Балтийско море

Държави от региона

Районът на сътрудничество в Балтийско море се простира от централните части на Европа до най-северната ѝ периферия. Областта на сътрудничество за периода 2021—2027 г. включва почти цялата територия на предишната програма Interreg (Дания, Естония, Финландия, Северна Германия, Латвия, Литва, Полша, Швеция, Норвегия), с изключение на включените преди това области на Русия*, Беларус* и северните територии на Норвегия. Карта, сравняваща старите и новите граници, може да бъде видяна тук. Карта, сравняваща старите и новите граници, може да бъде видяна тук.

*От 8 март 2022 г. се преустановява транснационалното сътрудничество с Русия и Беларус.

Рамка на политиката

1.     Програма за транснационално сътрудничество

Програмата Interreg за региона на Балтийско море (2021—2027 г.), одобрена на 2 юни 2022 г. от Европейската комисия, има за цел да приложи на практика иновативни, интелигентни по отношение на водата и неутрални по отношение на климата решения чрез транснационално сътрудничество. Програмата за региона на Балтийско море беше съсредоточена върху четири приоритета:

1. Иновативни общества
2. Интелигентни по отношение на водата общества
3. Интелигентни по отношение на климата общества
4. Управление на сътрудничеството

Адаптирането към изменението на климата е частично обхванато от приоритет 2 (интелигентни по отношение на водата общества) и свързаните с него цели за „устойчиви води“ и „синя икономика“. В действителност програмата подкрепя действия за подобряване на практиките за управление на водите с цел намаляване на рисковете от замърсяване на водите, утежнени от изменението на климата, както и действия за укрепване на устойчивостта на предприятията от синята икономика.

Освен това по приоритет 3 действията, които насърчават енергийния преход и интелигентната екологосъобразна мобилност, макар и насочени главно към смекчаване на изменението на климата, също предлагат подходящи възможности за адаптиране. Те имат за цел да се справят с въпроси като спестяването на ресурси по отношение на енергийната ефективност и устойчивите видове транспорт.

И накрая, програмата подкрепя действия за изпълнение и укрепване на управленските и комуникационните дейности в рамките на стратегията на ЕС за региона на Балтийско море (EUSBSR). По приоритет 4 тези действия могат да улеснят обсъжданията на политиката и да предизвикат междусекторни промени в политиката, за да се постигнат целите на стратегията.

Подкрепата за изпълнението на макрорегионалната стратегия на ЕС (EUSBSR) вече беше осигурена чрез предишната програма Interreg за региона на Балтийско море (2014—2020 г.), която беше съсредоточена върху следните четири приоритета:

1. Капацитет за иновации;
2. Ефективно управление на природните ресурси;
3. Устойчив транспорт;
4. Институционален капацитет за макрорегионално сътрудничество.

Изменението на климата беше обхванато от приоритет 2, тъй като е от значение за няколко въпроса, включени в него, като например управлението на водите, замърсяването и еутрофикацията, енергийната устойчивост и ефективност и синия растеж. Изменението на климата и устойчивото развитие бяха включени като един от хоризонталните принципи, одобрени от програмата.

2.     Макрорегионални стратегии

Стратегията на ЕС за региона на Балтийско море (EUSBSR) има за цел да засили сътрудничеството в региона на Балтийско море, за да насърчи по-балансирано развитие в региона, да допринесе за основните политики на ЕС и да засили интеграцията в региона. EUSBSR се придружава от план за действие, който периодично се преразглежда. Стратегията е приведена в съответствие с Европейския зелен пакт и целта ЕС да стане неутрален по отношение на климата до 2050 г. В това отношение всички действия, насочени към изменението на климата и насърчаване на устойчивото развитие, са включени в стратегията като цяло. „Да спасим морето“, „Да свържем региона“ и „Повишаване на просперитета“ са трите основни цели на стратегията, докато „адаптиране към изменението на климата, предотвратяване и управление на риска“ е една от деветте подцели, припомнени в плана за действие от 2021 г. Поради хоризонталния си характер и нарасналото си значение аспектите, свързани с изменението на климата, са включени като съществен елемент във всичките 14 области на политиката, определени в плана.

3.     Международни конвенции и други инициативи за сътрудничество

Държавите, които са част от региона, с изключение на Норвегия, също са договарящи се страни по Хелзинкската конвенция, която е „Конвенцията за защита на морската среда в района на Балтийско море“, която допълнително включва Беларус, която понастоящем не е включена в програмата Interreg за региона на Балтийско море. Конвенцията има за цел да защити морската среда на Балтийско море от всички източници на замърсяване чрез междуправителствено сътрудничество. Тя обхваща целия район на Балтийско море, включително вътрешните води, самата морска вода и морското дъно. Конвенцията се ръководи от Комисията за опазване на морската среда в Балтийско море (HELCOM), която има редица инициативи, свързани с адаптирането към изменението на климата. Тези инициативи включват редовни регионални оценки на изменението на климата и последиците от него за Балтийско море. EN-CLIME е съвместна експертна мрежа на HELCOM и Baltic Earth, основана през 2018 г., която функционира като координираща рамка и платформа по въпроси, свързани с преките и непреките последици от изменението на климата върху околната среда на Балтийско море. Експертната мрежа предоставя експертен опит за по-тесен диалог със създателите на политики. Информационният фиш за 2021 г. относно изменението на климата в Балтийско море, изготвен от тази мрежа, предоставя на създателите на политики обобщение на най-новите научни познания за това как изменението на климата понастоящем засяга Балтийско море и как се очаква да се развие в бъдеще.

