Морски и риболовни дейности

Морски и риболовни дейности

Основни послания

• Въздействието на изменението на климата върху морската вода се натрупва с други антропогенни въздействия както в морето, така и върху крайбрежните зони, което вече оказва въздействие върху рибарството и морските аквакултури с променени добиви и промени в риболовните зони и целевите видове.  Освен това се очаква засилването на екстремните събития с по-сурови условия в открито море да засегне всички сектори на синята икономика.
• ЕС предприема действия във връзка с тези въздействия чрез създаване на научни информационни центрове, като например морските услуги по програма „Коперник“ и Европейската мрежа за наблюдение и данни за морската среда, като безплатни и отворени доставчици на данни за всички потребители по света. Тя също така има за цел да постигне добро екологично състояние на крайбрежните и морските води на ЕС, насочени към адаптирането към изменението на климата, чрез Рамковата директива за морска стратегия и чрез разработване и използване на природосъобразни решения за морските и крайбрежните екосистеми.
• Европейският фонд за морско рибарство и аквакултури за периода 2021—2027 г. подкрепя иновативни проекти, които допринасят за устойчивата експлоатация и управление на водните и морските ресурси, включително за адаптиране към изменението на климата.

Въздействия и уязвимости

Морските води стават все по-топли, по-киселинни и с намалено съдържание на кислород в резултат на глобалното изменение на климата. Затоплянето на водата води до изместване на разпределението на видовете и до промяна на растежа и разпределението на рибните популации. Повишаването на киселинността на океана ще повлияе на способността на секретиращите видове калциев карбонат (като мекотели, планктони и корали) да произвеждат своите черупки или скелети. Деоксигенирането засяга пространственото разпределение на видовете и особено в затворени басейни и устия, по-големи и по-чести събития на хипоксия и аноксия, които засягат оцеляването на видовете и влошават здравето на екосистемата. Изменението на климата се натрупва с други антропогенни въздействия както в морето, така и в крайбрежните райони, с комбинирано въздействие върху морските екосистеми и ключовите екосистемни услуги. Рибарството и морските аквакултури вече са засегнати от изменението на климата, с променени добиви и промени в риболовните зони и целевите видове.  Освен това се очаква засилването на екстремните събития с по-тежки условия в открито море да засегне всички сектори на синята икономика като морския транспорт, пристанищните дейности и производството на енергия в морето.

Политическа рамка

Стратегията на ЕС за адаптиране към изменението на климата (2021 г.) има за цел да осъществи визията за 2050 г. за устойчива на изменението на климата Европа. Адаптацията ще бъде по-интелигентна чрез преодоляване на различията по отношение на въздействието на климата и устойчивостта. Измерванията и наблюденията на океаните ще бъдат засилени, както и центровете за научна информация, като например морските услуги по програма „Коперник“ и Европейската мрежа за наблюдение и данни заморската среда (EMODnet) като безплатни и отворени доставчици на данни за всички потребители по света. Адаптирането ще бъде по-системно чрез укрепване на връзката с общата политика в областта на рибарството и други инициативи на ЕС, които подпомагат адаптирането на местно равнище, като също така насърчават по-активното участие на местните групи за действие в областта на рибарството (МИРГ). Ролята на природосъобразните решения за морските и крайбрежните екосистеми се отбелязва като многофункционални, несъжаляващи и ефективни решения, също с потенциал за улавяне на въглерод. Новите инициативи за финансиране (включително „Хоризонт Европа“) ще ускорят адаптирането. И накрая, стратегията за адаптация, за да стане адаптацията в международен план, признава необходимостта от включване на съображения, свързани с изменението на климата, в бъдещите споразумения за защита на международните ресурси, като например международния риболов и биологичното разнообразие, дори в области извън националните юрисдикции.

През май 2021 г. Комисията прие нов подход за устойчива синя икономика в ЕС, като одобри принципите на Европейския зелен пакт. В него се признават опустошителните последици от изменението на климата върху океаните и бреговете, както и кумулативните въздействия, породени от икономическите дейности в морето. Той насърчава предприятията да използват или генерират възобновяеми ресурси, да опазват морските екосистеми, да намаляват замърсяването и да повишават устойчивостта на изменението на климата.

