2.4 Отчитане на трансграничните въпроси

Най-прякото и непрякото въздействие на изменението на климата са с трансграничен характер. Трансграничните въпроси създават взаимозависимост между държавите (напр. хидроложки, социални и икономически такива в случая на водите).

Поради това дадена държава следва да се стреми да установи контакт със съседните държави, за да информира за процеса на адаптиране и областите, будещи загриженост по отношение на трансграничното въздействие, и да набележи подходи за координация по отношение на различните политически, правни и институционални условия.

Съвместните усилия за адаптиране и управление на риска от бедствия може допълнително да се основават на установяването на общи заплахи (напр. чрез извършване на взаимни оценки на риска) и трябва да бъдат в съответствие с целите за адаптация на всяка държава. Добра отправна точка е да се определят областите, които са от значение за действията за адаптиране, в които е налице традиционно трансгранично сътрудничество (напр. управление на речните басейни, управление на риска от наводнения, управление на националните паркове) и да се направи опит за включване на управляващите органи в политиката за адаптиране.

Инвестирането в трансгранично сътрудничество също така е начин да се сведат до минимум разходите за действия за адаптиране и да се увеличат максимално ползите от тях чрез развиване на полезни взаимодействия в мерките за адаптиране и интегриране на последиците за съседните юрисдикции.

В европейските макрорегиони, като например в Алпийския космос, Карпатите, Северозападна и Югоизточна Европа, Балтийско море и в рамките на стратегията за река Дунав, вече се провеждат трансгранични дейности, насочени към изменението на климата и съвместно разработване на мерки за адаптиране. Други трансгранични дейности на регионално равнище включват текущите дейности за адаптиране в Пиренеите.

Всички тези широкомащабни дейности, включващи няколко държави, получават финансиране от ЕС. Освен това европейските политики вече спомагат за решаването на някои от трансграничните въпроси, свързани с изменението на климата. Например Директивата за наводненията и Рамковата директива за водите изискват трансгранично сътрудничество във водния сектор. Освен това съществуват европейски и общоевропейски системи за ранно предупреждение и откриване на природни бедствия, предизвикани от метеорологични условия, като Meteoalarm, Европейската система за осведоменост за наводненията, Европейската информационна система за горски пожари и Европейската обсерватория за сушите. Механизмът за гражданска защита на Съюза също така предоставя рамка за засилено сътрудничество между държавите — членки на ЕС, за ефективно предотвратяване, подготовка и реагиране както на природни, така и на причинени от човека рискове от бедствия, включително действия като оценки на риска и планиране, обмен на добри практики, подобряване на базата от знания, обучение и учения.