Застраховката като инструмент за управление на риска

Рисковете и загубите от бедствия са от голямо значение за обществото, тъй като се увеличиха през последните години. Очаква се тези събития да се засилят допълнително поради фактори като демографското развитие, промените в земеползването, разширяването на жилищните и икономическите дейности в застрашените от бедствия райони и прогнозираното изменение на климата. Данните показват, че изменението на климата вече е увеличило честотата и сериозността на някои екстремни метеорологични и свързани с климата събития, като суши, горещи вълни и обилни валежи, в няколко европейски региона. Очаква се тези тенденции да продължат, освен ако не бъдат приложени ефективни мерки за смекчаване на изменението на климата и адаптиране към него (Докладна ЕАОС 15/2017). Освен това рисковете, породени от климата, също ще окажат въздействие и ще преобразят застрахователния сектор (EIOPA, 2022 г.). Поради това прилагането на механизъм за управление на риска от натиск (като например застраховки) придобива все по-голямо значение.

Застрахователният риск се прехвърля от застраховано лице, обект или организация към застраховател. Обезщетението зависи от оценката на загубите, причинени от конкретните опасни събития, например загуба на култури в селското стопанство, загуби в къщи от наводнения, загуби на гори поради буря или горски пожари. За екстремните метеорологични условия застраховката е ценен инструмент, тъй като помага да се предотврати превръщането на финансовите загуби в дългосрочни икономически щети. Ако къща или бизнес са повредени, застраховката може да покрие разходите за възстановяване или компенсация, което позволява на засегнатите лица да се възстановят бързо. Преди да може да се осигури застраховка за екстремни метеорологични явления, застрахователят трябва да идентифицира риска, да определи количествено колко щети може да причини и да бъде в състояние да поеме разходите, ако настъпи екстремното събитие. И накрая, за да има застраховка за екстремни метеорологични условия, тя трябва да бъде непредсказуема.  Точното време и място на събитието не могат да бъдат известни предварително.

Зелената книга на Европейската комисия от 2013 г. относно застраховането срещу природни и причинени от човека бедствия е част от пакета за стратегия за адаптация. Тя има за цел да подобри начина, по който застрахователите управляват рисковете от изменението на климата, да разшири достъпа до застраховане срещу бедствия и да отключи пълния потенциал на застрахователното ценообразуване и други финансови продукти.

В доклад на Европейската комисия относно застраховането срещу рискове от бедствия, свързани с метеорологичните условия и климата, се анализират различни застрахователни схеми, установени в няколко държави членки. Въз основа на тяхната оценка застрахователните пазари (в различните държави и сектори) могат да бъдат разделени на три широки групи:

• Пазар на доброволно застраховане: На този пазар притежателите на полици решават дали да купят застрахователно покритие, а застрахователите решават дали ще предоставят покритието.
• Полудоброволен застрахователен пазар: Той е подобен на доброволния пазар, където както застрахователят, така и притежателят на полицата могат да изберат да участват. Възможно е обаче да има непряк натиск, като например изисквания от страна на ипотечните кредитори или неформални споразумения, които насърчават физическите лица да участват на застрахователния пазар.
• Задължителни пазари: На този пазар или застрахователят, или притежателят на полицата са задължени по закон да участват. Например, застрахователите могат да бъдат правно задължени да предлагат покритие за екстремни метеорологични условия, а притежателите на полици могат да бъдат задължени по закон да купуват застраховка за пожар, която включва покритие за екстремни метеорологични събития.

Някои държави (напр. Франция, Швейцария) имат държавно или квазидържавно монополно застраховане, докато други държави (напр. Германия, Италия, Обединеното кралство) имат търговски структурирани „решения за свободния пазар“, които систематично се съчетават с финансирани от държавата ad hoc облекчения. Други държави (напр. Австрия, Дания) имат публични фондове за бедствия, финансирани с пари на данъкоплатците, а други имат различни смесени решения на частни доставчици на застрахователни услуги, допълнени от публични фондове за бедствия (напр. Белгия, Нидерландия, Норвегия) (Schwarze et al., 2009 г.). Испания има схема за публично-частно партньорство, при която публичният субект (Consorcio de Compensación de Seguros — CSS) покрива извънредни климатични рискове (и други) и събира своите премии чрез пропорционална допълнителна такса,включена във фактурите на частните дружества (ЕАОС, 2017 г.).

Застраховането срещу рискове, предизвикани от изменението на климата, бързо се превръща в приоритет за физическите лица и предприятията. Практиката за управление на бизнеса естествено включва стратегии за диверсификация на риска. С оглед на нарастващото значение на рисковете, свързани с климата, по отношение на щетите върху физическите активи и прекъсването на стопанската дейност, е препоръчително дружествата да обмислят сключването на застрахователни полици срещу природни бедствия или други въздействия върху климата, които е вероятно да окажат въздействие върху тяхната дейност.