Интегриране на адаптирането към изменението на климата в плановете за управление на крайбрежните зони

Участието и участието назаинтересованите страни са някои от основните принципи и изисквания на процеса на ИУКЗ. В Препоръката на ЕС от 2002 г. относно ИУКЗ се подчертава значението на включването на всички заинтересовани страни и на всички заинтересовани равнища (включително националните, регионалните и местните администрации, икономическите оператори, социалните участници, неправителствените организации, организациите, представляващи местните общности, научноизследователските институции и др.) в процеса на ИУКЗ и разработването на свързани стратегии и планове. Участието на заинтересованите страни се счита за хоризонтална дейност, която е от значение за всички етапи от процеса на ИУКЗ; ето защо установяването му от най-ранен етап е от жизненоважно значение. Някои аспекти на процеса на ИУКЗ са от особено значение за участието на заинтересованите страни, т.е. обмен на данни и информация, общо съгласие относно стратегическите цели и бъдещата визия, изграждане на консенсус и приемане от обществеността на стратегиите и плановете за ИУКЗ, прозрачна комуникация, мониторинг и адаптиране на прилагането на ИУКЗ. Всъщност крайбрежните политики, стратегия и план могат да бъдат приложени успешно само ако се осигури пълно участие и подкрепа на заинтересованите страни.

Има много различни начини за участие на обществеността в ИУКЗ, включително: 

• Информиране на обществеността относно процеса на ИУКЗ, целите и резултатите от напредъка; 

• Повишаване на обществената осведоменост и разработване на възможности за обучение по крайбрежните въпроси и принципите на ИУКЗ; 
• Включване на заинтересованите страни в подготовката на решения, формиращи стратегията и/или плана за ИУКЗ; 
• Изграждане на стратегически съюзи или партньорства между различни теми (напр. местни органи, експерти и местни общности) за насърчаване и прилагане на ИУКЗ. 

Трансграничното сътрудничество се препоръчва не само за осигуряване на съгласуваност и координация на стратегиите и плановете за ИУКЗ, разработени от граничните държави, но и за споделяне и обединяване на ресурси и компетентност за справяне с трансгранични въпроси, например: устойчиво управление на ограничените ресурси (напр. залежи от подводен пясък, които са стратегически ресурси за изхранване на плажовете в някои морски зони), опазване на рибните запаси на равнище басейн или подбасейн, свързване в мрежа на крайбрежните и морските защитени зони, разработване на обща икономическа визия и стратегии за насърчаване на инвестициите за устойчиво развитие и др. Най-добрите практики, анализирани от финансирания от ЕО проект Ourcoast, предоставиха различни примери за инициативи за участие на заинтересованите страни в рамките на ИУКЗ(Интегрирано управление на крайбрежните зони — практики на участие в Европа), като подчертаха, че въпреки че участието на обществеността може да означава повече време за вземане на решение, то може да насърчи по-рентабилен процес и да предостави приет избор. 

Основните фактори за успех на ИУКЗ за адаптиране към изменението на климата на крайбрежните райони могат да бъдат определени в някои от основните му принципи и подходи, т.е.: 

• (Координация между администрациите и интегриране на компетентностите извън секторната разпокъсаност; 
• Трансгранично сътрудничество по общи трансгранични въпроси; 
• Участието на заинтересованите страни и участието на обществеността, по-специално за да се гарантира приемането от страна на обществеността на стратегията и плана за ИУКЗ; 

• Дългосрочен поглед и адаптивен подход на управление; 
• Предоставяне на обща рамка, която може да бъде насочена към местните особености и различни мащаби (от национални до местни). 

ИУКЗ може да бъде насърчаван чрез инициативи, улесняващи обмена на добри практики между заинтересованите страни, лицата, отговорни за политиките и вземащите решения. Платформата ICZM, управлявана от UNEP/MAP PAP RAC (особено за Средиземноморския регион) иПлатформата за МПП (на европейско равнище) са важни инструменти, действащи в тази посока. Според доклада „Пътят към регионална рамка за ИУКЗ в Средиземноморието за периода 2017—2021г.“ елементи, които могат да окажат отрицателно въздействие върху процеса на ИУКЗ, възпрепятствайки реалното му прилагане, са: 

• Управленски аспекти, например липса на политически ангажимент, липса на споделена визия и приоритети, липса на признато лидерство, липса на координация.
• Правни и институционални аспекти; необходимост от адаптиране на националното законодателство с цел рационализиране на ИУКЗ, липса на национални стратегии, липса на съгласуваност между националното и поднационалното законодателство; 

• Информация и знания; липса на споделени бази данни, ГИС инструменти и платформи, ограничен достъп до съществуваща информация и знания; 
• Капацитет и умения; необходимо е да се обучат заинтересованите страни от ИУКЗ, липса на експертен опит.

По-доброто разбиране и демонстриране на конкретни социално-икономически ползи (в допълнение към ползите за околната среда, които като цяло са по-добре познати и по-лесно възприемани), особено за местните крайбрежни общности, би засилило реалното прилагане на процесите на ИУКЗ и широкото приемане на стратегиите и плановете за ИУКЗ.