Комисията за Балтийско море в рамките на Конференцията на периферните морски региони (CPMR) насърчава силната роля на регионите членки в разработването и изпълнението на макрорегионалната стратегия на ЕС за региона на Балтийско море и многостепенното управление за постигането на трите ѝ цели. Изменението на климата е специално разгледано от работна група „Енергетика и климат“.

Съветът на балтийските държави (CBSS) е политически форум за междуправителствено сътрудничество в региона на Балтийско море. Тя включва 11 държави членки (8 от тях са и членове на стратегията EUSBSR), както и Европейския съюз. Основана през 1992 г., тя има за цел на първо място да подкрепи прехода на региона на Балтийско море към новия международен пейзаж след края на Студената война. Настоящата ѝ мисия е да подкрепя „глобалната перспектива на регионалните проблеми“. По този начин тя превръща международните договори, наред с другото, целите на ООН за устойчиво развитие, Парижкото споразумение относно изменението на климата и Рамковата програма от Сендай за намаляване на риска от бедствия, както и стратегията EUSBSR, в регионални действия на място. Между 2016 г. и 2021 г. CBSS координира хоризонталните действия в областта на климата от стратегията на ЕС за региона на Балтийско море. От януари 2021 г. климатът беше интегриран във всички области на политиката на EUSBSR. CBSS продължава да насърчава и улеснява многостепенния политически диалог по въпросите на климата с участието на национални и местни органи, бизнес и научноизследователска общност, младежки организации, както и други панбалтийски участници.

Съюзътна балтийските градове(UBC) е водещата мрежа от градове в региона на Балтийско море. Нейната Комисия „Устойчиви градове“ е активна чрез своята област на политиката „Изменение на климата“, която има за цел да засили сътрудничеството и работата в мрежа на местно равнище. . Комисията подкрепя местните власти в тяхната работа в областта на климата, като предлага обучения за интегрирано управление на местните действия в отговор на изменението на климата на градовете членки на UBC. Тя също така улеснява обмена на опит във връзка с изпълнението на ангажиментите на Конвента на кметовете.

От 2016 г. насам се провеждат ежегодни срещи на кръглата маса на Платформата за диалог по въпросите на политиката в областта на климата, посветена специално на адаптирането към изменението на климата. В тях участваха представители на министерства, правителствени агенции, бизнеса, академичните среди и панбалтийските организации, включително, наред с другото, HELCOM, CPMR и UBC.

4.     Стратегии и планове за адаптация

Проектът Baltadapt, финансиран по програмата INTERREG IV B за Балтийско море за периода 2007—2013 г., изготви стратегия за адаптиране на региона, която беше придружена от насоки и необвързващ план за действие. На политическата среща на високо равнище на CBSS през 2014 г. беше одобрена стратегията за адаптация в документа „Решение на Съвета на балтийските държави относно прегледа на дългосрочните приоритети на CBSS“. Стратегията Baltadapt за адаптиране към изменението на климата за региона на Балтийско море е един от малкото примери за транснационални стратегии за адаптиране в Европа. Стратегията има за цел да допълни националните и поднационалните процеси на адаптиране в региона на Балтийско море, по-специално чрез подобряване на координацията между различните равнища и сектори чрез обмен на информация и развитие на мрежи.

Освен това планът за действие от 2021 г., който допълва EUSBSR, включва 14 области на политиката, обхващащи общо 44 действия. Поради хоризонталния им характер и нарасналото им значение аспектите, свързани с изменението на климата (като сътрудничеството със съседни държави извън ЕС), са включени като съществени елементи във всичките 14 области на политиката.

Планът за действие за Балтийско море,приетот договарящите се страни по HELCOM през 2007 г. и актуализиран през 2021 г., е стратегическата програма на HELCOM от мерки и действия за постигане на добро екологично състояние на Балтийско море. Изменението на климата се разглежда в плана като хоризонтален въпрос. Няколко мерки, предназначени за укрепване на цялостната устойчивост на Балтийско море, имат за цел да подобрят способността му да реагира на последиците от изменението на климата.

Примери за проекти, финансирани през периода 2014—2020 г.

Проектите, свързани с адаптирането към изменението на климата в рамките на програмата INTERREG VB „Балтийско море“ (2014—2020 г.), бяха финансирани по приоритет 2 „Ефективно управление на природните ресурси“ (проект NOAH) и приоритет 4 „Институционален капацитет за макрорегионално сътрудничество“ (платформа CAMS, проекти CASES BSR, CLIMATEALIGNED, WATERMAN SEED). Те са съсредоточени върху широк кръг от въпроси, включително развитието на полезни взаимодействия между адаптирането и смекчаването на последиците в енергийния сектор, разработването на стратегии и насоки за адаптиране както за общините, така и за частните предприятия, и подобряването на системите за управление на водите с цел подобряване на устойчивостта срещу рисковете от екстремни явления и наводнения.

