All official European Union website addresses are in the europa.eu domain.
See all EU institutions and bodiesОписание
Според Европейската агенция за околна среда последиците от наводненията с плувиални, речни и крайбрежни води в Европа като цяло ще се влошат в резултат на увеличаването на интензивността и честотата на наводненията, дължащи се на изменението на климата (ЕАОС, 2016 г., 2020 г.). До 2050 г. при обичайния сценарий може да има почти петкратно увеличение на годишните икономически загуби в резултат на наводненията в Европа (SWD(2019) 439).
Наводненията могат да бъдат причинени от: I) обилни валежи или разтопена вода, когато капацитетът за инфилтрация на почвата е надвишен; II) реки, когато заустванията надминават капацитета на водните течения и водните изходи от обичайните речни корита, разпространяващи се по цялата земя, iii) или бури, отговорни за крайбрежните наводнения. Очаква се изменението на климата да увеличи честотата и мащаба на екстремните валежи, да увеличи средните и екстремните температури (които са важни за леда и снеготопенето), да повиши морското равнище и да засили бурите с отрицателно въздействие върху екстремните морски равнища, като по този начин допълнително ще влоши риска от наводнения. От друга страна, промените в земеползването и антропологичният натиск върху реките оказват постоянно въздействие върху естествения капацитет за задържане и отводняване на техните водосборни басейни. Това може да се изрази в значително увеличаване на повърхностния отток и следователно в пиковите зауствания на реки, което се очаква да се увеличи в различни части на Северозападна Европа (Blöschlet al., 2019 г.). В ниско разположените крайбрежни райони едновременното възникване на високо морско равнище и валежи, водещи до големи оттоци, може да доведе до сложни наводнения (Bevaquaet al., 2019 г.).
През последните години управлението на наводненията премина от чиста защита срещу наводнения към интегрирано управление на риска от наводнения. В Европа тази промяна е отразена в Директивата на ЕС за наводненията, която трябва да се прилага в координация с Рамковата директива на ЕС за водите (РДВ). Директивата за наводненията изисква от държавите членки да разработят планове за управление на риска от наводнения (ПУРН) в съответствие с плановете за управление на речните басейни по РДВ. В този процес държавите са призовани да оценят риска от наводнения по скалата на речните водосборни басейни, да съставят карти на районите, застрашени от наводнения, и да информират местните общности за тези рискове. Картите на риска от наводнения трябва да обхващат географските райони, които могат да бъдат наводнени в случай на събития с ниска (сценарий на екстремни събития), средна (напр. такива с период на завръщане ≥ 100 години) и висока вероятност. За всяко от тези събития оценката следва да предостави информация за пространствения обхват на наводнението, нивото на водата и скоростта на водния поток. Картите на риска от наводнения също са много полезни за съобщаване на заинтересованите страни за излагането и уязвимостта на застрашените от наводнения райони.
Очаква се ПУРН да обхващат всички съответни аспекти на управлението на риска, като се съсредоточат върху превенцията, защитата, готовността и средно- и дългосрочното планиране, като се вземат предвид характеристиките на конкретния речен басейн или подбасейна, с който се занимават. Комбинация от зелени и сиви мерки може да бъде разгледана в плановете за управление на риска от наводнения с цел смекчаване на проблемите, свързани с наводненията, в мащаба на речните басейни. Традиционните решения за защита от наводнения включват язовири, диги, канали, защита от буря и бариери като цяло. ПУРН могат също така да включват насърчаване на екологосъобразни мерки, включително: практики за устойчиво земеползване, управлявано отстъпление от райони, застрашени от наводнения, подобряване на задържането на вода чрез опазване и преквалификация на заливните равнини и влажните зони, както и контролирано наводняване на определени райони в случай на наводнение. Важните решения, които могат да намалят излагането на хора и активи на наводнения, включват също повишаване на осведомеността, ранно предупреждение и използване на застрахователни схеми.
Допълнителни подробности
Справочна информация
Подробности за адаптацията
IPCC категории
Институционални: Закон и разпоредби, Институционални: Правителствени политики и програмиУчастие на заинтересованите страни
Прилагането на Директивата на ЕС за наводненията изисква създаването на механизми за участие на обществеността, за да се гарантира участието на гражданите в цикъла на управление на наводненията. Всички оценки, карти и планове, изготвени в съответствие с директивите за наводненията и РДВ, трябва да бъдат публично достъпни и качени в общото цифрово хранилище WISE, управлявано от Европейската агенция за околна среда.
ПУРН призовават за принос от различни равнища на институциите (национални и регионални) и от голям набор от компетенции. Бяха използвани различни канали за консултации с обществеността и заинтересованите страни и като цяло широк кръг от заинтересовани страни участваха в изготвянето на първите ПУРН (задължително до 2015 г.). Сред съответните заинтересовани страни участието на частни субекти също е много важно, тъй като много често частните имоти са засегнати пряко или косвено от изпълнението на мерките, предвидени в ПУРН.
Успех и ограничаващи фактори
В някои случаи прилагането на Директивата за храните е от полза за подобряване и засилване на липсата на координация и сътрудничество между различните сектори (напр. защита от наводнения, планиране при извънредни ситуации, гражданска защита, пространствено планиране, застраховане, възстановяване на реки), лица, отговорни за вземането на решения, и заинтересовани страни, работещи в различни пространствени мащаби. Въпреки тези значителни усилия липсата на координация между различните теми и по-специално между ПУРН и националните стратегии или планове за адаптация все още е важна празнина в споделеното управление на риска от наводнения.
