Справедлива устойчивост

Градски

Основни послания

• От местен до световен мащаб най-уязвимите хора и общности са изложени на най-голям риск от въздействието на изменението на климата, имат най-малък капацитет за адаптиране и са с най-малка вероятност да бъдат чути, признати и да се възползват от действията за адаптиране. Справедливите стратегии за устойчивост отчитат неравномерното разпределение на въздействията от изменението на климата върху хората и местата, неравномерните предпоставки и способности (социални, икономически, политически, свързани със здравето и т.н.) за адаптиране и участие в ползите, предоставяни от действията за адаптиране.
• Концепцията „никой да не бъде изоставен“ е ключов елемент в неотдавнашните и предстоящите политики на ЕС, свързани с адаптирането към изменението на климата, включително пакета от политики на Европейския зелен пакт и мисията на ЕС за адаптиране към изменението на климата. По-специално новата стратегия на ЕС за адаптация поставя изричен акцент върху справедливата устойчивост.
• Да се гарантира, че никой няма да бъде пренебрегнат, изисква акцент върху аспектите на равнопоставеността на всички етапи от планирането, изпълнението и мониторинга на адаптацията, както и на всички равнища на управление. От съществено значение е също така пълноценното ангажиране на уязвимите групи в тези процеси.

Справедлива устойчивост — преодоляване на неравенствата по отношение на рисковете, свързани с климата, и действия за адаптиране

Най-уязвимите лица — поради тяхната възраст, здраве, място на пребиваване или социално-икономически статус — и системите са изложени на най-голям риск от въздействието на изменението на климата, имат най-малък капацитет за адаптиране и имат най-малка вероятност да бъдат чути, признати и да се възползват от действия за адаптиране. Действията за адаптиране имат капацитет за преодоляване на някои от тези неравенства, но също така рискуват да изострят вече съществуващите пропуски.

Следователно понятието „никой да не бъде изоставен„в областта на изменението на климата, наричано още „правосъдие в адаптацията„или „справедлива устойчивост„, трябва да бъде надлежно взето предвид при прилагането на справедливо, трансформиращо и дългосрочно адаптиране към изменението на климата, за да се избегнат неадаптивни практики, преразпределяне на риска или засилване на съществуващите неравенства, както и да се избегне създаването на „победители“ и „загубители“ (Европейскотериториално сътрудничество, 2021 г.). По-специално това включва:

• Намаляване на неравномерната тежест на климатичните рискове — Някои групи и региони са непропорционално засегнати от изменението на климата поради неравномерното излагане на изменението на климата, вече съществуващите уязвимости, различаващите се икономически и политически възможности, както и различния достъп до обществени услуги и инфраструктура (като подходящи жилища за защита от наводнения и екстремни температури). В доклад на ЕАОС се предоставя допълнителна информация за неравенствата по отношение на уязвимостта и излагането на опасности, свързани с климата.
• Гарантиране на справедливост при разпределението на ползите (и тежестите) от адаптацията — адаптивните мерки и политики не са непременно от полза за всички в еднаква степен, а в някои случаи дори могат да доведат до „лоша адаптация“. Например инвестициите за адаптиране (напр. зелени площи, застраховка срещу наводнения, мерки за пестене на вода или охлаждане на местно равнище), които не гарантират достъпност, могат да изключат домакинствата с ниски доходи.

Следователно да се гарантира, че никой няма да бъде изоставен, изисква акцент върху аспектите на правосъдието на всички етапи от цикъла на политиката за адаптиране, както и значимо ангажиране на засегнатите и уязвимите групи в процесите на вземане на решения.

Политическа рамка

Все повече се признава необходимостта „никой да не бъде изоставен“ във всички сектори на политиката на ЕС, не на последно място по отношение на адаптирането към изменението на климата. Справедливата устойчивост е от основно значение както за Програмата на ООН до 2030 г., така и за новата стратегия на ЕС за адаптация, с която се прилага законодателството на ЕС в областта на климата. В стратегията се подчертава колко е важно да се постигне устойчивост по справедлив и справедлив начин и мерките за адаптиране да бъдат разработени така, че да отчитат социалните аспекти, включително международните измерения на риска, свързан с климата, и адаптирането към него. Европейският съюз се ангажира да подкрепя справедливия преход чрез редица политики и схеми за финансиране, както и чрез прилагане на съществуващото законодателство в областта на заетостта и социалното законодателство.

