All official European Union website addresses are in the europa.eu domain.
See all EU institutions and bodiesЗдравни въпроси
Европа е най-бързо затоплящият се континент на планетата. През последните години Европа преживя рекордни летни температури и повтарящи се, дълготрайни горещи вълни. Продължителността и интензивността на горещите вълни, опасни за човешкото здраве, се увеличават и се очаква да се увеличат значително в цяла Европа при всички климатични сценарии, особено в Южна Европа.
Когато е изложено на периоди на много висока температура, човешкото тяло може да се бори да се регулира, което води до топлинен стрес, топлинно изтощение, топлинен удар и усложнения от вече съществуващи медицински състояния, в някои случаи водещи до преждевременна смърт. Възрастните хора, децата, бременните жени, работниците с физически взискателни професии, хората, страдащи от сърдечносъдови, респираторни или бъбречни заболявания, диабет или психични разстройства, и маргинализираните и недостатъчно обезпечените с ресурси хора са сред най-уязвимите на екстремни горещини (СЗО Европа, 2021 г.). Увеличеното използване на водни обекти за развлечение по време на горещо време, съчетано с по-високи температури на водата, повишава риска от някои болести, пренасяни чрез водата, като например вибриоза. Високите температури и нарастващата загриженост за изменението на климата като цяло също могат да причинят лошо психично здраве (EU-OSHA, 2025 г.).
Възрастта, вече съществуващите медицински състояния и социалните лишения са ключови фактори, които карат хората да изпитват по-неблагоприятни последици за здравето, свързани с горещините и екстремните температури (Регионален офис на СЗО за Европа, 2018 г.). Други уязвими групи, изложени на по-голям риск, включват хора с хронични заболявания (като кардиореспираторни заболявания, нарушения на ендокринната система, разстройства на психичното здраве, метаболитни нарушения и бъбречни разстройства), бременни жени, малки деца, работници на открито, хора, живеещи в градски условия в социално и икономически изостанала среда, мигранти и пътници. В допълнение към изменението на климата застаряването на населението и урбанизацията оказват силно въздействие върху връзката между температурите и здравето в европейския регион на СЗО (Регионален офис на СЗО за Европа, 2021 г.).
Наблюдавани ефекти
До 95 % от смъртните случаи, свързани с екстремни метеорологични и климатични явления, регистрирани в Европа между 1980 г. и 2023 г., са свързани с горещи вълни (ЕАОС,2024a). За 2022 г. е изчислено, че между 60 000 и 70 000 души в Европа са починали от горещина (Ballester et al., 2023 г.; Ballester et al., 2024 г.). През 2023 г. в цяла Европа са оценени малко под 48 000 смъртни случая, свързани с горещините (Gallo et al., 2024 г.). Топлинните въздействия също са допълнителна тежест за вече разтегнатите здравни системи в Европа. Например в Португалия ежедневните хоспитализации са се увеличили с 19 % по време на горещите дни между 2000 г. и 2018 г. (Alho et al., 2024 г.). Последиците от глобалното затопляне вече се усещат: половината от смъртните случаи, свързани с горещините в Европа през лятото на 2022 г., се дължат на антропогенното изменение на климата (Beck et al., 2024 г.). Според Европейската оценка на риска, свързан с климата, топлинните рискове за населението като цяло вече са на критични равнища в Южна Европа (ЕАОС,2024б).
Освен това характеристиките на застроената среда влияят върху излагането на населението на топлина. Почти половината от болниците и училищата в европейските градове са в райони със силно въздействие на градския топлинен остров (> 2°C), което означава, че техните уязвими потребители и персонал са изложени на високи температури.
Нарушеното здраве и благосъстояние по време на горещи вълни може да намали предлагането на работна ръка и производителността на труда, както и да бъде свързано с трудови злополуки и наранявания. Това намаление води до по-широки икономически и финансови последици в най-засегнатите региони.
Прогнозни ефекти
Очаква се високите температури и горещите вълни да се увеличат по честота в бъдеще, особено в Южна Европа. В Европейската оценка на риска в областта на климата (EUCRA) равнището на риска за човешкото здраве от топлината през втората половина на века се описва като „катастрофално“, което изисква спешни действия (ЕАОС,2024б). Въпреки че глобалното затопляне е ограничено до 1,5°C, до края на века се очаква 100 милиона души в ЕС и Обединеното кралство да изпитат екстремни горещи вълни годишно; десетократно увеличение в сравнение с базовата линия за периода 1981—2010 г. (Naumann et al., 2020 г.).
