Балканско-средиземноморски регион

Държави от региона

България, Кипър, Гърция, Албания, Бивша югославска република Македония

Политическа рамка

1.    Програма за транснационално сътрудничество

Балканско-средиземноморската програма INTERREG V B (BalkanMed) 2014—2020 г. се фокусира върху два тематични приоритета и шест специфични цели:

1. Предприемачество и иновации:

1.1. Конкурентни територии: стимулиране на ефективността на бизнеса и екстроверсията чрез транснационални връзки, клъстери и мрежи.

1.2. Иновативни територии: разгръщане на териториалния потенциал за подобряване на транснационалния иновационен капацитет на стопанския сектор.

1.3. Територии на знанието: обучение по предприемачество и трансфер на знания за по-конкурентоспособни МСП.

2. Околна среда

2.1. Биологично разнообразие: поемане на транснационалното предизвикателство чрез насърчаване на екологичната свързаност и интеграцията на транснационалните екосистеми.

2.2. Устойчиви територии: насърчаване на транснационалното сътрудничество за ефективно използване на ресурсите и устойчивост към изменението на климата.

2.3. Изпълнение на правната рамка в областта на околната среда: подобряване на капацитета за транснационално управление.

Заедно със социално-икономическото развитие и демографията, околната среда и природното и културното наследство изменението на климата се признава като едно от основните предизвикателства, споделяни от участниците в програмата. Следователно адаптирането към изменението на климата е от значение за цялата програма. Тя е специално обхваната от цел 2.2.

2.    Макрорегионални стратегии

Съществуват две макрорегионални стратегии на ЕС, които частично се припокриват с балканско-средиземноморския географски обхват: стратегията на ЕС за региона на река Дунав (EUSDR), включително България и Стратегията на ЕС за региона на Адриатическо и Йонийско море (EUSAIR), включително Албания и Гърция.

3.    Международни конвенции и други инициативи за сътрудничество

В по-широкия мащаб на цялото Средиземно море сътрудничеството в областта на опазването на околната среда (включително адаптирането към изменението на климата) на транснационално равнище се формализира в рамките на Конвенцията от Барселона и свързаните с нея протоколи. Това е от значение за някои от балканските държави (т.е. Албания, Гърция и Кипър).

Инициативите, описани за други региони и имащи отношение към балканските средиземноморски държави, включват мрежата за регионално присъединяване в областта на околната среда и климата (ECRAN; 2013—2016 г.) с участието на бившата югославска република Македония и Албания (за повече подробности вж. Адриатическо-Йонийския регион).

4.    Стратегии и планове за адаптация

Засега не са разработени стратегии и планове за адаптация в специфичния контекст на Балканския средиземноморски регион. „Регионалната рамка за адаптиране към изменението на климата за средиземноморските морски и крайбрежни зони“, одобрена на 19^-ата среща на договарящите се страни (COP19) по Конвенцията от Барселона, е от значение за някои държави от региона (Албания, Гърция и Кипър).

Примери за проекти, финансирани през периода 2014—2020 г.

Примери за проекти, финансирани по програма „Балканмед“ 2014—2020 г., са представени по-долу.

BERTISS (BalkanMed услуга за тежки метеорологични условия в реално време) (2017—2019 г.) включва партньори от три държави (Гърция, Кипър и България) и има за цел да разработи пилотна транснационална услуга за тежки метеорологични условия за повишаване на безопасността, качеството на живот и опазването на околната среда в балканско-средиземноморския регион. Очаква се услугата да предостави своевременна информация и предупреждение за тежки метеорологични събития (по-специално тежки валежи), както и дългосрочен мониторинг на метеорологичните условия и изменението на климата в региона.

Ранното предупреждение е и във фокуса на проекта DISARM (Drought and fIre ObServatory and eArly warning systeM) (2017—2019 г.), който включва партньори от същите държави, допринасящи за BeRTISS. Двата проекта са взаимно допълващи се, тъй като DISARM се фокусира върху различни въздействия, свързани с климата (засушавания и пожари в дивата природа), и има за цел да осигури интегрирана платформа за наблюдение и система за ранно предупреждение в подкрепа на тяхното прогнозиране и насърчаване на тяхната превенция. Разоръжаването не само ще допринесе за прогнозирането на риска от суша и горски пожари в балканско-средиземноморския регион, но и ще направи оценка на свързаните с това рискове при променящия се климат. Горските пожари са признати за един от най-значимите рискове в региона и ранното им откриване е и във фокуса на проекта SFEDA ( Система за мониторинг на горите за ранно откриване и оценка на пожари в балканско-средиземноморската област) (2017—2019 г.).

Партньорите, представители на четирите крайбрежни балканско-средиземноморски държави, допринасят за проекта HERMES (Хармонизирана рамка за ограничаване на ерозията на бреговете, насърчаваща прилагането на протокола за ИУКЗ) (2017—2019 г.). В този регион въздействието на зимните бури, ефектът от блокирането на седиментите поради речните язовири, влошаването на стабилността на плажовете в зоните на градски и туристически дейности и липсата на интегриран подход при човешките интервенции по крайбрежието доведоха до значителни нива на брегова ерозия. „Хермес“ има за цел да разработи обща рамка за смекчаване на ерозията на бреговете и възстановяване на плажовете чрез прилагане на съгласуван ансамбъл от проучвания, споделяне на вече разработени технически инструменти и разработване на съвместни инструменти на политиката. Рамката ще бъде тествана в четири обекта, включително оценка на историческата и бъдещата крайбрежна динамика, определяне на показателите за ерозия и уязвимост от изменението на климата, оценка на натиска, свързан с човека, организиране на събраните данни в уеб-ГИС, прилагане на набор от инструменти за моделиране и оценка на редица сценарии за намеса за справяне с настояща и бъдеща ерозия на бреговете.