Здравето на децата

Основни аспекти на експозицията, уязвимостта и произтичащите от това рискове за здравето на децата и младежите, дължащи се на изменението на климата

Здравни въпроси

Децата и юношите са особено уязвими по отношение на въздействието на изменението на климата върху здравето, тъй като техните тела и имунни системи все още се развиват (Anderko et al., 2020 г.). Екстремната топлина например може да има по-тежки ефекти върху младите хора, тъй като телата им не регулират температурата толкова ефективно, колкото тази на възрастните (Vanos et al., 2017 г.). Поради това те са изложени на по-голям риск от дехидратация, топлинно изтощение и топлинен удар по време на топлинни вълни. Освен това слабо проветрените и пренаселените класни стаи влошават условията, при които младите хора трябва да се концентрират и да се представят (Salthammer et al., 2016 г.). Още по време на бременността стресът може да има отрицателни ефекти върху здравето и развитието на бебето и да доведе до преждевременно раждане, ниско тегло при раждане и нарушено когнитивно, поведенческо и моторно развитие (King et al., 2012).

Децата имат по-бързи темпове на дишане, отколкото възрастните, което означава, че вдишват повече замърсители в сравнение с телесното си тегло. Комбинираното замърсяване на въздуха и високите температури увеличават риска от развитие или обостряне на съществуващите респираторни заболявания, астма и атопична екзема (Pinkerton and Joad, 2000 г.; Huss-Marp et al., 2006 г.). Децата също прекарват повече време на открито, увеличавайки излагането си на опасности за околната среда като UV радиация и замърсен въздух, вода, почва или вектори на болести. Освен това естественото им любопитство и поведение, включително игра на земята и поставяне на предмети в устата им, увеличават контакта им със замърсители. По време на природни бедствия, като наводнения или горски пожари, децата са по-склонни да страдат от наранявания, хранителни дефицити, продоволствена несигурност и болести, пренасяни с храна и вода.

Изменението на климата може също така да засегне психичното здраве на децата, тъй като те могат да изпитат страх и дистрес от свидетели на екстремни събития, притеснения за бъдещето, затваряне на училища или от разселване и промяна на препитанието. Страхът от бъдещи катастрофи и видимото унищожаване на естествените местообитания допринасят за това, което често се нарича „еко-тревожност“, засягащо психичното здраве на децата и академичните постижения (Léger-Goodes et al., 2022 г.). Освен това зависимостта на децата от възрастни за грижи и вземане на решения означава, че те са по-малко способни да се защитят по време на свързани с климата събития (Sanson et al., 2022 г.). След бедствия младите хора, също като възрастните, са по-склонни да възприемат поведение, което може да окаже отрицателно въздействие върху тяхното здраве, като например академично незаинтересованост и дисфункция, нездравословни хранителни навици, а за подрастващите — злоупотреба с вещества и тютюнопушене (Manning and Clayton, 2018 г.; Hoey et al., 2020 г.).

Наблюдавани ефекти

През последните десетилетия децата и юношите в цяла Европа все повече страдат от последици за здравето, пряко свързани с изменението на климата. Ескалиращият интензитет и честота на горещите вълни са допринесли за дехидратация, топлинен удар и изостряне на респираторните нарушения сред по-младото поколение; едно на всеки две деца в Европа е изложено на най-малко 4—5 горещи вълни годишно (УНИЦЕФ, 2023 г.). Почти половината от всички училища в европейските градове се намират в райони, склонни към ефекти на градски топлинен остров, с температури с поне 2 °C по-топли от средната за региона (Европейска обсерватория за климата и здравето, 2022 г.). В цяла Европа спешните хоспитализации и честотата на сърдечно-съдови, респираторни и бъбречни заболявания, както и повишена температура и топлинен удар са се увеличили при децата по време на горещи вълни (Xu et al., 2014 г.). Общо 52 деца са починали от топлинен удар в Обединеното кралство през 2018 г. (Forsyth & Solan, 2022 г.).