Очаква се делът на възрастните хора в ЕС на възраст над 65 години да нарасне от 21,6 % през 2024 г. на 32,5 % до 2100 г. (Евростат, 2025 г.), което ще изостри риска от свързана с топлината експозиция и смъртност. Според доказателствената база в EUCRA, без адаптиране и като се имат предвид очакваните демографски промени, се очаква крайната смъртност, свързана с горещините в ЕС, да се увеличи 10 пъти под равнищата на глобалното затопляне от 1,5 °C, но с повече от 30 пъти при равнища на глобалното затопляне от 3 °C. Това съответства на вероятно стотици хиляди смъртни случаи, дължащи се на топлината до края на века. Въздействието върху смъртността и заболеваемостта ще бъде най-голямо в Южна Европа (ЕАОС,2024б).
Отговорина въпроси, свързани с политиката
Превенцията на топлината изисква портфейл от действия на различни равнища, включително метеорологични системи за ранно предупреждение, своевременни обществени и медицински консултации, подобрения в жилищното и градското планиране (напр. осигуряване на екологизиране на градовете), гарантиране, че здравните и социалните системи са готови да действат, и адаптиране на условията на труд в периоди на горещо време. На равнището на ЕС с Регламента относно сериозните трансгранични заплахи за здравето (ЕС) 2022/2371 се укрепва планирането на режима на готовност и реакция на държавите членки и на ЕС, включително за свързани с климата събития като екстремни горещини.
Въздействието на топлината върху човешкото здраве се признава в големия дял на националните политики за адаптиране и националните здравни стратегии. Въпреки това според Европейската оценка на риска, свързан с климата, равнището на подготвеност на политиката за отопление за Европа като цяло се оценява като средно поради различните подходи, използвани за оценка на свързаната с топлината смъртност в държавите членки, и аспектите на социалната справедливост,които често липсват в политиките за адаптиране (ЕАОС, 2024б).
Плановете за действие в областта на топлинното здраве (HHAP) са признати като ключов инструмент за намаляване на смъртните случаи и предотвратяване на други въздействия върху здравето по време на периоди на високи температури. Целта на HHAP е да се възложат отговорности в случай на извънредна ситуация, свързана с топлината, както и да се планират както краткосрочни действия (като издаване на предупреждения и съвети за поведение, основани на метеорологичните условия), така и дългосрочни подобрения в жилищното и градското планиране за намаляване на излагането на топлина (СЗО Европа, 2021 г.). През 2024 г. 21 от държавите от ЕИП-38 са разполагали с планове за действие в областта на здравето при горещини, а други четири са разработвали планове за действие в областта на здравето при горещини. Препоръчва се по-нататъшно разработване, оценка и преразглеждане на HHAP със специален акцент върху уязвимите групи от населението, за да се подготвят по-добре държавите за бъдещи екстремни горещини (ЕАОС,2024в). Всички държави от ЕИП-38 подписаха Декларацията от Седмата министерска конференция по околна среда и здраве („Декларацията от Будапеща“), в която се ангажираха да „разработят и актуализират планове за действие в областта на топлинното здраве с цел ефективно предотвратяване, подготовка и реагиране на рисковете за здравето, свързани с топлината, като същевременно адаптират градското планиране, за да се справят с въздействието на последиците от градските топлинни острови, като вземат предвид компетенциите на различните равнища на управление“ (СЗО Европа, 2023 г.).
Свързаните с климата рискове за здравето на работното място, включително топлинният стрес, са разгледани в Стратегическата рамка на ЕС за здравословни и безопасни условия на труд (2021—2027 г.), в която се определят ключови приоритети и области на намеса, за да се гарантират безопасни и здравословни условия на труд в контекста на нововъзникващите предизвикателства, включително свързаните с изменението на климата и топлината на работното място. По-специално във връзка с високите температури през май 2023 г. EU-OSHA публикува насоки относно топлината на работното място. Понастоящем Европейската комисия оценява въпроса за топлината на работното място в контекста на текущия преглед на Директива 89/654/ЕИО относно работното място. През ноември 2024 г. Консултативният комитет за безопасност и здраве на работното място прие становището „Изменениена климата — екстремни метеорологични условия“,в което се препоръчват допълнителни действия по отношение на топлината на работното място. През декември 2024 г. Комитетът на старшите инспектори по труда (SLIC) на Европейската комисия създаде работна група по физическите агенти в подкрепа на КСИТ, за да се насърчи съгласуваността при прилагането на директивите на ЕС в областта на ЗБУТ по отношение на експозицията на физически рискове и в областта на екстремните температури и да се установи въздействието на изменението на климата върху безопасността и здравето на работниците във всички сектори.
В цялостния подход на Европейската комисия към психичното здраве (2023 г.) се подчертава необходимостта да се вземат предвид свързаните с околната среда и климата стресови фактори, като например екстремните горещини, при справянето с психичното здраве и благосъстоянието на всички групи от населението.
