Подкрепа за бедствията, свързани с изменението на климата във Финландия — „Умът на екологичната тревожност“

Изменението на климата не само ще засегне физическото здраве, но и ще има последици за психичното здраве и благосъстоянието ( Lawranceet al., 2021 г.). Въпреки това изследванията на неговото психологическо въздействие като цяло са ограничени и ако бъдат разгледани, са съсредоточени върху въздействията на екстремни събития, а не върху по-дългосрочните и постепенни ефекти върху психичното здраве (Burenby et al., 2021 г.). Въпреки това съществуват редица възникващи концепции, които признават някои от непреките въздействия върху психичното здраве, включително тези на еко-тревожността и климатичната тревожност (Wu et al. 2020). Тъй като те все повече се проявяват в обществото, особено сред младите хора (напр. Wu et al., 2020 г.; Hickman et al., 2021г.), те са широко разгледани в медиите и нарастващ брой научни изследвания (Phihkala, 2020a, 2020b). Екологичната тревожност е безпокойството и страданието от екологичната криза (Phihkala, 2020b), докатоклиматичната тревожност признава тези последици от изменението на климата конкретно (Клейтън, 2020 г.). Те могат да се проявяват в различни и сложни форми; някои симптоми включват общ страх и безпокойство, скръб, вина, безнадеждност, обсебващо мислене, пристъпи на паника, безсъние и други (вж. напр. Pihkala, 2020a, 2020b; Wu et al., 2020 г.).

Изследователите призоваха за действия за признаване и справяне с тревожността, свързана с климата, на практика, особено за младите хора(Wu et al., 2020 г.; Hickman et al., 2021г. Скорошенанализ на ЕАОСобаче установи, че само няколко държави — членки на ЕИП и сътрудничещи си държави, са разгледали възможните последици за психичното здраве от изменението на климата в своите национални политики за адаптация и обществено здраве. Финландия е сред малкото държави, които са се справили до известна степен с безпокойството във връзка с климата, но превантивните мерки и конкретните мерки за справяне с последиците от изменението на климата върху психичното здраве трябва да бъдат приложени в рамките на социалните въпроси и здравните услуги (Burenby et al., 2021 г.).

Основателите на проекта „ум на екологичната тревожност“ отбелязаха нарастващите предизвикателства за психичното здраве, свързани с изменението на климата във Финландия, и се заеха да се справят с тях, като използват своя опит в предлагането на подкрепа за психичното здраве. Следователно проектът има за цел:

• Предоставяне на хората от всички възрасти на инструменти за справяне и регулиране на емоциите, изпитвани под формата на еко- или климатична тревожност, като по този начин се изгражда устойчивост на участниците. Въпреки че проектът е отворен за широка аудитория, той е насочен главно към хора, които са уязвими към възникваща екологична тревожност, включително тези, които работят с или изучават науки за околната среда; хора със силна екологична идентичност; младите хора; и хора с други обременяващи житейски преживявания.
• Повишаване на осведомеността за започване на публични разговори, наред с другото, за насърчаване на признаването сред тези, които изпитват симптоми, но може да не знаят за причината или начините за справяне с тях.
• Застъпничество за признаване на еко-тревожността и еко-емоциите (емоции, свързани с околната среда) като по-голямо обществено явление вместо психиатрична диагноза или индивидуален проблем.
• Иницииране на действия между различни организации и други обществени участници за включване на знания за еко-емоциите в работата им с различни групи хора в цялото общество.

 Освен това проектът има за цел да популяризира значението на цялостното психическо благосъстояние.

За да постигне целите си, проектът използва съществуващите умения и опит на социалните и психично-здравните работници в справянето с други проблеми на психичното здраве. Тяхното ноу-хау за решения, които вече са широко използвани в социалните и психичните грижи, се прехвърля в нова област на работа, т.е. справяне с екологичните емоции, най-вече изменението на климата. Дейностите по проекта включват три стълба (всички са безплатни за участниците):

• Осведоменост: кампании за повишаване на осведомеността относно екологичната тревожност.
• Подкрепа: пряка подкрепа за психичното здраве на широка аудитория.
• Образование: за професионалисти, които работят с тези, които вече изпитват или е вероятно да изпитат трудни емоции във връзка с промените в околната среда.

