Сгради

Основни послания

• Сградите могат да бъдат уязвими по отношение на изменението на климата, което може да окаже въздействие както върху структурните характеристики на сградата, така и върху вътрешните условия на сградата. Невъзможността за правилно регулиране на температурите в помещенията може да доведе до топлинен дискомфорт за потребителите, което потенциално да доведе до отрицателно въздействие върху здравето, благосъстоянието и производителността.
• ЕС работи за решаването на този проблем на няколко фронта. Тя работи за насърчаване на интегрирането на адаптирането към изменението на климата в строителните стандарти, създаде директиви за повишаване на енергийната ефективност и характеристики и разработи политики за насърчаване на санирането на сгради, което води до подобряване на ресурсната и енергийната ефективност. През март 2023 г. Европейската комисия изготви насоки на равнището на ЕС относно устойчивостта на сградите спрямо изменението на климата.
• Знанията за това как да се повиши устойчивостта на застроената среда се актуализират и доразвиват чрез различни научноизследователски програми и ЕС предлага финансова подкрепа, например чрез Новия европейски Баухаус, за иновативни идеи и решения.

Въздействия, уязвимости и рискове

Cesare Barillà, Climate Change PIX /EEA

Изменението на климата може да причини щети както на жилищните, така и на нежилищните сгради (основен риск в Европейската оценка на риска, свързан с климата (EUCRA). Това може да доведе до повишен риск от срутване, влошаване на строителните материали и дори на конструктивната цялост на сградите. Тя може също така да причини значителна загуба на стойност поради повече бури, сняг или щети от пропадане, посегателство върху водата, влошаващ се вътрешен климат и намален жизнен цикъл на сградата.

Освен че оказват въздействие върху структурните характеристики на дадена сграда, изменението на климата може да повлияе на условията, при които хората живеят, работят и взаимодействат на закрито (голям риск в EUCRA). Ползвателите на сградите трябва да използват отоплителни и охладителни системи, за да се справят с топлинния дискомфорт, предизвикан от екстремните температури. Уязвимите групи от обществото често живеят в по-бедни жилища, което ги прави по-податливи на въздействието на изменението на климата. Хората, живеещи в градските райони, са особено изложени на риск поради ефекта на градския топлинен остров, който причинява различни проблеми за човешкото здраве. Здравните заведения и заведенията за социални грижи също са изложени на риск от последици от изменението на климата, като например горещини, наводнения и бури, които в крайна сметка оказват въздействие върху човешкото здраве.

Рамка на политиката

Стратегията на ЕС за адаптиране към изменението на климата включва няколко действия за справяне с уязвимостта на застроената среда по отношение на климата, като същевременно се отчита междусекторното значение на сградите в рамките на европейската политика в областта на климата. В стратегията се подчертава необходимостта от подобряване на подготвеността на сградите за изменението на климата. Освен това в стратегията се отчита ролята на сградите за широкомащабното адаптиране, например за ограничаване на ефекта на градския топлинен остров чрез зелени покриви и стени, както и необходимостта от по-точни прогнози за въздействието на изменението на климата върху застроената среда. На равнището на сградите решенията в областта на инвестиционната политика трябва да бъдат подкрепени със солидни данни за климата, включително решения на равнището на домакинствата за това дали да се извърши саниране. Що се отнася до застраховането на сградите, ключов приоритет на стратегията е преодоляването на пропуските в опазването на климата по отношение на инфраструктурата и застроената среда. Връзката вода-енергия също е от решаващо значение, а строителният сектор може да помогне за справяне със съответните уязвимости.

В стратегията се дава приоритет на природосъобразни решения като зелени покриви и стени, които могат да спомогнат за намаляване на неправилното адаптиране — практика, която в стратегията се препоръчва да се избягва. В сградите например природосъобразните решения могат да бъдат устойчива алтернатива на използването единствено на климатична инсталация за охлаждане. Мерките за екологосъобразна инфраструктура (зелени коридори, зелени градски зони, дървета в градовете, както и зелени покриви и стени) могат да повишат устойчивостта на застроената среда, особено когато са интегрирани в градоустройственото планиране и са съчетани с природосъобразни решения.

