Морско дело и рибарство

Основни послания

• Въздействието на изменението на климата върху морската вода се натрупва с друг антропогенен натиск както в морето, така и в крайбрежните райони, който вече оказва въздействие върху рибарството и морските аквакултури с променен добив и промяна в риболовните зони и целевите видове.  Освен това се очаква засилването на екстремните явления с по-сурови условия в открито море да засегне всички сектори на синята икономика.
• ЕС се справя с тези въздействия чрез създаването на центрове за научна информация като морската услуга на „Коперник“ и Европейската мрежа за наблюдение и данни за морската среда като безплатни и отворени доставчици на данни за всички потребители по целия свят. Тя също така има за цел да се постигне добро екологично състояние на крайбрежните и морските води на ЕС, като се обърне внимание на адаптирането към изменението на климата чрез Рамковата директива за морска стратегия и чрез разработване и използване на природосъобразни решения за морските и крайбрежните екосистеми.
• Европейският фонд за морско дело, рибарство и аквакултури за периода 2021—2027 г. подкрепя иновативни проекти, които допринасят за устойчивата експлоатация и управление на водните и морските ресурси, включително за адаптиране към изменението на климата.

Въздействия, уязвимости и рискове

Stuart Rankin on flickr

Морските води стават по-топли, по-киселинни и с намалено съдържание на кислород вследствие на глобалното изменение на климата. Затоплянето на водата води до изместване на разпределението на видовете и промяна на растежа и разпределението на рибните популации. Окисляването на океана ще повлияе на способността на секретиращите калциев карбонат видове (като мекотели, планктони и корали) да произвеждат своите черупки или скелети. Деоксигенацията засяга пространственото разпределение на видовете и, особено в затворени басейни като Балтийско море и в устия, по-големи и по-чести случаи на хипоксия и аноксия, които засягат оцеляването на видовете и влошават здравето на екосистемите. Вредният цъфтеж на водораслите възниква в отговор на еутрофикацията със съвместното възникване на изменението на климата и води до отрицателно въздействие върху морските екосистеми, рибарството, туризма, икономиката и човешкото здраве.

Температурите в Арктика се покачват по-бързо от средната годишна стойност в световен мащаб, което в крайна сметка води до повишаване на морското равнище и оказва въздействие върху динамиката на океаните, което оказва въздействие върху първичното морско производство. Това, заедно с човешкия натиск върху експлоатацията на Арктика, оказва въздействие върху биологичното разнообразие, рибарството и местния поминък.  Изменението на климата се натрупва с други видове антропогенен натиск, като например прекомерния улов и замърсяването на морето както в морето, така и в крайбрежните зони, с комбинирано въздействие върху морските екосистеми и ключовите екосистемни услуги. Рибарството и морските аквакултури вече са засегнати от последиците от изменението на климата, с променен добив и промяна в риболовните зони и целевите видове.  Освен това се очаква засилването на екстремните явления с по-сурови условия в открито море да засегне всички сектори на синята икономика като морския транспорт, пристанищните дейности и производството на енергия от разположени в морето инсталации.

Европейската оценка на риска, свързан с климата, определи риска за морските екосистеми от изменението на климата в комбинация с други антропогенни фактори като особено неотложен за преодоляване. Рисковете за сухоземните и сладководните екосистеми могат да се разпространят в морските екосистеми.

Рамка на политиката

Стратегията на ЕС за адаптиране към изменението на климата (2021 г.) има за цел да реализира визията за 2050 г. за устойчива на изменението на климата Европа. Адаптирането ще бъде по-интелигентно чрез преодоляване на различията по отношение на въздействието върху климата и устойчивостта. Ще бъдат засилени измерванията и наблюденията на океаните, както и центровете за научна информация като морската услуга на „Коперник“ и Европейската мрежа за наблюдение и данни за морската среда (EMODnet)като безплатни и отворени доставчици на данни за всички потребители по целия свят. Адаптирането ще бъде по-системно чрез укрепване на връзката с общата политика в областта на рибарството и други инициативи на ЕС, които подпомагат адаптирането на местно равнище, като също така насърчават по-голямо участие на местните инициативни рибарски групи (МИРГ). Ролята на природосъобразните решения за морските и крайбрежните екосистеми се отбелязва като многофункционални, несъжаляващи и ефективни решения, също с потенциал за улавяне на въглерод. Новите инициативи за финансиране (включително „Хоризонт Европа“)ще ускорят адаптирането. И накрая, в стратегията за адаптиране, за да стане адаптирането международно, се признава необходимостта от включване на съображения, свързани с изменението на климата, в бъдещите споразумения за защита на международните ресурси, като например международното рибарство и биологичното разнообразие, дори в области извън националните юрисдикции.

През май 2021 г. Комисията прие нов подход за устойчива синя икономика в ЕС, като одобри принципите на Европейския зелен пакт. В него се признават опустошителните последици от изменението на климата върху океаните и бреговете, както и кумулативните въздействия, породени от икономическите дейности в морето. Тя насърчава предприятията да използват или генерират възобновяеми ресурси, да опазват морските екосистеми, да намаляват замърсяването и да повишават устойчивостта спрямо изменението на климата.

