Централна Европа

Държави от региона

Зоната на сътрудничество в Централна Европа включва обширна територия от южната зона, граничеща с Адриатическо море до северната зона, граничеща с Балтийско море. Областта на сътрудничество за периода 2021—2027 г. съвпада по същество с цялото разширяване на предишната програма Interreg, като обхваща цялата област от седем държави — членки на ЕС (Австрия, Хърватия, Чешката република, Унгария, Полша, Словакия и Словения), централните и източните региони на Германия (понастоящем включващи и региона Брауншвайг) и северните региони на Италия. Карта, сравняваща старите и новите граници, може да бъде видяна тук.

Рамка на политиката

1.     Програма за транснационално сътрудничество

INTERREG V B има за цел да насърчи сътрудничеството отвъд границите, за да направи градовете и регионите в Централна Европа по-добри места за живот и работа.

В програмата за периода 2021—2027 г. се признава, че Централна Европа се намира във време на преход. Неговите региони и градове са изправени пред многобройни предизвикателства (включително изменението на климата), които не познават граници и не могат да бъдат решени сами. Визията на програмата е обединена централна Европа, която си сътрудничи, за да стане по-интелигентна, по-екологична и по-добре свързана. Той финансира транснационални проекти, които разработват, изпитват и прилагат решения, които са спешно необходими, за да стане Централна Европа по-устойчива и привлекателна.

Очаква се програмата да постигне:

• Подобрено разработване на политики, обучение и промяна;
• Повишени знания и капацитет, включително трансфер и обмен на знания;
• по-добро координирано сътрудничество и засилено управление на различни равнища;
• Намаляване на бариерите;
• нови или по-добри услуги;
• промяна в поведението;
• Набиране на публични и частни средства, включително подготовка за последващи инвестиции.

Програмата е съсредоточена върху четири приоритета:

• Сътрудничество за по-интелигентна централна Европа
• Сътрудничество за по-зелена Централна Европа
• Сътрудничество за по-добре свързана централна Европа
• Подобряване на управлението на сътрудничеството в Централна Европа.

Адаптирането към изменението на климата е разгледано по-специално в приоритет 2 в рамките на специфичната цел: „Насърчаване на адаптирането към изменението на климата, предотвратяването на риска от бедствия и устойчивостта при бедствия, като се вземат предвид екосистемните подходи“. Очаква се действията за транснационално сътрудничество по тази цел да доведат до увеличаване на капацитета за подобряване на устойчивостта и своевременно противодействие на неблагоприятните въздействия от изменението на климата в Централна Европа. Те също така ще подобрят координацията на мерките за адаптиране и ще благоприятстват внедряването на нови решения, които са изпитани и демонстрирани в пилотни действия. Адаптирането към изменението на климата ще бъде от полза и за действията, разработени в съответствие с приоритет 1, който има за цел да подобри и модернизира уменията на хората на местно равнище, и с приоритет 4, който има за цел да подобри процесите на многосекторно управление на всички териториални равнища. Предприетите действия за постигане на тези две цели ще подобрят благоприятстващите условия за справяне с общите предизвикателства на регионите, като например изменението на климата.

За периода 2014—2020 г. адаптирането към изменението на климата беше разгледано като една от няколкото свързани с околната среда подтеми в рамките на приоритет 3 на програмата (Природни и културни ресурси за устойчив растеж в региона). Тя беше по-конкретно обхваната от целта, насочена към подобряване на капацитета за интегрирано управление на околната среда с цел опазване и устойчиво използване на природното наследство и ресурси. Освен това уязвимостта на градските райони към изменението на климата беше определена като проблем в рамките на допълнителна цел за „подобряване на екологичното управление на функционалните градски райони с цел превръщането им в по-приятни за живеене места“. И накрая, адаптирането беше част от хоризонталните принципи на програмата, по-специално „устойчивото развитие“, което включва действия за отчитане на смекчаването на изменението на климата и адаптирането към него, устойчивостта на бедствия и предотвратяването и управлението на риска.

2.     Макрорегионални стратегии

Interreg Централна Европа играе важна свързваща функция между четирите макрорегионални стратегии на ЕС, а именно EUSDR, EUSALP, EUSAIR и EUSBSR. Регионът на Централна Европа споделя части от своята област на сътрудничество с всички тях, които се занимават с адаптирането към изменението на климата в своите програми за транснационално сътрудничество по различни начини (вж. страниците Climate-ADAPT относно регионите на река Дунав, Алпийското пространство, Адриатическо и Йонийско море и Балтийско море).

3.     Международни конвенции и други инициативи за сътрудничество

Регионът на Централна Европа частично се припокрива с периметрите на Карпатската конвенция и Конвенцията за опазване на река Дунав (DRPC), които са почти изцяло включени в дунавския транснационален регион.

