Европейски политики за адаптиране към изменението на климата и здравеопазване

Климатът и здравето в ключовите документи на политиката на ЕС

Рамкови политики

През 2019 г. в Европейския зелен пакт беше определена стратегията за растеж за превръщането на Съюза в справедливо и благоденстващо общество с модерна, ресурсно ефективна и конкурентоспособна икономика, в която към 2050 г. няма нетни емисии на парникови газове и икономическият растеж е отделен от използването на ресурси. Европейският зелен пакт има за цел също така да защити, съхрани и увеличи природния капитал на Съюза и „да защити здравето и благосъстоянието на гражданите от рискове и въздействия, свързани с околната среда“.

Една от шестте взаимосвързани тематични приоритетни цели на Осмата програма за действие за околната среда до 2030 г. („8-ата ПДОС“) е непрекъснатият напредък в укрепването и интегрирането на адаптивния капацитет, включително въз основа на екосистемни подходи, укрепването на устойчивостта и адаптирането и намаляването на уязвимостта на околната среда, обществото и всички сектори на икономиката към изменението на климата, като същевременно се подобрява предотвратяването и готовността за бедствия, свързани с метеорологичните условия и климата. В документа също така се посочва, че приоритет следва да бъде бързото постигане на целите в областта на климата и околната среда, като същевременно се опазва здравето и благосъстоянието на хората от рискове и въздействия върху околната среда и се гарантира справедлив и приобщаващ преход. Освен това в 8-ата ПДОС се признава необходимостта от по-добра координация между политиките в областта на околната среда и здравеопазването с цел укрепване на устойчивостта спрямо изменението на климата, особено в уязвимите общности.

Компасът за конкурентоспособност от януари 2025 г. предоставя стратегическата рамка за насочване на работата на Европейската комисия до 2029 г. В него се посочва, че ЕС и държавите членки трябва да подобрят своята устойчивост и да повишат готовността си, като редовно актуализират оценките на риска в областта на климата и подобрят устойчивостта на критичната инфраструктура. Интегрирането на устойчивостта спрямо изменението на климата в градското планиране, внедряването на природосъобразни решения, разработването на природни кредити и адаптирането в селското стопанство, като същевременно се запазва продоволствената сигурност, също са сред възможностите за защита на икономиката и обществото на ЕС от най-тежките природни бедствия като наводнения, суши, горски пожари и бури, които застрашават веригите на доставки и производствените обекти.

Политики на ЕС за адаптиране към изменението на климата

С член 5 от Европейския законодателен акт за климата, който влезе в сила през юни 2021 г., адаптирането към изменението на климата се превръща в правно задължение за институциите на ЕС и държавите членки, като от тях се изисква да „осигуряват непрекъснат напредък в повишаването на капацитета за адаптиране, укрепването на устойчивостта и намаляването на уязвимостта към изменението на климата в съответствие с член 7 от Парижкото споразумение“. Освен това политиките на държавите членки за адаптиране „вземат предвид особената уязвимост на съответните сектори„, включват „адаптация към изменението на климата по последователен начин във всички области на политиката„ и „се съсредоточават по-специално върху най-уязвимото и засегнато население и сектори“.

През февруари 2021 г. Европейската комисия прие съобщението „Изграждане на устойчива на изменението на климата Европа — новата стратегия на ЕС за адаптиране към изменението на климата“. В него се очертава дългосрочна визия за превръщането на ЕС в устойчиво на изменението на климата общество, напълно адаптирано към неизбежните последици от изменението на климата до 2050 г., и също така се посочва необходимостта от по-задълбочено разбиране на климатичните рискове за здравето. Ключово действие в рамките на тази стратегия е Европейската обсерватория за климата и здравето.Обсерваторията играе решаваща роля за събирането и разпространението на знания относно свързаните с климата въздействия върху здравето, улесняване на разработването на политики и подпомагане на планирането на адаптацията.

