eea flag

Болестта на легионерите, причинена от Legionella spp., може да доведе до пневмония и инфекции на няколко части на тялото. Изолирани случаи и огнища се срещат във всички страни в Европа, като по-голямата част от тях са придобити извън здравните институти. От 2017 г. насам около 10—20 % от ежегодно докладваните случаи са свързани с пътувания (ECDC, 2012—2023 г.). Въпреки че заболяването е рядко срещана и предимно спорадична респираторна инфекция в Европа, тя е значително недостатъчно диагностицирана и докладвана в недостатъчна степен (ECDC, 2012—2023 г.). Повишаването на температурите, по-високата интензивност на валежите и по-екстремните събития могат да повлияят на бактериалния растеж и използването на вода (където бактериите са налице), което може да увеличи заболеваемостта в определени региони.

Общ брой на съобщените случаи на легионерска болест (карта) и общо докладвани случаи (графика) в Европа

Източник: ECDC, 2024 г., Атлас за наблюдение на инфекциозните заболявания

Бележки: Карта и графика показват данни за държавите членки на ЕИП. Границите и имената, показани на тази карта, не предполагат официално одобрение или приемане от Европейския съюз. Границите и имената, показани на тази карта, не предполагат официално одобрение или приемане от Европейския съюз. Болестта подлежи на уведомяване на равнище ЕС, но отчетният период варира в отделните държавиКогато държавите докладват нулеви случаи, процентът на уведомленията на картата се показва като „0“. Когато държавите не са докладвали за болестта през определена година, процентът не се вижда на картата и е обозначен като „недокладван“ (последно актуализиран през август 2024 г.).

Източник и предаване

От различните видове Legionella, които съществуват, L. pneumophila е отговорен за повечето от инфекциите на Legionella при хората, най-вече засягащи долните дихателни пътища (Kozak-Muiznieks et al., 2018). Legionella spp. са често срещани и се срещат в малки количества в естествените реки и езера. В изкуствени водни системи като охладителни кули, резервоари, изпарителни кондензатори, овлажнители, декоративни фонтани, гореща вода и подобни системи, бактериите могат лесно да се размножават и да представляват риск за здравето.

Видове Legionella, които съществуват, L. pneumophila е отговорен за повечето от инфекциите на Legionella при хора, които засягат най-вече долните дихателни пътища (Kozak-Muiznieks et al., 2018). Legionella spp. са често срещани и се срещат в малки количества в естествените реки и езера. В изкуствени водни системи като охладителни кули, резервоари, изпарителни кондензатори, овлажнители, декоративни фонтани, гореща вода и подобни системи, бактериите могат лесно да се размножават и да представляват риск за здравето.

Хората са заразени главно чрез вдишване на аерозоли, т.е. водни капчици във въздуха, които съдържат Legionella spp.. Вдишването на водни капчици във въздуха около хирургичните рани или директен контакт с раната също може да зарази хора (Kashif et al., 2017 г.). Пиенето на замърсена вода не представлява риск и инфекциите чрез контакт между хора са изключително редки (Correia et al., 2016 г.).

Огнищата на болестта на легионерите във ваканционните помещения са свързани най-вече с водни системи с топла или студена вода, включително резервоари за вода, изходи за хотелска стая, душове, разположени в басейни и спа центрове, или градински пръскачки. Ако концентрацията на бактерии във водата е висока, човек, който вдишва бактериите, уловени във водните капчици, може да бъде заразен, докато взема душ или вана (Papadakis et al., 2021 г.). Големите огнища често се свързват с охладителни кули или така наречените мокри климатични системи. Когато Legionella spp. присъства в такива системи, те могат бързо да се размножават и да представляват риск в обществени съоръжения, които използват вода за климатизация като хотели. Сухите климатични системи не са опасни.

