Адаптиране на плановете за управление на наводненията

Прилагането на Директивата на ЕС за наводненията изисква създаването на механизми за участие на обществеността, за да се гарантира участието на гражданите в цикъла на управление на наводненията. Всички оценки, карти и планове, изготвени в съответствие с директивите за наводненията и РДВ, трябва да бъдат публично достъпни и качени в общото цифрово хранилище WISE, управлявано от Европейската агенция за околна среда.

ПУРН призовават за принос от различни равнища на институциите (национални и регионални) и от голям набор от компетенции. Бяха използвани различни канали за консултации с обществеността и заинтересованите страни и като цяло широк кръг от заинтересовани страни участваха в изготвянето на първите ПУРН (задължително до 2015 г.). Сред съответните заинтересовани страни участието на частни субекти също е много важно, тъй като много често частните имоти са засегнати пряко или косвено от изпълнението на мерките, предвидени в ПУРН.

В някои случаи прилагането на Директивата за храните е от полза за подобряване и засилване на липсата на координация и сътрудничество между различните сектори (напр. защита от наводнения, планиране при извънредни ситуации, гражданска защита, пространствено планиране, застраховане, възстановяване на реки), лица, отговорни за вземането на решения, и заинтересовани страни, работещи в различни пространствени мащаби. Въпреки тези значителни усилия липсата на координация между различните теми и по-специално между ПУРН и националните стратегии или планове за адаптация все още е важна празнина в споделеното управление на риска от наводнения.

В резултат на процеса на картографиране на наводненията беше картографирана и оценена уязвимостта на голям брой европейски водни течения и крайбрежни зони, като по този начин се предоставиха много полезни знания за управление на предразположените към наводнения райони. Въпреки това през първия цикъл на ПУРН рискът от наводнения (поради обилни валежи, надвишаващи капацитета за инфилтрация на почвата) не беше счетен за еднакво значим и оценката му беше по-малко подробна в сравнение с оценката на риска от речни и крайбрежни води.

Наличието на данни и човешките и финансовите ресурси, необходими за прилагането на процеса на картографиране и оценка на наводненията, като се вземат предвид и прогнозите за изменението на климата, са сред основните ограничения при работата с ПУРН.

Директивата за наводненията приема скалата на речните басейни като единица за управление и възприема многостепенен подход към определянето на цели и стандарти, което е положителен атрибут за адаптивното управление, по-специално с оглед на изменението на климата. Въпреки това липсата на подходящи инструменти, официално вградени в правната система, които да подкрепят механизма за сътрудничество, може да ограничи трансграничното сътрудничество. Освен това различията в правните рамки, политическите гледни точки относно управлението на риска от наводнения и икономическите, социалните и физическите условия могат да възпрепятстват правилната координация и сътрудничество между скалите.

Изготвянето на план за управление на риска от наводнения обикновено следва 6-годишен цикъл на планиране, който изисква участието на широк кръг експерти, включително специалисти по планиране на земята и крайбрежните райони, хидролози, моделисти, учени по околната среда, инженери и т.н. Ресурсите и времевите усилия, които трябва да бъдат посветени на изготвянето на плана, зависят от мащаба на анализа, стратегическите цели и задачи на плана и наличието на данни и инструменти за техния анализ. Като се има предвид значението му, трябва да се отделят специфични ресурси и за ангажиране и консултации със заинтересованите страни.

Директивата на ЕС за наводненията изисква от държавите членки да преценят дали районите в близост до водните течения и крайбрежните ивици са изложени на риск от наводнения, да картографират степента на наводнения, активите и хората, изложени на риск в тези райони, и да предприемат подходящи и координирани мерки за намаляване на този риск от наводнения. Директивата също така изисква от държавите членки да вземат предвид последиците от изменението на климата върху мащаба, честотата и местоположението на наводненията и следователно да интегрират тези последици в оценката на риска от наводнения, защитата, предотвратяването и готовността.

Освен в самите ПУРН въздействието на изменението на климата и дългосрочното развитие върху възникването на наводнения е част 2 от предходните етапи на процеса на планиране и на изискванията за докладване: както в предварителната оценка на риска от наводнения, така и в картите на опасностите от наводнения и на риска от наводнения следва да се изясни как изменението на климата е включено (или не) в картографираните сценарии.

Директивата за наводненията се осъществява в координация с Рамковата директива за водите, по-специално чрез координирани планове за управление на риска от наводнения и планове за управление на речните басейни, както и чрез координиране на процедурите за участие на обществеността в изготвянето на тези планове. И двете директиви укрепват правото на обществеността да получи достъп до тази информация и да има думата в процеса на планиране. В подкрепа на тази координация беше изготвен отделен документс насоки „Управление на речните басейни в условията на променящ се климат“.

Изготвянето на план за управление на риска от наводнения се основава на три основни стъпки, всяка от които с продължителност 2 години: I) предварителна оценка на риска от наводнения (PFRA); II) опасност от наводнения и картографиране на риска от наводнения, iii) изготвяне на планове за управление на риска от наводнения (ПУРН). Времето за изпълнение на плана зависи в голяма степен от поставените цели и задачи и свързаните с тях набелязани мерки.

Плановете за управление на риска от наводнения трябва да се преразглеждат на всеки 6 години съгласно Директивата за наводненията. Що се отнася до изпълнението, срокът на действие на специфичните мерки, включени в плановете, зависи от типологията на мярката, варираща от месеци до десетилетия.