Справедлива устойчивост

Градски

Основни послания

• От местен до глобален мащаб най-уязвимите хора и общности са изложени на най-голям риск от въздействията на изменението на климата, имат най-малък капацитет за адаптиране и е най-малко вероятно да бъдат чути, признати и да се възползват от действията за адаптиране. Стратегиите за справедлива устойчивост отчитат неравномерното разпределение на въздействието на изменението на климата върху хората и местата, неравномерните предпоставки и способности (социални, икономически, политически, свързани със здравето и др.) за адаптиране и участие в ползите, предоставяни от действията за адаптиране.
• Понятието „никой да не бъде изоставен“ е ключов елемент в неотдавнашните и предстоящите политики на ЕС, свързани с адаптирането към изменението на климата, включително пакета от политики на Европейския зелен пакт и мисията на ЕС за адаптиране към изменението на климата. По-специално новата стратегия на ЕС за адаптация постави изричен акцент върху справедливата устойчивост.
• За да се гарантира, че никой няма да бъде изоставен, е необходимо да се постави акцент върху аспектите, свързани с равнопоставеността, на всички етапи от планирането, изпълнението и мониторинга на адаптирането, както и на всички равнища на управление. От съществено значение е и пълноценното участие на уязвимите групи в тези процеси.

Справедлива устойчивост — преодоляване на неравенствата по отношение на климатичните рискове и действията за адаптиране

Най-уязвимите хора - поради тяхната възраст, здраве, място на пребиваване или социално-икономически статус - и системите са изложени на най-голям риск от въздействията на изменението на климата, имат най-малък капацитет да се адаптират и е най-малко вероятно да бъдат чути, признати и да се възползват от действията за адаптиране. Действията за адаптиране имат капацитета да отстранят някои от тези неравенства, но също така рискуват да изострят вече съществуващите пропуски.

Следователно концепцията „никой да не бъде изоставен“ в областта на изменението на климата, наричана също „справедливост при адаптирането“ или „справедлива устойчивост“, трябва да бъде надлежно взета предвид при прилагането на справедливо, трансформиращо и дългосрочно адаптиране към изменението на климата, за да се избегнат неадаптивни практики, преразпределяне на риска или засилване на съществуващите неравенства и да се избегне създаването на „победители“ и „губещи“ (Европейско териториално сътрудничество, 2021 г.). Това включва по-специално:

• Намаляване на неравномерната тежест на климатичните рискове — Някои групи и региони са непропорционално засегнати от изменението на климата поради неравномерното излагане на изменението на климата, съществуващите уязвимости, различните икономически и политически възможности, както и различния достъп до обществени услуги и инфраструктура (като например подходящи жилища за защита от наводнения и екстремни температури). В доклад на ЕАОС се предоставя допълнителна информация за неравенствата по отношение на уязвимостта и излагането на климатични опасности.
• Гарантиране на справедливост при разпределението на ползите (и тежестите) от адаптирането — адаптивните мерки и политики не са непременно от полза за всички в еднаква степен, а в някои случаи дори могат да доведат до „неправилно адаптиране“. Например инвестициите за адаптиране (напр. зелени площи, застраховане срещу наводнения, местни мерки за икономия на вода или охлаждане), които не гарантират финансова достъпност, могат да изключат домакинствата с ниски доходи.

Поради това, за да се гарантира, че никой няма да бъде изоставен, е необходимо да се постави акцент върху аспектите на правосъдието на всички етапи от цикъла на политиката за адаптиране, както и върху пълноценното участие на засегнатите и уязвимите групи в процесите на вземане на решения.

Рамка на политиката

Все повече се признава необходимостта „никой да не бъде изоставен“ във всички сектори на политиката на ЕС, не на последно място в областта на адаптирането към изменението на климата. Справедливата устойчивост е от основно значение както за Програмата на ООН до 2030 г., така и за новата стратегия на ЕС за адаптиране, с която се прилага законодателството на ЕС в областта на климата. В стратегията се подчертава колко е важно да се постигне устойчивост по справедлив и честен начин и мерките за адаптиране да бъдат разработени така, че да отчитат социалните аспекти, включително международните измерения на климатичния риск и адаптирането. Той ангажира Европейския съюз да подкрепя справедливия преход чрез редица политики и схеми за финансиране, както и чрез прилагане на съществуващото трудово и социално законодателство.