Карпатската конвенция е подрегионален договор за насърчаване на устойчивото развитие и защитата на региона на Карпатите. Тя е подписана през май 2003 г. от седем държави от Карпатите (от които четири са част от Транснационалния регион на Централна Европа). На петото заседание на Конференцията на страните по Карпатската конвенция (COP5, 2017 г.) беше прието изменение на Карпатската конвенция, за да се включи новият член 12а относно изменението на климата. Той изисква от страните да провеждат политики, насочени към смекчаване на изменението на климата и адаптиране към него във всички сектори, свързани с Конвенцията. Вследствие на това беше създадена дългосрочната визия до 2030 г. за района на Карпатите, „за да се засилят съвместните усилия за неутрален по отношение на климата път, който осигурява устойчиво на изменението на климата и устойчиво развитие в Карпатите“.

Конвенцията за опазване на река Дунав (DRPC) представлява цялостният правен инструмент за сътрудничество в областта на трансграничното управление на водите в басейна на река Дунав. Четиринадесет държави (от които седем са също част от Транснационалния регион на Централна Европа) и Европейският съюз се ангажираха да прилагат тази конвенция. Международната комисия за опазване на река Дунав (МКОРД)е транснационалният орган, създаден за прилагане на Конвенцията за опазване на река Дунав.  ICPDR работи за управление на риска от наводнения по устойчив начин. Експертната група за защита от наводнения подкрепя изпълнениетона Програмата за действие за устойчива защита от наводнения в басейна на река Дунав. Той също така подпомага изпълнението на дейностите, свързани с прилагането на Директивата на ЕС за наводненията, като например разработването на карти на районите под заплаха от наводнения и на районите с риск от наводнения и плана за управление на риска от наводнения в басейна на река Дунав.

Централноевропейската инициатива (ЦЕИ) е регионален междуправителствен форум на 17 държави членки в Централна, Източна и Югоизточна Европа. Тя включва всички държави от транснационалния регион на ЕС Централна Европа. Тя насърчава европейската интеграция и устойчивото развитие чрез регионално сътрудничество. Работата на ЦЕИ е съсредоточена върху постигането на две основни цели: Green Growth & Just Societies (Екологосъобразен растеж и устойчивост; справедливи общества). Повишаването на устойчивостта спрямо изменението на климата е включено сред целите на плана за действие за ПИИ в рамките на цел 1 „Стимулиране на екологосъобразния растеж“.

4.     Стратегии и планове за адаптация

Съществуващите транснационални и трансгранични стратегии и планове за справяне с опасенията, свързани с адаптирането, които са от значение за части от региона на Централна Европа, са с първостепенен акцент върху управлението на водните ресурси и риска от наводнения в басейна на река Дунав. Стратегията за адаптиране към изменението на климата на Международната комисия за опазване на река Дунав (ICPDR), както и значението на плана за управление на басейна на река Дунав (план DRBM) и плана за управление на риска от наводнения в река Дунав (план DFRM) за адаптиране са описани в раздела за транснационалния регион на река Дунав в Climate-ADAPT.

За Карпатския регион, който е специфичен регион на Централна Европа, в плана за действие, издаден през 2020 г., придружаващ дългосрочната визия до 2030 г. „Към борба с изменението на климата в Карпатите“, се определят конкретни дейности и етапни цели за постигане на стратегическите цели и свързаните с тях цели на визията. Планът за действие предоставя общи насоки за работната група по изменението на климата (създадена в рамките на Карпатската конвенция) и свързаните с нея работни планове.

Примери за проекти, финансирани през периода 2014—2020 г.

Примери за проекти, финансирани по програмата „Централна Европа“ за периода 2014—2020 г., които са свързани с адаптирането към изменението на климата, са посочени по-долу. Те са съсредоточени главно върху управлението на водите и намаляването на риска от бедствия (от наводнения, проливни дъждове, суши) и върху опазването на културното наследство от последиците от изменението на климата.

В отговор на нарастващия проблемен натиск в региона, дължащ се на нарастващата честота и интензивност на местните екстремни валежи, проектът RAINMAN (Интегрирано управление на риска от тежки дъждове) (2017—2020 г.) събра налична информация за управлението на риска от обилни дъждове и разработи практически ориентирани инструменти и иновативни методи. RAINMAN Toolbox беше предоставен като краен резултат от проекта. Инструментариумът е информационна платформа, която подпомага общините и местните и регионалните заинтересовани страни при предприемането на действия срещу проливни дъждове. Той предлага ключови факти, инструменти за управление на рискови ситуации и добри практики.

