Диверсификация на културите и подобрено управление на почвите с цел адаптиране към изменението на климата в Сеговия (Испания)

По-честите суши, екстремните температури и деградацията на почвите водят до намаляване на добива на дъждовни култури и застрашават жизнеспособността на стопанствата. В рамките на проекта AgriAdapt бяха изчислени агроклиматични показатели за пилотното стопанство, разположено в Melque de Cercos, въз основа на скрининг на научни публикации и кръстосване на добиви от култури и метеорологични данни за 15 години (2002—2016 г.), извлечени от портала Agri4Cast на Европейската комисия. Температурите над 30 °C през май са причинили свиване на зърното в началото на фазата на развитие и намаляване на темповете на растеж на фуражните култури. Топлинното напрежение между юни и септември (температури над 32 °C) засяга добива на слънчоглед и угояването на тръбите. По-дългите периоди на засушаване (последователи от 15 дни без дъжд) между март и август също са намалили производството на зърно, тръби и фуражи. Това са някои от вече наблюдаваните ефекти, свързани с изменението на климата в това стопанство. Прогнозите за климата се очаква да изострят тези въздействия през следващите десетилетия. Според прогнозите за климата, разработени от ETH Zürich (Институт за атмосферни и климатични науки) за сценария за SRES A1B (използвания в работата на Agri4Cast), през следващите 30 години броят на дните през май с максимални температури над 30 °C се очаква да нарасне драстично със 150 %, като по този начин се увеличава рискът за зърното. През същия период (следващи 30 години) вероятността от отрицателен воден баланс (утаяване минус потенциална евапотранспирация, Р — ЕТП) се очаква да нарасне с 9 % от март до юни, докато настъпването на засушавания все още през март-юни ще се увеличи със 100 %. Освен това топлинният стрес между юни и септември ще се увеличи с 92 % в близко бъдеще.

Основната цел на приложените мерки и практики е да се подобри устойчивостта и адаптирането на дъждовните полски култури към изменението на климата, като същевременно се гарантират хоризонтални ползи за околната среда. Мерки като ниска обработка на почвата, по-чести приложения на органични вещества, подобряване на сеитбооборота, диверсификация на културите, използване на традиционни и по-устойчиви на климата сортове и прилагане на мултифункционални полеви маржове са мерките за адаптиране, които се прилагат за постигането на тази цел.

В рамките на проекта LIFE AgriAdapt беше извършена оценка на риска за климата на ниво земеделско стопанство. В резултат на тази оценка беше предложен набор от мерки за адаптиране и някои от тях се прилагат в пилотното стопанство, намиращо се в Melque de Cercos.

Една от първите приети мерки беше подобряването на сеитбооборота. Понастоящем земеделският стопанин извършва сеитбооборот с пет различни култури (твърда пшеница, рожков, ечемик/овес, слънчоглед). Сеитбооборотът с бобови растения (напр. рожков) в сравнение с отглеждането на монокултури осигурява по-висок добив и по-добра устойчивост на изменението на климата чрез увеличаване на съдържанието на хранителни вещества в почвата и подобряване на биологията на почвата. Освен това сеитбооборотът позволява намаляване на емисиите на парникови газове от селскостопанската дейност. Отглеждането на асоциации на бобови растения и зърнени култури (напр. ечемик, рожков или овес и люцерна) като фуражни култури за подобряване на добивите е друга прилагана мярка, която има отношение към адаптирането. Тези видове имат различни хранителни изисквания; бобовите растения растат по-добре, като се катерят по стъблата на зърнените култури. Освен това свързването на тези видове дава възможност за подобряване на хранителния баланс и биологията на почвата. Бяха приложени и други мерки, като ранното засяване за намаляване на водното и топлинното напрежение в края на цикъла на растеж, използването на традиционни сортове, които са добре адаптирани към местния климат, и засяването на култури с по-къс цикъл (като овес) през януари-февруари, ако есента е била твърде суха и появата на първата засета култура е била компрометирана.

Прилагат се и мерки за управление на почвите: за повишаване на качеството и устойчивостта на почвите се прилагат мерки за избягване на голата почва чрез оставяне на стърнищата, прилагане на органични торове (тор) най-малко на всеки две години и хранене на добитъка (80 овце, местна порода) на земите под угар с цел по-нататъшно наторяване на почвите. И накрая, бяха създадени или преквалифицирани мултифункционални полета, за да се намали ерозията на почвата и да се подобри местното биологично разнообразие, с особени ползи за опрашителите и други полезни насекоми. Растителността в тези покрайнини включва предимно местни рудерални видове (като Matricaria chamomila, Papaver rhoeas, Foeniculum vulgare или Malva sylvestris), неравномерно разпределени храсти (като Crataegus monogyna, Sambucus nigra, Retama sphaerocarpa или Rosa canina) и изолирани дървета (като Populus alba или Salix alba). Мултифункционалните маржове често включват и каменни купчини, които осигуряват места за гнездене и подслон за влечуги и членестоноги. Земеделските стопани докладваха, че през първите две години установяването на рудералната растителност в маржа е било доста трудно, главно поради конкуренцията в плевелите. След първоначалния период от две години обаче растителността на маржовете се е превърнала в по-стабилна комбинация от видове, които представляват по-голям интерес за опрашителите и като цяло са по-полезни за местната фауна.