Осведоменост: Кампанията „Да поговорим за еко-емоциите“ стартира през март 2021 г., включително призив за извънредна ситуация в областта на околната среда, одобрен от всички национални организации, работещи в областта на психичното здраве. Освен това през 2021 г. „умът на екологичната тревожност“ организира редица уебинари по темата, насочени към сектора на социалните и здравните грижи, НПО, както и към публичните и частните участници. Уебсайтът Ympäristöahdistus.fi беше стартиран през февруари 2021 г., за да събира и предоставя актуална информация и ресурси по темата, както и да предоставя нови материали и информационни пакети. Те включват позовавания на научни статии; преглед на различните психотерапевтични подходи за справяне с проблема; и кратки информационни статии, публикувани в сътрудничество с експерти. Освен това бяха проведени няколко дейности за обществена ангажираност, включително:

• Продуциране на няколко подкаст епизода,един от които е насочен към млади хора, които се колебаят да имат деца поради глобалните промени в околната среда.
• Организиране на групови разговори, за да се достигне конкретно до земеделските стопани и населението в селските райони. Поминъкът на тези общности е пряко засегнат от изменението на климата, но гласовете им не се чуват в публичните дебати.

Кампаниите за повишаване на осведомеността достигнаха до около 3,570,000 гледания по различни канали. През 2022 г. проектът планира да се съсредоточи в по-голяма степен върху младежките организации и образователния сектор.

Подкрепа: За пряка подкрепа за психичното здраве на засегнатите от еко-тревожност проектът е разработил групов модел за справяне с екологичните чувства, който се фокусира върху:

• Разпознаване на еко-емоциите и справяне с тях.
• Учене на умения за справяне.
• Изграждане на подкрепяща общност.
• Укрепване на бъдещите перспективи.

Бяха планирани групи за подкрепа, насочени главно към младите хора, въпреки че могат да участват хора от всички възрасти. Концепцията предвижда 3—5 сесии за подкрепа, които в идеалния случай включват 10—15 участници и един фасилитатор от екипа на проекта, обикновено с опит в социалната работа и/или грижите за психичното здраве. Докато сесиите първоначално включваха обща информация за климатичната тревожност, по-късно те се съсредоточиха върху наличните инструменти и умения за справяне с „екологичните емоции“, за да дадат повече място на собствените преживявания и възприятия на участниците. Фокусът беше върху груповото формиране и груповата динамика, за да се улесни споделянето на чувства и подкрепа от връстници. Проектът е обучил редица доброволци през есента на 2021 г., които по-късно ще могат да водят групови сесии и по този начин да разширят дейностите в цялата страна. Друга учебна сесия е планирана за април 2022 г. Въпреки това групите, ръководени от доброволци, все още не са приложени на практика.

Проектът също така предложи семинари за справяне с еко-/климатичната тревожност чрез предаване на инструменти и дейности, които могат да подобрят психическото благосъстояние и да помогнат за изразяване на емоциите, които изпитват.

Упражненията за осъзнатост също бяха интегрирани и беше подчертано значението на емпатията, както към другите, така и към самите тях. Участниците бяха подкрепени, за да помогнат за намирането и проследяването на смислеността и техните най-важни ценности и как това може да насърчи психичното благосъстояние и способността да станат активни по подходящи начини.

До началото на 2022 г. около 360 участници (главно във възрастовата група от 20 до 30 години) взеха участие в 30 семинара по екоемоции и групи за подкрепа.

