eea flag

Въздействието на изменението на климата върху психичното здраве

Основните начини за въздействие на изменението на климата върху психичното здраве в Европа ( вж. информационния доклад).
Източник: Разработване на ЕАОС въз основа на Lawrance et al. (2021 г.) и Бери и др. (2010)

Психично здраве: допълнителната тежест на изменението на климата

В държавите от ЕС и Обединеното кралство 84 милиона души са засегнати от психични проблеми (ОИСР и ЕК, 2018 г.). Въпреки това психичното здраве систематично е недостатъчно представено в публичните бюджети и системата на здравеопазването (СЗО, 2018 г.). Очаква се изменението на климата да влоши резултатите за психичното здраве в световен мащаб (Lawrance et al., 2021 г.: Romanello et al., 2021 г.), по-специално за уязвимите лица и общности (IPCC, 2022 г.).

Въздействието на изменението на климата върху психичното здраве остава до голяма степен неизследвано в сравнение с въздействието върху физическото здраве. Това е особено обезпокоително с оглед на нарастващото излагане на населението на топлинни вълни, наводнения или горски пожари, тъй като случаите на психологически травми от каквато и да е форма на свързано с климата бедствие могат да бъдат 40 пъти по-високи от тези на физическо нараняване (Lawrance et al., 2021 г.). Освен това въздействието на изменението на климата върху психичното здраве е най-важно в случая на социално уязвимите общности (Ingle и Mikulewicz, 2020 г.).

Изменението на климата може да повлияе на психичното здраве по няколко пътя: екстремните метеорологични събития причиняват посттравматично стресово разстройство, тревожност и депресия; екстремните температури засягат настроението, влошават поведенческите разстройства, увеличават риска от самоубийство и влияят върху благосъстоянието на хората с психични проблеми; бедствие, свързано с текущо или очаквано изменение на климата и околната среда, причиняващо безпокойство по отношение на климата; и въздействия, свързани с промяната на поминъка и социалното сближаване на цели общности. Те са описани по-долу и са разгледани по-подробно в информационния доклад.

Начини за въздействие на изменението на климата върху психичното здраве

Последици за психичното здраве от загуби и щети, свързани с екстремни метеорологични явления

Щетите, загубата на поминък и разселването, причинени от екстремни метеорологични явления, като наводнения, могат да окажат значително въздействие върху психичното здраве на хората под формата на посттравматично стресово разстройство (PTSD), тревожност и депресия (Fernandez et al., 2015 г.; Тонг, 2017 г.). Общият брой на хората в Европа, които съобщават за психични разстройства в резултат на наводнение между 1998 г. и 2018 г., се оценява на между 1,72 и 10,6 милиона души (Jackson and Devadason, 2019 г.).

Също така засегнатите от горски пожари са свързани с по-голямо разпространение на симптоми като депресия, тревожност, враждебност, фобична тревожност и параноя в сравнение с тези, които не са засегнати (Papanikolaou et al., 2011 г.), както и по-висока консумация на лекарства, използвани за лечение на сънни и тревожни разстройства (Caamano-Isorna et al., 2011 г.). Симптомите на ПТСР, депресия и тревожност могат да продължат сред изложеното население до няколко години след пожара (To et al., 2021).

За земеделските стопани често е установено, че са силно уязвими към рискове за психичното здраве, свързани с фактори на околната среда, като например суши (Cianconi et al., 2020 г.), но има ограничени проучвания от Европа, които биха подкрепили това. Според глобален преглед на доказателствата, извършен от Daghagh Yazd et al. (2019 г.), изменението на климата/сухото се очертава като един от четирите фактора, които най-силно засягат психичното здраве на земеделските стопани.

Въздействие на високите температури върху психичното здраве

Високите температури, например по време на горещи вълни, са свързани с настроението и поведенческите разстройства, включително повишаване на агресивното поведение и престъпността. Установени са връзки между високите температури и увеличаването на риска от самоубийство, по-специално при мъжете, както и рискът от прием, свързан с психичното здраве, и посещения в спешни отделения (Thompson et al., 2018 г.).

Специфична група, уязвима към въздействието на екстремни горещи температури, са хората с предварително съществуващо психично здраве (Palinkas et al., 2020 г.: Page et al., 2012), за които топлината е свързана с психологически дистрес, влошаване на психичното здраве и по-висока смъртност (Charlson et al. 2021). Рискът от смърт при пациенти с психично здраве по време на горещи периоди се увеличава от взаимодействието на топлината с диуретици и психотропни лекарства (Page et al. 2012).

Бедствие от текущи и очаквани климатични и екологични промени

Опасенията, свързани с изменението на климата, могат да окажат отрицателно въздействие върху психичното благосъстояние. Това може да бъде под формата на „соласталгия“, т.е. страданието, предизвикано от промените в околната среда, засягащи любимото място; „еко-тревожност„или „тревожност във връзка с климата“, т.е. хроничният страх от катаклизъм в околната среда, който произтича от наблюдението на привидно неотменимото въздействие на изменението на климата и свързаната с това загриженост за бъдещето на човека и бъдещето на следващите поколения; или „екопарализа“, дефинирана като усещането, че не е в състояние да предприеме ефективни действия за смекчаване на последиците от изменението на климата (Albrecht et al., 2007 г.; Albrecht, 2011 г.; Clayton et al., 2017 г.).

