Публично-частни партньорства (ПЧП) за адаптиране и поддържане на инфраструктурата и услугите

Понастоящем степента, в която заинтересованите страни участват в договорни ПЧП, е недостатъчно проучен аспект (Недерханд и Клийн, 2019г.) на успешното приключване на тези проекти. Като цяло е необходимо да се разграничат ролята на заинтересованите страни в самия проект (напр. развитието на инфраструктурата) и тяхната роля при създаването на ПЧП. Заинтересованите страни включват тези, които са официални членове на ПЧП и които пряко контролират ресурсите, както и тези, които, въпреки че са „външни“ за проекта, са пряко засегнати от него и имат интерес към неговия успех (Selim & Amr Soliman ElGohary, 2020 г.).

Някои констатации от проучването показват, че ПЧП прави средата на заинтересованите страни по-сложна за управление поради участието на множество взаимоотношения в структура за възлагане на обществени поръчки за ПЧП. Това може да създаде евентуални конфликтни интереси или различни очаквания на заинтересованите страни, участващи в проекти за ПЧП. Лошото управление на отношенията със заинтересованите страни доведе до една от основните причини за провала на проектите за ПЧП в глобален контекст (Jayasuriyaet al., 2020 г.). Въпреки че липсват проучвания относно управлението на заинтересованите страни в рамките на ПЧП, вече са известни ключови аспекти за предотвратяването на конфликти в проектите за ПЧП. Примери за това са провеждането на обстойни консултации, договарянето и ясното определяне на договорените цели и определянето на ролите и отговорностите на публичните и частните участници.Ключовите елементи на успешното управление на заинтересованите страни са обобщени в инструмента за управление на договорите за ПЧП на Глобалния инфраструктурен център и Световната банка (глава 3). Инструментът включва насоки за управление на отношенията с частното дружество на ПЧП, с други заинтересовани страни от частния сектор, с крайните потребители, предприятията и общността, както и с правителствените агенции.

ПЧП предлагат потенциална възможност за осигуряване на публична инфраструктура и услуги за ефективно адаптиране към изменението на климата. Успехът им зависи от няколко ключови фактора.

• Ясно определеният обхват на проекта, целите и резултатите осигуряват солидна основа.
• Изпълнението на успешни проекти за ПЧП изисква значителен административен капацитет. Това може да се гарантира само чрез подходящи институционални и правни рамки и дългогодишен опит в изпълнението на проекти за ПЧП. Освен това ефективните рамки за управление с ясни роли, отговорности и процеси на вземане на решения са от жизненоважно значение за успеха на ПЧП.
• Ефективното разпределение на риска, при което рисковете се поделят справедливо между публичния и частния сектор, е от решаващо значение за жизнеспособността на проекта. Това може да бъде и предизвикателен фактор, тъй като рискът може да се промени с течение на времето поради изменението на климата.
• Насърчаването на силни отношения на сътрудничество между партньорите е от съществено значение за успешното изпълнение на проектите, както и за изразяването в един глас на засегнатите заинтересовани страни.
• Стабилните финансови структури, включително подходящи стратегии за управление на риска, са от първостепенно значение за привличането на частни инвестиции.
• Използването на процедури за MRE може да позволи проследяване на ефективността на мерките и адаптиране на текущите проекти и извличане на поуки от бъдещи проекти. Управлението на резултатите на частен партньор в проект за ПЧП е особено важно: следва да се осигури разпределяне на подходящи ресурси и ясно определяне на ключовите показатели за ефективност. Подробни насоки относно мониторинга на изпълнението са предоставени в инструмента за управление на договорите за ПЧП на Глобалния инфраструктурен център и Световната банка (глава 3).

Предизвикателствата, свързани с ПЧП, са политическата нестабилност, икономическите спадове и сложните регулаторни процеси, които могат значително да повлияят на изпълнението на проектите (напр. срокове, разходи). Недостатъчното разбиране на правилата и характеристиките на публичния сектор от страна на частните инвеститори и обратно може да възпрепятства разработването и изпълнението на проектите. Освен това отрицателното възприемане на заинтересованите страни/обществеността и съпротивата срещу приватизацията могат да създадат пречки.

