eea flag

Средна концентрация на E. coli и ентерококи (CFU/100ml) в европейската вода за къпане, от която са взети проби, със и без предварителни проливни дъждове

Източник: ЕАОС, въз основа на анализ на пробите за качеството на водата съгласно Директивата за водите за къпане (вземани между 2008 г. и 2022 г. веднъж месечно по време на сезона за къпане, т.е. март-октомври, в зависимост от мястото за къпане) и данните от ежечасовия анализ на валежите по програма „Коперник“ ERA5

Бележка: Предварителните проливни дъждове се определят като валежи > 20 mm/ден, настъпващи в рамките на 3 дни преди вземането на пробите.

Здравни въпроси

Високите температури, променените модели на валежите и екстремните метеорологични явления могат пряко да повлияят на разпределението, предаването и устойчивостта на патогените в околната среда, като влияят върху заболеваемостта и разпространението на чувствителни към климата инфекциозни заболявания. Хората могат да се заразят чрез поглъщане на замърсена вода или храна, контакт с кожата или вдишване на водни капчици. Рисковете от инфекция са свързани с вируси като норовирус, ротавирус и хепатит А; бактерии като E. coli, произвеждащи токсини, Salmonella spp. и Campylobacter spp.; и Cryptosporidium spp., причиняващи паразитни инфекции. Спорадично възникват лептоспироза, шигелоза, гиардиаза и инфекции на легионерите (ECDC, 2021 г.). Различните патогени могат да причинят различни заболявания, които предизвикват стомашно-чревни симптоми или кожни инфекции (ЕАОС, 2020 г.). Също така цианобактериите (най-вече в сладка вода), водораслите (в морските води) и бактериите Vibrio (в солени или морски води) могат да бъдат вредни, когато хората са в контакт със своите токсини чрез контакт с кожата, чрез случайно погълната замърсена вода за къпане или чрез заразена питейна вода или морски дарове. Тези патогени могат да причинят рани, кожни и очни инфекции, алергични симптоми, стомашно-чревни заболявания, увреждане на черния дроб и бъбреците, неврологични нарушения и рак (Melaram et al., 2022 г.; Neves et al., 2021 г.).

Наблюдавани ефекти

Наводнения

По-честите и интензивни наводнения могат да повишат експозицията на патогени от замърсена вода или отломки, които могат да съдържат животински изпражнения или трупове, канализация и повърхностен отток. Постоянната вода след наводненията създава нови зони за експозиция на патогени, които също могат да замърсят култивираните култури (Weilnhammer et al., 2021 г.). Прекъсването на снабдяването с питейна вода може да доведе до неправилни хигиенни практики или замърсяване на водните източници и да допринесе за предаването на болести, особено от частни кладенци. Също така в усилията за почистване след наводненията и временните приюти, където високата гъстота на разселените лица и прекъсването на здравеопазването могат да улеснят разпространението на инфекциозни заболявания, се повишават рисковете от инфекции (ECDC, 2021 г.). Огнищата на болести след наводнения, особено чрез замърсена храна и вода, могат да увеличат смъртността с до 50 % през първата година след наводнение (Weilnhammer et al., 2021 г.). В цяла Европа са докладвани няколко огнища и случаи на свързани с наводненията болести (напр. случаи на лептоспироза, свързани с избухване на облак в Копенхаген през 2011 г. (Müller et al., 2011 г.), огнище на криптоспоридиоза сред децата след наводнения в Германия през 2013 г. (Gertler et al., 2015 г.), стомашно-чревни и респираторни заболявания след наводнения в Нидерландия през 2015 г. (Mulder et al., 2019 г.).

Свързаните с наводненията смущения в електроцентралите или водоснабдителните мрежи могат да повлияят на съхранението и приготвянето на храни и да увеличат риска от болести, пренасяни чрез храната, особено при топло време.

Засушавания

Сушите могат да влошат качеството на водата, насърчавайки растежа на патогени и увеличавайки концентрациите на тежки метали и замърсители. Недостигът на вода може да наложи съкращения в общественото водоснабдяване и използването на непречистена вода за напояване, което повишава риска от болести, пренасяни чрез храни, като STEC (Semenza et al., 2012 г.). Освен това недостатъчното снабдяване с вода може да доведе до по-ниски хигиенни стандарти в хранително-вкусовата промишленост и да доведе до повишен риск от болести, пренасяни чрез храната (Bryan et al., 2020 г.).

