eea flag

Средна концентрация на E. coli и ентерококи (CFU/100ml) в европейските води за къпане, от които са взети проби, със и без предишни проливни дъждове

Източник: ЕАОС, въз основа на анализ на пробите за качеството на водите за къпане съгласно Директивата за водите за къпане (взети между 2008 г. и 2022 г. веднъж месечно по време на сезона за къпане, т.е. март—октомври, в зависимост от мястото за къпане) и данните от почасовия повторен анализ на валежите в ERA5-Land по програма „Коперник“

Бележка: Предишните проливни дъждове се определят като валежи > 20 mm/ден, които настъпват в рамките на 3 дни преди вземането на пробите.

Здравни въпроси

Високите температури, променените модели на валежите и екстремните метеорологични явления могат пряко да повлияят на разпространението, предаването и устойчивостта на патогените в околната среда, като повлияят на честотата и разпространението на чувствителни към климата инфекциозни заболявания. Хората могат да се заразят чрез поглъщане на замърсена вода или храна, контакт с кожата или вдишване на водни капчици. Рисковете от инфекция са свързани с вируси като норовирус, ротавирус и хепатит А; бактерии като E. coli,произвеждащи токсини, Salmonella spp. и Campylobacter spp.; и Cryptosporidium spp., причиняващи паразитни инфекции. Появяват се спорадично лептоспироза, шигелоза, гиардиаза и инфекции, причинени от легионерска болест (ECDC, 2021 г.). Различните патогени могат да причинят различни заболявания, които предизвикват стомашно-чревни симптоми или кожни инфекции (ЕАОС, 2020 г.). Също така цианобактериите (предимно в сладки води), водораслите (в морски води) и бактериите Vibrio (в бракична или морска вода) могат да бъдат вредни, когато хората са в контакт с токсините си чрез контакт с кожата, чрез случайно погълната замърсена вода за къпане или чрез заразена питейна вода или морски дарове. Тези патогени могат да причинят инфекции на раните, кожата и очите, алергични симптоми, стомашно-чревни заболявания, увреждане на черния дроб и бъбреците, неврологични заболявания и рак (Melaram et al., 2022 г.; Neves et al., 2021 г.).

Наблюдавани ефекти

Наводнения

По-честите и интензивни наводнения могат да повишат експозицията на патогени от замърсена вода или отломки, които могат да съдържат животински изпражнения или трупове, отпадъчни води и повърхностен отток. Постоянната вода след наводнение създава нови зони за експозиция на патогени, които могат да замърсят и култивираните култури (Weilnhammer et al., 2021 г.). Прекъсването на снабдяването с питейна вода може да доведе до неправилни хигиенни практики или замърсяване на водните източници и да допринесе за предаването на болести, особено от частни кладенци. Освен това в усилията за почистване след наводнения и временните приюти, където високата гъстота на разселените лица и прекъсването на здравното обслужване могат да улеснят разпространението на инфекциозни заболявания, се повишават рисковете от инфекции (ECDC, 2021 г.). Епидемиите след наводнение, особено чрез замърсена храна и вода, могат да увеличат смъртността с до 50 % през първата година след наводнение (Weilnhammer et al., 2021 г.). В цяла Европа са докладвани няколко огнища и случаи на заболявания, свързани с наводнения (напр. случаи на лептоспироза, свързани с облачен взрив в Копенхаген през 2011 г. (Müller et al., 2011 г.), огнище на криптоспоридиоза сред деца след наводнения в Германия през 2013 г. (Gertler et al., 2015 г.), стомашно-чревни и респираторни заболявания след плувиални наводнения в Нидерландия през 2015 г. (Mulder et al., 2019 г.).

Свързаните с наводненията смущения в електроцентралите или водоснабдителните мрежи могат да засегнат съхранението и приготвянето на храни и да увеличат риска от болести, предавани чрез храната, особено при топло време.

Суша

Сушите могат да влошат качеството на водата, като стимулират растежа на патогени и увеличават концентрациите на тежки метали и замърсители. Недостигът на вода може да доведе до намаляване на общественото водоснабдяване и използването на непречистена вода за напояване, което повишава риска от болести, предавани чрез храната, като например STEC (Semenza et al., 2012 г.). Освен това недостатъчното снабдяване с вода може да доведе до по-ниски хигиенни стандарти в хранително-вкусовата промишленост и да доведе до повишен риск от болести, предавани чрез храната (Bryan et al., 2020 г.).