В Европейския зелен пакт се подчертава „справедливият преход“ към общество без нетни емисии на парникови газове до 2050 г., като се признава, че трябва да се обърне внимание на непропорционалната тежест за някои държави и групи от населението. Действието в рамките на Европейския зелен пакт, като например пакета „Подготвени за цел 55“, ще се ръководи от Европейския стълб на социалните права,за да се постигне баланс между икономическите и екологичните политики и социалните политики.

Подобряване на базата от знания

Въпреки че терминът „справедлива устойчивост“ е сравнително нов в контекста на политиката в областта на климата, вече съществува утвърдена област на научни изследвания относно социалните последици от изменението на климата, а напоследък базата от знания на световно и европейско равнище нараства.

Няколко доклада обхващат конкретно темата както на световно равнище, така и на равнището на ЕС. В 5-ия доклад за оценка на Междуправителствения комитет по изменение на климата (AR5)  вече беше признато неравномерното разпределение на климатичните рискове в различните сектори, а в последния 6-и доклад за оценка на Междуправителствения комитет по изменение на климата (AR6) правосъдието се подчертава като основно качество на адаптирането към изменението на климата на всички равнища на управление. По-специално в приноса на работна група II към Шестия доклад за оценка се определят принципите на правосъдието, които следва да бъдат взети предвид при оценката на вариантите за адаптиране.

Осмият доклад за икономическото, социалното и териториалното сближаване представя настоящите социално-икономически и териториални различия в Европа и как те се задълбочават от въздействието на изменението на климата, като посочва, че политиката на сближаване следва да се развива, за да отговори на тези предизвикателства.

Техническият документ на ETC/CCA „Leaving No One Behind“ in Climate Resilience Policy and Practice in Europe“ (Никой да не бъде изоставен в политиката и практиката за устойчивост спрямо изменението на климата в Европа)(2021 г.) разглежда практическите последици от „справедливия преход“ в контекста на адаптирането и устойчивостта спрямо изменението на климата — „справедлива устойчивост“. В него се предоставя информация за това как да се вземат предвид аспектите на правосъдието на всички етапи от цикъла на политиката за адаптиране съгласно Инструмента за подкрепа на адаптирането. Други продукти на ЕАОС и ETC/CCA, които са важни за разбирането на справедливата устойчивост, разглеждат свързаните със здравето и градовете аспекти на политиките за справедлива устойчивост.

ЕАОС има за цел да разгледа аспектите на правосъдието в политиките за смекчаване и адаптиране в рамките на интегриран подход. В брифинг на ЕАОС „Проучване на социалните предизвикателства на нисковъглеродните енергийни политики в Европа“ аспектите на адаптирането се разглеждат при оценката на несправедливото въздействие на данъците върху въглеродните емисии и енергията и анализа на политиката, за да се увеличат максимално ползите за целите, свързани с адаптирането.

Брифингът на ЕАОС за 2022 г. „Към „справедлива устойчивост“: при адаптирането към изменението на климата никой да не бъде изоставен се разглежда как изменението на климата засяга уязвимите групи и как тези въздействия могат да бъдат предотвратени или намалени чрез справедливи действия за адаптиране. В него са представени и примери за ориентирани към справедливостта политики и мерки от цяла Европа.

ЕС предприема и няколко действия, за да помогне на създателите на политики и практикуващите специалисти да придобият допълнителни знания и методологии за прилагане на политики и мерки за справедлива устойчивост. Например експертната група по икономическото и социалното въздействие на научните изследвания (ESIR) предоставя на Комисията основани на факти политически съвети за това как да се разработи справедлива, ориентирана към бъдещето и преобразуваща политика в областта на научните изследвания и иновациите.

В сътрудничество с няколко партньори от ЕС и по света Европейската комисия и ЕАОС разработват Европейската обсерватория за климата и здравето. Тя предоставя достъп до най-важните ресурси от знания относно уязвимостта на социалните групи към свързани със здравето въздействия и рискове, свързани с климата, както и относно справедливостта в ответните мерки на политиката.

Справедливостта в политиките в областта на климата също е ключова тема на програмата „Хоризонт 2020“, особено за смекчаването на последиците от изменението на климата. По отношение на адаптирането някои текущи проекти проучват разпределителните последици от климатичните рискове и свързаните с тях политики. Например проектът CASCADE проучва разпространението на климатичните рискове на международно равнище в европейските общества, като оценява потенциалните социално-икономически недостатъци. Политиките са в центъра на проекта NAVIGATE, в рамките на който се разработват нови модели за интегрирана оценка, способни да моделират неравенствата и да оценяват как политиките за смекчаване и адаптиране ги засягат. Освен това проектът JustNature има за цел да активира природосъобразни решения като инструменти за гарантиране на правото на здраве и благосъстояние в седем пилотни града.