Освен това ЕС е определил рамка от междусекторни и секторни политики, които са от значение за устойчивото управление и управление на морето. Интегрираната морска политика на ЕС (ИМП) има за цел да осигури по-съгласуван и координиран подход към морските и морските въпроси, като се вземе предвид и изменението на климата. Рамковата директива за морска стратегия (РДМС) е екологичният стълб на ИМП. С него се установява обща рамка, изискваща от държавите членки да предприемат необходимите мерки за постигане и поддържане на добро екологично състояние на крайбрежните и морските води на ЕС. Съгласно РДМС и при разработването на съответните си национални морски стратегии държавите членки трябва да уточнят, когато е целесъобразно, всички доказателства за въздействието на изменението на климата.

Общата политика в областта на рибарството (ОПОР) е в основата на политиката на ЕС в областта на рибарството. ОПОР определя набор от общи правила, които имат за цел да гарантират, че риболовът и аквакултурите са устойчиви от екологична, икономическа и социална гледна точка и че осигуряват източник на здравословна храна за гражданите на ЕС. Устойчивото рибарство, постигнато чрез ОПОР, е необходимо за повишаване на устойчивостта и за постигане на Европейския зелен пакт.

Подобряване на базата от знания

Доклад на работна група II на IPCC относно изменението на климата за 2022 г.: Въздействията, адаптацията и уязвимостта,представят най-актуалните научни познания относно въздействието на изменението на климата върху рибарството и аквакултурите и върху тяхната производителност, като се съсредоточават и върху все по-трудното задоволяване на човешките нужди.

Анализът на последиците от изменението на климата, свързани с глобалното затопляне до 1,5 °C в сравнение с 2 °C върху морското биологично разнообразие, рибарството и екосистемите, както и този на продължаващото глобално затопляне на океаните и криосферата, са описани в 2 други специфични доклада: специалният доклад на Междуправителствения комитет по изменение на климата относно глобалното затопляне с 1,5 °C и специалния доклад на Междуправителствения комитет по изменение на климата относно океаните и криосферата в променящия се климат (SROCC).

След обсъждането, възникнало в рамките на SROCC, на 25- ата конференция на страните по РКООНИК, проведена в Мадрид през декември 2019 г., бяха представени Докладът за океаните за климата и политическите препоръки на Платформатаза океаните и климата, представени на 25-ата конференция на страните по РКООНИК. Тази конференция на страните бе обявена от нейния председател като „Синя Конференция на страните“, която признава тесните връзки между здравето на климата и здравето на океана.

Предизвикателството, породено от изменението на климата, за рибарството и аквакултурите, както и ответните мерки за адаптиране са в основата на два доклада на ФАО: Глобален синтез на настоящите знания, възможности за адаптиране и смекчаване на последиците (2018 г.) и адаптивно управление на рибарството в отговор на изменението на климата (2021 г.).

Като част от своята политика за ИМП ЕС полага много усилия за обединяване на данни за морската среда от различни източници (познание заморската среда 2000). EMODnet предоставя достъп до голямо разнообразие от данни, продукти и метаданни, свързани с батиметрията, геологията, местообитанията на морското дъно, химията, биологията, физиката и човешката дейност. Освен това морската служба „Коперник“ предоставя редовна и систематична референтна информация за състоянието на физическите океани и регионални морета, докато Европейският морски атлас споделя разнообразна гама от пространствена информация за европейските морета и брегове.

Защитените морски зони (МЗТ) са международно признати като инструмент за подпомагане както на адаптацията, така и на смекчаването на последиците от изменението на климата. Преглед и перспективи за бъдещето на ЗМЗ са включени в доклада на ЕАОС МЗК мрежи в европейските морета (2015 г.). Въз основа на проучването на ETC/ICM Spatial Analysis of Marine Protected Area Networks in Europe’s Seas (Пространствен анализ на мрежите на защитените морски зони в европейските морета) беше публикуван брифинг на ЕАОС (2018 г.) относно ЗМЗ.