В перспектива, въз основа на първата EUCRA и съобщението на Европейската комисия относно управлението на климатичните рискове — защита на хората и просперитета, предстоящата европейска инициатива за устойчивост спрямо изменението на климата и управление на риска понастоящем се разработва, за да се установи по-амбициозен, всеобхватен и съгласуван подход на ЕС към устойчивостта спрямо изменението на климата и подготвеността за него, който да обхваща държавите членки и равнището на ЕС. Инициативата, планирана за приемане към края на 2026 г., ще даде приоритет на защитата на здравето и благосъстоянието на хората в отговор на засилващите се рискове от изменението на климата, включително екстремни и продължителни горещини, например чрез осигуряване на редовни научнообосновани оценки на риска и предоставяне на достъпни инструменти за обществеността и лицата, отговорни за вземането на решения.
Допълнителнаинформация
Брифинг на ЕАОС за 2024 г. Въздействието на топлината върху здравето: надзор и готовност в Европа, както и техническия информационен доклад „Наблюдение на топлинната смъртност и заболеваемостта в страните от Европа“
Доклад на ЕАОС за 2022 г. Изменението на климата като заплаха за здравето и благосъстоянието в Европа: акцент върху топлината и инфекциозните заболявания
Показатели в European Climate Data Explorer:
- Карта на Европейската обсерватория за климата и здравето и зрители на данни:
Планове за действие в областта на топлинното здраве и наблюдение, включително включване на психичното здраве в плановете за действие в областта на топлинното здраве
Препратки
Alho, M., et al., 2024 г., „Effect of heatwaves on daily hospital admissions in Portugal, 2000-18: наблюдателно проучване“, The Lancet Planetary Health 8 (6), стр. e318-e326.
Ballester, J., et al., 2023 г., „Heat-related mortality in Europe during the summer of 2022“ („Свързана с топлината смъртност в Европа през лятото на 2022 г.“), Nature Medicine 29 (7), стр. 1857—1866.
Ballester, J., et al., 2024 г., ′The effect of temporal data aggregation to assessment the impact of changing temperatures in Europe: проучване за епидемиологично моделиране“, The Lancet Regional Health – Europe 36, стр. 100779.
Beck, T. M., et al., 2024 г., „Mortality burden attributed to anthropogenic warming during Europe’s 2022 record-breaking summer“ („Тежестта на смъртността, приписвана на антропогенното затопляне през рекордното лято на Европа през 2022 г.“), npj Climate and Atmospheric Science 7 (1), стр. 245.
ЕАОС, 2024a, Economic losses from weather- and climate-related extremes in Europe (Икономически загуби от екстремни метеорологични и климатични явления в Европа), Европейска агенция за околна среда.
ЕАОС, 2024b, European Climate Risk Assessment (Европейска оценка на риска, свързан с климата), Европейска агенция за околна среда.
EU-OSHA, 2023 г., „Heat at work - guidance for workplaces“ (Топлина на работното място — насоки за работните места), Европейска агенция за безопасност и здраве при работа (https://oshwiki.osha.europa.eu/en/themes/heat-work-guidance-workplaces)
EU-OSHA, 2025 г., Eco-anxiety and its implications for occupational safety and health (Екотревожността и последиците от нея за безопасността и здравето при работа), Европейска агенция за здраве и безопасност при работа
Евростат 2025 „Структура на населението и застаряване“ (https://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php?title=Population_structure_and_ageing)
Gallo, E., et al., 2024 г., „Heat-related mortality in Europe during 2023 and the role of adaptation in protection health“ („Свързаната с топлината смъртност в Европа през 2023 г. и ролята на адаптацията за опазване на здравето“), Nature Medicine 30, стр. 3101—3105.
Naumann G., et al., 2020 г., Global warming and human impacts of heat and cold extremes in the EU (Глобалното затопляне и човешкото въздействие на екстремните горещини и студове в ЕС), Съвместен изследователски център на Европейската комисия (https://joint-research-centre.ec.europa.eu/document/download/432669d3-977a-4e5a-886c-f1813b82de5e_en?filename=pesetaiv_task_11_heat-cold_extremes_final_report.pdf
van Daalen, K. R., et al., 2024 г., „The 2024 Europe report of the Lancet Countdown on health and climate change: безпрецедентното затопляне изисква безпрецедентни действия“, The Lancet Public Health 9 (7), стр. e495-e522.
СЗО Европа, 2021 г., Heat and health in the WHO European region: актуализиран доказателствен материал за ефективна превенция, Регионален офис на Световната здравна организация за Европа (https://www.who.int/europe/publications/i/item/9789289055406)
СЗО Европа, 2023 г., Декларация от Седмата министерска конференция по околна среда и здраве, Регионален офис на Световната здравна организация за Европа (https://www.who.int/europe/publications/i/item/EURO-Budapest2023-6)
Language preference detected
Do you want to see the page translated into ?