Атлантическа зона

Държави от региона

Зоната на атлантическо сътрудничество обхваща държавите от западната част на Европа, граничещи с Атлантическия океан. Областта на сътрудничество за периода 2021—2027 г. обхваща територията на предишната програма Interreg (крайбрежните региони на Португалия, Испания, Франция, Ирландия, автономната област Канарски острови), с изключение на Обединеното кралство*. Освен това тя включва два допълнителни региона на Испания (Андалусия и Ла Риоха). Карта, сравняваща старите и новите граници, може да бъде видяна тук.

* От влизането в сила на Споразумението за оттегляне на Обединеното кралство на 1 февруари 2020 г. съдържанието от Обединеното кралство вече няма да бъде актуализирано на този уебсайт.

Рамка на политиката

1. Програма за транснационално сътрудничество

Програмата Interreg VI B за района на Атлантическия океан (2021—2027 г.), официално одобрена от Европейската комисия на 8 септември 2022 г., подновява ангажимента с атлантическите региони в подкрепа на иновативни инициативи, които допринасят за растежа на това пространство, решаването на общи трансгранични предизвикателства чрез изпълнението на съвместни действия, обмен на добри практики и принос към нови или текущи политики. В него се определят четири приоритета:

Сини иновации и конкурентоспособност („По-интелигентна Европа“)
Синя и зелена околна среда („по-зелена Европа“)
Син устойчив туризъм и култура („Социална Европа“)
По-добро управление за сътрудничество („цел по Interreg“)

Адаптирането към изменението на климата се разглежда по-специално в рамките на приоритет 2 и с конкретната цел: „Насърчаване на адаптирането към изменението на климата и предотвратяването на риска от бедствия, устойчивост, като се вземат предвид екосистемните подходи“. Специфичната цел допринася и за стратегията за Атлантическия морски басейн, като подкрепя действията, включени в стълб IV от Плана за действие 2.0 за района на Атлантическия океан (вж. раздел 2 от настоящата страница, „Макрорегионални стратегии“). Очаква се програмата да доведе до увеличаване на капацитета за идентифициране, предотвратяване и управление на рисковете с по-голямо участие на гражданите и публичните органи и засилена рамка за управление. Като се има предвид, че районът на сътрудничество обхваща голям процент от крайбрежната и крайбрежната територия, програмата поставя специален акцент върху крайбрежните и морските рискове с действия за укрепване на устойчивостта на крайбрежните райони и иновациите в синята икономика. Всъщност адаптирането се постига и чрез приоритет 1 (сини иновации и конкурентоспособност) чрез повишаване на капацитета за иновации и цифровизацията. Освен това адаптирането към изменението на климата се споменава и в приоритет 3 (за развитие на син устойчив туризъм) и приоритет 4 като хоризонтален въпрос, тъй като адаптирането вероятно ще се възползва от многостепенното управление и транснационалните подходи.

Предишната програма Interreg V B за района на Атлантическия океан (2014—2020 г.) имаше за цел да приложи решения на регионалните предизвикателства в областта на иновациите, ефективното използване на ресурсите, околната среда и културните активи, за да се даде възможност за по-добро качество на живот на територията на района на Атлантическия океан.

Адаптирането към изменението на климата беше обхванато в приоритет 3 (стимулиране на иновациите и конкурентоспособността) и свързаната с него цел 3.1 „Укрепване на системите за управление на риска“. Постигнатите от програмата резултати включваха подобрено сътрудничество, допринасящо за намаляване на рисковете и тяхното въздействие и за повишаване на безопасността на населението и околната среда чрез укрепване на устойчивостта и капацитета за планиране на атлантическите региони на местно и регионално равнище.