Увеличените наводнения също така излагат децата на по-висок риск от жертви, болести, предавани по вода, и въздействия върху психичното здраве (ЕАОС, 2024 г.). В Европа приблизително едно на всеки десет училища се намира в потенциални предразположени към наводнения райони (Европейска обсерватория за климата и здравето, 2022 г.). Освен това децата, които играят в сухи заливни равнини, са довели до инфекции от паразити като Cryptosporidium (Gertler et al., 2015 г.). Освен това лошото качество на въздуха, отчасти предизвикано от увеличаването на горските пожари и горещите вълни, изостри респираторните заболявания, като астма, сред децата в Европа. В Европа между 2010 и 2019 г. приблизително 5839 бебета (под една година) са починали от причини, свързани със замърсяването на въздуха (УНИЦЕФ, 2024 г.), а приблизително една трета от случаите на астма в детска възраст в Европа могат да бъдат приписани на замърсяването на въздуха (Nieuwenhuijsen et al., 2023 г.). Повишаването на полените поради по-високите температури също е довело до увеличаване на свързаните с алергията здравни проблеми, което допълнително оказва въздействие върху здравето и благосъстоянието на децата (Beck et al., 2013 г.). Изменението на климата оказа влияние и върху разпространението на инфекциозни заболявания в Европа. В много европейски държави разширените и променени местообитания и продължителният сезон на активност за кърлежи, комари и други вектори, движени до голяма степен от по-топъл климат, доведоха до забележим подем в случаите на лаймска болест (Shafquat et al., 2023 г.), кърлежи енцефалит, както и болести, пренасяни от комари като денга и треска от Западен Нил, дори в райони, които преди това се считаха за нискорискови (Semenza и Suk, 2018 г.). Тъй като децата имат по-слабо развита имунна система, за някои заболявания има и по-висок риск от по-тежък или дори фатален ход на заболяването.

Промените в моделите на валежите и по-честите екстремни метеорологични явления доведоха до неуспехи на културите и до намаляване на селскостопанската производителност в някои части на Европа. Докато вътреевропейската търговия предотвратява остър недостиг на храни на местно равнище, намалената наличност на храна води до по-високи цени на храните и до намален достъп до здравословни и питателни храни, особено за семействата с по-ниски доходи (ЕИП, 2024 г.). Това има последици за хранителния прием на децата и следователно тяхното когнитивно развитие, способността им да учат и да се представят в училище, както и цялостното здраве.

Европейските младежи страдат от психологическо въздействие поради изменението на климата, като съобщенията за повишена тревожност, депресия и разстройства, свързани със стреса, са свързани с бедствия, свързани с климата. В проучване сред младите хора в три европейски държави повече от 50 % съобщават, че се чувстват тъжни, тревожни, ядосани, безсилни и виновни, а над 30 % заявяват, че тези чувства относно изменението на климата са се отразили отрицателно на ежедневието им и способността им да функционират (Hickman et al., 2021 г.).

Прогнозни ефекти

Тъй като климатът продължава да се променя, се прогнозира, че рисковете за здравето на децата и юношите ще продължат да нарастват. Очаква се нараняванията, смъртните случаи и предизвикателствата, свързани с психичното здраве сред младите хора, свързани с екстремни метеорологични явления, като горещи вълни, бури и наводнения, да се увеличат с прогнозираната интензификация и повишена честота на тези събития (напр. Amengual et al., 2014 г.). Децата, родени в Европа през 2020 г., ще се сблъскат с около 4 пъти по-екстремни събития, особено горещи вълни, в сравнение с родените през 1960 г. (Thiery et al., 2021 г.). До 2050 г. всички европейски деца ще бъдат изложени на 4—5 горещи вълни годишно и свързаните с тях рискове за здравето (УНИЦЕФ, 2023 г.). В бъдеще респираторните заболявания ще се изострят от по-дълги и по-интензивни сезони на цветен прашец (Rasmussen et al., 2017 г.). С непрекъснати климатични промени се очаква повече деца да бъдат изложени на болести, пренасяни от вектори преди това нечести в техните региони, тъй като комарите, кърлежите и пясъчните мухи ще процъфтяват в по-широки и по-северни райони (Semenza and Suk, 2018 г.). Освен това променените метеорологични модели увеличават риска от болести, пренасяни по вода и храна, както и от недохранване поради въздействието върху качеството на водата и производството на храни (напр. Semenza et al., 2017 г.; ЕАОС, 2024 Г.). Младите хора са изложени на по-висок риск от развитие на тревожност, депресия и посттравматични стресови разстройства, които се очаква да бъдат разгневени поради въздействието на изменението на климата, като например разселване, разрушаване на общности, загуба на близки, смущения в образованието и социална нестабилност (Clayton et al., 2023 г.).