Проектът за платформа CAMS (Полезни взаимодействия за адаптиране към изменението на климата и смекчаване на последиците от него в проектите за енергийна ефективност за периода 2019—2022 г.) имаше за цел да постигне напредък в енергийното обследване, квалификационната програма за саниране на жилища и политическия диалог за полезни взаимодействия за смекчаване и адаптиране в сектора на санирането на жилища и услугите. Мерките за енергийна ефективност в сградите са признати като решения за преодоляване на някои от уязвимостите по отношение на въздействието на изменението на климата, както и за противодействие на повишеното търсене на енергия. Платформата CAMS предоставя достъп до данни от пилотни енергийни обследвания на сгради и помещения, разработени в региона на Балтийско море през 2020—2021 г.

Проектът CASES BSR (Подкрепа за адаптиране към изменението на климата за предприятията в региона на Балтийско море, 2020—2021 г.) разглежда въпроса как изменението на климата засяга малките и средните предприятия (МСП) и нарастващата необходимост от приемане на стратегии за адаптиране към изменението на климата за дългосрочна устойчивост. В рамките на проекта беше проучено как различни видове МСП понастоящем управляват този въпрос в региона на Балтийско море, за да се очертаят най-важните нужди от подкрепа сред МСП.

Проектът CLIMATEALIGNED (Съобразено с климата бюджетиране на общините, 2020—2021 г.) има за цел да предостави концепция за насоки за общините, където бюджетните решения могат да бъдат разглеждани от гледна точка на значението за климата в дългосрочен план. Тази концепция има за цел да подкрепи решенията за планиране и бюджетните предложения по отношение на тяхното значение за смекчаването на последиците от изменението на климата и адаптирането към него по по-систематичен начин.

Проектът WATERMAN SEED (Устойчиво на изменението на климата управление на отпадъчните води и подземните води и управление на подземните води чрез кръгови подходи, 2020—2021 г.) разработва и насърчава кръгови подходи за намаляване на изтичането на хранителни вещества и опасни вещества към повърхностните води, подземните води и Балтийско море. Проектът е насочен към мерки за увеличаване на задържането на вода и повторното използване на водата от пречиствателните станции за отпадъчни води. Тези мерки повишават устойчивостта на местните водоснабдителни системи в региона на Балтийско море, които могат да бъдат засегнати от изменението на климата.

Проектът NOAH (Защита на Балтийско море от непречистени разливи на отпадъчни води по време на наводнения в градските райони, 2019—2021 г.) подобрява пространственото планиране и експлоатацията на градските системи за оттичане и отводняване на дъждовни води. Тези мерки имат за цел да намалят замърсяването, причинено от екстремни метеорологични явления, като проливни дъждове и наводнения, които се изострят от изменението на климата. Проектът обедини девет града и водоснабдителни предприятия, седем академични и изследователски институции и две представителни организации от шест държави около Балтийско море, за да обединят силите си в създаването на концепция за цялостно планиране, която съчетава управлението на дъждовните води с пространственото планиране. Това е последвано от разработването на интелигентни дренажни системи, за да станат съществуващите съоръжения устойчиви на въздействието на изменението на климата.

Управлението на дъждовните води беше изправено и пред водещия проект на EUSBSR iWater (Интегрирано управление на дъждовните води), който се изпълняваше от 2015 г. до 2018 г. в рамките на програмата INTERREG V A Central Baltic Programme за периода 2014—2020 г. Тя включва значителна част от централната част на Балтийско море в своята област на сътрудничество (състояща се от части от Финландия, Швеция, Естония и Латвия). Проектът имаше за цел да подобри практиките за градоустройствено планиране в градовете от региона на Балтийско море чрез разработването на интегрирана система за управление на дъждовните води. Проектът предостави инструментариум за интегрирано управление на дъждовните води, който предоставя както обща, така и подробна информация за подходите за управление на градските дъждовни води.

Вдъхновяващи случаи на използване на Climate-ADAPT
Открийте как знанията, показани на тази страница, са вдъхновили участниците, работещи на различни равнища на управление, да разработят индивидуални решения в различни политически и практически контексти.

• Генерална дирекция „Научни изследвания и иновации“ на ЕС: Използване на Climate-ADAPT за намиране на най-новите научни познания относно адаптирането за определяне на програмата за финансиране от ЕС на научните изследвания и иновациите
• Карпатите: Използване на информация за държавите от Climate-ADAPT за разработване на страница за транснационален регион на Карпатите и за включване в международните политики за адаптиране
• Пиренейски център за наблюдение на изменението на климата: Използване на страниците на транснационалните региони от Climate-ADAPT за разработване на трансгранична стратегия за адаптиране в Пиренеите