Подкрепа за бедствие, свързано с изменението на климата във Финландия — „Умът на екотревожността“

Изменението на климата не само ще засегне физическото здраве, но и ще има последици за психичното здраве и благосъстояние (Lawrance et al., 2021 г.). Изследванията на психологическото му въздействие обаче като цяло са ограничени и ако бъдат разгледани, са съсредоточени върху въздействието на екстремните събития, а не върху по-дългосрочните и постепенни последици за психичното здраве (Burenby et al., 2021 г.). Въпреки това съществуват редица нововъзникващи концепции, които признават някои от непреките въздействия върху психичното здраве, включително тези на екотревожността и тревожността, свързана с климата (Wu et al. 2020). Тъй като те все повече се проявяват в обществото, особено сред младите хора (напр. Wu et al., 2020 г.; Hickman et al., 2021 г.), те са широко разгледани в медиите и все по-голям брой изследвания (Pihkala, 2020a, 2020b). Екологичното безпокойство е безпокойството и притеснението във връзка с екологичната криза (Pihkala, 2020b), докато безпокойството във връзка с климата признава конкретно такива последици от изменението на климата (Clayton, 2020). Те могат да се проявяват в различни и сложни форми; Установено е, че някои симптоми включват общ страх и тревога, скръб, вина, безнадеждност, обсесивно мислене, пристъпи на паника, безсъние и други (вж. например Pihkala, 2020a, 2020b; Wu et al., 2020 г.).

Изследователите призоваха за действия за признаване и справяне с тревожността, свързана с климата, на практика, особено за младите хора (Wu et al., 2020 г.; Hickman et al., 2021 г.). Неотдавнашен анализ на ЕАОС обаче установи, че само няколко държави — членки на ЕАОС, и сътрудничещи си държави са взели предвид възможните последици за психичното здраве от изменението на климата в своите национални политики за адаптиране и обществено здраве. Финландия е сред малкото държави, които до известна степен са се справили с тревожността, свързана с климата, но в рамките на социалните въпроси и здравните услуги трябва да бъдат приложени превантивни мерки и конкретни мерки за справяне с въздействието на изменението на климата върху психичното здраве (Burenby et al., 2021 г.).

Основателите на проекта „Разум за екотревожност“ отбелязаха нарастващите предизвикателства пред психичното здраве, свързани с изменението на климата във Финландия, и си поставиха за цел да се справят с тях, като използват експертния си опит при предлагането на подкрепа за психичното здраве. Поради това проектът има за цел:

• Предоставяне на хората от всички възрасти на инструменти за справяне и регулиране на емоциите, изпитвани под формата на безпокойство във връзка с околната среда или климата, като по този начин се изгражда устойчивост на участниците. Въпреки че проектът е отворен за широка аудитория, той е насочен главно към хора, които са уязвими към възникващото екологично безпокойство, включително тези, които работят или учат в областта на науките за околната среда; хора със силна екологична идентичност; младите хора; и лица с други обременяващи житейски преживявания.
• Повишаване на осведомеността за започване на публични разговори, наред с други неща, за насърчаване на разпознаването сред тези, които изпитват симптоми, но може да не са наясно с причината или начините за справяне с тях.
• Застъпничество за признаване на екотревожността и екоемоциите (емоции, свързани с околната среда) като по-голям обществен феномен вместо психиатрична диагноза или индивидуален проблем.
• Иницииране на действия сред различни организации и други обществени участници за включване на знанията за екоемоциите в работата им с различни групи хора в цялото общество.

 Освен това проектът има за цел да популяризира значението на цялостното психично благосъстояние.

За да постигне целите си, проектът използва съществуващите умения и опит на социалните и психично-здравните работници в справянето с други проблеми на психичното здраве. Техните ноу-хау за решения, които вече са широко използвани в областта на социалното и психичното здраве, се прехвърлят в нова област на работа, т.е. справяне с емоциите на околната среда, главно изменението на климата. Дейностите по проекта включват три стълба (всички безплатни за участниците):

• Осведоменост: кампании за повишаване на осведомеността относно екотревожността.
• Подкрепа: пряка подкрепа за психичното здраве за широка аудитория.
• Образование: за професионалисти, които работят с тези, които вече изпитват или е вероятно да изпитат трудни емоции във връзка с промените в околната среда.

