Енергия

Енергия

Основни послания

• Изменението на климата засяга енергийния сектор по отношение на производството на енергия (както невъзобновяеми, така и възобновяеми) и условията за доставка. Рисковете включват намалени нива на ефективност на всички видове електроцентрали, както и щети за енергийната инфраструктура, причинени от екстремни събития. Повишаването на устойчивостта на енергийния сектор по отношение на климата е от ключово значение за действията на ЕС в областта на климата, най-вече поради ролята му за смекчаване на последиците от изменението на климата като един от основните източници на антропогенни емисии на парникови газове.
• Европейският законодателен акт за климата и пакетът „Подготвени за цел 55“ ще доведат до значителна декарбонизация на енергийния сектор на ЕС. Въпреки че в новата стратегия на ЕС за адаптация все още не са предложени конкретни действия, тези политики в областта на климата вероятно ще имат важни последици за вариантите за адаптация на сектора. Въз основа на информацията и насоките в стратегията на ЕС за адаптация и документите на политиката на сближаване Европа възнамерява да инвестира специално в устойчива на изменението на климата инфраструктура, по-специално за изграждане на инфраструктура за енергия от възобновяеми източници.
• Въпреки че Съвместният изследователски център предостави проучвания за моделиране за оценка на въздействието на изменението на климата върху енергийния сектор, както и възможностите за адаптиране на европейската енергийна система и устойчивостта спрямо изменението на климата в енергийната система на Европа сега и в бъдеще, анализирани от ЕАОС, няколко финансирани от ЕС научноизследователски и иновационни проекти предлагат решения за интегриране на адаптацията в този ключов сектор на политиката на ЕС.

Въздействия и уязвимости

Изменението на климата засяга енергийния сектор по различни начини, вариращи от промени в сезонните и годишните нужди за отопление и охлаждане до рискове и възможности за производство и доставка на енергия. Рисковете включват промени в нивата на ефективност на електроцентралите, проблеми с охлаждащата вода и щети на енергийните инфраструктури, причинени от екстремни събития. Освен това енергийната инфраструктура може да бъде изложена в по-голяма степен на щети поради променящите се климатични условия.

Енергийният сектор е не само предразположен към важни уязвимости, свързани с климата: той е от ключово значение за действията на ЕС в областта на климата, главно поради ролята му за смекчаване на последиците от изменението на климата като един от основните източници на антропогенни емисии на парникови газове. Като се има предвид тази двойна роля, интегрирането на адаптирането в този сектор изглежда от първостепенно значение и това е надлежно взето предвид в новата стратегия на ЕС за адаптация.

Политическа рамка

Стратегическите насоки на Европейската комисия за енергийния сектор са определени в Рамката за климата и енергетиката до 2030 г., както и в Енергийния съюз. През юни 2021 г. Съветът на Европейския съюз прие новия европейски закон за климата. С него в законодателството се определя целта за неутрален по отношение на климата Европейски съюз до 2050 г., като по този начин крайната цел за първи път се превръща в правно обвързващо изискване. Пакетът на ЕС „Подготвени за цел 55“ включва предложения за политики, които определят пътя за амбицията на ЕС да изпълни приноса си по Парижкото споразумение. Предложението на Комисията за законодателни инструменти за постигане на целите, договорени в Европейския законодателен акт за климата. В него също така се предлагат решения за енергийния сектор, които трябва да бъдат приложени по устойчив на изменението на климата начин.

На 18 май 2022 г. Европейската комисия представи RepowerEU — план за свеждане до минимум на зависимостта на Европа от руски изкопаеми горива, който също така помага ЕС да върви по пътя към въглеродна неутралност. Планът е изграден върху три стълба: енергоспестяване; диверсификация на енергийните доставки; и бърза замяна на изкопаемите горива във всички сектори чрез ускоряване на прехода към чиста енергия. Планът предвижда да се инвестира значително в сигурността на доставките на газ и електроенергийните мрежи и в създаването на общоевропейски водороден гръбнак. Планът има последици за адаптирането в енергийния сектор на ЕС, тъй като прилагането на трите стълба би могло да намали рисковете, породени от въздействието върху климата както по отношение на енергийните инфраструктури извън ЕС, така и по отношение на цялостното излагане на климатичния риск на енергийния сектор на ЕС.

