Застраховането като инструмент за управление на риска

Рисковете и загубите от бедствия предизвикват голяма загриженост за обществото, тъй като те се увеличиха през последните години. Очаква се тези събития да се засилят допълнително поради фактори като демографското развитие, промените в земеползването, разширяването на жилищните и икономическите дейности в райони, застрашени от бедствия, и прогнозираното изменение на климата. Данните показват, че изменението на климата вече е увеличило честотата и сериозността на някои екстремни метеорологични и климатични явления, като суши, горещи вълни и обилни валежи, в няколко европейски региона. Очаква се тези тенденции да продължат, освен ако не се приложат ефективни мерки за смекчаване на последиците от изменението на климата и адаптиране към него (Доклад на ЕАОС №15/2017). Освен това рисковете, породени от климата, също ще засегнат и трансформират застрахователния сектор. (ЕОЗППО, 2022 Г.). Поради това прилагането на механизъм за управление на риска при натиск (като застраховките) придобива все по-голямо значение.

Застрахователен трансфер на риск от застраховано лице, обект или организация към застраховател. Компенсацията зависи от оценката на загубите, причинени от посочените опасни събития, например загуба на реколта в селското стопанство, загуби в къщи от наводнения, загуби на гори, дължащи се на буря или горски пожари. При екстремни метеорологични условия застраховането е ценен инструмент, тъй като помага да се предотврати превръщането на финансовите загуби в дългосрочни икономически щети. Ако една къща или бизнес са повредени, застраховката може да покрие разходите за възстановяване или обезщетение, което позволява на засегнатите лица да се възстановят бързо. Преди да може да бъде осигурена застраховка за екстремни метеорологични събития, застрахователят трябва да идентифицира риска, да определи количествено колко щети може да причини и да може да поеме разходите, ако настъпи крайното събитие. И накрая, за да има застраховка за екстремни метеорологични условия, тя трябва да бъде непредсказуема.  Точното време и място на събитието не могат да бъдат известни предварително.

Зелената книга на Европейската комисия от 2013 г. относно застраховането на природни и причинени от човека бедствия е част от пакета за стратегията за адаптация. Тя има за цел да подобри начина, по който застрахователите управляват рисковете, свързани с изменението на климата, да разшири достъпа до застраховка срещу бедствия и да отключи пълния потенциал на застрахователните цени и други финансови продукти.

В доклад на Европейската комисия относно застраховането на риска от бедствия, свързан с метеорологичните условия и климата, се анализират различните застрахователни схеми, установени в няколко държави членки. Въз основа на тяхната оценка застрахователните пазари (между държави и сектори) могат да бъдат разделени на три широки групи:

• Пазар на доброволно застраховане: На този пазар притежателите на полици решават дали да закупят застрахователно покритие и застрахователите решават дали да предоставят покритието.
• Полудоброволен застрахователен пазар: Той е подобен на доброволния пазар, където както застрахователят, така и притежателят на полицата могат да изберат да участват. Възможно е обаче да има непряк натиск, като например изисквания от страна на ипотечните кредитори или неофициални споразумения, които насърчават физическите лица да участват на застрахователния пазар.
• Задължителни пазари: На този пазар или застрахователят, или притежателят на полицата е законово задължен да участва. Например застрахователите могат да бъдат правно задължени да предлагат покритие за екстремни метеорологични условия, а притежателите на полици могат да бъдат задължени по закон да закупят противопожарна застраховка, която включва покритие за екстремни метеорологични събития.

Някои държави (например Франция, Швейцария) имат държавно или квазидържавно монополно застраховане, докато други държави (напр. Германия, Италия, Обединеното кралство) разполагат с търговски структурирани „решения на свободния пазар“, които систематично се съчетават с финансирани от държавата ad hoc облекчения. Други държави (напр. Австрия, Дания) разполагат с публични средства за бедствия, финансирани с пари на данъкоплатците, а други имат различни смесени решения на частни застрахователни доставчици, допълнени от публични фондове за бедствия (напр. Белгия, Нидерландия, Норвегия) (Schwarze et al., 2009 г.). Испания има схема за публично-частно партньорство, при която публичният субект (Consorcio de Compensación de Seguros — CSS) покрива извънредни климатични рискове (и други) и събира премиите си чрез пропорционална допълнителна такса, включена във фактурите на частните дружества (ЕАОС, 2017 г.).

Застраховането срещу рисковете, предизвикани от климата, бързо се превръща в приоритет за физическите лица и предприятията. Практиката за управление на бизнеса естествено включва стратегии за диверсификация на риска. С оглед на нарастващото значение на рисковете, свързани с климата, от гледна точка на щетите върху физическите активи и прекъсването на стопанската дейност, е препоръчително дружествата да обмислят възможността за сключване на застрахователни полици срещу природни бедствия или други въздействия върху климата, които биха могли да окажат въздействие върху тяхната дейност.