В Европейския зелен пакт се набляга на „справедливия преход“ към общество без нетни емисии на парникови газове до 2050 г., като се признава, че е необходимо да се обърне внимание на непропорционалната тежест за някои държави и групи от населението. Действията в рамките на Европейския зелен пакт, като например пакета за ПЦ за 55, ще се ръководят от Европейския стълб на социалните права, зада се постигне баланс между икономическите и екологичните политики и социалните политики.

Подобряване на базата от знания

Въпреки че терминът „справедлива устойчивост“ е сравнително нов в контекста на политиката в областта на климата, вече съществува установена област на научни изследвания относно социалните последици от изменението на климата и напоследък базата от знания на световно и европейско равнище се разраства.

Няколко доклада конкретно обхващат темата, както на световно равнище, така и на равнище ЕС. Петият доклад за оценка на Междуправителствения комитет по изменение на климата (AR5) вече отчита неравномерното разпределение на климатичните рискове в различните сектори, а в последния шести доклад за оценка на Междуправителствения комитет по изменение на климата (AR6) се подчертава справедливостта като основно качество на адаптирането към изменението на климата на всички равнища на управление. По-специално, приносът на работна група II към AR6 определя принципите на правосъдието, които следва да бъдат взети предвид при оценката на вариантите за адаптация.

Осмият доклад за икономическото, социалното и териториалното сближаване представя настоящите социално-икономически и териториални различия в Европа и начините, по които те се утежняват от въздействието на изменението на климата, като се посочва, че политиката на сближаване следва да се развива, за да отговори на тези предизвикателства.

В техническия документ на ETC/CCA „Leaving No One Behind„в политиката и практиката за устойчивост спрямо изменението на климата в Европа (2021 г.) се разглеждат практическите последици от „справедливия преход„в контекста на адаптирането и устойчивостта спрямо изменението на климата — „справедлива устойчивост“. В него се предоставя информация за това как да се вземат предвид аспектите на правосъдието на всички етапи от цикъла на политиката за адаптиране в съответствие с инструмента за подкрепа на адаптирането. Други продукти на ЕАОС и ЕТС/АИК, които са важни за разбирането на справедливата устойчивост, вземат предвид свързаните със здравето и градовете аспекти на справедливите политики за устойчивост.

ЕАОС има за цел да разгледа аспектите на правосъдието в политиките за смекчаване и адаптиране в интегриран подход. В брифинг на ЕАОС Проучване на социалните предизвикателства на нисковъглеродните енергийни политики в Европа, аспектите на адаптацията се разглеждат при оценката на несправедливото въздействие на въглеродните и енергийните данъци и анализа на политиките, за да се увеличат максимално ползите за целите, свързани с адаптацията.

Брифинг на ЕАОС за 2022 г. „Към справедлива устойчивост“: никой да не бъде изоставен, когато се адаптира към изменението на климата, разглежда как изменението на климата засяга уязвимите групи и как тези въздействия могат да бъдат предотвратени или намалени чрез справедливи действия за адаптиране. В него са представени и примери за ориентирани към справедливост политики и мерки от цяла Европа.

Освен това ЕС предприема няколко действия, за да помогне на създателите на политики и практикуващите специалисти да получат допълнителни знания и методологии за прилагане на справедливи политики и мерки за устойчивост. Например експертната група по икономическо и социално въздействие на научните изследвания (ESIR) предоставя на Комисията основани на факти политически съвети относно начините за разработване на справедлива, ориентирана към бъдещето и трансформираща политика в областта на научните изследвания и иновациите.

В сътрудничество с няколко европейски и световни партньори Европейската комисия и ЕАОС разработват Европейска обсерватория за климата и здравето. Тя осигурява достъп до най-подходящите ресурси от знания относно уязвимостта на социалните групи към свързаните със здравето въздействия и рискове, свързани с климата, както и относно правосъдието при ответните политически действия.

Правосъдието в политиките в областта на климата също е ключова тема на програмата „Хоризонт 2020“, особено за смекчаване на последиците от изменението на климата. Що се отнася до адаптирането, някои текущи проекти проучват разпределителните последици от климатичните рискове и свързаните с тях политики. Например проектът CASCADE проучва разпространението на климатичните рискове на международно равнище в европейските общества, като оценява потенциалните социално-икономически недостатъци. Политиките са в центъра на проекта NAVIGATE, който разработва нови интегрирани модели за оценка, способни да моделират неравенствата и да оценяват как политиките за смекчаване и адаптиране се отразяват върху тях. Освен това проектът JustNature има за цел да активира природосъобразни решения като инструменти за гарантиране на правото на здраве и благосъстояние в седем пилотни града.

