Денга

Денга е вирусно заболяване, пренасяно от комари, което причинява най-малко 390 милиона инфекции годишно и поставя 1000 пъти по-голям риск от заразяване (СЗО, 2012 г.). Очакваната глобална честота на денга е нараснала 30 пъти през последните 50 години (Li и Wu, 2015) поради различни фактори, включително глобализация, пътуване, търговия, социално-икономически фактори, заселване на хора, вирусна еволюция и евентуално изменение на климата (Murray et al., 2013 г.). Пътниците често транспортират вируса на денга (DENV) между държавите (СЗО, 2022 г.), а в Европа повечето случаи (> 99 %) са свързани с пътувания. Климатичната пригодност за предаване на денга в Европа вече се увеличава и очакваните по-високи температури в бъдеще ще създадат още по-благоприятни условия за пренасянето на комари в няколко части на Централна Европа.

Бройна уведомленията за денга (карта) и общо докладвани случаи и случаи, свързани с пътувания (графика) в Европа
_{Източник: ECDC, 2023 г., Атлас за наблюдение на инфекциозните заболявания}

_{Бележки: Карта и графика показват данни за държавите членки на ЕИП. Границите и имената, показани на тази карта, не предполагат официално одобрение или приемане от Европейския съюз.
Болестта подлежи на уведомяване на равнище ЕС, но отчетният период варира в отделните държави. Когато държавите докладват нулеви случаи, процентът на уведомленията на картата се показва като „0“. Когато държавите не са докладвали за болестта през определена година, процентът не се вижда на картата и е обозначен като „недокладван“ (последно актуализиран през юли 2024 г.).}

Източник и предаване

Денга се предава главно на хората чрез заразени женски комари Aedes. Тези комари хапят на дневна светлина, въпреки че може да има пикове на активност в ранната сутрин и късния следобед. Комарът става заразен, когато се храни с DENV. Заразеният комар остава заразен и опасен за други хора до края на живота си (СЗО, 2022 г.). Денга също може да бъде предадена от бременна майка на нейното бебе (Sinhabahu et al., 2014). Предаването чрез кръв по време на донорство на органи или кръвопреливане е рядкост (Pozzetto et al., 2015 г.).

Комарите Aedes aegypti са основният вектор на денга в света. Той е добре адаптиран към топлия и влажен климат на (под)тропиците. Ae. aegypti е съществувал в Европа, и по-специално в Средиземноморския басейн, до средата на 20^-ти век, след което видът е станал рядък вследствие на променящите се хигиенни условия. Наскоро обаче в някои части на Европа отново се наблюдаваше по-редовно Ae. aegypti (Trájer, 2021 г.). Установено е в Мадейра (Португалия), Южна Русия и Грузия и е въведено в Тюркие, Канарските острови (Испания) и Кипър (ECDC, 2021a; Miranda et al., 2022 г.).

Aedes albopictus е вторичен, по-малко компетентен денга вектор. Въпреки това този вид комари, поради толерантността си към по-ниски температури, има по-голямо значение в Европа, където се среща в 28 европейски държави и на надморска височина до 1 200 m (ECDC, 2021b). През 2010 г. Ae. albopictus причинява първото местно предаване на денга в Европа (във Франция и Хърватия) и няколко европейски огнища след това, особено в Италия и Франция. Огнищата обикновено се проследяват обратно до заразените пътници от тропическите държави (Mercier et al., 2022 г.).

Известни са четири различни серотипа (т.е. подтипове) на DENV. Пациентите, които се възстановяват от инфекция с един вид, са предимно имунизирани срещу този тип до края на живота си, но не са имунизирани срещу други видове (Murugesan and Manoharan, 2020).