Европейската агенция за околна среда публикува първата Европейска оценка на риска от климата (Eucra) през март 2024 г. Евкра оценява основните въздействия и рискове, свързани с изменението на климата, включително тези за общественото здраве, особено от топлина, в Европа и предупреждава, че много от тези рискове вече са достигнали критични нива и биха могли да станат катастрофални без спешни и решителни действия. В отговор на Евкра Европейската комисия публикува съобщението „Управление на рисковете, свързани с климата — защита на хората и просперитет“. В него се определят решения, които правят административните системи в ЕС и неговите държави членки по-способни да се справят с рисковете, свързани с климата, и конкретни действия за засегнатите клъстери (включително здравеопазването), които Комисията ще предприеме. В съобщението се подчертава необходимостта от системи за ранно предупреждение, съобразено с климата планиране на здравеопазването и научни изследвания в областта на чувствителните към изменението на климата заболявания, като същевременно се интегрират климата и здравето в съществуващите политики. Тя дава приоритет на подобряването на качеството на въздуха, засилените планове за действие в областта на топлинното здраве и законодателството в областта на здравословните и безопасни условия на труд. Освен това в него се подчертава Европейската обсерватория за климата и здравето, механизмите за засилено наблюдение и реагиране, трансграничната медицинска мобилизация и сигурният достъп до критични медицински мерки за противодействие с цел укрепване на устойчивостта срещу заплахи за здравето, свързани с климата.

Политическите насоки за Европейската комисия за периода 2024—2029 г. очертават създаването на Европейски план за адаптиране към изменението на климата, насочен към повишаване на готовността и капацитета за планиране на държавите членки, като същевременно се гарантират редовни научно обосновани оценки на риска. ECAP ще отговори на призива на Европейския съвет за всеобхватен подход, обхващащ всички опасности и цялото общество, за управление на рисковете, свързани с климата. Като ключов компонент на една по-широка политическа програма, наред с други водещи инициативи, ECAP се стреми да защити производителността, сигурността и просперитета на Европа и да повиши нейната конкурентоспособност. Европейската комисия планира да приеме пакета от мерки за ECAP през втората половина на 2026 г. Този план ще оцени въздействието и рисковете върху климата в сектори като инфраструктурата, енергетиката, водата, храните и земята както в градските, така и в селските райони, и ще проучи стимулите за природосъобразни решения. Освен това Комисията има за цел да увеличи финансирането за устойчивост и да привлече стратегически публични ресурси, за да мобилизира изцяло инвестициите от частния сектор в областта на устойчивостта. ECAP ще функционира съвместно с други инициативи на Комисията, включително стратегията за устойчивост на водите, компаса за конкурентоспособност и стратегията на ЕС за Съюза за готовност.

В стратегията на ЕС за Съюза на готовност, приета през март 2025 г., рисковете, свързани с климата, се набелязват сред настоящите заплахи. В него се подчертава необходимостта от предвиждане и предотвратяване на тези рискове чрез цялостно справяне с тях, като се има предвид как те взаимодействат и причиняват пулсиращи ефекти. Той планира да извърши подробна оценка на рисковете и заплахите в различни сектори в ЕС. Стратегията има за цел да изгради устойчивост в политиките на ЕС, като ги направи по-силни срещу предизвикателствата, свързани с климата, с цел предотвратяване на бъдещи кризи. Освен че се позовава на ECAP, тя се ангажира да преодолее разликата в застрахователното покритие. Комисията Euroepan ще разгледа решения, като вземе предвид препоръките на Европейската централна банка и други съответни органи, за да гарантира по-добра застрахователна защита срещу рискове, свързани с климата, за европейското население.