Програмата LIFE допринася и за разширяването на базата от знания. Например проектът „Развиващи се региони“ ще предостави практически опит относно картографирането на уязвимите групи за оценки на риска и разглеждането на аспектите на правосъдието в общинските и регионалните пътни карти за адаптиране.

Подкрепа за финансирането и инвестициите

ЕС е поел ангажимент да подкрепя „справедливия преход“ чрез специални схеми за финансиране, като например Фонда за справедлив преход.

Финансиране за адаптиране се предоставя от различни потоци на финансиране от ЕС и много от тях също така подкрепят справедливата устойчивост. Многогодишната финансова рамка за периода 2021—2027 г. гарантира, че действията за адаптиране към изменението на климата са интегрирани във всички основни разходни програми на ЕС, както е предвидено и в стратегията на ЕС за адаптиране. Освен това Европейската комисия предоставя средства и чрез програмата Next Generation EU (750 милиарда евро) за възстановяване от икономическата криза, свързана с епидемията от COVID-19. По програмата се финансират националните планове за възстановяване и устойчивост, които имат за цел радикална трансформация на европейските икономики чрез справедлив климатичен и цифров преход.

Програмата LIFE е изцяло посветена на околната среда и разполага с бюджет от 1,9 милиарда евро за действия в областта на климата, който включва адаптиране към изменението на климата.

Преодоляването на неравенствата в екологичния преход също е в основата на ключовите стратегически насоки на „Хоризонт Европа“ (95,5 милиарда евро). Съгласно стратегическия план за периода 2021—2024 г. програмата допринася чрез научни изследвания за създаването на по-устойчиво, приобщаващо и демократично европейско общество. За тази цел темата за равнопоставеността в действията за смекчаване и адаптиране пресича работните програми на „Хоризонт Европа“, и по-специално шест нови покани за представяне на предложения ще допринесат за изпълнението на мисията за адаптиране към изменението на климата. Въпреки че в нито една от поканите за представяне на предложения не се споменават изрично социалните аспекти, при тяхното изпълнение ще се вземат предвид аспектите, свързани с правосъдието, в съответствие с целите на мисията на ЕС за адаптиране към изменението на климата.

Други подходящи европейски програми за финансиране са:

• Общата селскостопанска политика (378,5 милиарда евро) подкрепя адаптирането на селскостопанския сектор, като се обръща специално внимание на уязвимите групи земеделски стопани.
• Европейският социален фонд плюс (ЕСФ+) е ключов финансов инструмент за подкрепа на най-уязвимите групи в Европа. ЕСФ финансира прилагането на принципите на Европейския стълб на социалните права: равни възможности и достъп до пазара на труда; справедливи условия на труд, социална закрила и приобщаване.
• Европейският фонд за регионално развитие (ЕФРР) може също така да бъде посветен на адаптирането и социалното измерение на адаптирането. Приоритетите за финансиране на ЕФРР включват както „По-зелена, нисковъглеродна и устойчива [Европа]“, така и „По-социална“.

Подкрепа за изпълнението

На европейско равнище справедливата устойчивост се интегрира и изпълнява чрез действия, произтичащи от Европейската стратегия за адаптация, и чрез други инициативи на ЕС.

Конвентът на кметовете интегрира темата за справедливата устойчивост в прилагането на политиките за адаптиране на местно равнище. В рамките на своя Механизъм за подкрепа в областта на политиките той предоставя насоки относно прилагането на адаптирането, които изрично обхващат неравномерното излагане и уязвимостта към въздействията на климата. Беше започната пилотна програма за 2023 г. с 40 общини в 12 държави, за да се помогне на тези общини по пътя им към справедлив напредък в действията за адаптиране.

Мисията на ЕС за адаптиране към изменението на климата се ръководи от ГД „Действия по климата“ и има за цел да подпомогне пряко най-малко 150 европейски региона и общности да станат устойчиви на изменението на климата до 2030 г. Мисията е съсредоточена върху решения и подготвеност за въздействието на изменението на климата по справедлив и честен начин чрез приобщаващи процеси на управление и подкрепящи действия за защита на здравето и благосъстоянието на уязвимите хора. Тя включва промяна в поведението и социални аспекти, като се обръща към нови общности извън обичайните заинтересовани страни.

Инициативата „Нов европейски Баухаус“ насърчава устойчивостта, качеството на опита и включването в проектирането на европейските жилищни пространства.