Финансираните от ЕС проекти ( например MPA-ADAPT и MPA-ENGAGE за Средиземноморието, ATLAS за Атлантическия океан) предоставиха значителна информация за адаптирането към изменението на климата по тази тема. Разработени са рамки и инструменти за подпомагане на вземането на решения в подкрепа на адаптирането. Инструментът за подкрепа на адаптирането за островите беше разработен от проекта SOCLIMPACT, за да се подпомогнат създателите на политики при разработването на съобразени с изменението на климата стратегии и планове за адаптиране към изменението на климата за техните острови. Рамката за подпомагане на вземането на решения ClimeFish съдържа ресурси и системи за подпомагане на вземането на решения, като общата цел е да се спомогне за осигуряването на устойчиво производство на морски храни в контекста на изменението на климата.

Подпомагане на инвестициите и финансирането

Новата МФР за периода 2021—2027 г. предоставя 30 % от бюджета си за борба с изменението на климата. Европейският фонд за морско дело и аквакултури за периода 2021—2027 г. (ЕФМДРА) подкрепя иновативни проекти, които допринасят за устойчивата експлоатация и управление на водните и морските ресурси, като също така спомага за изпълнението на целите на Европейския зелен пакт — пътната карта за политиките на ЕС в областта на климата и околната среда.

Програмата LIFE съфинансира проекти, които включват възстановяване на морските и крайбрежните екосистеми, повишаване на устойчивостта спрямо изменението на климата. Новата „Хоризонт Европа“ включва 3 стълба: Върхови научни постижения, глобални предизвикателства и конкурентоспособност на европейската промишленост и иновативна Европа. В рамките на втория стълб специален клъстер (n.6) е посветен на храните, биоикономиката, природните ресурси, селското стопанство и околната среда и включва, като научноизследователски области, морета и океани. Нови възможности се очакват от „Мисия морска звезда 2030„и „Възстановяване на нашите океани и води“, които имат за цел да развият знания, да възстановят и защитят нашите океани и води до 2030 г. JPI Oceans е междуправителствена платформа за дългосрочно сътрудничество, отворена за всички държави — членки на ЕС, и асоциирани държави, които инвестират в морски и морски изследвания. Изменението на климата е стратегическа област от стратегията на ИСП за океаните за периода 2021—2025 г. в рамките на взаимосвързани приоритетни области за устойчиви океани.

Изчерпателен преглед може да бъде намерен на страницата на ЕС за финансиране на адаптацията.

Подкрепа за изпълнението

FARNET е общност от хора, които осъществяват водено от общностите местно развитие в рамките на ЕФМДРА. Тази мрежа обединява МИРГ, управляващите органи, гражданите и експерти от целия ЕС, за да работят за устойчивото развитие на рибарството и крайбрежните райони. В рамките на стратегията на ЕС за адаптация се предвижда по-голямо участие на регионалните органи чрез тези групи. В ръководството на FARNET „Прогнозни стратегии за рибарските райони“ сепосочва, че чрез местни проекти за повишаване на осведомеността и подкрепа за инициативи за насърчаване на промени в начина на живот, които благоприятстват местни и устойчиви продукти и услуги, МИРГ могат да подпомагат общностите за смекчаване на последиците от изменението на климата и адаптиране към него.

MRE на адаптацията

Докладът относно първия цикъл на изпълнение на Рамковата директива за морска стратегия (2020 г.) показва, че рамката на ЕС за опазване на морската среда е една от най-всеобхватните и амбициозни в световен мащаб. Той обаче трябва да бъде подсилен, за да може да се справи с преобладаващия натиск като прекомерен риболов и неустойчиви риболовни практики, пластмасови отпадъци, излишни хранителни вещества, подводен шум, замърсяване и други видове натиск върху околната среда. Въпреки че изменението на климата се отчита сред основните видове натиск върху морската среда, предложени от държавите членки, ключови теми като повишаването на киселинността на океаните в европейските морета и въздействието на морските горещи вълни върху морското биологично разнообразие не са добре установени в схемите за мониторинг на равнището на ЕС. Ефективно управляваните защитени морски зони са част от програмата от мерки на националните морски стратегии, чиято цел е да се избегне загубата и влошаването на състоянието на видовете и местообитанията, да се повиши защитата на крайбрежните райони и устойчивостта на екосистемите в условията на глобални промени.