Болестта на легионерите може да бъде придобита и в болниците, когато Legionella spp. колонизират водните системи и причиняват инфекции чрез къпане, парни кърпи, овлажнители, декоративни фонтани и някои медицински устройства (Beauté et al., 2020 г.).

Последици за здравето

Болестта на легионера обикновено започва със суха кашлица, треска, главоболие и понякога диария. Инфекциите с Legionella spp. често водят до форма на пневмония няколко дни след инфекцията. Най-често белите дробове и стомашно-чревния тракт са засегнати. В тежки случаи болестта на легионерите може да засегне няколко органи и части на тялото, което води до висока смъртност. Поради подобни симптоми, болестта на легионерите често се диагностицира погрешно като редовна белодробна инфекция. Въпреки това, диарията и наличието на специфични ензими в кръвта могат да показват инфекция с Legionella spp. Когато няколко души са диагностицирани наведнъж, това може да означава огнище и може да бъде идентифициран общ източник на инфекция.

Заболеваемост и смъртност

В държавите — членки на ЕИП (с изключение на Швейцария и Türkiye поради липса на данни), в периода 2005—2021 г.:

  • 117,605 инфекции (ECDC, 2024 г.)
  • Най-високият годишен брой на уведомленията до момента в ЕС/ЕИП се наблюдава през 2021 г. с 2,4 случая на 100000 души население.
  • Смъртността варира между 7 и 9 %.
  • Между 2014 г. и 2022 г. са докладвани все по-голям брой случаи, с изключение на 2020 г. по време на пандемията от COVID-19 поради недостатъчно докладване и намалена експозиция.
  • Свързаните с пътуванията случаи възлизаха на 15—20 % преди пандемията, но намаляха до под/около 10 % през 2020—2021 г., поне отчасти поради пандемията и свързаните с нея ограничения за пътуване.

(ECDC, 2012—2023 Г.)

Разпределение между населението

  • Възрастова група с най-висока заболеваемост в Европа: > 65 години, като повече от 90 % от всички случаи са докладвани при хора на възраст над 45 години (ECDC, 2012—2023 г.)
  • Групи, изложени на риск от тежко заболяване: хора над 45 години, пушачи, хора с нисък имунитет или лошо здравословно състояние

Чувствителност по отношение на климата

Климатична пригодност

Известно е, чеLegionella spp. има широк температурен толеранс, като може да издържа на температури между 0 и 68 °C и да расте между 25 и 42 °C с най-бърз растеж при 35 °C (Spagnolo et al., 2013 г.).

Сезонност

В Европа повечето инфекции се появяват между юни и октомври, с пикове през летните месеци, когато температурите са по-високи през някои години (ECDC, 2012—2023 г.).

Въздействие върху изменението на климата

Болестта на легионерите може да се увеличи с увеличаването на годишните валежи и средната температура, интензивността и продължителността на валежите, свързани с изменението на климата (Han, 2021 г.; Pampaka et al., 2022 г.). Увеличаването на валежите е най-важният движещ фактор за климата, тъй като Legionella spp. се пренася по вода. По-честите или интензивни периоди на засушаване предизвикват ниски дебити, което от друга страна може да увеличи бактериалния растеж. Освен това повишаването на температурата на въздуха благоприятства растежа на бактериите в повечето европейски страни, тъй като оптималните условия за растеж на бактериите не се предават твърде често, например оптимален растеж се случва при 35 °C за Legionella spp. (Spagnolo et al., 2013 г.). Поради промяната на температурата и условията на валежите, които стават по-подходящи за Legionella, е вероятно разпространението на бактериите на север и свързаното с тях заболяване в Европа и незасегнатите преди това райони може да се сблъскат със случаи на легионерска болест или огнища.