2. Макрорегионални стратегии

Въпреки че не е разработена истинска макрорегионална стратегия, Морската стратегия за района на Атлантическия океан действа като рамка за транснационално икономическо и социално сътрудничество. Стратегията обхваща бреговете, териториалните и юрисдикционните води на държавите — членки на ЕС, с атлантическо крайбрежие, техните най-отдалечени територии, както и международните води. Планът за действие за района на Атлантическия океан за периода 2013—2020 г., придружаващ стратегията, беше подложен на междинен преглед през 2017 г., който доведе до приемането на преразгледан план за действие 2.0 за района на Атлантическия океан. Основната му цел е да отключи потенциала на синята икономика в района на Атлантическия океан, като същевременно опазва морските екосистеми и допринася за адаптирането към изменението на климата и смекчаването на последиците от него. В плана за действие се признава, че синята икономика може да допринесе за смекчаване на изменението на климата чрез насърчаване на природосъобразни решения и подобряване на устойчивото използване на водните и морските ресурси. Адаптирането към изменението на климата е специално разгледано в стълб 2 от плана за действие: „Здрави океани и устойчиви брегове“ и с цел 6: „По-голяма устойчивост на крайбрежните зони“.

Комисията за атлантическата дъга в рамките на Конференцията на периферните морски региони (CPMR) обхваща повечето региони, участващи в района на Атлантическия океан. Работата в Комисията за Атлантическата дъга насърчава координацията между европейското, националното и регионалното равнище, като благоприятства прилагането на европейските политики в района на Атлантическата дъга. Работната група на Комисията за стратегията за района на Атлантическия океан оказва влияние върху стратегическата ориентация на морската стратегия за района на Атлантическия океан, наблюдава нейното изпълнение на териториите и допринася за преразглеждането на нейния план за действие.

Работната група за изследване на атлантически макрорегион предоставя възможност на атлантическите региони да проучат възможностите за приемане на макрорегионална стратегия за Атлантическия океан. Необходимостта от стимулиране на измерението на устойчивостта на мерките за адаптиране в Атлантическия регион, особено в крайбрежните територии, където рисковете преобладават, се подчертава в политическата декларация от 2021 г., одобрена от регионите — членки на Комисията за атлантическата дъга.

3. Международни конвенции и други инициативи за сътрудничество

Конвенцията OSPAR „Конвенция за защита на морската среда на Североизточния Атлантически океан“ обхваща по-широка зона от транснационалния регион на Атлантическия океан на ЕС, включително, освен три атлантически региона (Келтско море, Бискайския залив и Иберийското крайбрежие и Широката част на Атлантическия океан), и други два региона: Арктическите води и Северно море. Петнадесет правителства от Североизточния Атлантически океан и ЕС са част от Конвенцията OSPAR. В рамките на Конвенцията OSPAR изменението на климата (и повишаването на киселинността на океанските води) се разглежда като хоризонтален въпрос по отношение на генерирането на знания, мониторинга на въздействията и разработването на варианти за управление, насочени към повишаване на устойчивостта на екосистемите. През 2019 г. OSPAR създаде Междусесийна кореспондентска група за повишаване на киселинността на океанските води (ICG-OA).

4. Стратегии и планове за адаптация

Стратегията за околната среда в североизточната част на Атлантическия океан (NEAES) до 2030 г. за десетилетието 2010—2030 г. беше приета на 1 октомври 2021 г. чрез преглед на високо равнище на предишната стратегия на OSPAR. Въпреки че не е стратегия за адаптиране към изменението на климата, визията на стратегията е да се постигне чист, здравословен и биологично разнообразен Североизточен Атлантически океан, който е продуктивен, устойчиво използван и устойчив на изменението на климата и увеличаването на киселинността на океаните. Четири стратегически цели са свързани с изменението на климата, като разглеждат темата за устойчивостта (стратегическа цел 5), осведомеността (стратегическа цел 10), адаптирането (стратегическа цел 11) и смекчаването на последиците (стратегическа цел 12). Договарящите се страни се споразумяха да приведат в действие стратегията NEAES 2030 чрез план за изпълнение. Планът за изпълнение се допълва от Програмата за мерки и действия на OSPAR —всеобхватени интегриращ инструмент за подпомагане на планирането и развитието и за проследяване на напредъка в изпълнението на мерките и действията. За да направи моретата устойчиви на изменението на климата и увеличаването на киселинността на океаните, OSPAR ще изпълни няколко инициативи за наблюдение, оценка и реагиране на настоящите и прогнозираните въздействия, като също така разработи регионален подход за прилагане на природосъобразни решения за съхранение на въглерод и устойчивост спрямо изменението на климата.