Образование: И накрая, „умът на екологичната тревожност“ организира дейности, насочени към професионалисти, работещи в областта на образованието, здравеопазването и социалната работа, за да ги обучи как да се справят с хората, страдащи от тревожност, свързана с промените в околната среда. Тричасовите обучения предоставиха инструменти за улесняване на дискусиите и откриване на вече съществуващи емоционални и психосоциални умения, както и за разпознаване и обработване на еко-емоции и еко-тревожност в техните целеви групи (и себе си) по-конкретно. Бяха проведени някои допълнителни двучасови уебинари със сходно съдържание и гост-лектори, за да се обърне и към по-широка аудитория. В подкрепа на дейността беше завършен „Малък наръчник за екологична тревожност — информационен пакет за учители и преподаватели“. Материалът също е преведен на шведски, за да разшири обхвата си.

За да привлече участници, инициативата достигна до природозащитни организации, активистки групи, както и университети. Тъй като последният представи конкретна целева група, проектът проведе лекции с участието на персонала и семинари за студенти в Хелзинкския университет, за да обсъдят кой модел на подкрепа за психичното здраве биха искали да приемат и какъв вид емоционална подкрепа ще бъде от полза.

Около 1160 професионалисти (главно жени) присъстваха на около 30 обучения и други информационни събития.

Идеята за проекта е инициирана от Tunne ry - неправителствена организация, създадена специално през 2018 г., за да се справи с проблемите на психичното здраве, свързани с климата и промените в околната среда — заедно с международно признатия изследовател на екологичните емоции, доцент Пану Пикала от Хелзинкския университет. След това тя беше разработена и приложена съвместно с две други финландски организации: Nyyti ry, организация, която насърчава психичното здраве специално сред учениците, и MIELI Mental Health Finland, която се стреми да осигури подкрепа при кризи и да предотврати проблеми с психичното здраве във финландското общество и е най-старата неправителствена организация в света, посветена на психичното здраве. Проектът се финансира от STEA, Центъра за финансиране на социални грижи и здравни организации във Финландия.

Съществува допълнително сътрудничество с:

• Факултет по биологични и екологични науки в Хелзинкския университет
• Maaseudun tukihenkilöverkko, подкрепяща мрежа от хора и земеделски стопани в селските райони
• Хонорар, Фондацията за екологично образование във Финландия
• Väestöliitto, неправителствена организация, която подобрява благосъстоянието на хората и връзката между хората

По време на процеса на планиране на проекта беше извършена оценка на нуждите чрез проучване с около 500 участници от широката общественост. Освен това бяха създадени пилотни групи и семинари, които да тестват подхода на проекта. Бяха предвидени присъствени заседания, но поради пандемията от COVID-19 дейностите по пандемията от COVID-19 бяха преместени онлайн.

Наличното финансиране за три години допринесе за успеха на изпълнението на проекта, тъй като даде възможност за безплатен достъп на участниците. Проектът получи положителна обратна връзка от участниците (голям интерес към придобиване на знания за еко-тревожност и еко-емоции, подобряване на благосъстоянието и чувство за общо разбиране), насърчаване на продължаването на проекта. Големият медиен интерес доведе до няколко покани за различни събития. Участието на публични личности (Souting Man)допринесе за успеха на инициативата, разширявайки нейния обхват.

Едно от основните предизвикателства, пред които е изправен проектът, се дължи на факта, че всички дейности трябваше да бъдат прехвърлени онлайн поради пандемията от COVID-19. Това се отрази на способността на проекта да достигне до хората и да се свърже с тях по-смислено. Бяха подготвени по-кратки, по-малко задълбочени онлайн формати на семинара, за да се подкрепи интересът на участниците и да се насърчи тяхното активно участие.

Друго предизвикателство беше ограниченото участие в чатовете, организирани специално за селските общности и земеделските стопани, и ограниченото участие на хора, които вече имат силна екологична идентичност (напр. активистки групи) в дейностите по проекта. Поради това следва да се насърчава по-доброто интегриране на емоционалната подкрепа в рамките на общностите за дейност в областта на климата, вместо да участват външни организации за психично здраве.

