Управление на водите

Управление на водите

Основни послания

• Изменението на климата засяга управлението на водите по различни начини, вариращи от промените в валежите и следователно сезонните и годишните модели на наводнения и суши, наличието на вода или капацитета за разреждане и оказва въздействие върху нашето здраве, икономическите дейности и (пресните) зависими от водата екосистеми.
• ЕС разполага с добре разработени политики за управление на водите, които обхващат както управлението на качеството на водите, така и управлението на количеството. Тяхното прилагане, тясно свързано с основаното на екосистемите адаптиране и природосъобразните решения, се подкрепя от инструменти като инструмента за мерки за естествено задържане на водата.
• На европейско равнище се извършва редовна оценка на напредъка в управлението на водите въз основа на докладваната на национално равнище информация. Тези оценки включват и аспекти, свързани с изменението на климата (адаптация), но стигат до заключението, че са необходими допълнителни усилия в тази насока.

Въздействия и уязвимости

Управлението на водите включва управление на качеството и количеството на водата, както и хидроморфология и седиментология. Управлението на сладководните води на реки, езера и подземни води, естуарни води, но също така и зони на наводнения или инфилтрационни зони са ключови елементи за екосистемите, снабдяването с питейна вода и управлението на отпадъчните води, както и за много икономически сектори и системи, включително селското стопанство, транспорта и енергетиката.

Изменението на климата засяга управлението на водите по различни начини, вариращи от промените в валежите и следователно сезонните и годишните модели на наводнения и суши, наличието на вода или капацитета за разреждане и оказва въздействие върху нашето здраве, икономическите дейности и (пресните) зависими от водата екосистеми.

Повече подробности за управлението на крайбрежните води можете да намерите на страницата за крайбрежните райони.

Политическа рамка

В стратегията на ЕС за адаптиране към изменението на климата от 2021 г. се подчертава, че е важно да се гарантира, че прясната вода е на разположение по устойчив начин, че потреблението на вода е рязко намалено, а качеството на водата се запазва, и се подчертава рискът от увеличаване на честотата и сериозността на екстремните метеорологични явления, които водят до суши и наводнения и следователно до значителни икономически щети. Следователно отчитането на последиците от изменението на климата в политиките на ЕС в областта на водите е от особено значение.

Рамковата директива за водите (РДВ), приета през 2000 г., първият крайъгълен камък на политиката на ЕС в областта на водите, има за цел дългосрочно устойчиво управление на водите въз основа на високо равнище на опазване на водната среда чрез постигане на добро екологично състояние във всички водни обекти. Самата директива не се отнася изрично до адаптирането към изменението на климата. През 2009 г. обаче държавите — членки на ЕС, постигнаха съгласие, че свързаните с климата заплахи и планирането на адаптацията трябва да бъдат включени в плановете за управление на речните басейни (ПУРБ), разработени съгласно РДВ.

Директивата на ЕС за наводненията (Директивата за наводненията), приета през 2007 г., има за цел да оцени и управлява по последователен начин наводненията в целия ЕС и да включи пряко отчитането на последиците от изменението на климата в нейното прилагане.  Държавите членки трябва да направят оценка на риска от наводнения на своята територия и да изготвят планове за управление на риска от наводнения (ПУРН), отчитащи последиците от изменението на климата.