5. Примери за проекти, финансирани през периода 2014—2020 г.

Примери за проекти, финансирани по Програмата за района на Атлантическия океан за периода 2014—2020 г., са посочени по-долу.

Проектът MyCOAST (Координирана оперативна океанографска обсерватория за крайбрежието на Атлантическия океан) (2017—2021 г.) укрепи транснационалната перспектива за инструментите за наблюдение и прогнозиране на крайбрежието. Действията за управление на данните насърчават свободния и свободен обмен на информация и оперативната съвместимост между крайбрежните обсерватории и общите европейски системи за данни (EMODnet, „Коперник“ INSTAC, SeaDataNet). Инструментите за управление на риска бяха съвместно разработени и валидирани. Ключовите участници, участващи в управлението и предотвратяването на крайбрежните рискове, подкрепиха това развитие заедно с ключовите участници, отговарящи за управлението на въпросите, свързани с качеството на водите, и с тези, отговарящи за управлението на морската безопасност и реагирането при инциденти, свързани със замърсяване.

Освен това проектът подкрепя повишаването на осведомеността за тези рискове в района на Атлантическия океан и подпомага идентифицирането и насърчаването на възможности за частния сектор, например свързани с аквакултурите, корабоплаването и доставчиците на вятърна енергия.

Проектът PRIMROSE (Предсказване на риска и въздействието на вредните събития върху сектора на аквакултурите) (2017—2020 г.) предостави знания за управлението на рисковете. Тези рискове са свързани (наред с другото) с климатичните опасности за сектора на аквакултурите, като създават система за транснационално краткосрочно до средносрочно прогнозиране на риска и дългосрочна оценка на въздействието на климата върху вредния цъфтеж на водораслите и патогените. Проектът предостави уеб портал, който помага за прогнозиране на риска и въздействието на вредните събития, свързани с цъфтежа на водораслите, като предоставя важен инструмент за европейската аквакултурна промишленост. 10-те партньори по проекта включват академични изследователски организации във всичките пет държави, участващи в програмата за района на Атлантическия океан, и представители на секторите на рибарството и аквакултурите в Обединеното кралство и Испания. Въпреки че адаптирането не е изрично разгледано, изменението на климата е един от видовете натиск върху морските екосистеми, който се разглежда и по отношение на предизвикателствата, породени от инвазивните видове.

Проектът Risk-AquaSoil (Атлантически план за управление на риска във водите и почвите) (2017—2019 г.) имаше за цел да определи всеобхватен план за управление и съвместна инициатива за климатичните рискове, свързани с почвите и водите, за да се подобри устойчивостта на атлантическите селски райони. Планът за управление обхваща разработването на услуги за ранно предупреждение и диагностика. Той обхваща също така разработването и изпитването на иновативни стратегии (пилотни действия) за по-добро управление на почвите и водите, като се вземат предвид рисковете, свързани с изменението на климата. Заинтересованите страни и местните общности участваха в дейности по обучение и изграждане на капацитет, в системи за управление на риска и обезщетение за вреди.

Вдъхновяващи случаи на използване на Climate-ADAPT
Открийте как знанията, показани на тази страница, са вдъхновили участниците, работещи на различни равнища на управление, да разработят индивидуални решения в различни политически и практически контексти.

Генерална дирекция „Научни изследвания и иновации“ на ЕС: Използване на Climate-ADAPT за намиране на най-новите научни познания относно адаптирането за определяне на програмата за финансиране от ЕС на научните изследвания и иновациите
Карпатите: Използване на информация за държавите от Climate-ADAPT за разработване на страница за транснационален регион на Карпатите и за включване в международните политики за адаптиране
Пиренейски център за наблюдение на изменението на климата: Използване на страниците на транснационалните региони от Climate-ADAPT за разработване на трансгранична стратегия за адаптиране в Пиренеите