POlicy отговори

Намаляването на рисковете за здравето на децата, свързани с климата, изисква спешни и насочени към децата действия за адаптиране на системите за здравеопазване и подкрепа с цел защита на най-уязвимите членове на обществото. През 2022 г. Съветът на Европейския съюз прие препоръка относно ученето за целите на екологичния преход и устойчивото развитие. Няколко финансирани от ЕС проекта подкрепиха прилагането на природосъобразни решения, които имат за цел да превърнат посещаваните от деца пространства, като училища или детски площадки, в хладни острови, за да се противодейства на въздействието на топлината ( напр. програмата OASIS или проекта myBUILDINGISGREEN). Други проекти (като SINPHONIE) доведоха до препоръки за благосъстоянието на децата и прилагането на технологични решения за намаляване на въздействието на замърсяването на въздуха в училищата. Повишаването на осведомеността играе ключова роля за намаляване на риска от бедствия. Проекти като WaterCare или Hull Children’s Flood имат за цел да повишат осведомеността относно рисковете от наводнения и качеството на водата за децата и младежите най-вече чрез образователни модули, практически лаборатории или онлайн платформи. Примери за специфични инструменти за повишаване на осведомеността сред децата включват набор от инструменти за борба с векторните заболявания от Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията (ECDC) и образователна играза кърлежите и лаймската болест от страна на нидерландските здравни органи. Ваксинацията е много ефективна защита срещу кърлежов енцефалит (TBE). Въпреки това препоръките за ваксина срещу TBE, включително за деца, се различават значително в различните европейски държави. Австрия и Швейцария са единствените държави с национални универсални програми за ваксинация, докато други европейски държави основават своите препоръки на фактори като рискови области или професионална експозиция (Steffen, 2019 г.; Erber and Schmitt, 2018 г.).