Последици за здравето

Денга причинява широк спектър от симптоми. Въпреки че повечето случаи са асимптоматични или леки, денга може да се прояви и като тежко, подобно на грип заболяване, което дори може да бъде фатално в редки случаи. По принцип денга може да се разпознае, когато висока температура (около 40 °C) е придружена от поне още два симптома като тежко главоболие, болка зад очите, болки в мускулите и ставите, гадене, повръщане, подути жлези или обрив. Симптомите обикновено продължават 2—7 дни, след инкубационен период от 4—10 дни. Въпреки че са по-рядко срещани, някои хора развиват тежка денга, която се проявява като силни коремни болки, продължително повръщане, бързо дишане, кървене на венците или носа, умора, безпокойство, уголемяване на черния дроб, кръв в повръщано или фекалии. Тази тежка форма на денга може да доведе до усложнения, включително сериозно кървене, увреждане на органите или дори изтичане на плазма (Umakanth и Suganthan, 2020 г.; СЗО, 2022 Г.). Треската денга по време на бременност може да доведе до по-ниско тегло при раждане, по-висок риск от фетален дистрес и преждевременно раждане (Sinhabahu et al., 2014 г.).

Заболеваемост в Европа

В държавите — членки на ЕИП (с изключение на България, Кипър, Дания, Лихтенщайн, Швейцария и Тюркие поради липсата на данни) за периода 2008—2021 г.:

• Докладвани са 22,164 инфекции с вируса на денга, от които около 90 % са свързани с пътувания (ECDC, 2023 г.)
• През 2020 г. процентът на уведомленията в ЕС/ЕИП е бил 0,5 случая на 100000 души население.
• От 2016 г. насам не е установена ясна тенденция в броя на делата, докато броят на случаите постоянно се увеличава между 2011 г. и 2016 г.
• Броят на случаите, придобити на местно равнище, се е увеличил от 2013 г. до 24 случая през 2020 г., като повечето случаи са открити във Франция, Испания и Италия.

(ECDC, 2014—2022 Г.)

Разпределение между населението

• Възрастова група с най-висок процент на заболявания в Европа: 25—44 години, мъже и жени (ECDC, 2014—2022 г.)
• Групи, изложени на риск от тежко заболяване: кърмачета, възрастни хора, хора със слаб имунитет
• Групи с по-висок риск от инфекция: работници мигранти и пътници
  
  

Чувствителност по отношение на климата

Климатична пригодност

Вероятността за предаване на DENV зависи от температурата, като най-високата степен на заразяване се наблюдава, когато температурата на околната среда е 31 °C (Xiao et al., 2014 г.).

Векторите на DENV, комарите Aedes, изискват естествени или изкуствени контейнери, пълни с вода за размножаване, въпреки че яйцата могат да останат жизнеспособни в продължение на няколко месеца при сухи условия и ще се излюпят веднага след като са в контакт с вода (СЗО, 2022 г.). Много скорошни местни предавания се извършват в крайградски жилищни райони, които имат (полу)естествени зони, които осигуряват местообитание за комари и в същото време имат относително висока гъстота на населението (Cochet et al., 2022 г.). Въпреки че Ae. albopictus е вторичен, по-малко компетентен вектор на денга, той може да играе основна роля в географското разпространение на болестта в Европа. Ae. albopictus може да оцелее в широк спектър от климатични условия и е открит на надморска височина до 1200 метра над морското равнище. Яйцата му са силно устойчиви както на високи, така и на ниски температури и продължителни периоди на засушаване. Меките зими с минимални температури от -5 °C позволяват установяването на стабилна популация от комари (Waldock et al., 2013 г.). Ae. aegypti има по-тесен температурен толеранс от Ae. albopictus, като температурите под 4 °C са фатални за комара (Brady et al., 2013 г.).

Сезонност

В Европа пиковете в броя на случаите на денга варират годишно. Най-високият брой често се отчита през август и ноември, но в някои години също и през януари и март-април. Наблюдаваните пикове отразяват сезонните модели на предаване във вероятните държави на заразяване, които са свързани с благоприятни климатични условия, както и сезонността на входящите пътувания (ECDC, 2014—2022 г.).

