Управление на водите

Основни послания

• Изменението на климата засяга управлението на водите по множество начини, вариращи от промени в валежите и следователно сезонни и годишни модели при наводнения и суши, наличност на вода или капацитет за разреждане, и оказва въздействие върху нашето здраве, икономическите дейности и (свежите) зависими от водата екосистеми.
• ЕС разполага с добре разработени политики за управление на водите, които обхващат както управлението на качеството, така и управлението на количеството на водите. Тяхното прилагане, тясно свързано с основаните на екосистемите адаптации и природосъобразните решения, се подкрепя от инструменти като инструмента „Мерки за естествено задържане на вода“.
• На европейско равнище се извършва редовна оценка на напредъка в управлението на водите въз основа на докладвана на национално равнище информация. Тези оценки включват и аспекти, свързани с изменението на климата (адаптиране), но стигат до заключението, че са необходими допълнителни усилия в това отношение.

Въздействия, уязвимости и рискове

Charles Garnett, Picture2050 /EEA

Управлението на водите има за цел да гарантира достатъчно качество на количеството вода за домакинствата, икономическите сектори, включително селското стопанство, транспорта и енергетиката, и екосистемите. Реките, езерата и подземните води, естуарните води, но също и зоните на наводнения или инфилтрационните зони са ключови елементи за екосистемите, снабдяването с питейна вода и управлението на отпадъчните води, както и за много икономически сектори и системи, включително селското стопанство, транспорта и енергетиката.

Изменението на климата засяга управлението на водите по множество начини, включително промени в сезонната и годишната наличност на вода, повишено изпарение и повишено търсене. Ниските водни потоци могат да окажат въздействие върху нашето здраве, икономически дейности и (свежи) зависими от водата екосистеми.

Неустойчивото управление на водите е друг фактор, който оказва въздействие върху екосистемите. Неустойчивото напояване например води до изчерпване на подпочвените води, промени във влажните зони и крайбрежните местообитания, засоляване на почвата и проникване на морска вода (Европейскаоценка на риска, свързан с климата).

Повече подробности за управлението на крайбрежните води можете да намерите на страницата за крайбрежните райони.

Рамка на политиката

В Стратегията на ЕС от 2021 г. за адаптиране към изменението на климата се подчертава колко е важно да се гарантира, че прясната вода е на разположение по устойчив начин, че потреблението на вода е рязко намалено и че качеството на водата е запазено, и се подчертава рискът от увеличаване на честотата и сериозността на екстремните метеорологични явления, които водят до суши и наводнения и следователно до значителни икономически щети. Следователно отчитането на последиците от изменението на климата в политиките на ЕС, свързани с водите, е от особено значение.

Рамковата директива за водите (РДВ), приета през 2000 г., която е първият крайъгълен камък на политиката на ЕС в областта на водите, има за цел дългосрочно устойчиво управление на водите, основано на високо равнище на защита на водната среда чрез постигане на добро екологично състояние във всички водни обекти. Самата директива не се позовава изрично на адаптирането към изменението на климата. През 2009 г. обаче държавите — членки на ЕС, постигнаха съгласие, че свързаните с климата заплахи и планирането на адаптирането трябва да бъдат включени в плановете за управление на речните басейни (ПУРБ), разработени съгласно РДВ.

Директивата на ЕС за наводненията (ДН), приета през 2007 г., има за цел да оценява и управлява наводненията по съгласуван начин в целия ЕС и включва отчитането на въздействието на изменението на климата пряко в нейното прилагане.  Държавите членки трябва да оценят риска от наводнения на своята територия и да изготвят планове за управление на риска от наводнения (ПУРН), отчитащи въздействието на изменението на климата.

