Болести, предавани чрез храната

Наблюдавани ефекти

Инвазивни и чужди видове и носители на болести

Чуждите видове са животни, растения или микроорганизми, които са били въведени в резултат на човешка дейност (т.е. глобализация на търговията, растеж на туризма) в район, който не би могъл да достигне сам. Ако станат инвазивни, те могат да създадат сериозни проблеми в нови територии, като например вредители в селското стопанство или като вектори на болести в животновъдството. Изменението на климата може да повлияе на вероятността чужди видове да се установят на нови места чрез създаване на по-благоприятни условия на местообитанията, което води до увеличаване на разпространението и по-висок риск от заразяване (ЕОБХ, 2020в). Например в Европа ябълковите охлюви представляват заплаха за влажните зони в Южна Европа, като екстремните метеорологични явления и наводненията (повлияни от изменението на климата) увеличават естественото разпространение на този вредител по реките и каналите (ЕОБХ, 2014 г.).

Изменението на климата може също така да играе роля в установяването и устойчивостта на векторните видове (напр. мухи, комари, кърлежи). Векторен вид е животно, което може да предаде инфекциозен агент от заразено животно на човек или друго животно. Информация за разпространението в Европа на няколко вида комари, кърлежи, пясъчни мухи и хапещи мушици, които могат да бъдат вектори на патогени, засягащи здравето на хората или животните, може да бъде намерена в базата данни VectorNet.

Зоонозни болести

Предаването на инфекции или болести между животните и хората („зоонотични болести“) е основен източник на риск за безопасността на храните. Факторите на околната среда като температура, валежи и влажност влияят върху разпространението и оцеляването на бактерии като Salmonella и Campylobacter. Наличието на норовирус например в стридите също е свързано с оттичането на отпадъчни води, причинено от силни дъждовни бури и наводнения (ЕОБХ, 2020c). Сред въпросите за безопасността на храните с най-голяма вероятност за поява в Европа, установени в ЕОБХ (2020c), най-вероятни са vibrio и ciguatoxins, като и двата са свързани с консумацията на морски храни.

Като част от усилията за борба с въздействието на изменението на климата върху здравето, в съвместните годишни доклади на ЕОБХ и ECDC за зоонозите „Едно здраве“ съвместно се проследяват данни за животните, храните и хората, което дава възможност за изплуване на климатични сигнали (ЕОБХ и ECDC, 2024 г.).

Бактериите Vibrio в морските дарове

Вибрионите са водни бактерии, които живеят главно в крайбрежни и бракични води, тъй като виреят в умерени и топли води с умерена соленост. Те могат да причинят гастроентерит или тежки инфекции за хора, които са консумирали сурови или недостатъчно топлинно обработени морски дарове / черупкови организми, като стриди. Контактът с вода, съдържаща Vibrios, също може да причини инфекции на раната и ухото.

Поради увеличаването на екстремните метеорологични явления, като горещите вълни, през последните 20 години в Европа се наблюдава нарастване на инфекциите с Vibrio. По-топлите крайбрежни води са довели до разширяване на районите, където бактериите Vibrio могат да се размножават, което води до по-висок риск от инфекции от консумацията на замърсени морски дарове. Регионите, които са особено изложени на риск, включват тези с бракични или слабо солени води (напр. преходните води на Балтийско море, Балтийско море и Северно море и Черно море), както и крайбрежните райони с големи притоци на реки. Наскоро в ЕОБХ (2024 г.) беше представен цялостен преглед на свързаните с общественото здраве аспекти на Vibrio spp., свързани с консумацията на морски храни в ЕС.

Отговори на политиката

Проект CLEFSA на ЕОБХ: Изменението на климата и възникващите рискове

От 2018 г. до 2020 г. ЕОБХ проведе проекта CLEFSA — „Изменениетона климата като двигател на нововъзникващите рискове за безопасността на храните и фуражите, здравето на растенията и животните и хранителното качество“. Тази инициатива се основава на предишната работа на ЕОБХ по оценки на риска, свързани с климата, и използва силните си сътрудничества с националните органи, международните организации, научната общност и други заинтересовани страни, свързани с нововъзникващите рискове и техните двигатели.

CLEFSA имаше за цел да разработи методи и инструменти за идентифициране и характеризиране на нововъзникващите рискове, свързани с изменението на климата. Проектът беше насочен към:

• Идентифициране на дългосрочните рискове чрез използване на сценарии, свързани с изменението на климата;
• Сканиране на хоризонта и краудсорсинг за събиране на сигнали за ранно предупреждение от различни
• Разширяване на мрежата от експерти с цел включване на специалисти от агенциите на ЕС и ООН;
• Разработване на инструменти въз основа на многокритериален анализ на решенията (MCDA) за оценка на рисковете за безопасността на храните и фуражите, здравето на растенията и животните и хранителното качество.

Мрежата CLEFSA събра експерти от международни органи, органи на ЕС и ООН, както и координатори на големи проекти в областта на изменението на климата, финансирани от ЕС. Тази експертна група изигра централна роля при идентифицирането на възникващи проблеми и оформянето на инструмента MCDA. ЕОБХ също така адаптира съществуващите си критерии за идентифициране на нововъзникващи рискове, за да отговори на специфичните предизвикателства, породени от изменението на климата.

Проектът CLEFSA идентифицира, характеризира и анализира статистически над 100 възникващи проблема / рискове за безопасността на храните и фуражите, здравето на растенията, животните и хранителните качества, предизвикани от изменението на климата.

Изменението на климата вероятно ще увеличи сериозността, продължителността и/или честотата на потенциалните последици от нови или повторно възникващи опасности и ще увеличи вероятността от появата им. Морските биотоксини са идентифицирани сред тези с по-голяма вероятност за поява.

Резултатите от проекта CLEFSA бяха публикувани в подробен доклад през 2020 г. (ЕОБХ, 2020 г.).