Въздействие върху изменението на климата

Наред с нарастващия брой случаи на денга, свързани с пътувания, повишаващите се температури, влажност и интензивност на валежите, свързани с изменението на климата, са свързани с по-голям брой случаи на денга в Европа (Stephenson et al., 2022 г.). Климатичната пригодност за предаване на денга в Европа вече се е увеличила през последните десетилетия. По-топлият климат (с температури до 31 °C) води до по-бърза репликация на вируса и по-високи вирусни натоварвания при комарите, което води до по-висок риск от инфекция за хората (Xiao et al., 2014 г.). По-високите температури също така създават по-благоприятни условия за размножаване на комари и по-бързо развитие на ларвите, което води до по-големи популации от комари. По-високата влажност може да удължи продължителността на живота на комарите (Marini et al., 2020 г.). Променените модели на валежите могат да благоприятстват или ограничават възпроизводството и активността на комарите в зависимост от времето. В някои части на Европа, особено Франция и Италия, популациите от комари Ae. albopictus се очаква да се установят след миграция на север. Индексът за климатична пригодност за тигровите комари и подходящата продължителност на сезона се очаква да се увеличат в бъдеще в няколко региона в Европа. Все пак в някои държави, които понастоящем имат подходящи условия за популациите от комари, като Северна Италия, очакваното нарастване на летните суши ще намали пригодността на местообитанията за тигровите комари (Tjaden et al., 2017 г.). В Европа се очаква увеличаване на популацията на комарите Ae. aegypti. Този вид има по-тесен предпочитан температурен диапазон и ще се възползва главно от повишаването на температурата, което прави климата в Европа по-подходящ за неговото оцеляване (Medlock and Leach, 2015 г.; Yadav et al., 2004 г.).

Превенция и лечение

Превенция

• Лична защита: дрехи с дълъг ръкав, репеленти за комари, мрежи или екрани и избягване на местообитания на комари
• Контрол на комарите: управление на околната среда, напр. свеждане до минимум на възможностите за размножаване в открити естествени и изкуствени води, биологични или химични мерки (напр. вж. дейностите на групата за борба с комарите в Германия)
• Повишаване на осведомеността относно симптомите на болестта, риска от предаване на болести и от ухапване от комари
• Активен мониторинг и надзор на комарите, случаите на заболявания и околната среда с цел предотвратяване на предаването (вж. напр. проучванията на конкретни случаи отинициативата„Mückenatlas“, наблюдението на денга във Франция или проекта EYWA)
• Съществуващата в момента ваксина срещу денга е само за лица на възраст от 9 до 45 години в ендемични райони с инфекция в миналото. Други кандидати за ваксина срещу денга са в процес на оценка, но все още не са готови за употреба (Chawla et al., 2014 г.; СЗО, 2022 Г.).

Лечение

• Няма специфична и ефективна антивирусна терапия
• Рехидратация и почивка на леглото
• Медицински съвети за предотвратяване на усложнения
• За тежки случаи: болкоуспокояващи, лекарства за намаляване на температурата или лечение на артрит

Препоръки

Brady, O. J. et al., 2013, Modelling Adult Aedes aegypti and Aedes albopictus преживяемост при различни температури в лабораторни и полеви условия, Parasites & Vectors 6(351), 1—12. https://doi.org/10.1186/1756-3305-6-351

Chawla, P. et al., 2014 г., Clinical implications and treatment of dengue, Asian Pacific Journal of Tropical Medicine 7(3), 169—178. https://doi.org/10.1016/S1995-7645(14)60016-X

Cochet, A., et al., 2022 г., Autochthonous dengue in континентална Франция, 2022 г.: географско разширяване и увеличаване на заболеваемостта, Eurosurveillance 27(44), 2200818. https://doi.org/10.2807/1560-7917.ES.2022.27.44.2200818

ECDC, 2021a, Aedes aegypti — Текущо известно разпределение: Март 2021 г.. На разположение на адрес https://www.ecdc.europa.eu/en/publications-data/aedes-aegypti-current-known-distribution-march-2021. Последно посетен през декември 2022 г.

ECDC, 2021b, Aedes albopictus — текущо известно разпространение: Март 2021 г.. На разположение на адрес https://www.ecdc.europa.eu/en/publications-data/aedes-albopictus-current-known-distribution-march-2021. Последно посетен през декември 2022 г.

ECDC, 2014—2022 г., Годишни епидемиологични доклади за периода 2012—2020 г. — Денга треска. На разположение на адрес https://www.ecdc.europa.eu/en/dengue-fever/surveillance-and-disease-data/annual-epidemiological-reports. Последно посетен през април 2023 г.

ECDC, 2023 г., Атлас за наблюдение на инфекциозните заболявания. На разположение на адрес https://atlas.ecdc.europa.eu/public/index.aspx. Последно посетен през април 2023 г.

