Интегриране на адаптирането към изменението на климата в плановете за опазване на сушата и водите

От съществено значение за управлението на сушите и/или плана за опазване на водите е определянето на съответните заинтересовани страни, които имат отношение към водоснабдяването, планирането на сушите и опазването на водите. Тези групи заинтересовани страни трябва да бъдат включени и справедливо представени на ранен етап от разработването на плана. Участието в процеса на планиране дава възможност на заинтересованите страни да развият взаимно разбиране за гледните точки и да създадат съвместни решения. Местните заинтересовани страни познават най-добре различните сектори на използване на водата и компонентите на хидроложкия цикъл и могат да гарантират, че целите са съгласувани и се изпълняват там, където социално-икономическите разходи са най-ниски. Активното участие допринася за постигането на балансирано управление на водните източници, като се свеждат до минимум конфликтите между различните употреби и въздействия върху околната среда.

Добър подход е да се създадат работни групи или форуми, които да събират определени заинтересовани страни, опитни и признати експерти в областта на водите, които могат да съветват и консултират по време на разработването на плановете. Освен това секторните таблици, в които дискусиите могат да бъдат по-свободни, и малки групи заинтересовани страни могат да се считат за полезни инструменти за насърчаване на участието на обществеността. Обществената информация и консултациите могат да следват регулирани или законодателни процедури (напр. официални бюлетини) или широки и лесно достъпни публикации и електронни средства за информация, като по-късно те са по-често използвани от обществото.

Основен фактор за успех при разработването и прилагането на планове за управление на сушите и опазване на водите е наличието на задълбочени познания за:

начинът на използване на водата и техния принос за благосъстоянието;

хидроложките условия на водните обекти и свързаните средносрочни и дългосрочни прогнози за изменението на климата;

факторите, влияещи върху търсенето на вода в енергоемките икономически сектори и общественото потребление на вода.

За успешното управление на сушите и плана за опазване на водите са необходими активно участие на заинтересованите страни и добър диалог между науката и създателите на политики по време на целия процес на планиране. Освен това планът за управление на сушите и за опазване на водите следва да бъде включен или координиран с плановете за управление на речните басейни (ПУРБ), изисквани от Рамковата директива на ЕС за водите. Създаването на ефективни системи за предупреждение за суши допълнително допринася за успеха на изпълнението на плана за управление на сушите и плана за опазване на водите.

Конфликтите между социалните, икономическите и екологичните ценности и интереси могат да възпрепятстват необходимото сътрудничество по време на разработването и изпълнението на плана, по-специално когато водните ресурси станат по-оскъдни. Правните ограничения по време на процеса на планиране са свързани с правата върху водите, съществуващите закони за общественото доверие, изискванията за обществените водоснабдителни предприятия, въпросите, свързани с отговорността, наред с другото.

Разходите, свързани с разработването на план за управление на сушите на държавно равнище и план за опазване на водите, могат да бъдат оценени между 50,000 и 100,000 EUR. Разходите за изпълнение варират значително в зависимост от разглеждания мащаб, сериозността на проблема, местните характеристики на водните обекти и водоползването и набора от планирани мерки. Разходите трябва винаги да се претеглят спрямо загубите, които биха възникнали в случай, че не съществува план.

Ползата е, че всички икономически сектори могат да продължат дейностите си по организиран начин, но с по-ниски нива на водата, което означава, че има по-малко икономически и екологични смущения в сравнение с неуправляемата ситуация на засушаване.

Регламент относно минималните изисквания за повторно използване на водата за напояване в селското стопанство

За да се справи с проблема с недостига на вода и сушите в ЕС, през 2007 г. Европейската комисия публикува съобщение, озаглавено „Преодоляванена предизвикателствата, свързани с недостига на вода и сушите в Европейския съюз“. В съобщението се изброява набор от варианти на политиката, приложими като съгласувани действия на ЕС за повишаване на ефективността на водата и икономиите на вода и за подобряване на готовността за засушаване и управлението на риска. Рамковата директива за водите, водеща инициатива на политиката на ЕС за водите, признава сушите като потенциални заплахи, които могат да доведат до отмяна на усилията за постигане на добро екологично състояние на водните обекти на Общността. През ноември 2012 г. беше завършен преглед на политиката по отношение на недостига на вода и сушите в „Подробенплан за опазване на европейските води“. При прегледа се стигна до заключението, че е постигнат напредък в прилагането на инструментите на политиката, предложени в съобщението на ЕК от 2007 г., но че общата цел за възстановяване на тенденциите в недостига на вода и засушаването не е постигната. Планът насърчава държавите членки да интегрират по-добре управлението на риска от суши в бъдещите си планове за управление на речните басейни, за да се гарантира съгласуваност в управлението на водните ресурси. През 2020 г. Европейската комисия публикува нов „Регламент относно минималните изисквания за повторно използване на водата за напояване в селското стопанство“, който е от значение за опазването на водите и определя правилата за минимални изисквания за безопасното повторно използване на пречистени градски отпадъчни води за напояване в селското стопанство.

Нарастващата тежест на сушите в Европейския съюз и необходимостта от действия бяха признати в „Новата стратегия на ЕС за адаптиране към изменението на климата“, приета през февруари 2021 г. В стратегията се предлага по-широко използване на планове за управление на сушите и мерки за увеличаване на капацитета за задържане на вода в почвите и за безопасно повторно използване на водата.

Времето за изпълнение на плановете за управление на сушите и/или за опазване на водите зависи от няколко фактора, като например размера на засегнатата зона, различните интереси на заинтересованите страни и правните и социалните последици. Типичните срокове за изпълнение са между 1 и 5 години.

Ако са правилно разработени и приложени, управлението на сушите и плановете за опазване на водите обикновено са средносрочни мерки (> 5 години). За да се гарантира тяхната жизнеспособност в продължение на дълго време, те следва редовно да бъдат оценявани, като се вземат предвид климатичните и социалните промени, новите технологии и новите закони. Оценката и адаптирането след засушаване също играят важна роля.