Програмата LIFE допринася и за разширяването на базата от знания. Например проектът „Развитие на регионите“ ще предостави практически опит относно картографирането на уязвимите групи за оценка на риска и разглеждането на аспектите на правосъдието при изготвянето на пътна карта за общинска и регионална адаптация.

Подпомагане на финансирането и инвестициите

ЕС е поел ангажимент да подкрепя „справедлив преход“ чрез специални схеми за финансиране, като например Фонда за справедлив преход.

Финансирането за адаптиране се предоставя от различни източници на финансиране от ЕС и много от тях също подкрепят справедливата устойчивост. Многогодишната финансова рамка за периода 2021—2027 г. гарантира, че действията за адаптиране към изменението на климата са интегрирани във всички основни разходни програми на ЕС, както е предвидено и в стратегията на ЕС за адаптация. Освен това Европейската комисия предоставя средства чрез програмата Next Generation EU (750 милиарда евро) за възстановяване от икономическата криза, свързана с епидемията от COVID-19. Програмата финансира националните планове за възстановяване и устойчивост, които имат за цел радикално да трансформират европейските икономики чрез справедлив климатичен и цифров преход.

Програмата LIFE е изцяло предназначена за околната среда и разполага с бюджет от 1,9 милиарда евро за действия по климата, които включват адаптиране към изменението на климата.

Преодоляването на неравенствата в екологичния преход също е в основата на ключовите стратегически насоки на „ Хоризонт Европа“ (95,5 милиарда евро). Съгласно стратегическия план за периода 2021—2024 г. програмата допринася чрез научни изследвания за създаването на по-устойчиво, приобщаващо и демократично европейско общество. За тази цел темата за равнопоставеността в действията за смекчаване на последиците от изменението на климата и за адаптиране към изменението на климата пресича работните програми на „Хоризонт Европа“, и по-специално шест нови покани за представяне на предложения, които ще допринесат за изпълнението на мисията за адаптиране към изменението на климата. Въпреки че нито един от призивите не споменава изрично социалните аспекти, при тяхното изпълнение ще бъдат разгледани аспектите, свързани с правосъдието, в съответствие с целите на мисията на ЕС за адаптиране към изменението на климата.

Други съответни европейски програми за финансиране са:

• Общата селскостопанска политика (378,5 милиарда евро) подкрепя адаптирането на селскостопанския сектор, като се обръща особено внимание на уязвимите групи земеделски стопани.
• Европейският социален фонд плюс (ЕСФ+) е ключов инструмент за финансиране в подкрепа на най-уязвимите групи в Европа. ЕСФ финансира прилагането на принципите на Европейския стълб на социалните права: равни възможности и достъп до пазара на труда; справедливи условия на труд и социална закрила и приобщаване.
• Европейският фонд за регионално развитие (ЕФРР) може да бъде посветен и на адаптирането и социалното измерение на адаптацията. Приоритетите за финансиране на ЕФРР включват както „По-екологосъобразни, нисковъглеродни и устойчиви [Европа]„, така и „По-социални“.

Подкрепа за изпълнението

На европейско равнище справедливата устойчивост се интегрира и прилага чрез действия, произтичащи от Европейската стратегия за адаптация и чрез други инициативи на ЕС.

Споразумението на кметовете интегрира темата за справедливата устойчивост при прилагането на политиките за адаптиране на местно равнище. В рамките на своя Механизъм за подкрепа на политиките той предоставя насоки за прилагането на адаптация, които изрично обхващат неравномерното излагане и уязвимостта на въздействията върху климата. Започна пилотна програма за 2023 г. с 40 общини в 12 държави, за да се помогне на тези общини по техния път за постигане на справедлив напредък по действията за адаптиране.

Мисията на ЕС за адаптиране към изменението на климата се ръководи от ГД „Действия по климата“ и има за цел да подпомогне пряко поне 150 европейски региона и общности, за да станат устойчиви на изменението на климата до 2030 г. Мисията е насочена към решения и подготвеност за въздействието на изменението на климата по справедлив и справедлив начин чрез приобщаващи процеси на управление и подкрепящи действия за защита на здравето и благосъстоянието на уязвимите хора. Тя включва промяна в поведението и социални аспекти, като се обръща към нови общности извън обичайните заинтересовани страни.

Инициативата „Нов европейски Баухаус“ насърчава устойчивостта, качеството на опита и включването в дизайна на европейските жилищни пространства.