Въпросите, свързани с недостига на вода и сушите, бяха разгледани за първи път в съобщението на Европейската комисия (ЕК) относно справянето с предизвикателствата, свързани с недостига на вода и сушите в Европейския съюз (2007 г.), с цел да се премине към икономика с ефективно използване на водата и пестене на вода. През 2012 г. беше публикуван Планът на съобщението за опазване на водните ресурси на Европа, който насърчава държавите членки да интегрират по-добре управлението на риска от суши и аспектите, свързани с изменението на климата, в бъдещите си планове за управление на речните басейни и при разработването на междусекторни планове за управление на риска с множество опасности. Последното действие за облекчаване на недостига на вода е новият регламент относно минималните изисквания за повторното използване на водата, приет през 2020 г., в който се определят нови правила за стимулиране и улесняване на повторното използване на водата с акцент върху напояването в селското стопанство. Освен това, в съответствие с новата стратегия за адаптиране, ЕК планира да спомогне за намаляване на потреблението на вода чрез повишаване на изискванията за пестене на вода за продуктите, насърчаване на ефективността и икономиите на вода, както и чрез насърчаване на по-широкото използване на плановете за управление на сушите, както и на устойчивото управление на почвите и земеползването. За да се гарантира снабдяването с питейна вода, преразгледаната Директива за питейната вода вече включва отчитането на въздействието от изменението на климата в оценката на риска на системите за снабдяване. През 2023 г. беше освободен нов Регламент за повторното използване на водите, за да се подобри, за да се подобри алтернативното водоснабдяване за повторно използване на вода от градските пречиствателни станции за отпадъчни води.

Подобряване на базата от знания

Укрепването на базата от знания за последиците от изменението на климата върху световния хидроложки цикъл е от съществено значение за устойчивото управление на водите. Доклад на работна група II на IPCC относно изменението на климата за 2022 г.: Въздействията, адаптацията и уязвимостта актуализират тази рамка, като подчертават различните последици, свързани с предизвиканите от човека въздействия на изменението на климата във водния сектор. Допълнителните рискове, въздействия и уязвимости във водния сектор, свързани с глобалното затопляне от 1,5 °C и 2 °C, са илюстрирани в друг специален доклад на Междуправителствения комитет по изменениена климата (Глобално затопляне с 1,5 °C — Climate-ADAPT (europa.eu).

За да адаптират водните ресурси към изменението на климата, ЕО и държавите членки си сътрудничат за подобряване на базата от знания. Много от източниците на информация са комбинирани в Информационната система за водите за Европа (WISE).

В няколко доклада Европейската агенция за околна среда е съчетала съответната информация за въздействието на изменението на климата в Европа. В доклада за изменението на климата, въздействието и уязвимостта от 2016 г. се разглеждат миналите и прогнозните въздействия на изменението на климата върху екосистемите и обществото, включително въздействието върху водния сектор. Докладът за рисковете от наводнения и уязвимостта на околната среда за 2016 г. се съсредоточава върху ролята на заливните равнини в опазването на наводненията, управлението на водите и опазването на природата. По подобен начин в доклада за 2020 г. относно европейските наводнения се посочва, че естествените заливни равнини подкрепят постигането на множество цели на политиката на ЕС. Докладът „ Природни решения (NbS) в Европа“, публикуван през 2021 г., съдържа глава, свързана с управлението на водите.

Съвместният изследователски център (JRC) публикува доклад относно въздействието на изменението на климата и адаптацията в Европа през 2020 г., включващ няколко глави, свързани с водните ресурси. В доклада се стига до заключението, че Южна Европа е изправена пред намаляване на наличността на вода и съответно увеличаване на недостига на вода. Сушите ще се случват по-често, ще продължат по-дълго и ще станат по-интензивни в южните и западните части на Европа, а речните и крайбрежните наводнения вероятно ще се увеличат вследствие на изменението на климата. Настоящият обзорен доклад се допълва от поредица от по-конкретни доклади, в които се предоставя по-подробна информация за различните въздействия върху водните ресурси:

• Изменението на климата и водните ресурси на Европа
• Въздействие на глобалното затопляне и сушите в ЕС
• Глобалното затопляне и въздействието на екстремните горещини и студ върху хората в ЕС
• Адаптиране към нарастващия риск от наводнения в крайбрежните райони в ЕС вследствие на изменението на климата
• Адаптиране към нарастващия риск от наводнения в ЕС в контекста на изменението на климата

JRC също така публикува концептуална рамка за оценка и управление на риска от суши през 2018 г. и наскоро анализира въздействието на мерките за пестене на вода върху водните ресурси на Европа, като заключи, че е необходимо по-амбициозно равнище на амбициозност по отношение на мерките за водна ефективност, за да се намали въздействието на изменението на климата върху водните ресурси. Освен това JRC е разработил Европейската система за осведоменост за наводненията (EFAS), която предоставя вероятностна информация за предупреждение за наводнения повече от 48 часа предварително. Този портал се използва от ръководителите на извънредни ситуации в цяла Европа.

