Планове за опазване на сушите и водите

Европа е изправена пред нарастващ риск от недостиг на вода и суши, особено в средиземноморските региони. Тези рискове обикновено се разглеждат чрез планове за управление на сушите и планове за опазване на водите или чрез комбинирани планове, които включват управление на сушите и опазване на водите заедно. Целта на плана за управление на сушите е да се предотврати и смекчи въздействието на сушите върху околната среда, обществото и икономиката. Те са регулаторни инструменти, които установяват приоритети сред различните потребители на вода и определят по-строги ограничения за достъпа до публично предоставяна вода по време на суши.

Плановете за управление на сушите имат за цел да гарантират наличието на вода в достатъчни количества, за да се отговори на основните човешки нужди, да се гарантира здравето и благосъстоянието на населението, да се избегнат или сведат до минимум отрицателните въздействия на сушата върху състоянието на водните обекти и да се сведат до минимум отрицателните последици за икономическите дейности. Те трябва да бъдат подготвени предварително, преди да са необходими. Планът за опазване на водите е стратегия или комбинация от стратегии за опазване и контрол на (повърхностните и подпочвените) водни ресурси. Целта на плана за опазване на водите е да се намали потреблението на вода, да се сведат до минимум загубите и разхищението на вода, да се подобри ефективността на използването на водата и да се подобри рециклирането и повторното използване на водата. По-ефективното използване на съществуващите водоснабдителни системи не само допринася за опазването на водните ресурси и подобряването на ефективността на водоснабдяването, но също така намалява въздействието върху околната среда (например поради намаляването на количеството отпадъчни води, които трябва да бъдат пречистени) и разходите, свързани с разработването на нови източници на водоснабдяване. Плановете за управление на сушите и опазване на водите също могат да бъдат комбинирани в планове за опазване на сушите и водите, които включват насоки и изисквания, уреждащи опазването на водите и извънредните ситуации при суша за обществените водоснабдителни предприятия.

Плановете за управление на сушите и опазване на водите могат да се превърнат в мерки за адаптиране към изменението на климата, доколкото могат да включват съображения относно бъдещите сценарии за изменението на климата и прогнозираните въздействия. Потенциалните последици от изменението на климата, които трябва да бъдат взети предвид, са свързани с промени в естествения режим на водните обекти, в тяхното екологично състояние (засягащо качеството на водния ресурс) и в търсенето на вода (напр. напояване, градско и промишлено водоснабдяване). Значителните промени изискват действия за адаптиране, които могат да бъдат включени в такива планове. Освен това, тъй като социалното въздействие на сушата обикновено е свързано с възникването на проблеми с недостига на вода, в адаптираните планове следва също така да се разгледа как възможното намаляване на наличността и снабдяването с вода поради изменението на климата може да изостри проблемите, свързани с нарастващото търсене на вода, произтичащо от демографското и икономическото развитие. Основните елементи и съдържание на плановете за управление на сушите и опазване на водите са:

• общи характеристики на басейна при нормални условия и условия на суша;
• история на сушите в речния басейн;
• характеристики на сушите (интензивност, честота, продължителност и т.н.) в басейна;
• прилагане на система за предупреждение за суша;
• програма и действия за опазване на водите и за предотвратяване и смекчаване на сушите;
• организационна и управленска структура (компетентен орган, комитет или работна група за установяване на въздействието на сушата и предлагане на варианти за управление, разширена група за заинтересованите страни);
• система за наблюдение;
• механизъм за актуализиране и проследяване на плановете;
• специфични планове за общественото водоснабдяване.

В идеалния случай плановете за управление на сушите и опазване на водите следва да съдържат количествени и измерими цели и набор от мерки за постигане на тези цели, приоритизирани съгласно договорени и споделени критерии (напр. резултати, разходи за изпълнение, очаквани ползи и др.).

Плановете за управление на сушите и опазване на водите могат да бъдат разработени на различни административни равнища (общински, напоителни райони, провинциални, регионални или дори национални) и за различни икономически сектори. Във всеки случай те следва да бъдат свързани с плановете за управление на речните басейни (ПУРБ), определени съгласно Рамковата директива на ЕС за водите. На национално равнище плановете за управление на сушите и опазване на водите обикновено описват нормативната рамка, организационната структура и инструментите на политиката (като лицензиране и ценообразуване на водочерпенето) за справяне със сушите и проблемите с недостига на вода, както и процедурите за обявяване на извънредни ситуации, свързани със сушите, целите на политиката на високо равнище и наличните ресурси. На регионално равнище или на равнище речен басейн плановете за управление на сушите и опазване на водите обикновено са по-подробни. Те могат да предоставят информация за регионалните фактори и показатели за суша, риска и уязвимостта от суша, дългосрочните интервенции за намаляване на уязвимостта от суша, вариантите за смекчаване на риска от суша по сектори и степен на сериозност на суша, разпределението на задачите между регионалните участници, критериите за разработване на планове за управление на сушите на равнището на водоснабдителната система, схемите за сътрудничество с Агенцията за гражданска защита и процесите за преглед на плановете.

От съществено значение за управлението на сушите и/или плана за опазване на водите е идентифицирането на съответните заинтересовани страни, които имат дял във водоснабдяването, планирането на сушите и опазването на водите. Тези групи заинтересовани страни трябва да бъдат включени и справедливо представени на ранен етап от разработването на плана. Участието в процеса на планиране дава възможност на заинтересованите страни да развият разбиране за гледните точки на другата страна и да генерират съвместни решения. Местните заинтересовани страни познават най-добре различните сектори на водоползване и компоненти на хидроложкия цикъл и могат да гарантират, че целите са съгласувани и се изпълняват там, където социално-икономическите разходи са най-ниски. Активното участие допринася за постигането на балансирано управление на водните източници, като свежда до минимум конфликтите между различните употреби и въздействията върху околната среда.