Във водите за къпане намалените водни нива по време на сухи периоди повишават концентрациите на патогени във водите за къпане (Mosley, 2015 г.; Coffey et al., 2019 г.). Непряко практиките за опазване на водите, причинени от суша, концентрират замърсителите в отпадъчните води, претоварват пречиствателните станции и увеличават рисковете от пренасяни по вода заболявания поради по-високите концентрации на определени патогени (напр. Giardia или Cryptosporidium паразити) в отпадъчните води от пречиствателните станции и впоследствие във водните обекти (Semenza и Menne, 2009 г.). Ниските потоци и по-високите температури на водата също благоприятстват цъфтежа на цианобактериалните и вредните водорасли (Mosley, 2015 г.; Coffey et al., 2019 г.). Сухите периоди стимулират водните дейности за отдих, повишават експозицията на патогени като Leptospirosa spp., произвеждащи токсини E. coli, ентерококи или паразити, причиняващи церкариален дерматит (т.нар. сърбеж на плувеца).

Високи температури на водата и въздуха

Вибрио

Повишените температури на водата ускоряват темпа на растеж на пренасяните по вода патогени, които представляват риск за човешкото здраве поради използването на питейна вода и вода за отдих. Инфекциите, свързани с морската среда, са доминирани от инфекции с Vibrio spp.[1], които виреят в топла вода (> 15 °C) и ниска до умерена соленост. Затоплянето на Балтийско море се счита за основен фактор за значителното увеличаване на инфекциите с Vibrio spp. през последните десетилетия. Подобно на всичките пет европейски морета, Балтийско море се е затоплило значително от 1870 г. насам, особено през последните 30 години (ЕИП, 2024 г.), а плитките му води с ниска соленост и богати на хранителни вещества го правят особено подходящ за Vibrio spp. Според Van Daalen et al. (2024 г.), 18 държави показаха подходящи зони за Vibrio spp. в Европа през 2022 г., а дължината на засегнатото крайбрежие в тези държави (23 011 km през 2022 г.) показва постоянно увеличение между 1982 г. и 2022 г., особено в Западна Европа. В различни европейски държави са докладвани повече случаи на инфекция с Vibrio през годините с летни горещи вълни и изключително високи температури (напр. Folkhälsomyndigheten, 2023 г., Brehm et al., 2021 г.). Рискът от заразяване с по-рядко срещаната Shewanella spp. също се увеличава с повишаването на температурите на морската вода в Европа (напр. Naseer et al., 2019 г.; Hounmanou и др., 2023 г.).

Цианобактерии

Основният фактор, влияещ върху наличието на цианобактериален цъфтеж, е наличието на хранителни вещества, главно азот и фосфор, идващи от земеделски площи с оттичане. В по-малка степен повишените температури на водата могат да повлияят на появата на вредни цианобактериални цъфтежи, които достигат своя връх през август (West et al., 2021 г.; Huisman et al., 2018 г.). По-високите температури и ниските потоци причиняват стратификация във водата, което допълнително благоприятства цъфтежа на водораслите в богата на хранителни вещества вода (Mosley, 2015 г.; Richardson et al., 2018 г.). Повишаването на температурата на водата оказва влияние върху наличието и разпространението на някои видове цианобактерии, произвеждащи токсини, от тропически произход в Европа, като Cylindrospermopsis raciborskii. Температурите на повърхностните води на езерата в Европа се затоплят от 90-те години на миналия век насам с темп от 0,33 °C на десетилетие (C3S, 2023 г.).

Вредни водорасли

Наблюдаваните тенденции в разпространението на вредния цъфтеж на водораслите в морските води могат да бъдат свързани отчасти със затоплянето на океаните, морските горещи вълни и изчерпването на кислорода, наред със силните неклиматични фактори като увеличеното изтичане на хранителни вещества в реките и замърсяването. В резултат на това изменението на климата може да подхрани изострянето на вредния цъфтеж на водораслите в отговор на еутрофикацията (Gobler, 2020 г.). В южната част на Европа затоплянето на морските температури води до разпространение на морските динофлагелатни водорасли и произвежданите от тях фитотоксини (Dickey and Plakas, 2010 г.). Невротоксините лесно се натрупват в европейските крайбрежни черупкови организми в Ламанша и атлантическия крайбрежен регион Бретан (Belin et al., 2021 г.) и причиняват стомашно-чревни заболявания, неврологични разстройства и остра токсичност, когато се консумират от хора (Etheridge, 2010 г.). Освен това на Канарските острови и Мадейра са документирани случаи на отравяне с морски дарове от местно уловена риба, дължащо се на цигуатоксини.