Въпросите, свързани с недостига на вода и сушите, бяха разгледани за първи път в съобщението на Европейската комисия (ЕК) „Посрещане на предизвикателствата, свързани с недостига на вода и сушите в Европейския съюз“ (2007 г.), с цел да се премине към икономика с ефективно използване на водата и пестене на вода. През 2012 г. беше публикуван съобщението „Подробен план за опазване на водните ресурси на Европа“, в което държавите членки се насърчават да интегрират по-добре аспектите на управлението на риска от суши и изменението на климата в бъдещите си ПУРБ и при разработването на междусекторни планове за управление на риска и планове за управление на риска от множество опасности. Най-новото действие за намаляване на недостига на вода е новият Регламент относно минималните изисквания за повторното използване на водата, приет през 2020 г., с който се определят нови правила за стимулиране и улесняване на повторното използване на водата с акцент върху напояването в селското стопанство. Освен това, в съответствие с новата стратегия за адаптиране, ЕК планира да спомогне за намаляване на потреблението на вода чрез повишаване на изискванията за пестене на вода за продуктите, насърчаване на водната ефективност и икономиите на вода и чрез насърчаване на по-широкото използване на планове за управление на сушите, както и на устойчивото управление на почвите и земеползването. За да се осигури снабдяването с питейна вода, преразгледаната Директива за питейната вода вече включва отчитането на въздействието на изменението на климата в оценката на риска на водоснабдителните системи. През 2023 г. беше публикуван нов Регламент за повторното използване на водата с цел подобряване на алтернативните водоснабдителни системи, използващи повторно водата от пречиствателните станции за градски отпадъчни води.

В подкрепа на прилагането на адаптирането в ПУРБ на РДВ е на разположение документ с насоки за обща стратегия за изпълнение „Управление на речните басейни в променящ се климат“,за да се гарантира, че свързаните с климата заплахи и планирането на адаптирането са включени в ПУРБ. Като минимум плановете трябва да показват i) как прогнозите за изменението на климата са послужили като основа за оценката на натиска и въздействията, ii) как програмите за мониторинг са конфигурирани за откриване на въздействията от изменението на климата и iii) как избраните мерки са надеждни спрямо прогнозните климатични условия.

Подобряване на базата от знания

Европейската оценка на риска, свързан с климата, за 2024 г. предоставя цялостна оценка на основните климатични рискове, пред които е изправена Европа днес и в бъдеще. В него се посочват 36 основни климатични риска, които застрашават нашата енергийна и продоволствена сигурност, екосистемите, инфраструктурата, водните ресурси, финансовите системи и здравето на хората, като се има предвид и рискът за сектора на управлението на водите.

Укрепването на базата от знания за последиците от изменението на климата върху световния хидроложки цикъл е от съществено значение за устойчивото управление на водите. Доклад на РГ II към Шестия доклад за оценка на Междуправителствения комитет по изменение на климата (IPCC) относно изменението на климата за 2022 г.: В тази рамка се актуализират въздействията, адаптирането и уязвимостта, като се подчертават различните последици, свързани с предизвиканите от човека последици от изменението на климата във водния сектор. Вместо това допълнителните рискове, въздействия и уязвимости във водния сектор, свързани с глобалното затопляне с 1,5°C и 2°C, са илюстрирани в друг специален докладна МКИК (Global Warming of 1.5 °C — Climate-ADAPT (europa.eu).

За да адаптират водните ресурси към изменението на климата, ЕК и държавите членки си сътрудничат за подобряване на базата от знания. Много от източниците на информация са обединени в Европейската информационна система за водите (WISE).

Европейската агенция за околна среда е обединила съответната информация относно въздействието на изменението на климата в Европа в няколко доклада. Докладът за изменението на климата, въздействията и уязвимостта за 2016 г.  разглежда миналите и прогнозираните въздействия на изменението на климата върху екосистемите и обществото, включително въздействията върху водния сектор. Докладът за 2016 г. относно рисковете от наводнения и уязвимостта на околната среда е съсредоточен върху ролята на заливните равнини за защитата от наводнения, управлението на водите и опазването на природата. По подобен начин в доклада от 2020 г. относно европейските заливни равнини се посочва, че естествените заливни равнини подпомагат постигането на множество цели на политиката на ЕС. Докладът „Природосъобразни решения в Европа“, публикуван през 2021 г., съдържа глава, свързана с управлението на водите.