Европейският зелен пакт от 2020 г. ще доведе до значителна декарбонизация на енергийния сектор на ЕС. Въпреки че това вероятно ще има важни последици за вариантите за адаптиране на сектора, новата стратегия на ЕС за адаптиране към изменението на климата няма специален раздел за енергийния сектор, но включва няколко съответни препоръки. Акцентът върху сушите например включва действия за адаптиране на управлението на водите за експлоатацията на водноелектрически и топлоелектрически централи. В стратегията за адаптация се препоръчва стратегията за адаптиране да се интегрира в процедурите за мониторинг, изисквани от управлението на Енергийния съюз и действията в областта на климата; и подчертава ролята на водната ефективност в рамките на регламентите за енергийно етикетиране и производство на енергия.

Енергийният сектор има непряко отношение към други действия в стратегията. Тя трябва да бъде взета предвид, когато се разглежда интеграцията с други инициативи на Европейския зелен пакт, по-специално с вълната на саниране, която разглежда широко използването на енергия в архитектурната среда, плановете за действие за кръгова икономика и нулево замърсяване и стратегията за интелигентна и устойчива мобилност поради ролята на енергията в производството и транспорта. Също така споменатата в стратегията необходимост от устойчиви на изменението на климата нови инвестиции се отнася за всички енергийни инфраструктури.

И накрая, трансграничното въздействие върху изменението на климата, посочено в стратегията, е от значение за функционирането на международните енергийни пазари и енергийните доставки за ЕС. Прекъсването на пристанищната инфраструктура е от значение за транспорта на енергийни горива, конфликтите, предизвикани от изменението на климата, са от значение за енергийната сигурност и промените в полярните региони, предизвикани от изменението на климата, по отношение на новите маршрути за доставка, както и размразяването на вечната замръзналост, което може да застраши обектите и тръбопроводите за добив на изкопаеми горива в Artic.

Могат да се очакват последици за адаптацията, произтичащи от обявения преглед на регулаторната рамка за енергийната инфраструктура, включително Регламента за TEN-E, за да се гарантира съгласуваност с целта за неутралност по отношение на климата.

Що се отнася до регулаторната рамка за уязвимостта на критичните енергийни инфраструктури към големи заплахи, Директивата за европейската критична инфраструктура (ЕГИ) от 2008 г. изисква от държавите — членки на ЕС, да защитават инфраструктурата „на жизненоважни обществени функции“ от всички опасности и заплахи, но не споменава конкретно тези, причинени от изменението на климата. За да се отчете увеличаването на свързаността, взаимозависимостта и трансграничната експлоатация на критичната инфраструктура, в началото на 2023 г. Директивата относно устойчивостта на критичните субекти (Директивата за УЕР) замени Директивата за ЕГИ. Основната причина за тази нова директива е, че в един сложен и взаимосвързан свят защитата само на активите беше счетена за недостатъчна за предотвратяване на смущения и каскадни последици. Директивата за УЕР защитава жизненоважните обществени функции на ЕС чрез укрепване на устойчивостта на критичните субекти, предоставящи основни услуги. Изменението на климата е изрично посочено като фактор, който увеличава честотата и мащаба на екстремните метеорологични явления и следователно физическия риск за критичните инфраструктури, и от държавите членки се изисква да предприемат подходящи мерки, необходими за „предотвратяване на инциденти от настъпване, като надлежно вземат предвид мерките за намаляване на риска от бедствия и за адаптиране към изменението на климата“. Енергийните инфраструктури за електроенергия, централно отопление и охлаждане, нефт, природен газ и водород са изрично изброени сред целите на превантивните мерки, които трябва да бъдат въведени съгласно настоящата директива.

Подобряване на базата от знания

Доклад на работна група II на IPCC относно изменението на климата за 2022 г.: Въздействията, адаптацията и уязвимостта обхващат уязвимостта и възможностите за адаптиране на енергийния сектор в рамките на различни глави. Освен това енергийните системи са една от четирите ключови промени в системата, около които в доклада се организира идентифицирането на адаптивни отговори на представителните ключови рискове. За да се преодолеят рисковете, свързани с ключовите енергийни инфраструктури и мрежи, в доклада се препоръчва енергийните системи да се преминат към по-устойчиви конфигурации, което да ги направи по-устойчиви и да повиши надеждността на енергийните доставки и ефективността на използването на водата в този сектор. Разнообразяването на енергийните източници чрез увеличаване на дела на възобновяемите енергийни източници и подобряване на управлението на търсенето също се счита за полезно. Водноелектрическата и топлинната енергия могат да се приспособят към постепенното адаптиране към умерени (до 2 °C) температурни повишения; в средносрочен и дългосрочен план ще са необходими допълнителни системни действия (със съпътстващи ползи за смекчаването на последиците).