Изрично се предвижда интегрирането на стратегията за адаптация и съобщението от 2020 г. относно вълната на саниране. Като част от Европейския зелен пакт вълната на саниране има за цел да удвои темповете на саниране през следващите десет години и да гарантира по-висока енергийна и ресурсна ефективност. Що се отнася до адаптирането, в него се посочва необходимостта от преразглеждане на стандартите за отопление и охлаждане в сградите, като същевременно се обръща внимание на уязвимите хора и се подобрява готовността на обществото за горещи вълни. Това е доразвито в Препоръката от 2020 г. относно енергийната бедност, която също е част от вълната на саниране.

През 2021 г. започна преразглеждане на критериите за екологосъобразни обществени поръчки за офис сгради от 2016 г. (в рамките на вълната на саниране). Той обхваща критерии за устойчивост спрямо изменението на климата и се основава на показатели, разработени в рамките на новата европейска рамка за устойчиви сгради. Последната, стартирана през 2020 г., има за цел да оцени показателите за устойчивост на сградите през целия им жизнен цикъл, като се основава на набор от показатели, обхващащи рисковете за здравето и топлинния комфорт при екстремни метеорологични условия, устойчивото отводняване и потреблението на вода.

Политиките на ЕС, свързани с отоплението и охлаждането на сградите, са очертани на страницата Climate-ADAPT Health. Директивата относно енергийните характеристики на сградите и Директивата за енергийната ефективност предоставят насоки в това отношение.

Подобряване на базата от знания

Европейската оценка на риска, свързан с климата, за 2024 г. предоставя цялостна оценка на основните климатични рискове, пред които е изправена Европа днес и в бъдеще. В него се посочват 36 основни климатични риска, които застрашават нашата енергийна и продоволствена сигурност, екосистемите, инфраструктурата, водните ресурси, финансовите системи и здравето на хората, като се има предвид и рискът за сградния сектор.

Доклад на РГ II към Шестия доклад за оценка на Междуправителствения комитет по изменение на климата (IPCC) относно изменението на климата за 2022 г.: Въздействията, адаптирането и уязвимостта обхващат уязвимостта и възможностите за адаптиране на застроената среда както от глобална, така и от няколко регионални перспективи (включително Европа и Средиземноморието), и в рамките на по-широки агрегати като градски селища, здравеопазване и покачване на морското равнище.

Физическите заплахи за сградите, причинени от изменението на климата, са горските пожари, размразяването на вечната замръзналост и повишаването на морското равнище — голяма уязвимост за много ниско разположени крайбрежни градове, включително европейските. Поради това застроената среда се разглежда като област за спешни действия за адаптиране, като например преразглеждането на строителните правилници в по-устойчива на изменението на климата перспектива; използване на иновативни строителни подходи; или дори преместване в по-безопасни райони, когато възможностите за спасяване на някои силно уязвими селища ще бъдат изчерпани. Докладваните неравномерни ефекти от разпределението на мерките за адаптиране, които трябва да бъдат преодолени в политиките за справедливо адаптиране, включват по-високи разходи, влошаване на условията на живот в затворени помещения (особено за хората в неравностойно положение поради по-ниските строителни материали, достъпни за бедните, и адаптиране към предизвиканата от изменението на климата джентрификация. Специалният доклад на Междуправителствения комитет по изменение на климата (IPCC) относно глобалното затопляне с 1,5 °C разглежда въздействието на изменението на климата и възможностите за адаптиране в строителния сектор, които могат да допринесат за ограничаване на затоплянето до 1,5 °C.

Градският одит на Евростат предоставя информация въз основа на показатели относно капацитета за адаптиране на градовете, включително инфраструктурата и сградите. Визуализаторът на картата за адаптиране към градската среда предоставя показатели, например запечатване на почвата и зелени градски зони.

Градският атлас от услугата за мониторинг на земната повърхност на „Коперник“ предоставя хармонизирана информация за земното покритие и картите на земеползването в няколкостотин града и околностите им.

В рамките на програмата на Европейската комисия за научни изследвания и иновации „Хоризонт 2020“ знанието за адаптиране към изменението на климата в сградната инфраструктура е една от темите, обхванати в работната програма. Проектът RESIN помага на градовете да изготвят стабилни стратегии за адаптиране на най-критичната си инфраструктура. С проекта EU-CIRCLE се разработва рамка за целия Съюз в подкрепа на жизненоважни инфраструктури, които да бъдат подготвени за природни опасности, включително изменението на климата. Целта на проекта ABC21 е да се проучат най-добрите устойчиви проекти за топли климатични зони, за да се разгърне техният пазарен и изследователски потенциал. Проектът се фокусира върху биоклиматичен подход за проектиране, нискоенергийни техники за охлаждане и местни строителни материали, които вече се използват в по-топлите части на света, като Африка, и които могат да бъдат идентифицирани и адаптирани към други географски райони.