В резултат на процеса на картографиране на наводненията беше картографирана и оценена уязвимостта на голям брой европейски водни течения и крайбрежни зони, като по този начин се предоставиха много полезни знания за управление на предразположените към наводнения райони. Въпреки това през първия цикъл на ПУРН рискът от наводнения (поради обилни валежи, надвишаващи капацитета за инфилтрация на почвата) не беше счетен за еднакво значим и оценката му беше по-малко подробна в сравнение с оценката на риска от речни и крайбрежни води.
Наличието на данни и човешките и финансовите ресурси, необходими за прилагането на процеса на картографиране и оценка на наводненията, като се вземат предвид и прогнозите за изменението на климата, са сред основните ограничения при работата с ПУРН.
Директивата за наводненията приема скалата на речните басейни като единица за управление и възприема многостепенен подход към определянето на цели и стандарти, което е положителен атрибут за адаптивното управление, по-специално с оглед на изменението на климата. Въпреки това липсата на подходящи инструменти, официално вградени в правната система, които да подкрепят механизма за сътрудничество, може да ограничи трансграничното сътрудничество. Освен това различията в правните рамки, политическите гледни точки относно управлението на риска от наводнения и икономическите, социалните и физическите условия могат да възпрепятстват правилната координация и сътрудничество между скалите.
Разходи и ползи
Изготвянето на план за управление на риска от наводнения обикновено следва 6-годишен цикъл на планиране, който изисква участието на широк кръг експерти, включително специалисти по планиране на земята и крайбрежните райони, хидролози, моделисти, учени по околната среда, инженери и т.н. Ресурсите и времевите усилия, които трябва да бъдат посветени на изготвянето на плана, зависят от мащаба на анализа, стратегическите цели и задачи на плана и наличието на данни и инструменти за техния анализ. Като се има предвид значението му, трябва да се отделят специфични ресурси и за ангажиране и консултации със заинтересованите страни.
Правни аспекти
Директивата на ЕС за наводненията изисква от държавите членки да преценят дали районите в близост до водните течения и крайбрежните ивици са изложени на риск от наводнения, да картографират степента на наводнения, активите и хората, изложени на риск в тези райони, и да предприемат подходящи и координирани мерки за намаляване на този риск от наводнения. Директивата също така изисква от държавите членки да вземат предвид последиците от изменението на климата върху мащаба, честотата и местоположението на наводненията и следователно да интегрират тези последици в оценката на риска от наводнения, защитата, предотвратяването и готовността.
Освен в самите ПУРН въздействието на изменението на климата и дългосрочното развитие върху възникването на наводнения е част 2 от предходните етапи на процеса на планиране и на изискванията за докладване: както в предварителната оценка на риска от наводнения, така и в картите на опасностите от наводнения и на риска от наводнения следва да се изясни как изменението на климата е включено (или не) в картографираните сценарии.
Директивата за наводненията се осъществява в координация с Рамковата директива за водите, по-специално чрез координирани планове за управление на риска от наводнения и планове за управление на речните басейни, както и чрез координиране на процедурите за участие на обществеността в изготвянето на тези планове. И двете директиви укрепват правото на обществеността да получи достъп до тази информация и да има думата в процеса на планиране. В подкрепа на тази координация беше изготвен отделен документс насоки „Управление на речните басейни в условията на променящ се климат“.
Време за изпълнение
Изготвянето на план за управление на риска от наводнения се основава на три основни стъпки, всяка от които с продължителност 2 години: I) предварителна оценка на риска от наводнения (PFRA); II) опасност от наводнения и картографиране на риска от наводнения, iii) изготвяне на планове за управление на риска от наводнения (ПУРН). Времето за изпълнение на плана зависи в голяма степен от поставените цели и задачи и свързаните с тях набелязани мерки.
цял живот
Плановете за управление на риска от наводнения трябва да се преразглеждат на всеки 6 години съгласно Директивата за наводненията. Що се отнася до изпълнението, срокът на действие на специфичните мерки, включени в плановете, зависи от типологията на мярката, варираща от месеци до десетилетия.
Справочна информация
уебсайтове:
Референции:
COM (2025) 2 окончателен — Доклад на Комисията относно прилагането на Рамковата директива за водите (трети планове за управление на речните басейни) и Директивата за наводненията (втори планове за управление на риска от наводнения). 04.02.2025.
SWD (2019) 439. Проверка за пригодност на Рамковата директива за водите и Директивата за наводненията. 10.02.2019
ЕСП, (2018 Г.). Директива занаводненията: напредъкът в оценката на рисковете, като същевременно планирането и изпълнението трябва да се подобрят.
ЕАОС (2016 Г.). Рискове от наводнения и уязвимост на околната среда. Проучване на полезните взаимодействия между възстановяването на заливните равнини, политиките в областта на водите и тематичните политики. Доклад на ЕАОС 1/2016.
Публикувано в Climate-ADAPT: Apr 10, 2025
Language preference detected
Do you want to see the page translated into ?