Координиране на дейностите на ЕС в областта на здравеопазването

Съгласно член 168 от Договора за функционирането на ЕС основната отговорност за организирането и предоставянето на здравни услуги и медицински грижи се носи от държавите членки. Ето защо здравната политика на ЕС служи за допълване на националните политики и за гарантиране на защитата на здравето във всички политики на ЕС. Например, за да се засили готовността и координацията на ответните действия при заплахи за здравето, през 2022 г. ЕС прие Регламент 2022/2371 относно сериозните трансгранични заплахи за здравето и за отмяна на Решение 1082/2013/ЕС. Той предоставя на ЕС силен и всеобхватен мандат за координация и сътрудничество за по-ефективен отговор на сериозни трансгранични заплахи за здравето както на равнището на ЕС, така и на равнището на държавите — членки на ЕС. Тя има за цел да засили планирането на превенцията, готовността и реакцията; засилване на епидемиологичния надзор и мониторинг; подобряване на докладването на данни; и засилване на координацията на ЕС.

Европейската комисия изгражда силен Европейски здравен съюз за по-нататъшно подобряване на координацията на сериозните трансгранични заплахи, включително свързаните с околната среда и климатичните условия. Съгласно съобщението: Изграждането на Европейски здравен съюз — подготвеност и устойчивост, Европейският здравен съюз се основава на съвместните усилия на ЕС за съчетаване на отношенията с природната среда чрез ангажиране с различни и по-устойчиви модели на икономически растеж. Борба с изменението на климата и намиране на начини за адаптиране към него; опазване и възстановяване на биологичното разнообразие; подобряване на диетите и начина на живот; намаляването и премахването на замърсяването от околната среда ще има положително въздействие върху здравето на гражданите.

Програмата „ЕС в подкрепана здравето„е най-голямата до момента здравна програма на ЕС, която ще инвестира 5,3 милиарда евро в действия с добавена стойност за ЕС, допълващи политиките на държавите от ЕС и преследващи една или няколко от целите на „ЕС в подкрепа на здравето“. Програмата има за цел подобряване и насърчаване на здравето в Съюза, защита на хората в Съюза от сериозни трансгранични заплахи за здравето, подобряване на лекарствените продукти, медицинските изделия и продуктите, свързани с кризи, и укрепване на здравните системи. EU4Health възнамерява, наред с другото, да „допринася за справяне с отрицателното въздействие на изменението на климата и влошаването на състоянието на околната среда върху човешкото здраве“, като предоставя финансиране на отговарящите на условията субекти. Целите на програмата ще бъдат преследвани, като се гарантира високо равнище на защита на човешкото здраве във всички политики и дейности на Съюза в съответствие с подхода „Едно здраве“, когато е приложимо.

Създаден през 2021 г., Европейският орган за реагиране при извънредни здравни ситуации и готовност (HERA) ще използва капацитета на ЕС за готовност и реагиране на сериозни трансгранични заплахи за здравето на ново равнище и ще бъде ключов елемент за създаването на по-силен Европейски здравен съюз. Снабден с бюджет от 6 милиарда евро за периода 2022—2027 г., HERA работи за предотвратяване, откриване и бързо реагиране на извънредни ситуации, свързани със здравето, включително от изменението на климата. Тя работи в два режима: Преди здравна криза — във фазата на готовност — HERA ще работи в тясно сътрудничество с други европейски и национални здравни агенции, промишленост и международни партньори за подобряване на готовността на ЕС за извънредни здравни ситуации. В случай на извънредна ситуация в областта на общественото здраве на равнище ЕС HERA бързо преминава към спешни операции, като взема бързи решения и задейства спешни мерки.

По конкретни здравни въпроси фармацевтичната стратегия на ЕС (2023 г.) има за цел да преразгледа фармацевтичното законодателство, за да засили изискванията за оценка на риска за околната среда и условията за употреба на лекарства и да направи преглед на резултатите от научните изследвания в рамките на инициативата за иновативни лекарства.

В съобщението на Комисията относно всеобхватен подход към психичното здраве от юни 2023 г. изменението на климата се посочва като допринасящ фактор за предизвикателствата, свързани с психичното здраве. В него също така се подчертава, че младите хора са силно заети от изменението на климата и че много от тях виждат бъдещето си като плашещо.