Във водите за къпане намалените нива на водата по време на сухи периоди повишават концентрацията на патогени във водите за къпане (Мосли, 2015 г.; Coffey et al., 2019 г.). Непряко, практиките за опазване на водите, предизвикани от суша, концентрират замърсителите в отпадъчните води, преобладаващите пречиствателни станции и увеличаващите се рискове от болести, пренасяни по вода, поради по-високите концентрации на някои патогени (напр. паразитите Giardia или Cryptosporidium) в отпадъчните води на пречиствателните станции и впоследствие във водните обекти (Semenza и Menne, 2009 г.). Ниските потоци и по-високите температури на водата също благоприятстват цианобактериалния и вредния цъфтеж на водораслите (Мосли, 2015 г.; Coffey et al., 2019 г.). Сухите периоди засилват активността на водата за отдих, повишавайки експозицията на патогени като лептоспироза spp., произвеждащи токсини Е. coli, ентерококи или паразити, причиняващи церкариален дерматит (т.нар. сърбеж на плувеца).

Високи температури на водата и въздуха

Вибрио

Повишените температури на водата ускоряват темпа на растеж на патогените, които представляват риск за човешкото здраве чрез питейна вода и използване на вода за отдих. Инфекциите, свързани с морската среда, са доминирани от инфекции с Vibrio spp.[1], които виреят в топла вода (> 15 °C) и ниска до умерена соленост. Затоплянето на Балтийско море се счита за основен двигател за значителното увеличаване на инфекциите с Vibrio spp. през последните десетилетия. Подобно на всичките пет европейски морета, Балтийско море се затопля значително от 1870 г. насам, особено през последните 30 години (ЕИП, 2024 г.), а неговите плитки води с ниска соленост и богати на хранителни вещества води го правят особено подходящ за Vibrio spp. Според van Daalen et al. (2024 г.), 18 държави показаха подходящи зони за Vibrio spp. в Европа през 2022 г., а дължината на засегнатата брегова линия в тези държави (23,011 km през 2022 г.) показва последователно увеличение между 1982 г. и 2022 г., особено в Западна Европа. В различни европейски държави са докладвани повече случаи на инфекция с Vibrio през годините с летни горещи вълни и изключително високи температури (напр. Folkhälsomyndigheten, 2023 г., Brehm et al., 2021 г.). Рискът от инфекция с по-рядко срещаните Shewanella spp. също се увеличава с повишаването на температурите на морската вода в Европа (напр. Naseer et al., 2019 г.; Hounmanou et al., 2023 г.).

Цианобактерии

Основният фактор, влияещ върху наличието на цианобактериални цъфтежи, е наличието на хранителни вещества, главно азот и фосфор, идващи от селскостопански полета с оттичане. В по-малка степен повишените температури на водата могат да повлияят на появата на вредни цианобактериални цъфтежи, които достигат своя връх през август (Запад и др., 2021 г.; Huisman et al., 2018 г.). По-високите температури и ниските потоци водят до стратификация във водата, което допълнително благоприятства цъфтежа на водораслите в богатата на хранителни вещества вода (Мосли, 2015 г.; Richardson et al., 2018 г.). Повишаването на температурата на водата оказва влияние върху наличието и разпространението на някои видове цианобактерии, произвеждащи токсин в Европа, като Cylindrospermopsis raciborskii. Температурите на повърхностните води на езерата в цяла Европа се затоплят от 90-те години на миналия век с темп от 0,33 °C на десетилетие (C3S, 2023 г.).

Вредни водорасли

Наблюдаваните тенденции в разпространението на вредния цъфтеж на водорасли в морските води могат да бъдат свързани отчасти с затоплянето на океаните, морските горещи вълни и изчерпването на кислорода, наред със силните неклиматични фактори като увеличеното оттичане на речните хранителни вещества и замърсяването. В резултат на това изменението на климата може да подхрани обострянето на вредния цъфтеж на водораслите в отговор на еутрофикацията (Gobler, 2020 г.). В южната част на Европа затоплянето на морските температури причинява разпространение на морски динофлагелатни водорасли и фитотоксини, които те произвеждат (Dickey and Plakas, 2010 г.). Невротоксините лесно се натрупват в европейските крайбрежни черупкови организми в Ламанша и Атлантическия крайбрежен регион Бретан (Belin et al., 2021 г.) и причиняват стомашно-чревни заболявания, неврологични разстройства и остра токсичност, когато се консумират от хора (Etheridge, 2010 г.). Освен това на Канарските острови и Мадейра са документирани случаи на отравяне с морски дарове от местно уловена риба поради цигуатоксини.