Допълнителни познания за адаптирането към градската среда са предоставени на страницата Climate-ADAPT Urban.

Подкрепа за инвестициите и финансирането

Финансирането от ЕС за адаптиране се подкрепя от многогодишната финансова рамка за периода 2021—2027 г., която гарантира, че действията за адаптиране към изменението на климата са интегрирани във всички основни разходни програми на ЕС.

Финансирането от ЕС в подкрепа на устойчивостта на инфраструктурата, включително сградите, се организира главно от политиката на сближаване, по-специално чрез европейските фондове за регионално развитие.

Фонд „Солидарност“ на ЕС се намесва в случай на извънредни ситуации, след като са нанесени щети. Могат да бъдат финансирани и събития, свързани с изменението на климата.

От 2021 г. програмата за научни изследвания „Хоризонт Европа“ обхваща сгради в рамките на дестинация 4 „Ефективно, устойчиво и приобщаващо потребление на енергия“ на клъстер 5 „Климатична енергия и мобилност“. Крайният срок за представяне на предложения през септември 2023 г. беше две теми в рамките на дестинация 4 от тази програма, насочени съответно към устойчивостта на историческите сгради на изменението на климата и устойчивостта на разрушителни събития на уязвими сгради; по този начин през предстоящата зима могат да бъдат финансирани нови проекти за адаптиране на сградите. Сградите са една от областите на действие, към които е насочена мисията на ЕС за адаптиране към изменението на климата като част от „Хоризонт Европа“, която насърчава „мобилизирането на средства, налични за вълната на саниране, за модернизиране и устойчивост на изменението на климата на обществените сгради и социалните жилища, което ги прави ресурсно и енергийно ефективни, здравословни и в съответствие с принципите на кръговата икономика“ в дух на интегриране на принципите на вълната на саниране и на стратегията за адаптиране.

Други видове адаптиране на финансирането от ЕС в инфраструктурния сектор са безвъзмездните средства от Европейската инвестиционна банка. Европейската инвестиционна банка активно насърчава устойчивостта спрямо изменението на климата във финансираните проекти.

Застраховките имат за цел да компенсират финансово щетите от бедствия, които се очаква да се увеличат поради изменението на климата. Застрахователното покритие е много важен инструмент за адаптиране към изменението на климата в инфраструктурния сектор, включително сградите.

Пълен преглед може да бъде намерен на страницата „Финансиране от ЕС на мерките за адаптиране“.

Подкрепа за прилагането на адаптацията

От 2014 г. насам европейските организации за стандартизация, CEN и CENELEC, насърчават интегрирането на адаптирането към изменението на климата в строителните стандарти, като насърчават тяхното развитие и хармонизация с цел интегриране на въздействието на изменението на климата, технологичния напредък и обществените изисквания в инвестиционните решения, следвайки мандата на Европейската комисия.

Вдъхновен от творческото движение отпреди един век, в рамките на инициативата „Вълна на саниране“ ЕС стартира Новия европейски Баухаус като платформа за насърчаване на творческото съвместно създаване на нови решения за устойчива и красива застроена среда в ЕС. Инициативата има за цел да улесни обмена на идеи за по-достъпни устойчиви жилищни пространства на достъпни цени, като мобилизира творчеството на дизайнери, архитекти, инженери, учени, студенти и вдъхновени хора от всякакъв произход, с цел в крайна сметка да подобри качеството на нашия жизнен опит. Тя също така ще предоставя финансова подкрепа чрез ad hoc покани за представяне на предложения и програми в рамките на многогодишната финансова рамка. Първоначалната фаза вече доведе до няколко първоначални приноса, въз основа на които Европейската комисия публикува съобщение на 15 септември 2021 г.

Конвентът на кметовете за климата и енергетиката предоставя подкрепа за действия за адаптиране в градски контекст. Повече информация можете да намерите на страницата ClimateAdapt Urban.