Осведоменост: Кампанията „Нека поговорим за екоемоциите“ стартира през март 2021 г., включително призив за извънредна ситуация в областта на околната среда, одобрен от всички национални организации, работещи в областта на психичното здраве. Освен това през 2021 г. „умът на екологичната тревожност“ организира редица уебинари по темата, насочени към социалния и здравния сектор, НПО, както и към публични и частни участници. Уебсайтът Ympäristöahdistus.fi стартира през февруари 2021 г., за да събира и предоставя актуална информация и ресурси по темата, както и да предоставя нови материали и информационни пакети. Те включват препратки към научни статии; преглед на различните психотерапевтични подходи за справяне с проблема; и кратки информационни статии, публикувани в сътрудничество с експерти. Освен това бяха проведени няколко дейности за ангажиране на обществеността, включително:

• Продуциране на няколко подкаст епизода, един от които е насочен към млади хора, които се колебаят да имат деца поради глобалните промени в околната среда.
• Организиране на разговори в група, за да се достигне конкретно до земеделските стопани и населението в селските райони. Препитанието на тези общности е пряко засегнато от изменението на климата, но гласът им не се чува в обществените дебати.

Кампаниите за повишаване на осведомеността достигнаха до около 3 570 000 гледания по различни канали. През 2022 г. проектът планира да се съсредоточи в по-голяма степен върху младежките организации и образователния сектор.

Подкрепа: За пряка подкрепа за психичното здраве на хората, засегнати от екотревожност, в рамките на проекта е разработен групов модел за справяне с чувствата, свързани с околната среда, който се фокусира върху:

• Разпознаване на еко-емоциите и справяне с тях.
• Учене на умения за справяне.
• Изграждане на подкрепяща общност.
• Укрепване на бъдещите перспективи.

Бяха планирани групи за подкрепа, насочени главно към младите хора, въпреки че могат да участват хора от всички възрасти. Концепцията предвижда 3-5 сесии за подкрепа, които в идеалния случай включват 10-15 участници и един фасилитатор от екипа на проекта, обикновено с опит в социалната работа и / или психичното здраве. Въпреки че първоначално сесиите включваха обща информация относно тревожността, свързана с климата, по-късно те се съсредоточиха върху наличните инструменти и умения за справяне с „емоциите, свързани с околната среда“, за да се даде повече свобода на собствените преживявания и възприятия на участниците. Фокусът беше върху формирането на групата и груповата динамика, за да се улесни споделянето на чувства и партньорската подкрепа. В рамките на проекта през есента на 2021 г. бяха обучени редица доброволци, които по-късно ще могат сами да ръководят груповите сесии и по този начин да разширят дейностите в цялата страна. Друго обучение е планирано за април 2022 г. Групите, ръководени от доброволци, обаче все още не са приложени на практика.

Проектът също така предложи семинари за това как да се справим с тревожността, свързана с околната среда/климата, чрез предаване на инструменти и дейности, които могат да подобрят психичното благосъстояние и да помогнат за изразяване на изпитваните емоции.

Упражненията за осъзнатост също бяха интегрирани и беше подчертано значението на съпричастността както към другите, така и към себе си. Участниците бяха подкрепени да помогнат за намирането и следването на смислеността и техните най-важни ценности и как това може да насърчи психичното благосъстояние и способността да станат активни по подходящи начини.

До началото на 2022 г. около 360 участници (главно във възрастовата група от 20 до 30 години) участваха в 30 семинара и групи за подкрепа в областта на екоемоциите.