В рамките на проекта ще бъде извършена нова оценка на риска за климата, за да се наблюдава изпълнението и ефективността на приложените мерки за адаптация. Освен това добивите и обратната информация от земеделските стопани се проверяват редовно, за да се проверят очакваните ползи от тези мерки.

Основните участници в рамките на проекта LIFE AgriAdapt в оценката на уязвимостта и изпълнението на предложените мерки за адаптиране са собственикът на стопанството, селскостопанският персонал и Fundación Global Nature (партньор на проекта AgriAdapt). Освен това целите на проекта и резултатите се съобщават на други земеделски стопани, кооперации, агрономи и други техници (както на местно, така и на национално равнище) чрез работни срещи, семинари и конференции.

Собственикът на пилотното стопанство в Мелке де Серкос вече е бил наясно с рисковете, свързани с изменението на климата, и поради това е бил готов да приеме мерки за справяне с очакваните от тях въздействия. Освен това наличието на добитък в същото стопанство е позволило прилагането на специфични мерки за управление на почвите. Едно от основните ограничения, които засегнаха прилагането на мерките за адаптиране, беше липсата на местни данни и информация и произтичащата от това необходимост от изпитване на въздействието на предложените мерки, преди те да бъдат приложени към цялото стопанство. В действителност някои мерки (например промяната на датите на сеитба и използването на традиционни сортове и нови бобови култури като рожков) първо бяха тествани в малък парцел от стопанството, тъй като земеделският стопанин счете за твърде рисковано да ги прилага екстензивно преди правилното изпитване.

Оценката на уязвимостта и изготвянето на плана за действие за прилагане на мерки за устойчиво адаптиране бяха финансирани от проекта AgriAdapt, финансиран от Европейската комисия по програма LIFE и съфинансиран от Fundación Biodiversidad от испанското Министерство на екологичния преход. Общите разходи за изготвяне на оценката и плана за действие на стопанството Melque de Cercos възлизат на 5 000 EUR. Мерките за адаптиране се прилагат между 2017 г. и 2019 г., така че все още няма подходяща оценка на разходите. Повечето от тях обаче не трябва да имат допълнителни разходи за земеделския стопанин, а в някои случаи се очакват икономии.

Прилаганите мерки за адаптиране се очаква да: да се повиши ефективността на производството на стопанството, да се намалят разходите за земеделие, да се подобри опазването на почвите, да се увеличи улавянето на въглерод в почвата и съдържанието на азот, да се даде възможност на периметъра на полето да развие местна растителност, като по този начин се осигурят местообитания за полезни насекоми и опрашители и като цяло се подобри местното биологично разнообразие. Процесът на мониторинг на очакваните ползи от приложените мерки води до постоянни контакти със земеделските стопани, които дават възможност за проверка на обратната информация и оценка на добивите по време на жизнения цикъл на проекта.

Приложените мерки са съгласувани с целите и разпоредбите на Националния план за адаптиране към изменението на климата на Испания (Закон 45/2007 от 13 декември 2017 г. за устойчиво развитие^на селските райони), Националния стратегически план за природното наследство и биологичното разнообразие (Кралски указ 1274/2011, 16^{септември} 2011 г.) и ORDER ARM/2444/2008 (12^август 2008 г.), с който се одобрява Националната програма за действие за борба с опустиняването в съответствие с Конвенцията на Организацията на обединените нации за борба с опустиняването.

Прилагането на предвидените мерки за адаптация е непрекъснат процес. Тя започна през 2017 г. с подобряването на сеитбооборота, отглеждането на асоциации на културите и тестването на практиките за ранно сеитба и отглеждането на традиционни сортове. В началото на 2017 г. бяха реализирани мултифункционални маржове, а участието на животните в управлението на стопанството започна през есента на същата година. През 2018 г. стърнищата останаха изправени за първата година. Всички тези мерки все още се прилагат.

Ако се прилагат и поддържат непрекъснато, приетите мерки за адаптиране могат да продължат вечно.

Vanessa Sánchez
Fundación Global Nature
C/ Tajo, 2. 28231
Las Rozas de Madrid
Tel: +34 917104455
E-Mail: vsanchez@fundacionglobalnature.org