Препоръки

• Amengual, A., et al., 2014 г., „Projections of heat wave with high impact on human health in Europe„(„Проекции на топлинните вълни с високо въздействие върху човешкото здраве в Европа“), Global and Planetary Change 119, стр. 71—84. https://doi.org/10.1016/j.gloplacha.2014.05.006
• Anderko, L., et al., 2020 г., „Climate changes reproductive and children“s health: преглед на рисковете, експозициите и въздействията“, Pediatric Research 87(2), стр. 414—419. https://doi.org/10.1038/s41390-019-0654-7
• Beck, I., et al., 2013 г., „High Environmental Ozone Levels Lead to Enhanced Allergenicity of Birch Pollen“, PLOS ONE 8(11), стр. e80147. https://doi.org/10.1371/journal.pone.0080147
• Clayton, S., et al., 2023, Mental Health and Our Changing Climate: Доклад за децата и младежта 2023 г., American Psychological Association and ecoAmerica, Washington DC. Достъпно на https://doi.apa.org/doi/10.1037/e504642023-001 ( достъпно през април 2024 г.)
• ЕАОС, 2024 г., Европейска оценка на риска в областта на климата, Европейска агенция за околна среда. Достъпно на https://www.eea.europa.eu/publications/european-climate-risk-assessment ( достъпно през март 2024 г.)
• Erber, W. и Schmitt, H.-J., 2018 г., „Self-Reported кърлеж-borne encephalitis (TBE) ваксинационно покритие в Европа: Резултати от проучване с напречно сечение“, Ticks and Tick-borne Diseases 9(4), стр. 768—777. https://doi.org/10.1016/j.ttbdis.2018.02.007
• Европейска обсерватория за климата и здравето, 2022 г., „Излагане на уязвими групи на климатични рискове“. Достъпно на https://climate-adapt.eea.europa.eu/en/observatory/evidence/projections-and-tools/exposure-of-vulnerable-groups-to-climate-risks ( достъпно през април 2024 г.)
• Gertler, M., et al., 2015 г., „Outbreak of cryptosporidium hominis following River flooding in the City Halle (Saale), Германия, август 2013 г.“, BMC Infectious Diseases 15(1), стр. 88. https://doi.org/10.1186/s12879-015-0807-1
• Hickman, C., et al., 2021 г., „Климатична тревожност при децата и младите хора и техните убеждения относно правителствените отговори на изменението на климата: глобално проучване“, The Lancet Planetary Health 5(12), стр. e863-e873. https://doi.org/10.1016/S2542-5196(21)00278—3
• Hoey, H., et al., 2020 г., „Децата, изправени пред природни, икономически и здравни кризи в Европа: Рисковете от предвидима непредсказуемост“, Türk Pediatri Arşivi 55(S1), стр. S4-S9. https://doi.org/10.14744/TurkPediatriArs.2020.55553
• Huss-Marp, J., et al., 2006 г., „Влияние на краткотрайната експозиция на дер 1 във въздуха и летливи органични съединения върху кожната бариерна функция и дермалния кръвен поток при пациенти с атопична екзема и здрави индивиди“, Клинична и експериментална алергия: Journal of the British Society for Allergy and Clinical Immunology 36(3), стр. 338—345. https://doi.org/10.1111/j.1365-2222.2006.02448.x
• King, S., et al., 2012 г., „Using Natural Disasters to Study the Effects of Prenatal Maternal Stress on Child Health and Development„(„Използване на природните бедствия за изследване на ефектите от пренаталния майчин стрес върху здравето и развитието на детето“), Изследване на дефектите при раждане, част В: Ембрионът днес: Отзиви 96(4), стр. 273—288. https://doi.org/10.1002/bdrc.21026
• Léger-Goodes, T., et al., 2022 г., „Eco-rexiety in children: Преглед на обхвата на въздействието върху психичното здраве на осведомеността за изменението на климата“, Frontiers in Psychology 13, стр. 1—21. https://doi.org/10.3389/fpsyg.2022.872544
• Manning, C. и Clayton, S., 2018 г., „Заплахи за психичното здраве и благосъстояние, свързани с изменението на климата“, в: Клейтън, С. и Манинг, К. (eds), Психология и изменение на климата. Човешки възприятия, въздействия и отговори, Academic Press, стр. 217—244. На разположение на адрес https://doi.org/10.1016/B978-0-12-813130-5.00009-6
• Nieuwenhuijsen, M., et al., 2023 г., Замърсяване на въздуха и деца — Защитете нашето бъдещо поколение с подобрени насоки за качество на атмосферния въздух, Инициатива за градско планиране, околна среда и здраве, ISGlobal, Барселона. Достъпно на https://www.isglobal.org/documents/10179/12351497/AAQD+Policy+brief+Air+pollution+and+children+VF.pdf/215fb927-26e0-4073-b8a7-9e35509404a6?t=1689076937000 ( достъпно през април 2024 г.)
• Pinkerton, K. E. and Joad, J. P., 2000 г., The mummalian respiratory system and critical windows of exposure for children’s health., Environmental Health Perspectives 108(suppl 3), стр. 457—462. https://doi.org/10.1289/ehp.00108s3457
• Rasmussen, K., et al., 2017 г., „Climate-change-duce range changes of three allergenic ragweeds (Ambrosia L.) in Europe and their potential impact on human health“, PeerJ 5, стр. e3104. https://doi.org/10.7717/peerj.3104
• Salthammer, T., et al., 2016 г., „Добруването на децата в училищата: Impact of climate conditions and air pollution“ (Въздействие на климатичните условия и замърсяването на въздуха), Environment International 94, стр. 196—210. https://doi.org/10.1016/j.envint.2016.05.009
• Sanson, A. V., et al., 2022 г., „Децата и изменението на климата“, Elements in Child Development. https://doi.org/10.1017/9781009118705
• Semenza, J. C., et al., 2017 г., „Environmental Suitability of Vibrio Infections in a warmming Climate: Система за ранно предупреждение“ (A Early Warning System), Environmental Health Perspectives 125(10), стр. 107004. https://doi.org/10.1289/EHP2198
• Semenza, J. C. и Suk, J. E., 2018 г., „Vector-borne diseases and climate change: A European perspective“, микробиологични писма на FEMS 365(2), стр. fnx244. https://doi.org/10.1093/femsle/fnx244
• Shafquat, M., et al., 2023 г., The Incidence of Lyme Borreliosis Among Children, The Pediatric Infectious Disease Journal 42(10), стр. 867. https://doi.org/10.1097/INF.0000000000004040
• Steffen, R., 2019 г., „Tick-borne encephalitis (TBE) in children in Europe: Епидемиология, клиничен резултат и сравнение на препоръките за ваксинация“, Ticks and Tick-borne Diseases 10(1), стр. 100—110. https://doi.org/10.1016/j.ttbdis.2018.08.003
• Thiery, W., et al., 2021 г., „Intergenerational unequities in exposure to climate extremes“, Science 374(6564), стр. 158—160. https://doi.org/10.1126/science.abi7339
• УНИЦЕФ, 2023 г., Beat the Heat: защита на децата от горещи вълни в Европа и ЦентралнаАзия, Policy brief, UNICEF Europe and Central Asia Regional Office, Женева. Достъпно на https://www.unicef.org/eca/media/30076/file/Beat%20the%20Heat%20Report.pdf ( достъпно през април 2024 г.)
• УНИЦЕФ, 2024 г., Състоянието на децата в Европейския съюз 2024 г., УНИЦЕФ, Ню Йорк. Достъпно на https://www.unicef.org/eu/media/2581/file/The%20environment%20and%20child%20well-being%20policy%20brief.pdf ( достъпно през април 2024 г.)
• Vanos, J. K., et al., 2017 г., „Effects of physical activity and shade on the heat balance and thermal views of children in a playground microlimate„(„Ефекти на физическата активност и сянка върху топлинния баланс и топлинните възприятия на децата в микроклимат на детска площадка“), Building and Environment 126, стр. 119—131. https://doi.org/10.1016/j.buildenv.2017.09.026
• Xu, Z., et al., 2014 г., „Въздействието на топлинните вълни върху здравето на децата: систематичен преглед“, International Journal of Biometeorology 58 (2), стр. 239—247. https://doi.org/10.1007/s00484-013-0655-x