Съответната информация за въздействието на изменението на климата върху енергийния сектор в световен мащаб е предоставена от Международната агенция по енергетика (МАЕ). Допълнителните рискове от изменението на климата за енергийните системи за повишаване на температурата в световен мащаб с 1,5 °C и 2 °C бяха оценени в специалния доклад на Междуправителствения комитет по изменение на климата относно глобалното затопляне с 1,5 °C. Службата на „Коперник в областта на изменението на климата“ също така стартира оперативна услуга за енергийния сектор, която да използва в своите управленски решения.

Съвместният изследователски център (JRC) проведе проучвания за моделиране с цел оценка на въздействието на изменението на климата върху енергийния сектор. JRC издаде и през 2023 г.“; доклад относно „Въздействието на изменението на климата върху свързаната с отбраната критична енергийна инфраструктура„, в който се разглежда отражението за европейската отбранителна система на уязвимостите, породени от изменението на климата, за енергийната сигурност като цяло и за жизнеспособността на критичната и отбранителната инфраструктура в частност — много важен въпрос, тъй като изменението на климата се разглежда като „мултипликатор за заплаха“ от гледна точка на международната сигурност.

ЕАОС публикува през 2019 г. доклада „Предизвикателства и възможности за адаптиране на европейската енергийна система“, в който се анализират нуждите от адаптиране към изменението на климата и устойчивост спрямо изменението на климата в европейската енергийна система сега и в бъдеще.

Оперативната услуга „Енергетика „на „Коперник“ има за цел да предостави ключова информация за свързаните с климата показатели, свързани с европейския енергиен сектор.

В рамките на Седмата рамкова програма на ЕС за научни изследвания и технологично развитие (7РП) бяха финансирани няколко научноизследователски проекта, които обхващат устойчивостта на енергийния сектор. Те включват проекта ToPDAd (подкрепено от инструмента разработване на политики за регионално адаптиране), който предоставя, наред с другото, информация за оценките на въздействието и уязвимостта, както и стратегиите за адаптиране за енергийния сектор, и EUPORIAS, който предоставя знания за бъдещата променливост на климата с цел постигане на икономически ефективни решения за бъдещата експлоатация на енергийната мрежа.

Адаптирането към изменението на климата също беше един от акцентите на програмата на ЕС за финансиране на научни изследвания и иновации „Хоризонт 2020“, например устойчивостта на критичната инфраструктура като интелигентните мрежи, докато Европейската програма за защита на критичната инфраструктура включва и природни опасности, изменението на климата все още не е част от тази програма. Разработени са методологии, за да се обмисли как да се използват политиките за съществуващата инфраструктура в Европа по начин, който подкрепя устойчивостта на инфраструктурата. Програмата „Хоризонт 2020“ финансира проекти по отношение на адаптирането в енергийния сектор, като например RESIN и проекта EU-CIRCLE. Проектът RESIN помага на градовете да разработят стабилни стратегии за адаптиране на най-критичната инфраструктура. Проектът EU-Circle разработва рамка за целия Съюз в подкрепа на жизненоважни инфраструктури, които да бъдат подготвени за природни бедствия, включително изменението на климата. Продължение на „Хоризонт 2020„е програмата за научни изследвания и иновации „Хоризонт Европа“ за периода 2021—2027 г. с общ бюджет от 95,5 милиарда евро.

Други съответни дейности, финансирани от ЕС, са Европейският институт за иновации и технологии (EIT) общностите на знание и иновации Innoenergy и ОЗИ в областта на климата.

Подпомагане на инвестициите и финансирането

Финансирането от ЕС за адаптиране се подкрепя от многогодишната финансова рамка за периода 2021—2027 г., която гарантира, че действията за адаптиране към изменението на климата са интегрирани във всички основни разходни програми на ЕС. Примери са програмата LIFE; Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за регионално развитие.

Европейската политика на сближаване, която предоставя средства на държавите членки за разработване на нови инфраструктурни проекти, като например електроенергийни мрежи, насърчава оценката на устойчивостта спрямо изменението на климата на тези проекти. Въз основа на информацията и насоките в стратегията на ЕС за адаптация и документите на политиката на сближаване Европа възнамерява да инвестира конкретно в „по-екологичен, нисковъглероден преход към икономика с нулеви нетни въглеродни емисии“ (райорите на политиката на сближаване 2) и това е от значение за инфраструктурата за енергия от възобновяеми източници.

Подробен преглед може да бъде намерен на страницата „ Финансиране на мерките за адаптиране от ЕС“.