Високите температури на въздуха могат да повлияят неблагоприятно на качеството на храните по време на транспорт, съхранение и боравене по-общо.

[1] Vibrio parahaemolyticus, V. vulnificus и V. cholerae са важни патогени за хората

Прогнозни ефекти

Очаква се инфекциите с Vibrio да продължат да се увеличават в Балтийско море поради изменението на климата. Предполага се, че температурата на морската повърхност за Vibrio в Северно и Балтийско море ще увеличи броя на месеците в годината с достатъчно топла морска вода за потенциалното наличие на човешки патогенни Vibrio spp. (Wolf et al., 2021 г.). Според EFSA et al. (2020 г.), Vibrio spp. са биологичната опасност за човешкото здраве с най-голяма вероятност да бъдат изострени при изменението на климата и имат почти най-голямо въздействие върху човешкото здраве.

Повишаването на температурите и по-честите и интензивни екстремни събития (като наводнения и суши), свързани с изменението на климата, също е вероятно да увеличат риска от други болести, пренасяни по вода и храна, причинени от вируси, бактерии и паразити.

POlicy отговори

Ответните мерки за предотвратяване и намаляване на неблагоприятните последици за здравето, произтичащи от болести, пренасяни чрез храната и водата, включват създаване на ефективни системи за наблюдение на болестите (особено по време на високорискови периоди), по-строги разпоредби и контрол върху безопасността на храните и качеството на водата, системи за ранно предупреждение и планове за действие при извънредни ситуации, обучение и повишаване на осведомеността сред специалистите в областта на извънредните ситуации, здравеопазването и общественото здраве, предоставяне на информация и повишаване на осведомеността относно рисковете и санитарните практики и мерките за противодействие за широката общественост.

Мониторингът на болестите, предавани по вода и храни в Европа, се извършва от ECDC и ЕОБХ въз основа на данни, събрани от държавите — членки на ЕС. ECDC изготвя годишни епидемиологични доклади за подлежащите на уведомяване болести и актуализира атласа за наблюдение на инфекциозните заболявания. Той също така изготвя оценки на риска, ако е необходимо, в случай на огнища и бързи оценки на огнищата с ЕОБХ за огнища, пренасяни чрез храни. Заедно с ECDC ЕОБХ изготвя годишни обобщаващи доклади относно зоонозните инфекции и огнищата, предавани чрез храни.

Директивата на ЕС за питейната вода изисква микроцистин-LR, често срещан и широко разпространен цианотоксин, да се измерва, когато се открие цианобактериален цъфтеж в резервоар за питейна вода (ЕС, 2020b). В Директивата на ЕС за водите за къпане се посочва, че в случай на потенциален цъфтеж (повишаване на цианобактериалната плътност на клетките или потенциал за образуване на цъфтеж) трябва да се извърши подходящ мониторинг, за да се даде възможност за навременно идентифициране на рисковете за здравето. Когато се появи цианобактериална пролиферация и е установен или се предполага, че съществува риск за здравето, незабавно трябва да се вземат подходящи мерки за управление, за да се предотврати експозицията, включително предоставяне на информация на обществеността.

Сред държавите — членки на ЕИП и сътрудничещи си държави, 24 са ратифицирали Протокола за водите и здравето — международно правно обвързващо споразумение за държавите от паневропейския регион за опазване на човешкото здраве и благосъстояние чрез устойчиво управление на водите и чрез предотвратяване и контролиране на болестите, свързани с водите. Повишаването на устойчивостта спрямо изменението на климата е една от техническите области в рамките на работната програма на протокола (ИКЕ на ООН, 2022 г.).

FУртер информация

Препоръки

Language preference detected

Do you want to see the page translated into ?

Exclusion of liability
This translation is generated by eTranslation, a machine translation tool provided by the European Commission.