Намаляване на риска от бедствия

Основни послания

• Европа (и останалата част от света) вече е изправена пред изменението на климата. Без да се засяга необходимостта от мерки за смекчаване на изменението на климата (и от нулеви нетни емисии възможно най-скоро), е необходимо адаптиране при всички сценарии, тъй като последиците от изменението на климата ще останат видими през следващите десетилетия (или дори векове).
• По-екстремните метеорологични явления са тези природни бедствия, при които адаптирането към изменението на климата и намаляването на риска от бедствия се припокриват. И двете трябва да се съсредоточат върху целия цикъл на управление на риска, включително мерките, насочени към превенцията, готовността и възстановяването.
• Съществуват полезни взаимодействия между политиките на ЕС в областта на управлението на бедствия и адаптирането към изменението на климата, като и двете трябва да бъдат интегрирани във всички политики на ЕС, като например политиките за водите (наводнения, суши) или за критичните инфраструктури.

Въздействия, уязвимости и рискове

Ihsan Ilze, Climate Change PIX /EEA

През последните десетилетия в Европа се наблюдават все по-чести и по-сериозни природни бедствия, свързани с времето и климата, като суши, горски пожари, горещи вълни и обилни валежи. Дори при настоящите договорени амбиции за бързо намаляване на емисиите на парникови газове и за ефективно предотвратяване на климатичния риск се очаква тези тенденции да продължат и да бъдат засилени от социално-икономическите и екологичните промени (напр. демографското развитие и промените в земеползването) (ЕАОС,2021 г.; Междуправителствения комитет по изменение на климата (МКИК) за 2020 г.; ЕАОС, 2017 г.).

Рамка на политиката

Политиката на ЕС за управление на риска от бедствия, основана на Механизма за гражданска защита на ЕС (МГЗС), насърчава сътрудничеството между националните системи за гражданска защита, като насърчава обмена на добри практики в областта на МНП, включително начините за справяне с последиците от изменението на климата.

Европейската комисия (ЕК) подкрепя Рамковата програма от Сендай за намаляване на риска от бедствия (SFDRR), като засилва и насърчава МНП и неговото интегриране в политиките на ЕС. През 2016 г. ЕК публикува план за действие, който има за цел да направлява прилагането на РОИФУР в политиките на ЕС чрез основан на риска от бедствия подход към изготвянето на политиките. Освен това през 2017 г. ЕК публикува съобщение с ключови действия за укрепване на управлението на бедствия в Европа.

Стратегията на ЕС от 2021 г. за адаптиране към изменението на климата насърчава допълнителното използване на полезните взаимодействия между намаляването на риска от бедствия (DRR) и адаптирането към изменението на климата (CCA), като се обръща специално внимание на рисковете от бедствия, свързани с водите, и критичната инфраструктура. Стратегията също така подкрепя финансирането на риска от бедствия, отключването на частно финансиране и интегрирането на устойчивостта на изменението на климата във фискалната политика на държавите членки.

МНП присъства в няколко ключови области на политиката на ЕС: Директивата за наводненията, Действието във връзка с недостига на вода и сушите (вж. страницата за политиката за управление на водите) и предложението за директива относно европейските критични инфраструктури .

Подобряване на базата от знания

Европейската оценка на риска, свързан с климата, за 2024 г. предоставя цялостна оценка на основните климатични рискове, пред които е изправена Европа днес и в бъдеще. В него се посочват 36 основни климатични риска, които застрашават нашата енергийна и продоволствена сигурност, екосистемите, инфраструктурата, водните ресурси, финансовите системи и здравето на хората, като се има предвид и рискът за сектора на ОРБ.

Доклад на РГ II към Шестия доклад за оценка на Междуправителствения комитет по изменение на климата (IPCC) относно изменението на климата за 2022 г.: Impacts, Adaptation and Vulnerability оценява въздействията и рисковете, свързани с наблюдаваното и прогнозираното изменение на климата, както и вариантите, процесите и благоприятстващите условия за управление на климатичните рискове. Прогнозираните промени в екстремните климатични условия като функция от глобалното затопляне (1,5 спрямо 2°C) и тяхното отражение върху МНП са разгледани в специалния доклад на МКИК относно глобалното затопляне с 1,5°C. Екстремните и внезапните или необратими промени в океаните и криосферата в един променящ се климат са оценени в специалния доклад относно океаните и криосферата в един променящ се климат, за да се определят устойчиви и издръжливи стратегии за управление на риска. Управлението на риска и вземането на решения във връзка с устойчивото развитие са разгледани в специалния доклад на Междуправителствения комитет по изменение на климата (IPCC) относно изменението на климата и земята.

През 2015 г. ЕК създаде Център за знания в областта на управлението на риска от бедствия (DRMKC), за да спомогне за повишаване на устойчивостта на ЕС и държавите членки на бедствия и на техния капацитет за предотвратяване, подготовка и реагиране при извънредни ситуации чрез засилено взаимодействие между науката и политиката с онлайн хранилище за научни изследвания, свързани с бедствия, и достъп до редица мрежи и партньорства. Съвместният изследователски център (JRC) управлява DRMKC, а от 2017 г. — уебплатформата GIS Risk Data Hub. Центърът има за цел да подобри достъпа и да споделя подбрани данни за риска в целия ЕС с цел насърчаване на МНП. Като център за знания се очаква центърът за данни за риска да бъде отправна точка за подбрани данни за риска в целия ЕС или чрез хостинг на съответните набори от данни, или чрез свързване с национални платформи и с докладите на JRC относно науката за МНП (доклади за2017 г. и 2020 г.).