Високите температури на въздуха могат да окажат неблагоприятно въздействие върху качеството на храните по време на транспортиране, съхранение и боравене в по-общ план.

[1] Vibrio parahaemolyticus, V. vulnificus и V. cholerae са важни патогени за хората

Прогнозни ефекти

Очаква се заразяването с Vibrio да продължи да се увеличава в Балтийско море поради изменението на климата. Температурата на морската повърхност за Vibrio в Северно и Балтийско море се очаква да се увеличи броя на месеците в годината с достатъчно топла морска вода за потенциалното наличие на патогенни за човека Vibrio spp. (Wolf et al., 2021 г.). Според EFSA et al. (2020 г.), Vibrio spp. са биологичната опасност за човешкото здраве с най-голяма вероятност да бъдат изострени при изменението на климата и да окажат почти най-голямо въздействие върху човешкото здраве.

Повишените температури и по-честите и интензивни екстремни явления (като наводнения и суши), свързани с изменението на климата, също е вероятно да увеличат риска от други болести, предавани чрез водата и храната, причинени от вируси, бактерии и паразити.

Отговорина въпроси, свързани с политиката

Реакциите за предотвратяване и намаляване на неблагоприятните последици за здравето, произтичащи от болести, предавани чрез храната и водата, включват създаване на ефективни системи за наблюдение на болестите (особено по време на периоди с висок риск), по-строги разпоредби и контрол на безопасността на храните и качеството на водите, системи за ранно предупреждение и планове за действие при извънредни ситуации, обучение и повишаване на осведомеността сред специалистите в областта на извънредните ситуации, здравеопазването и общественото здраве, предоставяне на информация и повишаване на осведомеността относно рисковете и санитарните практики и мерки за противодействие за широката общественост.

Мониторингът на болестите, предавани чрез водата и храната в Европа, се извършва от ECDC и ЕОБХ въз основа на данни, събрани от държавите — членки на ЕС. ECDC изготвя годишни епидемиологични доклади за болестите, подлежащи на обявяване, и актуализира Атласа за наблюдение на инфекциозните болести. Той също така изготвя оценки на риска, ако е необходимо, в случай на огнища и бързи оценки на огнищата с ЕОБХ за огнища, предавани чрез храна. Заедно с ECDC ЕОБХ изготвя годишни обобщаващи доклади относно зоонозни инфекции и огнища, предавани чрез храната.

В Директивата на ЕС за питейната вода се изисква микроцистин-LR, често срещан и широко разпространен цианотоксин, да се измерва при откриване на цианобактериален цъфтеж в резервоар за питейна вода (ЕС, 2020б). В Директивата на ЕС за водите за къпане се посочва, че в случай на потенциален цъфтеж (увеличаване на цианобактериалната клетъчна плътност или потенциал за образуване на цъфтеж) трябва да се извършва подходящ мониторинг, за да се даде възможност за своевременно идентифициране на рисковете за здравето. Когато възникне цианобактериална пролиферация и е установен или се предполага риск за здравето, трябва незабавно да се предприемат подходящи мерки за управление, за да се предотврати експозицията, включително предоставяне на информация на обществеността.

Сред държавите — членки на ЕАОС, и сътрудничещите държави 24 са ратифицирали Протокола за водите и здравето — международно, правно обвързващо споразумение за държавите от общоевропейския регион за опазване на човешкото здраве и благосъстояние чрез устойчиво управление на водите и чрез профилактика и контрол на свързаните с водите заболявания. Повишаването на устойчивостта спрямо изменението на климата е една от техническите области в работната програма на протокола (ИКЕ на ООН, 2022 г.).

Допълнителнаинформация

Препратки

Language preference detected

Do you want to see the page translated into ?

Exclusion of liability
This translation is generated by eTranslation, a machine translation tool provided by the European Commission.