Li, Y. and Wu, S., 2015, Dengue: Какво представлява и защо има повече, Научен бюлетин 60(7), 661—664. https://doi.org/10.1007/s11434-015-0756-5

Marini, G. et al., 2020 г., Influence of Temperature on the Life-Cycle Dynamics of Aedes albopictus Population Setablished at Temperate Latitudes: Лабораторен експеримент, насекоми 11(11), 808. https://doi.org/10.3390/insects11110808

Medlock, J. M. et al., 2015 г., Effect of climate change on vector-borne disease risk in the UK, The Lancet Infectious Diseases 15(6), 721—730. https://doi.org/10.1016/S1473-3099(15)70091—5

Mercier, A. et al., 2022 г., Impact of temperature on dengue and chikungunya предаване от комар Aedes albopictus, Scientific Reports 12(6973), 1—13. https://doi.org/10.1038/s41598-022-10977-4

Miranda, M. Á. et al., 2022 г., AIMSurv: Първо общоевропейско хармонизирано наблюдение на инвазивните видове комари от значение за болестите, пренасяни от човешкия вектор, Gigabyte 2022 г., 1—13. https://doi.org/10.46471/gigabyte.57

Murray, N. E. et al., 2013, Epidemiology of dengue: минали, настоящи и бъдещи перспективи, Клинична епидемиология 20(5), 299—309. https://doi.org/10.2147/CLEP.S34440

Murugesan, A. and Manoharan, M., 2020, Dengue Virus. В: Ennaji, M.M. (Ed), Възникващи и възстановяващи се вирусни патогени 1, 281—359. Elsevier. https://doi.org/10.1016/B978-0-12-819400-3.00016-8

Pozzetto, B. et al., 2015 г., Is transfusion-transmitted dengue fever е потенциална заплаха за общественото здраве?, World Journal of Virology (4), 113—123. https://doi.org/10.5501/wjv.v4.i2.113

Sinhabahu, V. P. et al., 2014 г., Perinatal transmission of dengue: Доклад за случая, BMC Research Note 7(795), 1—3. https://doi.org/10.1186/1756-0500-7-795

Stephenson, C. et al., 2022 г., Imported Dengue Case Numbers and Local Climatic Patterns Are Associated with Dengue Virus Transmission in Florida, USA, Insects 13(2), 163. https://doi.org/10.3390/insects13020163

Tjaden, N. B. et al., 2017 г., Modelling the effects of global climate change on Chikungunya transmission in the 21st век, Scientific Reports 7(3813), 1—11. https://doi.org/10.1038/s41598-017-03566-3

Trájer, A. J., 2021 г., Aedes aegypti в средиземноморските контейнерни пристанища по време на изменението на климата: Бомба със закъснител върху картата на вектора на комарите в Европа, Heliyon 7(9), e07981. https://doi.org/10.1016/j.heliyon.2021.e07981

Umakanth, M. and Suganthan, N., 2020, Unusual Manifestations of Dengue Fever: A Review on Expanded Dengue Syndrome, Cureus 12(9), e10678. https://doi.org/10.7759/cureus.10678

Waldock, J. et al., 2013 г., The role of environmental variables on Aedes albopictus biological and chikungunya epidemiology, Pathogens and Global Health 107(5), 224—241. https://doi.org/10.1179/2047773213Y.0000000100

СЗО, 2012 г., Глобална стратегия за превенция и контрол на денга за периода 2012—2020 г. Световна здравна организация, Женева. На разположение на адрес https://apps.who.int/iris/handle/10665/75303

СЗО, 2022 г., Световна здравна организация. https://www.who.int/, последно посетен през август 2022 г.

Xiao, F.-Z. et al., 2014, Ефектът на температурата върху външния инкубационен период и степента на инфекция на инфекцията с вируса на денга серотип 2 в Aedes albopictus. Архиви на Virology 159(11), 3053—3057. https://doi.org/10.1007/s00705-014-2051-1

Yadav, P. et al., 2004 г., Ефект на температурния стрес върху незрелите етапи и чувствителността на Aedes Aegypti Mosquitos to Chikungunya Virus, The American Journal of Tropical Medicine and Hygiene 70(4), 346—350. https://doi.org/10.4269/ajtmh.2004.70.346