Европейски агенции и органи в областта на изменението на климата и здравеопазването

С цел укрепване на защитата на Европа срещу инфекциозни заболявания през 2005 г. беше създаден Европейският център за профилактика и контрол върху заболяванията (ECDC). ECDC отговаря за научните доказателства и оценките на риска относно заразните болести, включително тези, свързани с променящия се климат. Европейските държави докладват на ECDC данни от своите системи за наблюдение. Съгласно Регламент 2022/2371 списъкът на болестите, за които се уведомява ECDC на равнището на ЕС, ще бъде актуализиран, което ще даде възможност за своевременно откриване на болести, включително на болестите, свързани с изменението на климата.  ECDC разработи „Европейската мрежа за околна среда и епидемиология“ (E3), която предоставя инструменти за мониторинг в реално време на метеорологичните условия за оценка на риска от болести, пренасяни по вода и болести, пренасяни от вектори, както и други инструменти за оценка на риска. Освен това ECDC и Европейският орган за безопасност на храните (ЕОБХ)координират съвместно VectorNet, понастоящем в третата си итерация (2019—2024 г.), която е платформа, която подпомага събирането на данни за вектори и патогени във вектори, свързани както със здравето на животните, така и с човешкото здраве. Тя улеснява обмена на данни за географското разпределение на вектори на болест на членестоногите в Европа.

Европейската агенция за околна среда съвместно с Европейската комисия ръководи Европейската обсерватория за климата и здравето. Тя предоставя на създателите на политики надеждна и независима информация за околната среда, включително тенденциите и прогнозите за климатичните опасности и тяхното въздействие върху човешкото здраве.

Създадена през 2023 г., междуведомствената работна група „Едно здраве“ есъвместна инициатива на пет агенции на Европейския съюз, които имат технически и научен мандат в областта на екологичната устойчивост, общественото здраве и безопасността на храните: ЕАОС, ECDC, ЕОБХ, Европейската агенция по химикали (ECHA) и Европейската агенция по лекарствата (EMA). Рамката за действие на междуведомствената работна група „Едно здраве“ (2024—26 г.) има за цел, наред с другото, да подобри способността на агенциите да оценяват по-добре въздействието на изменението на климата върху появата на инфекциозни заболявания чрез съвместни дейности и обмен на знания.

Други агенции на ЕС, които все повече се занимават с въпроси, свързани с изменението на климата и здравето, включват Европейската агенция за безопасност и здраве при работа (EU-OSHA) и Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд (Eurofound).

Области на политиката на ЕС със съпътстващи ползи за последиците от изменението на климата върху здравето

Много други политики на ЕС косвено разглеждат последиците за здравето, свързани с изменението на климата. Например целите на ЕС за намаляване на замърсяването на въздуха в рамките на плана за действие за нулево замърсяване допринасят пряко за смекчаване на респираторните и сърдечно-съдовите заболявания, утежнени от изменението на климата. По-нататъшните действия за регулиране на емисиите от промишлеността и емисиите от транспорта ще имат значителни съпътстващи ползи за здравето. Вълната на саниране има за цел да направи сградите по-енергийно ефективни, като признава, че хората в слабо изолирани и оборудвани сгради са изложени в по-голяма степен на хипотермия през зимата и топлинен стрес през лятото, особено ако принадлежат към уязвими групи. В Регламента за възстановяване на природата, приет през 2024 г., се подчертава, че възстановяването на екосистемите допринася за постигането на целите на Съюза за смекчаване на изменението на климата и адаптиране към него, и се посочва, че държавите членки гарантират, че няма да има нетна загуба в общата национална площ на градското зелено пространство и на покритието на градските дървесни корони в градските екосистемни райони. Рамката „ Едно здраве“ е от решаващо значение за справяне с пресечната точка на изменението на климата, загубата на биологично разнообразие и човешкото здраве. Укрепването на междусекторното сътрудничество между секторите на здравеопазването, околната среда и селското стопанство е от жизненоважно значение за смекчаване на възникващите заплахи за здравето, свързани с изменението на климата.

