3. Идентифициране на варианти за адаптиране

Подробен план за действие, в който се посочва как, кога и от кого следва да се прилагат конкретни мерки за адаптиране, е от решаващо значение за постигане на адаптиране на място. За да се разработи този план за действие, е важно да се определят потенциалните варианти за адаптиране (на тази стъпка) и те да бъдат стеснени (вж. стъпка 4).

Тази стъпка помага на националните и поднационалните органи да определят потенциалните варианти за адаптиране и да съберат съответната информация за тези варианти в портфейл, който ще улесни по-нататъшното приоритизиране на вариантите.

Вариантите за адаптиране имат за цел да отговорят на установените по-рано опасения, произтичащи и от оценките на уязвимостта и риска във връзка с изменението на климата (вж. стъпка 2),за да доведат отрицателните или неблагоприятните въздействия на изменението на климата до приемливо равнище и да намалят рисковете. Освен това възможностите за адаптиране могат да позволят да се използват всички положителни възможности, произтичащи от изменението на климата. Вариантите за адаптиране могат да варират от действия за изграждане на адаптивен капацитет (напр. създаване на знания и обмен на информация, създаване на подкрепящи институционални рамки) или създаване на системи за управление и подкрепящи механизми (напр. по-добро планиране на управлението на земята, застрахователни механизми) до действия за адаптиране, осъществявани на място, напр. физически или основани на екосистемите мерки. Тази стъпка улеснява проучването на потенциалните възможности за адаптиране и спомага за определянето на съответните действия.

За да категоризира различните видове варианти за адаптиране, ЕАОС е разработила набор от ключови видове мерки (КТМ). Наред с предоставянето на преглед на всички видове мерки, тъй като те са по-широки от физическите и технологичните интервенции, едно от основните очаквани предимства на КТМ за адаптиране е подобряването на качеството на докладването както по отношение на опита на ползвателите/докладващите, така и по отношение на самите изходни данни от докладването. От своя страна се очаква по-хармонизираното докладване и по-ясните резултати да подпомогнат подобряването на планирането и мониторинга на адаптирането на равнището на ЕС и следователно на равнището на държавите членки.

Таблица 1: КТМ, подКТМ и спецификации

Възможностите за адаптация могат да бъдат насочени към:

• приемане на въздействията и поемане на загубите, произтичащи от рисковете (напр. управление на отстъплението от покачването на морското равнище),
• компенсиране на загубите чрез поделяне или разпределяне на рисковете или загубите (например чрез застраховане),
• избягване или намаляване на излагането на климатични рискове (напр. изграждане на нови защитни съоръжения срещу наводнения или промяна на местоположението или дейността и поведението),
• използване на нови възможности (напр. участие в нова дейност или промяна на практики с цел възползване от променящите се климатични условия).

Вариантите за адаптиране трябва да обхващат широк кръг от въпроси, включително технологични, информационни, организационни, поведенчески, основани на екосистемите и социално-икономически на различни равнища на управление, секторни и междусекторни. За някои човешки и природни системи съществуват ограничения на капацитета за адаптиране и адаптивна способност при глобално затопляне от 1,5°C, със свързаните с това загуби. След като бъдат установени основните опасения, се събират възможни варианти за адаптиране. В Climate-ADAPT потребителите могат да намерят широк набор от възможности за адаптиране, които могат да бъдат търсени по въздействие, по (икономически) сектор и по вид мярка (КТМ).

Този раздел улеснява проучването на потенциалните варианти за адаптиране и помага да се определят съответните действия и потенциалните съпътстващи ползи от тях.

Освен това в специалния доклад на КПКЗ относно глобалното затопляне с 1,5 °C се стига до заключението, че съществува широк набор от възможности за адаптиране с цел намаляване на климатичните рискове.

Изграждането на адаптивен капацитет включва развиване на способността на хората и системите да реагират ефективно на изменението на климата. Това включва събиране и споделяне на информация от следните области:

• достъп до резултати от научни изследвания или участие в научноизследователски проекти,
• данните от мониторинга и съответните източници на информация, и
• повишаване на осведомеността чрез образование, споделяне на опит и инициативи за обучение, и
• създаване на благоприятна институционална рамка, например чрез:
• промяна на стандартите,
• изменение на законодателството,
• създаване на механизъм(и) за финансиране
• предоставяне на насоки за добри практики, и
• разработване на подходящи политики, планове и стратегии.

При съставянето на мерките следва да се обърне внимание на:

• избор на варианти за адаптиране в отговор на установените уязвимости,
• включително и неконвенционални и иновативни решения (запазването на обичайната практика често възпрепятства адаптирането),
• създаване на добра комбинация от различни видове варианти (напр. организационни, технически и нетехнически);
• поставяне на дългосрочните цели над краткосрочните политически интереси.

Моля, разгледайте възможностите за адаптиране тук.