Добър подход е да се създадат работни групи или форуми, които да събират идентифицирани заинтересовани страни, опитни и признати експерти в областта на водите, които могат да съветват и консултират по време на разработването на плановете. Освен това секторните таблици, в които обсъжданията могат да бъдат по-плавни, и малките групи заинтересовани страни могат да се считат за полезни инструменти за насърчаване на участието на обществеността. Общественото информиране и консултиране могат да следват регламентирани или законодателни процедури (напр. официални бюлетини) или широки и леснодостъпни публикации и електронни средства за информация, които по-късно се използват по-често от обществото.

Основен фактор за успех при разработването и изпълнението на планове за управление на сушите и опазване на водите е наличието на задълбочени познания за:

· моделът на използване на водата и техният принос за благосъстоянието;

хидроложките условия на водните обекти и свързаните с тях средносрочни и дългосрочни прогнози за изменението на климата;

· движещите сили, влияещи върху търсенето на вода във водоемките икономически сектори и общественото потребление на вода.

За успешното управление на сушите и плана за опазване на водите са необходими активно участие на заинтересованите страни и добър диалог между науката и създателите на политики по време на целия процес на планиране. Освен това планът за управление на сушите и опазване на водите следва да бъде включен или координиран с плановете за управление на речните басейни (ПУРБ), изисквани от Рамковата директива на ЕС за водите. Създаването на ефективни системи за предупреждение за суши допълнително допринася за успеха на управлението на сушите и изпълнението на плана за опазване на водите.

Конфликтите между социалните, икономическите и екологичните ценности и интереси могат да възпрепятстват необходимото сътрудничество по време на разработването и изпълнението на плана, по-специално когато водните ресурси станат по-оскъдни. Правните ограничения по време на процеса на планиране са свързани с правата върху водите, съществуващите закони за общественото доверие, изискванията към обществените водоснабдителни предприятия, въпросите, свързани с отговорността, наред с другото.

Разходите, свързани с разработването на план за управление на сушата и опазване на водите на държавно равнище, могат да бъдат оценени между 50 000 и 100 000 евро. Разходите за изпълнение варират значително в зависимост от разглеждания мащаб, сериозността на проблема, местните характеристики на водните обекти и водоползването, както и набора от планирани мерки. Разходите винаги трябва да се претеглят спрямо загубите, които биха възникнали, ако не съществуваше план.

Ползата е, че всички икономически сектори могат да продължат дейностите си по организиран начин, но с по-ниски нива на водата, което означава, че има по-малко икономически и екологични смущения в сравнение с неконтролираната суша.

Регламент относно минималните изисквания за повторното използване на водата за напояване в селското стопанство

За да се справи с проблема с недостига на вода и сушите в ЕС, през 2007 г. Европейската комисия публикува съобщение „Посрещане на предизвикателствата, свързани с недостига на вода и сушите в Европейския съюз“. В съобщението се изброява набор от варианти на политиката, приложими като съгласувано действие на ЕС за повишаване на водната ефективност и икономиите на вода и за подобряване на подготвеността за суши и управлението на риска. Рамковата директива за водите, водещата инициатива на политиката на ЕС за водите, признава сушите като потенциални заплахи, които могат да отменят усилията за постигане на добро екологично състояние на водните обекти на Общността. През ноември 2012 г. беше завършен преглед на политиката във връзка с недостига на вода и сушите, който беше включен в „Подробния план за опазване на европейските води“. Прегледът стигна до заключението, че е постигнат напредък в прилагането на инструментите на политиката, предложени в съобщението на ЕК от 2007 г., но че общата цел за обръщане на тенденциите при недостига на вода и сушите не е постигната. Планът насърчи държавите членки да интегрират по-добре управлението на риска от суши в бъдещите си планове за управление на речните басейни, за да се гарантира последователност в управлението на водните ресурси. През 2020 г. Европейската комисия публикува нов „Регламент относно минималните изисквания за повторното използване на водата за напояване в селското стопанство“, който е от значение за опазването на водите и определя правилата за минималните изисквания за безопасното повторно използване на пречистени градски отпадъчни води за напояване в селското стопанство.

Нарастващата тежест на сушите в Европейския съюз и необходимостта от действия бяха признати в новата стратегия на ЕС за адаптиране към изменението на климата, приета през февруари 2021 г. В стратегията се предлага по-широко използване на планове за управление на сушите и мерки за увеличаване на капацитета за задържане на вода на почвите и безопасно повторно използване на водата.

Времето за изпълнение на плановете за управление на сушите и/или опазване на водите зависи от няколко фактора, като например размера на засегнатия район, различните интереси на заинтересованите страни и правните и социалните последици. Обичайните срокове за изпълнение са между 1 и 5 години.

Ако са правилно разработени и приложени, плановете за управление на сушите и опазване на водите обикновено са средносрочни мерки (> 5 години). За да се гарантира тяхната жизнеспособност за дълъг период от време, те следва да бъдат редовно оценявани, като се вземат предвид климатичните и социалните промени, новите технологии и новите закони. Оценката и адаптирането след сушите също играят важна роля.