Намаляване на риска от бедствия

Намаляване на риска от бедствия

Основни послания

• Европа (и останалата част от света) вече са изправени пред изменението на климата. Без да се засяга необходимостта от мерки за смекчаване на изменението на климата (и възможно най-скоро нетни нулеви емисии), при всички сценарии е необходимо адаптиране, тъй като последиците от изменението на климата ще останат видими през следващите десетилетия (или дори векове).
• По-екстремни метеорологични явления са тези природни бедствия, при които адаптацията към изменението на климата и намаляването на риска от бедствия се припокриват. И двете трябва да се съсредоточат върху целия цикъл на управление на риска, включително мерки, насочени към превенцията, готовността и възстановяването.
• Съществуват полезни взаимодействия между политиките на ЕС за управление на бедствия и адаптиране към изменението на климата, като и двете трябва да бъдат интегрирани във всички политики на ЕС, като например водите (наводнения, суши) или критичните инфраструктури.

Въздействия и уязвимости

През последните десетилетия в Европа се наблюдава увеличаване на честотата и сериозността на природните бедствия, свързани с метеорологичните условия и климата, като суши, горски пожари, горещи вълни и обилни валежи. Дори при настоящите договорени амбиции за бързо намаляване на емисиите на парникови газове и за ефективно предотвратяване на климатичния риск тези тенденции се очаква да продължат и да бъдат засилени от социално-икономическите и екологичните промени (напр. демографското развитие и промените в земеползването) (ЕАОС 2021 г.; МКИК ЗА 2020 Г.; ЕАОС ЗА 2017Г.).

Политическа рамка

Политиката на ЕС за управление на риска от бедствия, основана на Механизма за гражданска защита на ЕС, насърчава сътрудничеството между националните системи за гражданска защита, като насърчава обмена на добри практики в областта на МНП, включително начините за справяне с последиците от изменението на климата.

Европейската комисия (ЕК) подкрепя Рамковата програма от Сендай за намаляване на риска от бедствия (SFDRR), като укрепва и насърчава МНП и интегрирането му в политиките на ЕС. През 2016 г. ЕК публикува план за действие, който има за цел да направлява прилагането на РСРСР в политиките на ЕС чрез основан на риска от бедствия подход към разработването на политики. Освен това през 2017 г. ЕК публикува съобщение с ключови действия за укрепване на управлението на бедствия в Европа.

Стратегията на ЕС за адаптиране към изменението на климата от 2021 г. насърчава допълнително да се използват полезни взаимодействия между намаляването на риска от бедствия и адаптирането към изменението на климата, като се обърне специално внимание на рисковете от бедствия, свързани с водата, и критичната инфраструктура. Стратегията също така подкрепя финансирането на риска от бедствия, отключването на частно финансиране и интегрирането на устойчивостта на изменението на климата във фискалната политика на държавите членки.

МНП присъства в няколко ключови области на политиката на ЕС: Директивата за наводненията, действието във връзка с недостига на вода и сушите (вж. страницата относно политиката за управление на водите) и предложението за директива относно европейските критични инфраструктури.

Подобряване на базата от знания

Доклад на работна група II на IPCC относно изменението на климата за 2022 г.: Въздействията, адаптацията и уязвимостта оценяват въздействията и рисковете, свързани с наблюдаваното и прогнозираното изменение на климата, както и вариантите, процесите и благоприятстващите условия за управление на риска, свързан с климата. Прогнозираните промени в екстремните климатични условия като функция от глобалното затопляне (1,5 срещу 2 °C) и тяхното отражение върху МНП са взети предвид в специалния доклад на Междуправителствения комитет по изменение на климата относно глобалното затопляне с 1,5 °C. Екстреми и резки или необратими промени в океаните и криосферата в променящия се климат са оценени в специалния доклад относно океаните и криосферата в променящия се климат, за да се определят устойчиви и устойчиви стратегии за управление на риска. Управлението на риска и вземането на решения във връзка с устойчивото развитие бяха разгледани в специалния доклад на Междуправителствения комитет по изменение на климата относно изменението на климата и земята.

През 2015 г. ЕК стартира Центъра за знания в областта на управлението на риска от бедствия (DRMKC), за да спомогне за повишаване на устойчивостта на ЕС и държавите членки към бедствия и техния капацитет за предотвратяване, подготовка и реагиране при извънредни ситуации чрез засилено взаимодействие между науката и политиката с онлайн хранилище за научни изследвания, свързани с бедствия, и достъп до редица мрежи и партньорства. Съвместният изследователски център (JRC) управлява DRMKC, а от 2017 г. — уебплатформата за данни за риска на ГИС. Центърът има за цел да подобри достъпа и споделянето на данни за риска в целия ЕС с цел насърчаване на МНП. Като център за знания се очаква Центърът за данни за риска да бъде отправна точка за коригираните данни за риска в целия ЕС или чрез хостинг на съответните набори от данни, или чрез свързване с национални платформи и с докладите на JRC относно науката за МНП (доклади от2017 г. и 2020 г.).

