Биологично разнообразие

Биологично разнообразие

Основни послания

• Опазването на биологичното разнообразие и действията в областта на климата са неразривно свързани: Биологичното разнообразие играе важна роля за регулирането на климата, но същевременно изменението на климата засяга всички видове и техните местообитания. Изменението на климата оказва въздействие върху динамиката на екосистемите и пригодността на местообитанията за биологичното разнообразие.
• Екосистемните подходи могат да спомогнат за намаляване на уязвимостта на биологичното разнообразие, а екосистемните икономически сектори могат да признаят и да се адаптират към изменението на климата, като възприемат екосистемен подход. Това може да се постигне чрез мерки за управление на местообитанията и видовете, адаптиране към земеползването и управление на водите, които подобряват екологичната инфраструктура и повишават устойчивостта на местните популации и местообитания.
• Политическата рамка на ЕС, включително стратегията за биологичното разнообразие, директивите за птиците и местообитанията, „Натура 2000“, стратегията за екологосъобразна инфраструктура и Регламента на ЕС относно инвазивните видове, предвижда това, заедно със съответните мерки в рамките на секторните политики (напр. общата селскостопанска политика и общата политика в областта на рибарството). Правят се значителни инвестиции в развитието на знанията с цел подпомагане на биологичното разнообразие и възстановяване или опазване на здравето и екосистемите.

Въздействия и уязвимости

Изменението на климата засяга биотичните и абиотичните фактори, които определят условията за растеж на растенията, структурата и състава на растителността, както и разпределението и изобилието на видовете и техните взаимодействия. Местообитанията могат да се променят или да изчезнат, а популациите на видовете могат да станат все по-изолирани или уязвими на изчезване. Освен това инвазивните видове и новите болести могат допълнително да подкопаят местното биологично разнообразие. Дори местните вредители могат да се превърнат в по-голяма заплаха с по-леки зими или промени в продължителността на сезона.

Опазването и възстановяването на екосистемите, например чрез възстановяване на торфищата или природните условия в речните басейни, е от полза не само за самото биологично разнообразие, но и за намаляване на въздействието на изменението на климата върху обществото (напр. наводнения).

Политическа рамка

Стратегията на ЕС за биологичното разнообразие до 2030 г., приета през 2020 г. в контекста на Европейския зелен пакт, поставя биологичното разнообразие в ЕС по пътя към възстановяване, като признава, че загубата на биологично разнообразие и кризите в областта на климата са взаимосвързани и изискват координирани действия. Тези връзки са силно признати и в стратегията на ЕС за адаптация — друг съществен компонент на Европейския зелен пакт чрез разрастването на природосъобразните решения. Природосъобразните решения се разглеждат като ключов механизъм за справяне с двойната криза на загубата на биологично разнообразие и изменението на климата, както и за потенциала за осигуряване на ползи за природата, обществото и икономиката.

В политиката на ЕС се признава решаващата роля, която елементите на зеления и синия ландшафт играят за адаптирането към изменението на климата, като мрежата „Натура 2000“, създадена съгласно директивите на ЕС за птиците и местообитанията, представлява уникален гръбнак на защитените зони. През 2013 г. бяха разработенинасоки за справяне с изменението на климата в управлението на защитените зони по „Натура 2000“, за да се улесни управлението на териториите и вземането на решения на местно и регионално равнище. В насоките се посочва необходимостта от преминаване от гледна точка на статичното опазване към адаптивен подход на управление, който включва разглеждане на потенциалните въздействия върху климата и разработване на управленски действия, които вземат предвид тези въздействия.

На 22 юни 2022 г. Комисията прие предложението за правно обвързващ закон за възстановяване на природата. Целта е да се гарантират устойчиви екосистеми, местообитания и видове, изправени пред заплахи от изменението на климата, да се допринесе за смекчаването на последиците от изменението на климата и адаптирането към него като ключово природосъобразно решение.

