3.1 Създаване на каталог на съответните варианти за адаптация

Градските райони са центрове за човешки дейности и често са засегнати едновременно от няколко опасности, свързани с изменението на климата. Поради това мерките за адаптиране трябва да обхващат широк кръг от въпроси, включително технологични, информационни, организационни, поведенчески, екосистемни и социално-икономически на различни равнища на управление, секторни и междусекторни. Разработването на каталог от мерки осигурява систематично събиране на потенциални варианти за адаптиране на специфичния градски контекст, които могат да бъдат използвани за последващия процес на оценка и подбор.

При започване на съставянето на каталога на вариантите за адаптация за разглеждане трябва да се обмисли цялостният подход и целите на планирането на адаптацията в общината. Като цяло вариантите за адаптиране са насочени към едно или няколко от следните:

• Приемане на въздействията от изменението на климата и понасяне на загубите, произтичащи от рисковете (напр. управление на отстъплението от повишаването на морското равнище),
• Компенсиране на загубите чрез споделяне или разпределяне на рисковете или загубите (напр. чрез застраховане),
• Избягване или намаляване на излагането и/или уязвимостта на климатични рискове (напр. чрез планиране на земеползването, изграждане на нови защитни мерки срещу наводнения или промяна на поведението, местоположението или дейността),
• Използване на нови възможности (напр. чрез участие в нова дейност или чрез промяна на практиките, за да се извлече полза от променящите се климатични условия).

Друг начин за обмисляне на възможностите за адаптация е да се помисли за видовете действия, които могат да бъдат предприети. Те могат да бъдат:

1. „Меки“ мерки за адаптиране, включително следните видове:

• Управленски (напр. въвеждане на гъвкаво работно време по време на горещи вълни),
• Стратегически (напр. възлагане на нови сгради с устойчив на изменението на климата дизайн като част от планираната програма за градско строителство)
• Временно (напр. използване на засенчване за намаляване на увеличаването на слънчевата топлина)

2. Технически/„сив“ (напр. ремонтна сграда; подобряване на физическата защита от наводнения, увеличаване на капацитета на канализационните системи),

3. Екологична/зелена (напр. въвеждане или разширяване на екологосъобразна инфраструктура за управление на оттока на вода или модериране на микроклимата).

Общините могат също така да изберат да се съсредоточат върху увеличаването на „адаптивния капацитет“, което включва развиване на способността на хората, органите и секторите да реагират ефективно на изменението на климата. Това включва действия в следните области:

• достъп до резултатите от научните изследвания или участие в научноизследователски проекти;
• извършване на научни изследвания;
• мониторинг на данните и съответните източници на информация;
• повишаване на осведомеността чрез образование, споделяне на опит и инициативи за обучение; и
• създаване на подкрепяща институционална рамка, напр. чрез:
  • промяна на стандартите;
  • изменение на законодателството;
  • създаване на механизми за местно финансиране;
  • предоставяне на насоки за добри практики; и
  • разработване на подходящи политики, планове и стратегии.

При съставянето на мерките трябва да се обърне внимание на:

• избор на мерки, които отговарят на установените уязвимости;
• включване и на неконвенционални и иновативни решения (правилата на обичайната практика често затрудняват адаптирането);
• осигуряване на добра комбинация от различни видове варианти (напр. технически — нетехнически);
• поставяне на дългосрочните цели над краткосрочните политически интереси; и
• за улесняване на по-нататъшното обсъждане и по-добрата комуникация с политиците и заинтересованите страни се препоръчва вариантите за адаптиране да бъдат описани в информационни фишове, следвайки обща структура, както е описано в стъпка 4.1.

Вариантите за адаптация могат да бъдат извлечени от литературни източници и бази данни, предоставени от научни експерти и технически консултанти, споделени от колеги от други отдели и органи, представители на други общини или получени от други източници чрез участие на заинтересовани страни. През последните години изследователи, градски мрежи, национални или регионални органи или организации на заинтересовани страни разработиха няколко каталози на варианти за адаптация (вж. свързаните ресурси по-долу). Тези каталози следва да формират основата за подбор на варианти, които отговарят на специфичния градски контекст и на определените цели за адаптация. Стъпка 3.2 насочва към източниците на примери и случаи на вече изпълнени действия за адаптиране в градските райони.

Необходимо е също така да се признае, че адаптирането не винаги изисква напълно нови действия. Адаптирането често означава обмисляне и адаптиране на дейностите, които биха били необходими за устойчивото развитие на града във всички случаи, или включване на адаптирането в съществуващото или новото законодателство, норми и планове (например планове за управление на риска от наводнения съгласно Директивата на ЕС за наводненията). Много инструменти вече са на разположение на градовете, за да се адаптират, например варианти за привличане на съществуващата работа за намаляване на риска от бедствия или настоящите договорености и планове за управление на ресурсите и инфраструктурата (вж. също стъпка 2.6).