STEA, Центърът за финансиране на социални грижи и здравни организации във Финландия, предостави на проекта 640,000 EUR за период от три години (2020—2022 г.).

Това позволи на четирима служители (двама на пълно работно време, двама на непълно работно време) да отделят пълното си внимание на проекта и предоставянето на безплатна подкрепа за психичното здраве на участниците. От своя страна това е от полза за многобройните участници и вероятно ще бъде от полза за много повече непряко поради обучения за професионалисти, предоставяне на ресурси на сайта на проекта, новоразработени практически концепции и повишаване на осведомеността по темата. Освен това насърчаването на психичното здраве в контекста на изменението на климата може да бъде важен двигател за насърчаване на ефективни действия в областта на климата.

Проектът е инициатива „отдолу-нагоре“, която не е предприела действия по конкретно законодателство. Финландия обаче призна потенциалните последици за психичното здраве от изменението на климата в своя план за адаптиране към изменението на климата на Министерството на социалните въпроси и здравеопазването (2021 г.), включително тревожността, свързана с околната среда или климата.

Идеята за справяне с проблемите на психичното здраве, свързани с околната среда и изменението на климата, се материализира във фондацията на Tunne ry през 2018 г. с проектно предложение от всички участници, представено в средата на 2019 г. Изпълнението на проектите започна в началото на 2020 г., за да продължи до края на 2022 г. в рамките на текущия период на финансиране. Съществуват планове за продължаване на дейностите и след този срок, ако се появят допълнителни ресурси, като потенциално се коригира обхватът и формата въз основа на поуките, извлечени от настоящия проект, и евентуално се ангажират нови партньори.

Поради характеристиките на проекта, жизненият цикъл на „ум на екологичната тревожност“ съответства на времето за неговото изпълнение (3 години). Положителните ефекти от подобряването на знанията, осведомеността и уменията за справяне обаче се очаква да продължат по-дълго от продължителността на самия проект, създавайки условия за действителни действия в областта на климата.

Hanna Rintala,

specialist in environmental emotions and support,  Nyyti ry

hanna.rintala@nyyti.fi

Burenby, L., Partonen, T., Carter, T. R., Ruuhela, R., Halonen, J. (2021 г.). Изменението на климата и психичното здраве. Документ за обсъждане 32/2021. Финландски институт за здравеопазване и благосъстояние. 

Клейтън, S. (2020 г.). Безпокойство във връзка с климата: Психологически отговор на изменението на климата. Journal of Anxiety Disorders, 74, 102263. https://doi.org/10.1016/j.janxdis.2020.102263

Hickman, C., Marks, E., Pihkala, P., Clayton, S., Lewandowski, E., Mayall, E., Wray, B., Mellor, C., van Susteren, L. (2021 г.). Безпокойство по отношение на климата при децата и младите хора и техните убеждения относно правителствените отговори на изменението на климата: глобално проучване. The Lancet Planetary Health, 5(12), E863-E873. https://doi.org/10.1016/S2542-5196(21)00278—3

Lawrance, E., Thompson, R., Fontana, G., Jennings, N. (2021 г.). Въздействието на изменението на климата върху психичното здраве и емоционалното благосъстояние: актуални данни и последици за политиката и практиката. Grantham Institute, Briefing Paper № 36, Imperial College London.  https://doi.org/10.25561/88568

Pihkala, P. (2020a). Тревожността и екологичната криза: Анализ на еко-тревожността и климатичната тревожност. Устойчивост, 12(19), 7836. https://doi.org/10.3390/su12197836

Pihkala, P. (2020b). Еко-тревожност и екологично образование. Устойчивост, 12(23), 10149. https://doi.org/10.3390/su122310149

Wu, J., Snell, G., Samji, H. (2020 г.). Климатична тревожност при младите хора: призив за действие. The Lancet, 4(10), стр. E435-E436. https://doi.org/10.1016/S2542-5196(20)30223—0