В стратегията на ЕС за екологосъобразна инфраструктура се прави пряко позоваване на стратегията на ЕС за адаптиране към изменението на климата чрез действия за екологосъобразна инфраструктура, основани на екосистемите подходи за насърчаване на адаптацията и намаляване на риска от бедствия. Концепцията за екологосъобразна инфраструктура описва екологичните мрежи в техния по-широк контекст (извън защитените зони) и подчертава значението на поддържането и възстановяването на предоставянето на екосистемни стоки и услуги за обществото и стойността на многофункционалните екосистеми. Зелената инфраструктура допринася и за съгласуваността на мрежата „Натура 2000“ чрез подобряване на пропускливостта на ландшафта. Тя създава екологични мрежи, които могат да спомогнат за подобряване на бъдещата екологична устойчивост, тъй като зелените коридори позволяват на видовете да променят ареалите си в отговор на изменението на климата.

Инвазивните чужди видове представляват една от основните заплахи за биологичното разнообразие и екосистемните услуги, особено в географски и еволюционни изолирани екосистеми, като например малките острови. Наред с други фактори, изменението на климата увеличава риска от разпространение на (нови) инвазивни видове, особено термофилни видове. Това е разгледано в Регламента на ЕС относно инвазивните видове.

Особено по отношение на екосистемните услуги съществуват полезни взаимодействия с други сектори. Стратегията на ЕС „От фермата до трапезата“ изрично свързва веригата за доставки на храни с биологичното разнообразие и климата. Освен това Рамковата директива за водите, Рамковата директива за морска стратегия, общата селскостопанска политика и общата политика в областта на рибарството имат секторни подходи за справяне със съпътстващите ползи, свързани с биологичното разнообразие и климата.

Подобряване на базата от знания

Климатът, биологичното разнообразие и екосистемите се разглеждат като взаимозависими в доклада на AR6 на Междуправителствения комитет по изменение на климата за 2022 г. относно изменението на климата: Въздействия, адаптация и уязвимост. Биологичното разнообразие има ограничен капацитет за адаптиране към прогнозираните промени в климата (както се предвижда в специалния доклад на Междуправителствения комитет по изменение на климата относно глобалното затопляне от 1,5 °C). Поради това подкрепата за устойчивостта на биологичното разнообразие спрямо изменението на климата е от съществено значение за поддържането на функционирането на екосистемите. Въздействието на изменението на климата може да бъде ефективно намалено само чрез опазването (или възстановяването) на биологичното разнообразие на 30—50 % от сухоземните сладководни и океански зони на Земята. Опазването или възстановяването на биологичното разнообразие създава буфер, който намалява въздействието и намалява уязвимостта ни към все по-екстремни климатични явления.

Започна сътрудничество между Междуправителствената научно-политическа платформа за биологично разнообразие и екосистемни услуги (IPBES) и Междуправителствения комитет по изменение на климата (IPCC), за да се разгледа съвместната програма за биологичното разнообразие и климата. Първият семинар доведе до научен резултат, в който са очертани връзките и точките на лоста в настоящото управление и социално-екологичните системи, които могат да спомогнат за насърчаване на прехода към трансформиращо управление с цел преодоляване на връзката между биологичното разнообразие и климата и обществото.

Европейската агенция за околна среда (ЕАОС) публикува основана на показатели оценка на миналите и прогнозните промени в климата и тяхното въздействие върху екосистемите и обществото. В друг доклад на ЕАОС природосъобразните решения са признати като ключов инструмент за мобилизиране на съвместната програма за биологичното разнообразие и климата. Групата на ЕТС за крайбрежните и морските води по вътрешните водни пътища публикува „ Биоразнообразие в европейските морета“, в което прави преглед на състоянието на водното биологично разнообразие, включително на въздействията и тенденциите, дължащи се на изменението на климата.

Съвместният изследователски център разполага с център за знания в областта на биологичното разнообразие, който осигурява научната основа за интегриране на политиките на ЕС в областта на биологичното разнообразие, включително изменението на климата. През юли 2021 г. тя публикува първата оценка на екосистемите на ЕС, в която се подчертава, че въздействието на изменението на климата върху биологичното разнообразие се увеличава. BiodiverCities е пилотен проект на ЕС, стартиран наскоро, за подобряване на участието на гражданското общество в планирането на вземането на решения по отношение на градското биологично разнообразие, природата във и около градовете.