Традиционните проекти могат да бъдат разделени на обособени позиции, за да се привлекат повече участници в търга. Проектите за ПЧП изискват минимален размер, за да се оправдаят разходите за обществени поръчки и да се улеснят икономиите от мащаба, които са необходими за повишаване на ефективността на експлоатацията и поддръжката. Въпреки това много големият обхват на потенциалните проекти понякога може да намали нивото на конкуренция, тъй като по принцип малко дружества разполагат с финансовите средства, с които да подадат оферти. При договори с много висока стойност само малък брой оператори, може би само един, са в състояние да предложат всички поискани продукти или услуги. Това би могло да постави възлагащия орган в положение на зависимост (Европейска сметна палата, 2018 г.).

За да се преодолеят тези предизвикателства, е наложително внимателно планиране, ефективно управление на риска и силна ангажираност на заинтересованите страни. Като се справят с тези фактори, правителствата и частните партньори могат да увеличат вероятността от успешни проекти за адаптиране на ПЧП, които осигуряват икономическа ефективност и подобрени обществени услуги.

ПЧП могат да предлагат двустранен подход към всеки проект за адаптиране. От една страна, те ускоряват изпълнението на проектите чрез привличане на ефективността и капитала на частния сектор. От друга страна, ПЧП могат да въведат иновативни решения и потенциално да подобрят качеството на услугите. ПЧП дават възможност за финансиране на проекти, които в противен случай не биха били осъществими поради ограничения в публичните бюджети.

Въпреки това, тези предимства идват на цена. Разходите за проекти или разходите за поддръжка често надвишават традиционните модели на публичния сектор поради маржовете на печалбата на частния сектор. Сложността на договарянето на договори и дългосрочните финансови ангажименти за правителствата са значителни недостатъци. Освен това прехвърлянето на определени рискове към частния сектор може да доведе до непредвидени предизвикателства и конфликти между публичните и частните партньори.

ЕС регулира ПЧП чрез използването на директиви, които прилагат и разширяват принципите и свободите, установени в Договорите на ЕС. Тези директиви имат за цел да направят процедурите за възлагане на обществени поръчки прозрачни и отворени за всички доставчици в целия ЕС. Следователно тези доставчици могат да предлагат своите услуги и продукти на публичните органи в рамките на единния пазар на ЕС.

През март 2014 г. ЕС прие две директиви на ЕС от значение за ПЧП в областта на обществените поръчки: по-специално обществените поръчки и концесиите. Директивата за обществените поръчки (2014/24/ЕС)и Директивата за концесиите (2014/23/ЕС), отразяващи желанието на ЕС за по-тясно регулиране на концесиите (Европейска инвестиционна банка, 2016 г.). И двете директиви трябва да бъдат транспонирани в националното законодателство. Действителното изпълнение на ПЧП е ограничено и от националните или поднационалните правни рамки. Те могат да установят специфични правила за договорите, ограничения в приложното поле и различни типологии на отношенията между публичния и частния сектор.

Срокът за създаване на ПЧП може да варира значително в зависимост от няколко фактора:

• Сложност на проекта: По-големите, по-сложни проекти естествено отнемат повече време за договаряне и изпълнение.
• Регулаторна среда: Една ясна и ефикасна регулаторна рамка може да ускори процеса.
• Процедури за възлагане на обществени поръчки: сложността на процедурите за възлагане на обществени поръчки може да окаже въздействие върху сроковете.
• Умения за водене на преговори: ефективните преговори между публичните и частните партньори могат да ускорят процеса.
• Икономически условия: икономическите фактори могат да повлияят на наличието на частно финансиране и осъществимост на проектите.

Като цяло създаването на ПЧП може да отнеме приблизително от две до пет години или дори повече.

СПС обикновено са дългосрочни споразумения. В зависимост от вида на проекта, който се управлява от ПЧП, срокът на експлоатация варира от 20 до 30 години, но може да бъде по-дълъг или по-кратък в зависимост от конкретния проект. ПЧП обхващат не само фазата на изграждане на инфраструктурата. Тя обхваща и нейната експлоатация и поддръжка, от която те постигат икономическа възвращаемост чрез потребителски такси или държавни плащания.