Съвместният изследователски център (JRC) публикува доклад относно въздействието на изменението на климата и адаптирането към него в Европа през 2020 г., включващ няколко глави, свързани с водните ресурси. В доклада се заключава, че Южна Европа е изправена пред намаляване на наличието на вода и следователно пред увеличаване на недостига на вода. Сушите ще се случват по-често, ще продължават по-дълго и ще стават по-интензивни в южните и западните части на Европа, а речните и крайбрежните наводнения вероятно ще се увеличат в резултат на изменението на климата. Настоящият обзорен доклад се допълва от поредица от по-конкретни доклади, предоставящи по-подробна информация за различните въздействия върху водните ресурси:

• Изменението на климата и водните ресурси на Европа
• Глобалното затопляне и последиците от сушата в ЕС
• Глобалното затопляне и човешкото въздействие на екстремните горещини и студове в ЕС
• Адаптиране към нарастващия риск от наводнения в крайбрежните райони на ЕС в контекста на изменението на климата
• Адаптиране към нарастващия риск от речни наводнения в ЕС в контекста на изменението на климата

През 2018 г. JRC публикува и концептуална рамка за оценка и управление на риска от суши и наскоро анализира въздействието на мерките за икономия на вода върху водните ресурси на Европа, като стигна до заключението, че е необходимо по-амбициозно равнище на мерките за водна ефективност, за да се намали въздействието на изменението на климата върху водните ресурси. Освен това JRC разработи Европейската система за осведоменост за наводнения (EFAS), която предоставя вероятна информация за предупреждение за наводнения повече от 48 часа предварително. Този портал се използва от ръководителите при извънредни ситуации в цяла Европа.

С помощта на финансираните от ЕС програми като „Хоризонт 2020“, LIFE (действия в областта на околната среда и климата) и Interreg много държави членки подобряват базата от знания относно свързаните с водите стратегии, политики и мерки за адаптиране чрез различни проекти. Очакваното увеличение на хидрологичната екстремност, причинена от въздействието на изменението на климата, е от особено значение тук. В рамките на проекта IMPREXнапример партньорите по проекта разработиха иновативни подходи и спомогнаха за подобряване на способността за предвиждане и реагиране на бъдещи хидрологични екстремни събития. Проектът OPERANDUM работи за намаляване на хидрометеорологичните рискове в европейските територии чрез съвместно проектирани, съвместно разработени, внедрени, изпитани и демонстрирани иновативни зелени и сини/сиви/хибридни NbS. Проектът RECONECT има за цел бързо да подобри европейската референтна рамка за NbS за намаляване на хидрометеорологичния риск чрез демонстриране, съотнасяне, увеличаване на мащаба и използване на широкомащабни NbS в селските и природните райони.

Някои проекти са насочени конкретно към подобряване на управлението на наводненията или недостига на вода. Проектът SCOREwater има за цел въвеждането на цифрови услуги за подобряване на управлението на отпадъчните води, дъждовните води и наводненията, за да се повиши устойчивостта на градовете срещу изменението на климата. Проектът LIFE UrbanStorm улеснява разработването и прилагането на интегрирани подходи за стратегии и планове за действие за адаптиране към изменението на климата с цел повишаване на устойчивостта на естонските общини спрямо изменението на климата, по-специално способността им да се справят с внезапните наводнения. В рамките на проекта SPONGE 2020 бяха изготвени набор от инструменти, пакет от насоки и трансграничен план за действие в подкрепа на ангажираността на заинтересованите страни и действията за участие в адаптирането към изменението на климата с цел по-добро управление на наводненията в градовете. Проблемът с недостига на вода се решава например чрез проекта „W2W — Вода за вода“, който насърчава иновативна система за обезсоляване с цел справяне с недостига на вода в Средиземноморския регион, или проекта DRYvER, който има за цел разработването на стратегии за смекчаване на последиците от изменението на климата и адаптиране към тях при изсушаването на речните мрежи, като се интегрират хидроложки, екологични (включително ПСР), социално-икономически и политически перспективи.

Допълнителна информация за минали и текущи проекти може да бъде намерена на портала WISE и в базата данни CORDIS.