Съгласно Директивата относно устойчивостта на критичните субекти, която влезе в сила през януари 2023 г., държавите членки ще трябва да определят критичните субекти от списъка на основните услуги за различни сектори, включително сектора на здравеопазването, с разпространение, производство, предоставяне на здравни грижи и медицински услуги, и да предприемат мерки за повишаване на тяхната устойчивост срещу различни заплахи, включително рискове за общественото здраве или природни бедствия.

Механизмът за гражданска защита на Съюза има за цел да засили сътрудничеството между държавите от ЕС и 10 участващи държави с цел подобряване на превенцията, готовността и реакцията при бедствия. В него се прилага съвместен подход за обединяване на експертния опит и капацитета на службите за първа помощ, за да се избегне дублирането на усилията за оказване на помощ и да се гарантира, че помощта отговаря на нуждите на засегнатите, когато извънредна ситуация претоварва способностите за реагиране на отделна държава. Специализирани екипи и оборудване могат да бъдат мобилизирани в кратки срокове за разполагане в Европа и извън нея.

Рамковата директива за БЗР въвежда мерки за насърчаване на подобряването на безопасността и здравето на работниците на работното място. Тя насърчава предотвратяването на всички професионални рискове, които могат да възникнат в трудовите дейности на работодателите от всички сектори на икономическа дейност (публична или частна) и които могат да засегнат техните работници и трети страни.

Таксономията на ЕС относно финансирането за устойчиво развитие има за цел да осигури по-здравословна и по-устойчива на изменението на климата жизнена среда чрез насочване на повече частни инвестиции към екологично устойчиви дейности, включително към адаптиране към изменението на климата.

Инвестиции в развитието и прилагането на знания

„Хоризонт Европа“ е основната програма на ЕС за финансиране на научни изследвания и иновации до 2027 г. Разполагащ с бюджет от 95,5 милиарда евро, той се бори с изменението на климата, спомага за постигането на целите на ООН за устойчиво развитие и повишава конкурентоспособността и растежа на ЕС. Той предлага многобройни възможности за финансиране на научни изследвания и иновации във връзка с последиците от изменението на климата върху здравето, по-специално в рамките на т.нар. здравен клъстер. Шест текущи европейски научноизследователски и иновационни проекта са насочени към въздействието на изменението на климата върху здравето и си сътрудничат в рамките на клъстера „ Климат-Здраве“ за увеличаване на общественото и политическото въздействие на финансираните от ЕС научни изследвания, свързани с климата, здравеопазването и политиката.

Друга важна част от „Хоризонт Европа“ са така наречените мисии на ЕС — ангажименти за решаване на основните обществени предизвикателства — и които включват мисията на ЕС за адаптиране към изменението на климата, включително обществената трансформация. Снабдена с бюджет от 673 млн. евро, тя е насочена към подпомагане на регионите, градовете и местните власти в ЕС в усилията им за изграждане на устойчивост срещу последиците от изменението на климата. До момента 312 регионални и местни власти са подписали Устава на мисията. Мисията за неутрални по отношение на климата и интелигентни градове има за цел да насърчи справедлив преход за подобряване на здравето и благосъстоянието на хората със съпътстващи ползи, като например подобряване на качеството на въздуха или по-здравословен начин на живот, като се подчертава важната връзка между адаптирането към изменението на климата, смекчаването на последиците от него и здравето.

Понастоящем Европейската комисия разработва Стратегическата програма за научни изследвания и иновации в областта на климата и здравето вследствие на конференцията „Изследователски перспективи относно въздействието на изменението на климатавърху здравето“ през февруари 2024 г. Целта на тази инициатива е да се преодолее пропастта между научните изследвания и изпълнението на политиките, като се гарантира, че новите научни познания се превръщат в ефективни интервенции в областта на общественото здраве.

Информацията за изследователските проекти, финансирани от текущите и предишните рамкови програми на ЕС, е налична в Ресурсния каталог на Обсерваторията.