Въздействия и уязвимости

Регионът на Балтийско море (BSR) с огромния си географски обхват обхваща две климатични зони: докато влажният, субполярен климат преобладава на север и североизток, югът и югозападът показват океански, умерен климат. Глобалните климатични модели предвиждат затоплянето на BSR да бъде по-високо от средното глобално затопляне. Климатичното разнообразие най-вероятно ще се увеличи. Голямата уязвимост на региона към изменението на климата е представена по-долу за четири сектора: туризъм, биологично разнообразие, производство на храни и инфраструктура.

Наблюдения и прогнози

В настоящия раздел са представени накратко наблюденията и сценариите за изменението на климата в региона на Балтийско море (вж. също свързаната информация относно наблюденията и сценариите в цяла Европа).

Промени в температурата и солеността:

Проучванията предвиждат повишаване на температурата за всички сезони за всички части на BSR, но с разлики между сезоните и регионите. Увеличението се очаква да бъде по-голямо през зимата (до 4—6 °C през 21-^ви век в северните части), отколкото през лятото. За някои части на северната част на Балтийско море тя може да бъде дори по-висока от 6 °C. Средната годишна температура за целия басейн на Балтийско море се очаква да се увеличи с 3—5 °C през този век. Една от тежките последици от повишаването на температурата е нейното въздействие върху солеността на Балтийско море. В резултат на това се очаква оттокът на реките да се увеличи, което може да доведе до бъдещо намаляване както на повърхностната, така и на дънната соленост.

Промени в валежите:

Очаква се общото количество на валежите в басейна на Балтийско море също да се увеличи. Увеличението на валежите ще бъде най-голямо в северните части на региона и ще се случи главно през зимата. През 20-^ти век в някои региони се наблюдава общо увеличение от 10—50 mm годишно, докато други региони стават малко по-сухи. Очаква се тази тенденция да продължи с неравномерно сезонно и пространствено разпределение. Докато в северните части на басейна на Балтийско море зимните валежи могат да се увеличат с около 25—75 % до края на 21^-ви век, летните валежи ще се редуват между -5 и 35 %. В южните части се очаква валежите да се увеличат от 20 на 70 % през зимата и да намалеят до 45 % през лятото. Наводненията стават по-вероятни, особено в южните части на Балтийско море през зимата.

Промени в условията на морския лед:

Всички използвани модели и сценарии показват драстично намаляване на ледената покривка на Балтийско море през следващия век, което представлява по-къси ледени сезони с по-нисък леден обхват. През миналия век продължителността на ледения сезон вече е намаляла с 14—44 дни. Очаква се той да намалее още повече през 21^-ви век с до 2—3 месеца в централните части на Балтийско море.

Повишаване на морското равнище:

Като се има предвид повишаването на морското равнище в световен мащаб и увеличаването на морската вода поради по-високите температури, вероятността и възможната продължителност на бурните приливи нарастват.

Секторни въздействия и уязвимости

Тези променящи се климатични условия ще окажат влияние върху редица сектори. За четирите ключови проблемни области биологичното разнообразие, туризма, производството на храни и инфраструктурата въздействието на изменението на климата е подчертано по-долу (за повече информация и политики относно отделните сектори вж. секторните политики на ЕС).

Биологично разнообразие:

Повишаването на температурите, по-голямото количество приток на прясна вода в Балтийско море, причинено от растящите валежи, и намалената соленост ще окажат пряко въздействие върху циклите на хранене в Балтийско море. Видовете, които обичат солта, могат да бъдат изгонени от тяхното местообитание, тъй като много от тях, като херинга и цаца, първоначално не са адаптирани към солената вода в средата на Балтийско море и живеят на ръба на физиологичната си толерантност по отношение на солеността. Едновременно с това, топлите, адаптирани към водата екзотични видове от южните морски зони могат да достигнат Балтийско море и да се установят в дългосрочен план. Като цяло променящият се състав и разпространение на видовете в Балтийско море могат да застрашат риболовната промишленост и биологичното разнообразие.

В случай на високи води хранителните вещества могат да бъдат транспортирани чрез водата от обработваемата земеделска земя или тресавищата в Балтийско море, като по този начин се засилва прекомерното им торене. Освен това, с повишаването на температурите, способността на океана да задържа кислорода също ще намалее. Полученият излишък от хранителни вещества ще влоши качеството на водата и ще наруши морската екосистема. При тези условия морските водорасли са по-склонни да оцелеят, докато изгонват други видове, осезаеми при масово увеличаване на цъфтежа на водораслите в Балтийско море. Особено в райони с намалено обновяване на водата, това може например да доведе до бентосни пустини.