Образование: И накрая, „умът за екотревожност“ организира дейности, насочени към специалисти, работещи в областта на образованието, здравеопазването и социалната работа, за да ги обучи как да се справят с хората, страдащи от тревожност, свързана с промените в околната среда. Тричасовите обучения предоставиха инструменти за улесняване на дискусиите и откриване на вече съществуващи емоционални и психосоциални умения, както и за разпознаване и обработване на еко-емоциите и еко-тревожността в рамките на техните целеви групи (и самите те) по-конкретно. Бяха проведени допълнителни двучасови уебинари със сходно съдържание и гост-лектори, за да се достигне и до по-широка аудитория. В подкрепа на дейността беше изготвено „Малко ръководство за тревожността, свързана с околната среда — информационен пакет за учители и преподаватели“. Материалът е преведен и на шведски език, за да се разшири обхватът му.

За да привлече участници, инициативата се обърна към природозащитни организации, групи активисти, както и към университети. Тъй като последният представи конкретна целева група, проектът проведе лекции за участие на персонала и семинари за студенти в Университета в Хелзинки, за да обсъди кой модел на подкрепа за психичното здраве биха искали да приемат и какъв вид емоционална подкрепа би била от полза.

Около 1160 специалисти (главно жени) присъстваха на около 30 обучения и други информационни събития.

Идеята за проекта е инициирана от Tunne ry - неправителствена организация, създадена специално през 2018 г. за справяне с проблемите на психичното здраве, свързани с изменението на климата и околната среда - заедно с международно признатия изследовател на екологичните емоции, доцент Пану Пикала от Хелзинкския университет. След това тя беше разработена и приложена съвместно с две други финландски организации: Nyyti ry, организация, която насърчава психичното здраве по-специално сред студентите, и MIELI Mental Health Finland, която се стреми да предоставя подкрепа при кризи и да предотвратява проблеми с психичното здраве във финландското общество и е най-старата неправителствена организация в света, посветена на психичното здраве. Проектът се финансира от STEA — Центъра за финансиране на социални и здравни организации във Финландия.

Съществува допълнително сътрудничество с:

• Факултет по биологични и екологични науки в Хелзинкския университет
• Maaseudun tukihenkilöverkko, мрежа за подкрепа на хората и земеделските стопани в селските райони
• FEE, Фондация за екологично образование във Финландия
• Väestöliitto, неправителствена организация, която подобрява благосъстоянието на хората и връзката между тях

По време на процеса на планиране на проекта беше извършена оценка на нуждите чрез проучване с около 500 участници от широката общественост. Освен това бяха създадени пилотни групи и семинари за изпитване на подхода на проекта. Предвидени бяха присъствени срещи, но поради пандемията от COVID-19 дейностите бяха преместени онлайн.

Наличното финансиране в продължение на три години е допринесло за успеха на изпълнението на проекта, тъй като е дало възможност за безплатен достъп на участниците. Проектът получи положителна обратна връзка от участниците (голям интерес към придобиване на знания за екотревожността и екоемоциите, подобрено благосъстояние и чувство за общо разбиране), насърчавайки продължаването на проекта. Големият медиен интерес доведе до няколко покани за различни събития. Участието на публични личности (Shouting Man) допринесе за успеха на инициативата, като разшири нейния обхват.

Едно от основните предизвикателства, пред които беше изправен проектът, беше фактът, че всички дейности трябваше да бъдат прехвърлени онлайн поради пандемията от Covid-19. Това е засегнало способността на проекта да достигне до хората и да се свърже с тях по по-смислен начин. Бяха подготвени по-кратки, по-малко задълбочени онлайн формати на семинари, за да се подкрепи интересът на участниците и да се насърчи активното им участие.

Друго предизвикателство беше ограниченото участие в чатовете, организирани специално за селските общности и земеделските стопани, и ограниченото участие на хора, които вече имат силна екологична идентичност (напр. активистки групи), в дейностите по проекта. Поради това следва да се насърчава по-доброто интегриране на емоционалната подкрепа в общностите, занимаващи се с дейности в областта на климата, вместо да се включват външни организации в областта на психичното здраве.