С помощта на финансираните от ЕС програми като „Хоризонт 2020“, LIFE (околна среда и действия по климата) и Interreg много държави членки подобряват базата от знания за свързаните с водите стратегии, политики и мерки за адаптиране чрез различни проекти. В това отношение от особено значение е очакваното увеличение на хидроложките екстремни въздействия, предизвикани от изменението на климата. В проекта IMPREXнапример партньорите по проекта разработиха иновативни подходи и спомогнаха за подобряване на способността за предвиждане и реагиране на бъдещи хидроложки екстремни събития. Проектът работи за намаляване на хидрометеорологичните рискове в европейските територии чрез съвместно проектиране, съвместно разработване, внедряване, изпитване и демонстриране на иновативни зелени и сини/сиви/хибридни NbS. Проектът RECONECT има за цел бързо да подобри европейската референтна рамка за NbS за намаляване на хидрометеорологичния риск чрез демонстриране, съотнасяне, увеличаване на мащаба и експлоатация на широкомащабните NbS в селските и природните райони.

Някои проекти са насочени специално към подобряване на управлението на наводненията или недостига на вода. Проектът SCOREwater има за цел да въведе цифрови услуги за подобряване на управлението на отпадъчните води, дъждовните води и наводненията, за да се повиши устойчивостта на градовете срещу изменението на климата. Проектът LIFE UrbanStorm улеснява разработването и прилагането на интегрирани подходи за стратегии и планове за действие за адаптиране към изменението на климата с цел повишаване на устойчивостта спрямо изменението на климата на естонските общини, особено способността им да управляват внезапни наводнения. Проектът SPONGE 2020 създаде набор от инструменти, пакет от насоки и трансграничен план за действие в подкрепа на ангажираността на заинтересованите страни и действията за участие в адаптирането към изменението на климата с цел по-добро управление на наводненията в градовете. Проблемът с недостига на вода се решава например чрез проекта W2W — „От вода до вода“, който насърчава иновативна система за обезсоляване с цел справяне с недостига на вода в Средиземноморския регион или проекта Dryver, който има за цел разработването на стратегии за смекчаване и адаптиране към последиците от изменението на климата при сушенето на речни мрежи, интегриране на хидроложки, екологични (включително НБС), социално-икономически и политически перспективи.

Допълнителна информация за минали и текущи проекти може да бъде намерена на портала WISE и базата данни CORDIS.

Подпомагане на инвестициите и финансирането

През декември 2020 г. беше публикувана новата многогодишна финансова рамка за периода 2021—2027 г.; тя предоставя редица възможности за финансиране във водния сектор. Проектите за научни изследвания и иновации могат да бъдат финансирани по програма „Хоризонт Европа“. Мисията на ЕС за адаптиране към изменението на климатаподкрепя регионите, градовете и местните власти в усилията им за изграждане на устойчивост срещу последиците от изменението на климата, като предоставя финансиране като част от Рамковата програма на ЕС за научни изследвания и иновации „Хоризонт Европа“. Регионите и местните органи в държавите, асоциирани към „Хоризонт Европа„, или в държавите, преговарящи за асоцииране към „Хоризонт Европа“, могат да участват в действията на мисията. Дружествата също могат да имат право да участват, например като новатори, предоставящи иновативни решения или услуги, свързани с климата. Възможности за финансиране могат да бъдат намерени на портала за финансиране и търгове, по-специално в рамките на работната програма на „Хоризонт Европа“ за периода 2023—2024 г.