Освен това климатичните промени могат да доведат до намаляване на потопената растителност, по-пелагично производство на планктон и промени в параметрите на растежа и възпроизводството на фауната и флората. За повече информация относно въздействието върху биологичното разнообразие и местообитанията прочетете доклад № 3 на Балтадапт и секторните политики на ЕС: Биологично разнообразие.

Туризъм:

Промените в температурата, качеството на водата, валежите и екстремните метеорологични явления, както и повишаването на морското равнище, водят до няколко риска за туристически оферти и инфраструктура. Разширената нужда от охлаждане, недостиг на вода, щети от наводнения по инфраструктурата и прекъснати бизнес операции водят до допълнителни разходи за туристическата индустрия. Крайбрежната и плажната ерозия и загубата на местни крайбрежни видове и местообитания могат да намалят привлекателността на някои туристически райони и атракции. Цъфтежът на цианобактериите (синьо-зелени водорасли), причинени от по-високите температури и прекомерното оплождане в Балтийско море, може да повлияе на плажния туризъм.

В същото време туристическият сектор в БСР може да се възползва от по-дълги сезони и по-малко валежи през лятото. За повече информация относно въздействието на изменението на климата върху туризма вж. например резултатите от проекта BaltCICA и Baltadapt Repor t№ 6.

Производство на храни:

Селското стопанство е засегнато от изменението на климата от гледна точка на по-екстремни метеорологични явления, по-топла средна температура, повишено излужване на хранителни вещества и увеличени валежи. Що се отнася до селскостопанския сектор в BSR, изменението на климата определя рисковете от лишаване от реколта и добитък, поява на болести и вредители и намаляване на добивите от култури (напр. в Литва и Полша). Наводненията биха могли да навредят на сгради и инфраструктури, както и на качеството на водата на подпочвените води, ако достигнат вътрешността, което също ще окаже сериозно въздействие върху селското стопанство.

Очаква се обаче изменението на климата да разкрие и нови възможности за селското стопанство в БСП. Добивите от култури и зеленчуци (напр. в Естония и Латвия) могат да се увеличат, вегетационният период може да се удължи и подходящите сортове култури и площи за отглеждане на култури могат да се разширят. За повече информация вж. секторните политики на ЕС: Селско стопанство.

Риболовът е особено застрашен от значителното повишаване на температурата на морската вода, промените в солеността и промените в концентрацията на кислород и повишаването на киселинността в океана. Секторът най-вероятно ще трябва да се справи с промените в разпределението на видовете и производителността на рибните запаси. За повече информация относно въздействието върху рибните запаси и рибарството прочетете доклад № 4 на Балтадапт.

Инфраструктура:

Изменението на климата ще повлияе на инфраструктурата на BSR по отношение на повишаването на температурите, намаляването на морското ледено покритие, повишаването на морското равнище, променящите се валежи, промените в моделите на бурите, променливостта на времето, екстремните метеорологични условия и вятърните вълни. Промените могат да причинят щети на инфраструктурните конструкции, бреговата защита и да причинят трудности при маневрирането на кораби. Тези планирани промени обаче имат и нови шансове за региона. Главно поради намаляването на морското ледено покритие, корабоплаването може да стане по-лесно и сезоните за доставка могат да бъдат удължени. За повече информация относно въздействието върху инфраструктурата прочетете доклад № 5 на Балтадапт или посетете секторните политики на ЕС: Инфраструктура.

Неопределеност

Относителната несигурност на резултатите от симулацията на модела за затопляне за BSR е по-висока, отколкото при глобалното затопляне, поради диапазона от прогнози. Например прогнозите за затопляне от края на 20^век до края на 21^век за северната част на Балтийско море варират от 1 °C през лятото до повече от 6 °C през зимата; несигурността за промените в валежите е още по-голяма.

Моделите не разрешават малки вариации на промените и микроклиматичните условия, причинени от регионалната топография и земното покритие. Необходима е по-подробна географска оценка и използването на статистически или динамични методи за намаляване на мащаба. Освен това придобиването на знания, непрекъснатият научен процес и подобренията в моделите ще доведат до актуализирани и нови прогнози.

Въпреки това, лицата, вземащи решения в планирането на адаптацията, трябва да се справят с несигурността. Насоките за неопределеност им помагат да отчитат несигурността при вземането на решения за адаптация и да я съобщават.