Превенция и лечение

Превенция

  • Правилно поддържане на изкуствените водни системи и избягване на рискови фактори (включително органичен материал, температура на топлата вода (25—42 °C) и ниски дебити), напр. чрез циркулираща гореща вода (> 60 °C)
  • Поддръжка на водоснабдителни системи за питейна вода и декоративни фонтани, които могат да разпространяват аерозоли и капчици, напр. чрез подаване на вода при температури под 25 °C и редовно почистване
  • Поддържане на безопасна водна среда за развлекателни дейности чрез често почистване и използване на дезинфектанти (напр. хлор)
  • Подобрено управление на безопасността на водата на корабите, напр. чрез поддържане на температурата на водата извън благоприятния диапазон за Legionella spp. и редовно дезинфекция
  • Наблюдение на болестта на легионерите, напр. Европейската мрежа за наблюдение на болестите на легионерите (ELDSNet), за да се даде възможност за откриване на болести и последващи мерки за реагиране с цел предотвратяване на разпространението на болестта

(Национални академии на науките, инженерството и медицината, 2020 г.; Sciuto et al., 2021 г.)

Лечение

Антибиотици

FУртер информация

Препоръки

Beauté, J., et al., 2020 г., Healthcare-Associated Legionnaires’ Disease, Europe, 2008—2017, Emerging Infectious Diseases 26(10), 2309—2318. https://doi.org/10.3201/eid2610.181889

Correia, A.M. и др., 2016 г., Вероятно предаване на болестта на легионерите, New England Journal of Medicine 374 (5), 497—498. https://10.1056/NEJMc1505356

ECDC, 2012—2023 г., Годишни епидемиологични доклади за 2010—2021 г. — болест на легионерите. На разположение на адрес https://www.ecdc.europa.eu/en/legionnaires-disease/surveillance-and-disease-data/surveillance. Последно посетен през август 2024 г.

ECDC, 2024 г., Атлас за наблюдение на инфекциозните заболявания. На разположение на адрес https://atlas.ecdc.europa.eu/public/index.aspx. Последно посетен през август 2024 г.

Han, X. Y., 2021 г., Effects of climate change and Road exposure on the бързо нарастваща честота на заболеваемост от легионелоза в Съединените щати, PLOS ONE 16(4), e0250364. https://doi.org/10.1371/journal.pone.0250364

Kashif, M., et al., 2017 г., Legionella pneumonia, свързана с тежък остър респираторен дистрес синдром и дифузен алвеоларен кръвоизлив-A рядка асоциация, Respiratory Medicine Case Reports 21, 7—11. https://doi.org/10.1016/j.rmcr.2017.03.008

Kozak-Muiznieks, N. A., et al., 2018 г., Сравнителен геномен анализ разкрива сложна структура на популацията на подвид Legionella pneumophila, инфекция, генетика и еволюция 59, 172—185. https://doi.org/10.1016/j.meegid.2018.02.008

Национални академии на науките, инженерството и медицината, 2020 г., Management of Legionella in Water Systems. Washington, DC, The National Academies Press. https://doi.org/10.17226/25474

Pampaka, D., et al., 2022 г., Meteorological conditions and Legionnaires’ disease sporadic case-a system review, Environmental Research 214, 114080. https://doi.org/10.1016/j.envres.2022.114080

Papadakis, A., et al., 2021 г., Legionella spp. Колонизация във водните системи на хотелите, свързани с болестта на легионерите, свързана с пътуване, Вода 13(16), 2243. https://doi.org/10.3390/w13162243

Sciuto, E. L., et al., 2021 г., Environmental Management of Legionella in Home Water Systems: Консолидирани и иновативни подходи за методи за дезинфекция и оценка на риска, Микроорганизми 9(3), 577. https://doi.org/10.3390/microorganisms9030577

Spagnolo, A. M., et al., 2013 г., Legionella pneumophila в здравните заведения, Reviews in Medical Microbiology 24(3), 70—80. https://doi.org/10.1097/MRM.0b013e328362fe66

Language preference detected

Do you want to see the page translated into ?

Exclusion of liability
This translation is generated by eTranslation, a machine translation tool provided by the European Commission.