ЕК насърчава изготвянето на по-добра информация и съпоставимост на данните за бедствията, като например информация за икономическата загуба на бедствия. В този контекст в доклад, публикуван през 2018 г. от JRC, се предоставя анализ на няколко бази данни, разработени за събиране, записване и обобщаване на информация относно различни загуби на опасности и по този начин за подобряване на съпоставимостта на голямо разнообразие от събития, предизвикани от всякакъв вид опасност. Освен това поредицата от проекти по PESETA на JRC предоставя преглед на възможните биофизични и икономически последици от бъдещото изменение на климата за Европа.

Услугата за управление на извънредни ситуации по програма „Коперник“ (CEMS) предоставя информация за няколко свързани с климата опасности, включително наводнения, суши и горски пожари, за реагиране при извънредни ситуации и управление на риска от бедствия.

През последните години бяха положени усилия за подобряване на съгласуваността между изследванията, политиката и практиките на АИК и ОРБ. В рамките на проекта „Хоризонт 2020“ беше разработена платформа за диалог, обмен на знания и сътрудничество между двете различни общности. Освен това ЕАОС публикува доклад за оценка на настоящите практики и равнището на ноу-хау за ОРБ и АИК.

ЕАОС ежегодно актуализира показател за икономическите загуби от свързани с климата крайности. Европейски проекти, като например LODE, бяха съсредоточени върху разработването на информационни системи за данни за щети и загуби за ОРБ и АИК. Също така Групата на Световната банка направи проучвания за Европейския съюз относно икономиката за предотвратяване и готовност при бедствия в Европа (2021 г.). Европейският орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване разработи пилотно табло за справяне с недостига на защита от природни бедствия.

Подпомагане на инвестициите и финансирането

Насърчаването на ефективни и по-големи инвестиции в превенцията на бедствия е приоритетно действие на Европейската комисия. Финансирането от ЕС за адаптация се подкрепя от многогодишната финансова рамка за периода 2021—2027 г., която гарантира, че действията за адаптиране към изменението на климата са интегрирани във всички основни разходни програми на ЕС.

Фонд „Солидарност“ на ЕС беше създаден за финансиране на държавите членки в случай на големи бедствия. Тя е създадена в отговор на мащабно наводнение в Централна и Източна Европа през 2002 г. и подкрепа за оказване на помощ при бедствия, възстановяване на обществени инфраструктури и опазване на културното наследство.

Научните изследвания относно намаляването на риска от бедствия се финансират от рамковите програми на ЕС за научни изследвания и иновации, по-специално от 2021—2027 г. от „Хоризонт Европа“, която включва адаптирането към изменението на климата като област на мисията, насочена към подпомагане на европейските общности и региони за по-добро разбиране, подготовка и управление на рисковете, свързани с климата. Клъстер 3 „Гражданска сигурност за обществото“ има за цел да отговори на предизвикателствата, произтичащи от природни и причинени от човека опасности, и поради това е от особено значение за сектора на ОРБ.

Освен това всяка година Механизмът за гражданска защита на ЕС отправя покана за финансиране на проекти за превенция и готовност. Укрепването на МНП също е в рамките на целите на програмата за финансиране по LIFE.

Подробен преглед може да бъде намерен на страницата „ Финансиране на мерките за адаптиране от ЕС“.

Подкрепа за изпълнението

На равнището на ЕС се предприемат дейности за готовност, за да се подпомогне постигането на състояние на готовност и капацитет на човешките и материалните средства и да се гарантира ефективна и бърза реакция при бедствия. Системите за ранно предупреждение (за бедствиякато цяло, по-подробно за наводнения, сушаи горски пожари), модули и програми за обучение са съществена част от тези дейности. В този контекст беше създадена Мрежата на Съюза за знания в областта на гражданската защита, за да се засили сътрудничеството, координацията, уменията и експертният опит, като се подобри капацитетът на ЕС за подготовка, предотвратяване и реагиране при бедствия.

Освен това Европейският резерв за гражданска защита беше създаден, за да се насърчи европейското сътрудничество в областта на гражданската защита и да се даде възможност за по-бърз, по-добре координиран и по-ефективен европейски отговор на причинените от човека бедствия и природни бедствия.

MRE на адаптацията

В съответствие с Европейския съюз, на всеки три години държавите членки трябва да докладват на Европейската комисия (1) обобщение на оценките на риска, 2) оценка на способността за управление на риска, както и 3) информация относно приоритетните мерки за превенция и готовност. Докладът включва и акцент върху мерките за адаптиране към изменението на климата: Държавите членки трябва да включат полезни взаимодействия между мерките за ОРБ и АИК, установени на национално или поднационално равнище за основните рискове, свързани с изменението на климата. Въз основа на обобщения на националните оценки на риска, представени в края на 2018 г., ЕК публикува актуализирания преглед на ЕС на рисковете.

От друга страна, понастоящем не съществува систематичен механизъм, чрез който държавите да докладват за загуби на Европейската комисия или на ЕИП.