Подкрепа за инвестициите и финансирането

През декември 2020 г. беше публикувана новата многогодишна финансова рамка за периода 2021—2027 г.; тя предоставя редица възможности за финансиране във водния сектор. Проектите за научни изследвания и иновации могат да бъдат финансирани чрез програмата „Хоризонт Европа“. Мисията на ЕС за адаптиране към изменението на климата подкрепярегионите, градовете и местните власти в усилията им за изграждане на устойчивост срещу последиците от изменението на климата, като предоставя финансиране като част от „Хоризонт Европа“ — рамковите програми на ЕС за научни изследвания и иновации. Регионите и местните органи в държавите, асоциирани към „Хоризонт Европа“, или в държавите, водещи преговори за асоцииране към „Хоризонт Европа“, могат да участват в действията на мисията. Дружествата също могат да отговарят на условията за участие, например като новатори, предоставящи иновативни решения или услуги в областта на климата. Възможности за финансиране могат да бъдат намерени на портала за финансиране и обществени поръчки, по-специално в рамките на работната програма на „Хоризонт Европа“ за периода 2023—2024 г.

Допълнително финансиране се предоставя чрез програмата LIFE за околната среда и действията по климата, която, наред с други цели, е насочена към постигане на прехода към устойчива, неутрална по отношение на климата и устойчива икономика и към опазване, възстановяване и подобряване на качеството на водата. Програмата включва подпрограма „Смекчаване на изменението на климата и адаптиране към него“ и финансира иновативни технологии, разработване на най-добри практики и дейности в подкрепа на изпълнението на планове в областта на околната среда и климата, разработени на регионално, многорегионално или национално равнище. Финансиране се предоставя и чрез Европейския фонд за регионално развитие, който подкрепя дейности за сътрудничество между региони в различни държави членки (вж. програмите по Interreg). Друг важен източник на финансиране за водния сектор е Европейският земеделски фонд за развитие на селските райони, който е част от общата селскостопанска политика и насърчава устойчивото управление на природните ресурси и действията в областта на климата и подкрепя проекти, насочени към действия, насочени към възстановяване, опазване и укрепване на екосистемите, свързани със селското и горското стопанство, с положително въздействие върху биологичното разнообразие, почвата, водата и въздуха.

Подкрепа за изпълнението

В рамките на Плана за водите беше започнато изграждането на водни баланси на равнището на ЕС, които проправиха пътя за по-точно количествено определяне на натиска върху водните ресурси и на секторните/географските различия. В този контекст е на разположение специален документ с насоки относно прилагането на водните баланси. Освен това Европейската платформа за мерки за естествено задържане на водите е платформа, която подкрепя изпълнението на европейската политика в областта на околната среда по отношение на екологосъобразната инфраструктура като начин да се допринесе за постигането на интегрирани цели, свързани с опазването и възстановяването на природата и биологичното разнообразие, както и с озеленяването.

Освен това използването на NbS и екологосъобразна инфраструктура се насърчава силно на равнището на ЕС. В Стратегията на ЕС от 2021 г. за адаптиране към изменението на климата се посочва, че ПСР са особено подходящи за повишаване на устойчивостта на климата спрямо въздействията върху водите и се насърчава тяхното използване при прилагането на РДВ и РДВ.

MRE на адаптирането

Плановете за управление на ПУРБ и ПУРН, изготвени въз основа на РДВ и РДВ, трябва да бъдат преразгледани от европейските държави членки в рамките на 6-годишен цикличен подход. След всяка актуализация Европейската комисия трябва да публикува доклад до Европейския парламент и Съвета относно напредъка по прилагането на тези директиви. Тези доклади съдържат информация за начина, по който държавите членки са взели предвид въздействието на изменението на климата при изготвянето на плановете. Последният доклад беше приет през 2021 г. и е Шестата рамкова директива за водите и докладът за изпълнението на Директивата за наводненията. Във връзка с прилагането на РДВ Европейската комисия заявява, че отчитането на въздействието на изменението на климата продължава да бъде важно предизвикателство през следващите цикли на прилагане на РДВ. Въпреки че повечето държави членки са взели предвид изменението на климата при разработването на последните ПУРБ, ефективността на методиките за проверка на устойчивостта спрямо изменението на климата е неясна и като цяло екологосъобразните инфраструктури и мерките за задържане на вода не се използват достатъчно.  През първия цикъл на прилагане на РР голям дял от държавите членки са разгледали поне някои аспекти на изменението на климата, но не са разгледали задълбочено неговото въздействие. РР изисква да се обърне по-голямо внимание на въздействието на изменението на климата от втория цикъл нататък. В доклада се препоръчва например по-силна координация с националните стратегии за адаптиране.