5.3 Интегриране: Интегриране на адаптацията в инструментите и секторните политики

5.3 Интегриране: Интегриране на адаптацията в инструментите и секторните политики

Въвеждането и изпълнението на целите и мерките за адаптиране в секторните политики и техните инструменти е от съществено значение, тъй като изменението на климата засяга на практика всички сектори на администрацията и социално-икономическите дейности, поради което националните или поднационалните планове за действие за адаптиране са предимно многосекторни, междусекторни документи на политиката. В резултат на това адаптирането не може да се извършва изолирано от съществуващите политики (напр. законодателство, системи за финансиране), инструменти (напр. законодателство, стратегии, планове, програми, проекти, финанси, образование), управленски структури (напр. мрежи) и процеси (напр. при вземането на решения) на други сектори, а трябва да се прилага до голяма степен чрез секторни линии на действие. По този начин осъществяването на адаптацията изисква интегрирането на политиките за адаптация в секторите. Важна част от това интегриране на адаптацията е интегрирането в инструментите на секторната политика. Основното средство за постигане на интеграция на политиката е хоризонталното управление, което включва механизми, институции и процеси за координация, сътрудничество и работа в мрежа.

Интегрирането по същество означава интегриране на адаптирането на всички равнища на изготвяне на секторни политики — от политическите програми, законодателството, стратегиите, инструментите (като програми и планове) до бюджетите, проектите и ежедневните работни практики. Основна цел е да се постигне съгласуваност на публичните политики, т.е. привеждане в съответствие и хармонизиране на различните секторни политики с целите за адаптиране към изменението на климата, за да се сведат до минимум конфликтите, да се избегнат компромисите и да се насърчат взаимните полезни взаимодействия за постигане на общи всеобхватни резултати от адаптирането.

По принцип съществува широк набор от съществуващи инструменти, които могат да се използват за прилагане на стратегии и планове за действие за адаптиране в различните сектори и равнища, което ги прави основно средство за постигане на интегриране и вертикално прилагане. Включването на адаптирането в инструментите на политиката предполага скрининг и преглед на съответните съществуващи инструменти, определяне на входни точки за адаптиране и включване на целите и опасенията във връзка с адаптирането. Ако измененията на вече въведените инструменти не са достатъчни, трябва да бъдат разработени и създадени нови инструменти за прилагане на адаптирането. Голяма комбинация от инструменти на политиката, балансиращи „меките“ и „твърдите“ стимули, вероятно ще бъде най-ефективна при практическото прилагане на широкия набор от мерки за адаптиране, които обикновено са предвидени в плановете за действие за адаптиране.

Възможните инструменти могат да обхващат следния спектър:

• Правни инструменти (закони, подзаконови актове, постановления, актове с незадължителна юридическа сила, като например стандарти)
• Икономически инструменти (финансиране, данъци, такси, обществени поръчки, безвъзмездни средства, заеми, пазарни)
• Информационни инструменти (проучвания, бази данни, информационни кампании, консултации, обучения, насоки и помощни средства за работа, събития, уебсайтове)
• Инструменти за партньорство (споразумения за публично-частно партньорство, доброволни споразумения, съвместни проекти)
• Хибридни стратегически/планови инструменти (планове, стратегии, програми, инструменти за планиране, схеми за докладване)

Пример за регулаторно интегриране е създаването на секторни планове за адаптиране, които могат да се ръководят от правни изисквания или да се насърчават от обща стратегическа рамка за интегриране. Задължителните задължения за изготвяне на секторни планове за адаптиране или за интегриране на адаптирането в съществуващите документи за секторната политика, каквито съществуват в някои европейски държави, със сигурност са стимулиращ фактор за интегриране на политиката за адаптиране. Те обаче сами по себе си не са достатъчни, за да гарантират ефективно прилагане на практика, а следва да бъдат съчетани с „меки“ форми на хоризонтално управление. Те могат да включват предоставяне на подходяща свобода на действие на представителите на сектора за съвместно разработване на съответните им мерки за адаптиране, като по този начин им се даде възможност да развият ангажираност за изпълнение, или разработване на решения за адаптиране, които са привлекателни и съобразени с нуждите на секторите и носят ползи в техен собствен интерес.

Интегрирането на адаптирането към изменението на климата на равнището на политиките на ЕС е важен двигател за интегрирането на политиката за адаптиране на национално равнище. Примерите включват политиките на ЕС за управление на водите (Рамковадиректива за водите), управление на риска от наводнения (Директиваза наводненията), намаляване на риска от бедствия (Механизъмза гражданска защита), градоустройство (Програма на ЕС за градовете, Конвент на кметовете за климата и енергетиката) и екологосъобразна инфраструктура (Стратегияза екологосъобразна инфраструктура), както и междусекторни политики като оценка на въздействието върху околната среда и застрахователна политика. Моля, вижте секторните страници на Climate-ADAPT, за да видите действителния статус на интегрирането.

Освен това програмите Interreg в регионите за транснационално сътрудничество, макрорегионалните стратегии и международните конвенции подкрепят интегрирането на адаптирането в европейските държави и региони на програмно и проектно равнище. Climate-ADAPT предоставя информация за различни политики на ЕС, в които се извършва или проучва интегрирането на адаптирането към изменението на климата.