ЕК насърчава изготвянето на по-добра информация и съпоставимост на данните за бедствията, като например информация за икономическите загуби от бедствия. В този контекст в доклад, публикуван през 2018 г. от JRC, се предоставя анализ на няколко бази данни, разработени за събиране, записване и обобщаване на информация относно загубите на различни опасности и по този начин за подобряване на съпоставимостта на голямо разнообразие от събития, предизвикани от всякакъв вид опасност. Освен това в поредицата от проекти PESETA на Съвместния изследователски център се прави преглед на възможните биофизични и икономически последици от бъдещото изменение на климата за Европа.

Услугата за управление на извънредни ситуации на „Коперник“ (CEMS) предоставя информация за няколко свързани с климата опасности, включително наводнения, суши и горски пожари, за реагиране при извънредни ситуации и управление на риска от бедствия.

През последните години бяха положени усилия за подобряване на съгласуваността между СРР и научните изследвания, политиката и практиките в областта на ОРБ. В рамките на проекта PLACARD по програма „Хоризонт 2020“ беше разработена платформа за диалог, обмен на знания и сътрудничество между двете различни общности. Освен това ЕАОС публикува доклад за оценка на настоящите практики и равнището на ноу-хау в областта на ОРБ и СРР.

ЕАОС актуализира всяка година показател за икономическите загуби от екстремни явления, свързани с климата. Европейски проекти като LODE бяха съсредоточени върху разработването на информационни системи за данни за щети и загуби за ОРБ и СРЗ. Групата на Световната банка също така направи проучвания за Европейския съюз на тема „Икономика за превенция и готовност при бедствия в Европа“ (2021 г.). Европейският орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване разработи пилотно информационно табло за преодоляване на пропуските в защитата при природни бедствия.

Подкрепа за инвестициите и финансирането

Насърчаването на ефективни и по-големи инвестиции в превенцията на бедствия е приоритетно действие за Европейската комисия. Финансирането от ЕС за адаптиране се подкрепя от многогодишната финансова рамка за периода 2021—2027 г., която гарантира, че действията за адаптиране към изменението на климата са интегрирани във всички основни разходни програми на ЕС.

Фонд „Солидарност“ на ЕС е създаден за финансиране на държавите членки в случай на големи бедствия. Тя е създадена в отговор на мащабно наводнение в Централна и Източна Европа през 2002 г. и подкрепа за оказване на помощ при бедствия, възстановяване на обществената инфраструктура и опазване на културното наследство.

Научните изследвания в областта на намаляването на риска от бедствия се финансират чрез рамковите програми на ЕС за научни изследвания и иновации, по-специално от „Хоризонт Европа“ за периода 2021—2027 г., което включва адаптирането към изменението на климата като област на мисия, насочена към подпомагане на европейските общности и региони за по-добро разбиране, подготовка и управление на климатичните рискове. Клъстер 3 „Гражданска сигурност за обществото“ има за цел да отговори на предизвикателствата, произтичащи от природни и причинени от човека опасности, и следователно е от особено значение за сектора на ОРБ.

Освен това всяка година Механизмът за гражданска защита на ЕС отправя покана за финансиране на проекти за превенция и готовност. Укрепването на МНП е също така в рамките на целите на програмата за финансиране LIFE.

Пълен преглед може да бъде намерен на страницата „Финансиране от ЕС на мерките за адаптиране“.

Подкрепа за изпълнението

На равнище ЕС се предприемат дейности за готовност, за да се подпомогне постигането на състояние на готовност и способност на човешките и материалните ресурси и да се гарантира ефективна и бърза реакция при бедствия. Системите за ранно предупреждение (за бедствиякато цяло, по-подробно за наводнения, сушаи горски пожари), модулите и програмите за обучение са съществена част от тези дейности. В този контекст беше създадена Мрежата на Съюза за знания в областта на гражданската защита, за да се засилят сътрудничеството, координацията, уменията и експертният опит, като се подобри капацитетът на ЕС за подготовка, предотвратяване и реагиране при бедствия.

Освен това беше създаден Европейският резерв за гражданска защита, за да се постигне напредък в европейското сътрудничество в областта на гражданската защита и да се даде възможност за по-бърза, по-добре координирана и по-ефективна европейска реакция при причинени от човека бедствия и природни бедствия.

MRE на адаптирането

В съответствие с CPM на Европейския съюз държавите членки трябва да докладват на всеки три години на Европейската комисия (1) обобщение на оценките на риска, (2) оценка на способността за управление на риска, както и (3) информация относно приоритетните мерки за превенция и готовност. Докладването включва и акцент върху мерките за адаптиране към изменението на климата: Държавите членки трябва да включат полезни взаимодействия между мерките за ОРБ и СРР, установени на национално или поднационално равнище, за основните рискове, свързани с изменението на климата. Въз основа на обобщения на националните оценки на риска, представени в края на 2018 г., ЕК публикува актуализирания Преглед на ЕС на рисковете .

От друга страна, понастоящем не съществува систематичен механизъм, чрез който държавите да докладват за загуби на Европейската комисия или на ЕАОС.