Допълнително финансиране се предоставя чрез програмата LIFE за околната среда и действията по климата, която, наред с други цели, е съсредоточена върху постигането на преход към устойчива неутрална по отношение на климата и устойчива на изменението на климата икономика и върху опазването, възстановяването и подобряването на качеството на водите. Програмата включва подпрограма „Смекчаване и адаптиране към изменението на климата“ и финансира иновативни технологии, разработване на най-добри практики и дейности, които подпомагат изпълнението на планове в областта на околната среда и климата, разработени на регионално, многорегионално или национално равнище. Финансиране се предоставя и чрез Европейския фонд за регионално развитие, който подкрепя дейности за сътрудничество между региони в различни държави членки (вж. програмите по Interreg). Друг важен източник на финансиране за водния сектор е Европейският земеделски фонд за развитие на селските райони, който е част от общата селскостопанска политика и насърчава устойчивото управление на природните ресурси и действията в областта на климата и подкрепя проекти, насочени към действия, насочени към възстановяване, опазване и укрепване на екосистемите, свързани със селското и горското стопанство, с положително въздействие върху биологичното разнообразие, почвата, водата и въздуха.

Подкрепа за изпълнението

В подкрепа на прилагането на адаптирането в ПУРБ на РДВ е на разположение документ с насоки за обща стратегия за изпълнение „Управление на речните басейни в променящ се климат“, за да се гарантира, че свързаните с климата заплахи и планирането на адаптацията са включени в ПУРБ. Като минимум плановете трябва да демонстрират i) как прогнозите за изменението на климата са послужили за основа на оценката на натиска и въздействията, ii) как програмите за мониторинг са конфигурирани така, че да откриват въздействията от изменението на климата, и iii) как избраните мерки са устойчиви на прогнозираните климатични условия.

В рамките на плана за водите беше започнато изграждането на водни баланси на равнище ЕС, които проправиха пътя за по-точно количествено определяне на натиска върху водните ресурси и на секторните/географските различия. В този контекст е на разположение специален документ с насоки относно прилагането на водните баланси. Освен това Европейската платформа за мерки за естествено запазване на водите е платформа, която подкрепя прилагането на европейската политика в областта на околната среда в областта на зелената инфраструктура като начин да се допринесе за интегрирани цели, свързани с опазването и възстановяването на природата и биологичното разнообразие, озеленяването.

Освен това използването на NbS и зелена инфраструктура се насърчава силно на равнището на ЕС. В стратегията на ЕС за адаптиране към изменението на климата от 2021 г. се посочва, че НДБ са особено подходящи за повишаване на устойчивостта спрямо изменението на климата на въздействието върху водите, и се насърчава използването им при прилагането на РДВ и РД.

MRE на адаптацията

Плановете за управление на ПУРБ и ПУРН, изготвени въз основа на РДВ и РРГ, трябва да бъдат преразгледани от европейските държави членки в рамките на 6-годишен цикличен подход. След всяка актуализация Европейската комисия трябва да публикува доклад до Европейския парламент и Съвета относно напредъка в прилагането на тези директиви. Тези доклади съдържат информация за това как въздействията от изменението на климата са били взети предвид при изготвянето на плановете от държавите членки. Последният доклад беше приет през 2021 г. и представлява шеста рамкова директива за водите и доклад за изпълнение на Директивата за наводненията. Във връзка с прилагането на РДВ Европейската комисия заявява, че отчитането на последиците от изменението на климата продължава да бъде важно предизвикателство в следващите цикли на прилагане на РДВ. Въпреки че повечето държави членки са взели предвид изменението на климата при разработването на последните ПУРБ, ефективността на методологиите за устойчивост на изменението на климата е неясна и като цяло зелените инфраструктури и мерките за задържане на вода не се използват достатъчно.  През първия цикъл на изпълнение на РР голям дял от държавите членки са разгледали поне някои аспекти на изменението на климата, но не са разгледали задълбочено неговото въздействие. РР изисква по-голямо внимание към въздействието на изменението на климата от втория цикъл нататък. В доклада се препоръчва например по-добра координация с националните стратегии за адаптация.