Услугата „Коперник“ в областтанаизменението на климата (C3S), която се изпълнява от Европейския център за средносрочни метеорологични прогнози от името на Европейския съюз, събира данни за наблюдение на климата и предвиждане на начина, по който той ще се промени в бъдеще. Тази информация може да се използва, за да се проучи как точно изменението на климата ще засегне различни сектори, ландшафти и екосистеми.

Изчерпателни данни и информация за биологичното разнообразие в ЕС могат да бъдат намерени в Информационната система за биологичното разнообразие за Европа (BISE), с информация за това как биологичното разнообразие е засегнато от изменението на климата.

Подпомагане на инвестициите и финансирането

Многогодишната финансова рамка (МФР) на ЕС за периода 2021—2027 г. възлиза на 1,21 трилиона евро с допълнителни 807 милиарда евро от инструмента на ЕС за възстановяване от следващо поколение. 30 % от този бюджет са предназначени за дейности, допринасящи за постигането на целите в областта на климата.

Стратегията на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г. има за цел да мобилизира най-малко 20 милиарда евро годишно за природата и да гарантира, че значителна част от 30 % от МФР, предназначена за действия в областта на климата, се инвестира в биологично разнообразие и природосъобразни решения. В него се признава възстановяването на видовете екосистеми, които са особено важни поглътители на въглерод, като гори, торфища, пасища, влажни зони, мангрови гори и ливади от морска трева, и също така се признава ролята на възстановяването на почвите в това отношение. Тя дава възможност за съгласувана трансевропейска мрежа за опазване на природата в рамките на нейния стълб за защита, за да се даде възможност за миграция на видове и адаптиране към изменението на климата.

Основните инструменти на ЕС, които са на разположение в подкрепа на адаптацията, са:

• Програма LIFE;
• „Хоризонт Европа“: от най-голямо значение за биологичното разнообразие и адаптирането към изменението на климата е клъстер 6 относно храните, биоикономиката, природните ресурси, селското стопанство и околната среда.

Научните изследвания в областта на биологичното разнообразие и адаптирането се подпомагат и чрез BiodivERsA ERA-Net, която координира националните научноизследователски програми в областта на биологичното разнообразие в цяла Европа.

Понастоящем основният двигател на отчетените разходи за биологично разнообразие в бюджета на ЕС е в рамките на общата селскостопанска политика и се очаква това да продължи. Значителни разходи се правят и в рамките на Европейския фонд за регионално развитие, социалния фонд и Кохезионния фонд. Подробен преглед може да бъде намерен на страницата „ Финансиране на мерките за адаптиране от ЕС“.

MRE на адаптацията

Основните констатации от доклада на ЕАОС за състоянието на природата от 2020 г. включват потвърждение, че изменението на климата е нарастваща заплаха за биологичното разнообразие и че селскостопанските дейности, изоставянето на земи и замърсяването са основен натиск за местообитанията и видовете. За да разбере промените в биологичното разнообразие в Европа с течение на времето, Европейският съюз разчита на данни, събрани и докладвани по последователен и съпоставим начин. На всеки шест години от държавите — членки на ЕС, се изисква да докладват за размера и тенденциите в популациите на птиците (член 12 от Директивата за птиците) и за природозащитния статус и тенденциите в целевите местообитания и видове (член 17 от Директивата за местообитанията) в рамките на своите европейски територии. За да се проучат полезните взаимодействия и компромисите между опазването на биологичното разнообразие и смекчаването на последиците от изменението на климата и адаптирането към него, организацията на IPBES (междуправителствена научно-политическа платформа относно биологичното разнообразие и екосистемните услуги) и Междуправителствената експертна група по изменение на климата бяха домакини на семинар през 2021 г. Това е научен доклад, разработен в контекста на важните международни споразумения, включително Парижкото споразумение, и целите за устойчиво развитие. Този семинар разгледа взаимодействието между климата и биологичното разнообразие, от настоящите тенденции до ролята и прилагането на природосъобразни решения и устойчивото развитие на човешкото общество.