STEA, Центърът за финансиране на организации за социално подпомагане и здравни организации във Финландия, предостави на проекта 640 000 EUR за период от три години (2020—2022 г.).

Това даде възможност на четирима служители (двама на пълно работно време, двама на непълно работно време) да посветят цялото си внимание на проекта и предоставянето на безплатна подкрепа за психичното здраве на участниците. Това от своя страна е от полза за многобройните участници и вероятно ще бъде от полза за много повече по косвен начин поради обученията за професионалисти, предоставянето на ресурси на уебсайта на проекта, новоразработените практически концепции и повишената осведоменост по темата. Освен това насърчаването на психичното здраве в контекста на изменението на климата може да бъде важен двигател за насърчаване на ефективни действия в областта на климата.

Проектът е инициатива „отдолу нагоре“, която не е предприела действия по конкретно законодателство. Финландия обаче признава потенциалните въздействия на изменението на климата върху психичното здраве в своя план за адаптиране към изменението на климата на Министерството на социалните въпроси и здравеопазването (2021 г.), включително безпокойството, свързано с околната среда или климата.

Идеята за справяне с проблемите на психичното здраве, свързани с околната среда и изменението на климата, се материализира във фондацията на Tunne ry през 2018 г. с предложение за проект от всички участващи участници, представено в средата на 2019 г. Изпълнението на проектите започна в началото на 2020 г. и ще продължи до края на 2022 г. в рамките на текущия период на финансиране. Съществуват планове за продължаване на дейностите след този срок, ако бъдат предоставени допълнителни ресурси, като потенциално се адаптират обхватът и форматът въз основа на поуките, извлечени от настоящия проект, и евентуално се ангажират нови партньори.

Поради характеристиките на проекта жизненият цикъл на „съзнанието за екотревожност“ съответства на времето за неговото изпълнение (3 години). Очаква се обаче положителното въздействие от подобряването на знанията, осведомеността и уменията за справяне да продължи по-дълго от самата продължителност на проекта, като се създадат условия за действителни действия в областта на климата.

Hanna Rintala,

specialist in environmental emotions and support,  Nyyti ry

hanna.rintala@nyyti.fi

Burenby, L., Partonen, T., Carter, T. R., Ruuhela, R., Halonen, J. (2021 г.). Климатичните промени и психичното здраве. Документ за обсъждане 32/2021 г. Финландски институт за здравеопазване и социални грижи. 

Clayton, S. (2020 г.). Тревожност във връзка с климата: Психологически отговори на изменението на климата. Journal of Anxiety Disorders, 74, 102263. https://doi.org/10.1016/j.janxdis.2020.102263

Hickman, C., Marks, E., Pihkala, P., Clayton, S., Lewandowski, E., Mayall, E., Wray, B., Mellor, C., van Susteren, L. (2021 г.). Тревожност по отношение на климата при децата и младите хора и техните вярвания за правителствените отговори на изменението на климата: глобално проучване. Планетарното здраве на Лансет, 5(12), E863-E873. https://doi.org/10.1016/S2542-5196(21)00278-3

Lawrance, E., Thompson, R., Fontana, G., Jennings, N. (2021 г.). Въздействието на изменението на климата върху психичното здраве и емоционалното благосъстояние: актуални данни и последици за политиката и практиката. Grantham Institute, Briefing Paper No 36, Imperial College London (Институт „Грантъм“, информационен документ No 36, Imperial College London).  https://doi.org/10.25561/88568 

Pihkala, P. (2020a). Тревожността и екологичната криза: Анализ на еко-тревожността и климатичната тревожност. Устойчивост, 12(19), 7836. https://doi.org/10.3390/su12197836

Pihkala, P. (2020b). Еко-тревожност и екологично образование. Устойчивост, 12(23), 10149. https://doi.org/10.3390/su122310149

Wu, J., Snell, G., Samji, H. (2020 г.). Тревожност във връзка с климата при младите хора: Призив за действие. The Lancet, 4(10), стр. E435-E436. https://doi.org/10.1016/S2542-5196(20)30223-0