири изследователски приоритета. В рамките на приоритета „Глобални предизвикателства и конкурентоспособност на европейската промишленост„проектите в транспортния сектор ще бъдат финансирани по темата „Климат, енергетика и мобилност“ с общ бюджет 15,1 милиарда евро.

Подробен преглед може да бъде намерен на страницата „ Финансиране на мерките за адаптиране от ЕС“.

Подкрепа за изпълнението

Важната мярка за намаляване на уязвимостта на транспорта в ЕС към изменението на климата е разработването и широкото използване на устойчиви на изменението на климата стандарти за инфраструктура. Транспортната инфраструктура е гръбнакът на транспортната система и прилагането на тези стандарти ще спомогне за осигуряване на устойчивост на инфраструктурата спрямо вредни въздействия от изменението на климата, като наводнения, силен вятър или изключително високи температури. Комисията работи с европейските организации за стандартизация за актуализиране на стандартите, регулиращи безопасността и функционирането на инфраструктурата в условията на променящ се климат. В началото на 2015 г. координационната група на CEN-CENELEC за адаптиране към изменението на климата беше създадена след мандата на ЕС за преразглеждане и разработване на стандарти за устойчива на изменението на климата инфраструктура. През първата фаза на това искане за стандартизация бяха избрани 13 стандарта за преразглеждане от технически комитети, от които два стандарта, а именно електрическо и електронно приложение за железопътни линии и наземно оборудване за поддръжка на въздухоплавателни средства, свързани с транспортния сектор. През втората фаза, която започна в края на 2017 г., преразглеждането на стандартите продължи. Успоредно с това беше разработено Ръководството на CEN-CENELEC за справяне с адаптирането към изменението на климата в стандартите, за да се подпомогнат техническите комитети при преразглеждането на стандартите по отношение на изменението на климата. Комисията насърчи държавите членки да включат националната стандартизация в изпълнението на своите национални стратегии за адаптиране.

Европейската комисия подкрепя устойчивата градска мобилност чрез популяризиране на концепцията за планове за устойчива градска мобилност (ПУГМ), която е очертана в Съобщението „Заедно към конкурентоспособна градска мобилност с ефективно използване на ресурсите“. Общата цел на ПУГМ е да се подобри качеството на живот на гражданите чрез справяне с основните транспортни предизвикателства, свързани с околната среда, в градовете, като замърсяването на въздуха и шума, изменението на климата и интегрирането на нови услуги за мобилност. Прилагането на ПУГМ гарантира, че транспортната система ще бъде по-разнообразна и екологосъобразна, така че да бъде и по-устойчива на въздействията от изменението на климата. Преработеното издание на Насоките за разработване и изпълнение на план за устойчива градска мобилност беше разработено в резултат на едногодишен процес на ангажиране на заинтересованите страни.

MRE на адаптацията

Общоевропейските процеси на мониторинг, докладване и оценка в транспортния сектор се извършват главно по отношение на смекчаването на изменението на климата, а именно въглеродната интензивност на транспорта и емисиите на парникови газове (докладване по РКООНИК), използването на възобновяеми енергийни източници в транспорта или екологичните показатели на транспорта. Няма общоевропейско, задължително и основано на законодателство докладване, което да предоставя преглед на въздействията, уязвимостта и адаптирането на транспорта в държавите — членки на ЕС.

В бъдеще изпълнението на плановете за устойчиво градско развитие следва да бъде редовно наблюдавано и оценявано в съответствие с насоките на ПУГМ, за да се увеличи максимално ефективността и добавената стойност за качеството на живот в градовете и адаптирането на транспорта към изменението на климата.