Децата, младежите и младите хора са особено уязвими по отношение на стреса и проблемите с психичното здраве, свързани с промените в околната среда (Burke et al., 2018 г.). Изменението на климата се очертава като една от най-големите причини за безпокойство за децата и младите хора (УНИЦЕФ и Eurochild, 2019 г.). В глобално проучване, включващо и няколко европейски държави, чувствата относно изменението на климата оказват отрицателно въздействие върху ежедневието и функционирането на почти половината от децата и младите хора, а 75 % от респондентите оценяват бъдещето им като „плашещо“ (Marks et al., 2021 г.; Hickman et al., 2021 г.).

Въздействие на общностно равнище

Как въздействията върху психичното здраве върху хората се превръщат в ефекти за общността, се дължи на много фактори. Те включват нивото на излагане на дадена общност на определен вид заплаха (интензивността, продължителността, повторението или устойчивостта на климатичните опасности). Например градовете, изложени на високи температури, могат да станат по-насилствени (Cianconi et al., 2020 г.). Проучванията подчертават връзката между температурата и престъпленията (Murataya and Gutiérrez, 2013 г.), напр. насилие от страна на интимния партньор (Sanz-Barbero et al., 2018 г.). Друг фактор е уязвимостта на общността, т.е. състава на населението, което може да го направи податливо на отрицателни резултати за психичното здраве. Уязвимите лица — жените, възрастните хора, децата, хората с предишни психиатрични заболявания и хората с ниски доходи или бедни социални мрежи, както и коренните и местните общности — имат по-голяма вероятност от развитие на психопатологии (Cianconi et al., 2020 г.).

На общностно равнище изменението на климата може също така да окаже натиск върху общностите поради недостиг на ресурси, което води до разселване, насилие и престъпност (Хайс и Полша, 2018 г.). Това може да бъде особено валидно за коренните и традиционните общности, както и за регионите, в които промените в околната среда напредват с бързи темпове (напр. Арктика или Средиземноморския басейн).

Прогнозирано въздействие на изменението на климата върху здравето

Очаква се честотата и интензивността на екстремните топлинни вълни да продължат да нарастват при всички сценарии за емисии на парникови газове (IPCC, 2021 г.). Освен това наблюдаваната тенденция на по-топло и по-сухо състояние в Южна Европа ще продължи и през следващите десетилетия, което ще доведе до увеличаване на сериозността и възникването на горски пожари, с вероятно по-голямо въздействие върху психичното здраве.

В случай на наводнения тежестта на психичните проблеми е пропорционална на мащаба на въздействието на наводненията върху живота на човек — ниво на загуби и щети, нарушаване на ежедневието и т.н. (Fernandez et al. (2015). По този начин прогнозираната повишена честота и мащаб на наводненията вероятно ще доведе до по-голямо въздействие върху психичното здраве в бъдеще. Прогнозите сочат, че само крайбрежните наводнения биха могли да причинят пет милиона допълнителни случая на лека депресия годишно в ЕС до края на 21-ви век при сценарий за повишаване на морското равнище и при липса на адаптация (Bosello et al., 2011 г.).

В Средиземноморския регион комбинацията от нарастващо население и въздействието на изменението на климата може да създаде недостиг на ключови ресурси, застрашавайки водата и продоволствената сигурност, което потенциално би могло да застраши сближаването на общностите и да влоши резултатите за психичното здраве на хората (MedECC, 2019 г.). В северните държави, като например Финландия, прогнозираното намаляване на снега и увеличеното облачно покритие потенциално биха могли да причинят допълнителни предизвикателства за психичното здраве поради намалената яркост и повишеното разпространение на сезонно афективно разстройство (Burenby et al., 2021 г.; Meriläinen et al., 2021 г.).

Политически отговор

Въпреки че в Европа съществуват политически усилия за справяне с психичното здраве в по-общ план, има малко политики, насочени конкретно към въздействието на изменението на климата върху психичното здраве. Например новатаинициатива на Европейската комисия за незаразните болести на ЕС „По-здравословно заедно“ (2022—27 г.) ще помогне на държавите членки да намалят тежестта на незаразните заболявания, като психичното здраве е едно от петте предвидени направления на работа. В неотдавнашната Европейска рамка за действие в областта на психичното здраве за периода 2021—2025 г. (СЗО/Европа, 2021 г.) Регионалното бюро на СЗО за Европа признава значението на психичното здраве за постигането на целите за устойчиво развитие. Изменението на климата обаче не е изрично обхванато в тези стратегии.

Все по-голям брой европейски държави прилагат общи стратегии за психично здраве (ОИСР и ЕК, 2018 г.). Въпреки това, според анализа на ЕАОС на националните политики за адаптация и здравеопазване, въздействието на изменението на климата върху психичното здраве се признава само в малка част и дори по-малко от тези политически документи включват конкретни мерки.

Препоръки за създателите на политики за намаляване на въздействието на изменението на климата върху психичното здраве от Lawrance et al. (2021 г.) включват приоритизиране на политиките за адаптиране към изменението на климата, които имат съпътстващи ползи за психичното здраве и намаляват социалните неравенства (напр. подобряване на достъпа до природата); проактивни интервенции за адаптиране за най-уязвимите общности; разпределяне на средства за съответните научни изследвания; и внимателна комуникация по темата за изменението на климата.

Futher information

Препоръки

Language preference detected

Do you want to see the page translated into ?

Exclusion of liability
This translation is generated by eTranslation, a machine translation tool provided by the European Commission.