Проектът PROLINE-CE (Efficient Practices of Land Use Management Integrating Water Resources Protection and Non-structural Flood Mitigation Experiences) (2016—2019 г.), в който участваха партньори от 7 държави в региона на Централна Европа, имаше за цел да подобри опазването на ресурсите от питейна вода, както и защитата на регионите от наводнения и суши, в рамките на интегриран подход за управление на земеползването, като се вземе предвид адаптирането към изменението на климата. Бяха изпитани най-добрите управленски практики в пилотните области на региона и беше оценено тяхното приемане от заинтересованите страни и експертите. Транснационалното ръководство за оптимален воден режим (GOWARE) е разработено като инструмент за подпомагане на вземането на решения, който дава възможност за подбор на най-добри практики за управление с цел подобряване на защитата на питейната вода и смекчаване на риска от наводнения. DriFLU Charta (Питейна вода/Наводнения/Използване на земята) — акт за съвместна декларация, подписан от видни представители на всяка държава партньор, макар и не правно обвързващ, представлява декларация за намерение за предоставяне на препоръки за общи политики и действия в областта на опазването на питейната вода и свързаното с това смекчаване на последиците от наводненията/сушата в програмния район на Централна Европа.

Проектът DEEPWATER-CE (2019—2022 г.) има за цел разработването на интегриран капацитет за управление на околната среда на отговорни публични участници от Централна Европа с цел изграждане на съвместна стратегия за управление на водните ресурси. Това включва задържането на излишната вода от периоди на обилни валежи, които могат да се използват за презареждане на подпочвените води. Пилотните проучвания в четири държави (Полша, Унгария, Словакия, Хърватия) позволяват да се оценят наличните управлявани решения за презареждане на водоносния хоризонт с цел подобряване и увеличаване на подземните водни ресурси. В рамките на проекта, който се основава на резултатите от съответните предишни проекти по 7РП и „Хоризонт 2020“, се проучват решения за изчерпването на ресурсите от питейна вода и за все по-честите проливни дъждове и наводнения, предизвикани от изменението на климата.

С подобен акцент проектът TEACHER-CE (Съвместни усилия за увеличаване на адаптирането на управлението на водите към изменението на климата в Централна Европа, 2020—2022 г.) разглежда необходимостта от по-добра координация на управлението на риска в Централна Европа. По този начин тя има за цел да интегрира и хармонизира резултатите от финансираните по-рано проекти INTERREG, „Хоризонт 2020“ и LIFE. Основният резултат от проекта е инструментариумът TEACHER-CE, който е насочен към устойчиво на изменението на климата управление на въпроси, свързани с водите, като наводнения, предотвратяване на риска от проливни дъждове и суша, малки мерки за задържане на вода и опазване на водните ресурси чрез устойчиво управление на земеползването. Инструментариумът се тества и проверява в 9 пилотни действия на 8 държави от Централния регион.

Основната цел на проекта FramWat (Рамка за подобряване на водния баланс и намаляване на хранителните вещества чрез прилагане на малки мерки за задържане на вода, 2017—2020 г.) беше да се укрепи регионалната обща рамка за наводнения, суши и намаляване на замърсяването. Това следва да се направи чрез увеличаване на буферния капацитет на ландшафта, като се използва подходът на естествено базирани решения и малки мерки за задържане на вода по систематичен начин. Резултатите от проекта включваха практически насоки за планиране на мерки за естествено и малко задържане на вода, система за подпомагане на вземането на решения за планиране на мерки за естествено (малко) задържане на вода и шест плана за действие за пилотни водосборни басейни, включени в проекта.

Проектът (Оценка на риска и устойчива защита на културното наследство в променящата се среда, 2017—2020 г.) допринесе за подобряване на капацитета на публичния и частния сектор за смекчаване на въздействието на изменението на климата и природните опасности (наводнения и проливни дъждове) върху обектите на културното наследство, структурите и артефактите. Проектът предостави уеб ГИС инструмент за картографиране на риска, инструмент за подпомагане на вземането на решения за анализ на критичните въпроси, определящи уязвимостта на културното наследство, и наръчник в подкрепа на политиците и лицата, вземащи решения за добри и лоши практики за управление на културното наследство в риск. Констатациите от ProteCHt2save и самия инструмент Web GIS са доразвити в нов последващ проект — проекта STRENCH (STRENgthening resilience of Cultural Heritage at risk in a changing environment through active transnational cooperation, 2020—2022 г.).

Други проекти със значително въздействие върху региона на Централна Европа се финансират от програмата Interreg за Дунавския регион и са описани на уебстраницата за Дунавския регион.

Вдъхновяващи случаи на използване на Climate-ADAPT
Открийте как знанията, показани на тази страница, са вдъхновили участниците, работещи на различни равнища на управление, да разработят индивидуални решения в различни политически и практически контексти.

• Генерална дирекция „Научни изследвания и иновации“ на ЕС: Използване на Climate-ADAPT за намиране на най-новите научни познания относно адаптирането за определяне на програмата за финансиране от ЕС на научните изследвания и иновациите
• Карпатите: Използване на информация за държавите от Climate-ADAPT за разработване на страница за транснационален регион на Карпатите и за включване в международните политики за адаптиране
• Пиренейски център за наблюдение на изменението на климата: Използване на страниците на транснационалните региони от Climate-ADAPT за разработване на трансгранична стратегия за адаптиране в Пиренеите