5.3 Интегриране: Интегриране на адаптацията в инструменти и секторни политики

5.3 Интегриране: Интегриране на адаптацията в инструменти и секторни политики

Възприемането и изпълнението на целите и мерките за адаптация в секторните политики и техните инструменти е от съществено значение, тъй като изменението на климата засяга почти всички сектори на администрацията и социално-икономическите дейности, а националните или поднационалните планове за действие за адаптация са предимно многосекторни, междусекторни политически документи. В резултат на това адаптацията не може да се извърши изолирано от съществуващите политики (напр. законодателство, системи за финансиране), инструменти (напр. законодателство, стратегии, планове, програми, проекти, финанси, образование), управленски структури (напр. мрежи) и процеси (например при вземането на решения) на други сектори, но трябва да се прилага до голяма степен чрез секторни насоки на действие. Следователно прилагането на адаптация изисква интегриране на политиките за адаптация в секторите. Важна част от това интегриране на адаптацията е интегрирането в инструментите на секторната политика. Основното средство за постигане на политическа интеграция е хоризонталното управление, което включва механизми, институции и процеси за координация, сътрудничество и работа в мрежа.

Интегрирането по същество означава интегриране на адаптацията във всички равнища на разработване на секторни политики, от политически програми, законодателни актове, стратегии, инструменти (като програми и планове) до бюджети, проекти и ежедневни работни практики. Основната цел е да се постигне съгласуваност на публичните политики, т.е. съгласуването и хармонизирането на различните секторни политики с целите за адаптиране към изменението на климата, за да се сведат до минимум конфликтите, да се избегнат компромиси и да се насърчат взаимните синергии за постигане на общи общи резултати от адаптацията.

По принцип е налице широк набор от съществуващи инструменти, които могат да се използват за прилагане на стратегии за адаптация и планове за действие в различните сектори и равнища, което ги превръща в основно средство за постигане на интегриране и вертикално изпълнение. Интегрирането на адаптацията в инструментите на политиката включва скрининг и преглед на съответните съществуващи инструменти, определяне на входни точки за адаптация и включване на целите и опасенията за адаптация. Ако измененията на вече въведените инструменти не са достатъчни, трябва да бъдат разработени и установени нови инструменти за прилагане на адаптацията. Наличието на широка гама от инструменти на политиката за балансиране на „меките„и „твърдите“ стимули вероятно ще бъде най-ефективно при прилагането на практика на широкия набор от мерки за адаптиране, които обикновено се съдържат в плановете за действие за адаптиране.

Възможните инструменти могат да обхващат следния спектър:

• Правни инструменти (закони, подзаконови актове, постановления, актове с незадължителна юридическа сила, като например стандарти)
• Икономически инструменти (финансиране, данъци, такси, обществени поръчки, безвъзмездни средства, заеми, основани на пазара)
• Информационни инструменти (проучвания, бази данни, информационни кампании, консултации, обучения, насоки и помощни средства за работа, събития, уебсайтове)
• Инструменти за партньорство (споразумения за публично-частно партньорство, доброволни споразумения, съвместни проекти)
• Хибридни стратегически/планови инструменти (планове, стратегии, програми, инструменти за планиране)

Пример за интегриране на нормативната уредба е създаването на секторни планове за адаптация, които могат да се ръководят от правни изисквания или да се насърчават от обща стратегическа рамка за интегриране. Задължителните задължения за изготвяне на секторни планове за адаптация или за интегриране на адаптацията в съществуващите документи за секторната политика, тъй като те са въведени в някои европейски държави, със сигурност са движещ фактор за интегриране на политиката за адаптация. Те обаче сами по себе си не са достатъчни, за да гарантират ефективно прилагане на практика, но следва да бъдат съчетани с „меки“ форми на хоризонтално управление. Те могат да включват предоставяне на представителите на сектора на подходяща свобода на действие за съвместно разработване на съответните им мерки за адаптиране, като по този начин им се даде възможност да развият ангажираност за изпълнението, или разработване на решения за адаптация, които са привлекателни и подходящи за секторите и носят ползи в техен собствен интерес.

Интегрирането на адаптирането към изменението на климата на равнището на политиките на ЕС е важен двигател за интегрирането на политиката за адаптация на национално равнище. Примерите включват политики на ЕС за управление наводите (Рамкова директиваза водите), управление на риска от наводнения (Директива за наводненията), намаляване на риска от бедствия (Механизъмза гражданска защита), градоустройство (Програма на ЕСза градовете, Конвент на кметовете за климата и енергетиката) и екологосъобразна инфраструктура (Стратегия за екологосъобразна инфраструктура), както и междусекторни политики като оценка на въздействието върху околната среда и застрахователна политика. Освен това програмите по Interreg в регионите за транснационално сътрудничество, макрорегионалните стратегии и международните конвенции подпомагат интегрирането на адаптацията в европейските държави и региони на програмно и проектно равнище. Climate-ADAPT предоставя информация за различни политики на ЕС, в които е в ход или се проучва интегрирането на адаптирането към изменението на климата.