Разходите за разработването и изпълнението на стратегиите и плановете за ИУКЗ са силно специфични за обекта, в зависимост от обхвата, приетия подход, разглеждания пространствен мащаб, приложените стъпки в рамките на процеса на ИУКЗ и др. От 1985 г. насам UNEP/MAP PAP RAC координира Програмата за управление на крайбрежните зони(CAMP), чиято цел е изпълнението на практически проекти за крайбрежно управление в избрани средиземноморски крайбрежни райони, като се прилага ИУКЗ като основна рамка и по този начин се улеснява прилагането на Протоколаза интегрирано управление на крайбрежнитезони в средиземноморските държави. Проектите имат среден бюджет от 300,000 EUR, осигурени от Средиземноморския доверителен фонд и национални, регионални и местни фондове. 

Основната очаквана полза е устойчивото управление на крайбрежното пространство и свързаните с тях сухоземни и морски ресурси. Това предполага баланс между различните цели и нужди, като например: икономическо развитие, включително ползи за местните общности, социални ползи, гарантиращи, че крайбрежието е привлекателно и безопасно място, където хората живеят и работят, опазване на качеството на крайбрежната околна среда и опазване на крайбрежните местообитания и биологичното разнообразие. В действителност се очаква ИУКЗ да надхвърли разпокъсаността на компетенциите и да насърчи активно интеграцията между секторите и различните администрации. Въз основа на публикацията на проекта Ourcoast „Социално-икономически ползи от практикитена ИУКЗ в Европа“ могат да бъдат идентифицирани следните управленски и социално-икономически ползи от ИУКЗ: 

• Подобрен обмен на данни и информация с възможно намаляване на разходите за събиране и придобиване на данни; 
• Намаляване на разходите, свързани с липсата на координация между различните органи; 
• Подобрено вземане на решения и по-съгласувано крайбрежно пространствено планиране, което може също така да ускори бюрократичните процедури и да подобри инвестиционния климат; 

• Намаляване на конфликтите и свързаните с тях разходи за преход между човешките дейности (включително опазването на природата), протичащи по крайбрежието, и възможната капитализация на синергията при използването на едно и също крайбрежно пространство; 
• Подобряване на опазването на качеството на околната среда, опазването на природата и опазването на крайбрежните и морските ресурси, които са основната основа за някои крайбрежни икономически дейности (напр. риболов и аквакултури или къпане и натуралистичен туризъм); 
• Социално-икономическа устойчивост на крайбрежните общности; 
• По-добра подготовка за изменението на климата и следователно намаляване на разходите за адаптация.

Препоръката на Европейския парламент и на Съвета 2002/413/ЕО определя общите принципи на подхода за ИУКЗ. Тя насърчава разработването на национални стратегии за ИУКЗ и трансграничното сътрудничество при планирането и управлението на крайбрежните зони. През март 2013 г. Комисията стартира инициатива, предлагаща директива за създаване на рамка за морско пространствено планиране и интегрирано крайбрежно управление(ЕО COM(2013) 133), насочена към насърчаване на устойчивия растеж на морските и крайбрежните икономики и устойчивото използване на морските и крайбрежните ресурси. Окончателно одобрената директива за създаване на рамка за морско пространствено планиране в Европа е насочена по-скоро към МПП, отколкото към ИУКЗ. Въпреки това в директивата се подчертава колко е важно да се вземат предвид взаимодействията суша-море. По-специално член 7 гласи: „За да се вземат предвид взаимодействията суша-море в съответствие с член 4, параграф 2, ако това не е част от процеса на морско пространствено планиране като такъв, държавите членки могат да използват други формални или неформални процеси, като интегрирано крайбрежно управление. Резултатът се отразява от държавите членки в техните морски пространствени планове.“

След като беше ратифициран от шест държави (включително Европейския съюз), на 24 март 2011 г. влезе в силаПротоколът за интегрирано управлениена крайбрежните зони към Конвенцията от Барселона. Тази стъпка означава, че протоколът става част от законодателството на ЕС и става правно обвързващ за средиземноморските държави. „Общата регионална рамка (ОРР) за ИУКЗ“ (2019 г.) е стратегическият инструмент, предназначен да улесни прилагането на Протокола за ИУКЗ в съответствие с общите принципи. ОСР въвежда морското пространствено планиране (МПП) като основен инструмент и процес за прилагане на ИУКЗ в морската част на крайбрежната зона, и по-специално за нейното устойчиво планиране и управление.

TYPIC,разработването настратегия и план за IC ZM може даизисква 2—4 години.

Плановете за ИУКЗ се основават на дългосрочна визия, особено когато изрично се разглежда изменението на климата . В плановете обикновено се предлагат мерки за период от 10—15 години, включително краткосрочни (1—2 години), средносрочни (2—5 години) и дългосрочни мерки. Предвидените решения трябва да могат да се адаптират към несигурността и планът трябвада бъде периодично преразглеждан в съответствие с най-новите познания задинамиката накрайбрежието и сценариите запромянана лиматите.