Освен това ЕС определи ясна рамка от междусекторни и секторни политики, които са от значение за устойчивото управление и управлението на морето. Интегрираната морска политика на ЕС (ИМП) има за цел да осигури по-съгласуван и координиран подход към морските и морските въпроси, като се вземе предвид и изменението на климата. Рамковата директива за морска стратегия (РДМС) е екологичният стълб на ИМП. С него се установява обща рамка, изискваща от държавите членки да предприемат необходимите мерки за постигане и поддържане на добро екологично състояние на крайбрежните и морските води на ЕС. Съгласно РДМС и при разработването на съответните си национални морски стратегии държавите членки трябва да уточнят, когато е целесъобразно, всички доказателства за въздействието на изменението на климата.

Общата политика в областта на рибарството (ОПОР) е в основата на политиката на ЕС в областта на рибарството. ОПОР определя набор от общи правила, които имат за цел да гарантират, че риболовът и аквакултурите са екологично, икономически и социално устойчиви и че осигуряват източник на здравословна храна за гражданите на ЕС. Устойчивото рибарство, осъществявано чрез ОПОР, е необходимо за повишаване на устойчивостта и изпълнение на Европейския зелен пакт.

Подобряване на базата от знания

Европейската оценка на риска, свързан с климата, за 2024 г. предоставя цялостна оценка на основните климатични рискове, пред които е изправена Европа днес и в бъдеще. В него се посочват 36 основни климатични риска, които застрашават нашата енергийна и продоволствена сигурност, екосистемите, инфраструктурата, водните ресурси, финансовите системи и здравето на хората, като се има предвид и рискът за морския сектор и сектора на рибарството.

Доклад на РГ II към Шестия доклад за оценка на Междуправителствения комитет по изменение на климата (IPCC) относно изменението на климата за 2022 г.: Impacts, Adaptation and Vulnerability(Въздействия, адаптиране и уязвимост), представя най-актуалните научни познания относно въздействието на изменението на климата върху рибарството и аквакултурите и върху тяхната производителност, като се съсредоточава и върху все по-трудното задоволяване на човешките потребности.

Анализът на въздействието на изменението на климата, свързано с глобалното затопляне до 1,5 °C в сравнение с 2 °C върху морското биологично разнообразие, рибарството и екосистемите, както и въздействието на продължаващото глобално затопляне върху океаните и криосферата, са описани в 2 други специфични доклада: специалния доклад на МКИК относно глобалното затопляне с 1,5 °C и специалния доклад на МКИК относно океаните и криосферата в условията на променящ се климат (SROCC).

След обсъждането, проведено в рамките на SROCC, на 25-ата конференция на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (РКООНИК), проведена в Мадрид през декември 2019 г., бяха представени „Докладът „Океан за климата“ на инициативата „Тъй катоокеанът“ и „Океанът и амперът“; политическите препоръки на Платформата по въпросите на климата. Тази конференция на страните беше обявена от нейния председател като „синя конференция на страните“, в която се признават тесните връзки между здравето на климата и здравето на океаните.

Предизвикателството, което изменението на климата поставя пред рибарството и аквакултурите, както и мерките за адаптиране, са в основата на два доклада на ФАО: Глобален синтез на настоящите знания, възможности за адаптиране и смекчаване (2018 г.) и Адаптивно управление на рибарството в отговор на изменението на климата (2021 г.).

Като част от политиката си в областта на ИМП ЕС полага големи усилия за събиране на данни за морската среда от различни източници („Познания за морската среда 2000“). EMODNET предоставя достъп до голямо разнообразие от данни, продукти и метаданни, свързани с батиметрията, геологията, местообитанията на морското дъно, химията, биологията, физиката и човешките дейности. Освен това морската услуга на „Коперник“ предоставя редовна и систематична справочна информация за състоянието на физическите океани и регионалните морета, докато Европейският морски атлас споделя разнообразна пространствена информация за европейските морета и брегове.

Защитените морски зони (ЗМЗ) са международно признати като инструмент за подпомагане както на адаптирането, така и на смекчаването на последиците. Преглед и перспективи за бъдещето на МЗТ се съдържат в доклада на ЕАОС „Мрежи от МЗТ в европейските морета“ (2015 г.). Въз основа на проучването ETC/ICM Spatial Analysis of Marine Protected Area Networks in Europe's Seas (Пространствен анализ на морските мрежи от защитени зони в европейските морета) беше публикуван брифинг на ЕАОС (2018 г.) относно МЗТ.

Финансираните от ЕС проекти (напр. MPA-ADAPT и MPA-ENGAGE за Средиземноморието, ATLAS за Атлантическия океан) предоставиха значителна информация за адаптирането към изменението на климата по тази тема. Разработени са рамки и инструменти в подкрепа на вземането на решения, за да се помогне на лицата, отговорни за вземането на решения, да се адаптират. Инструментът за подкрепа на адаптирането за островите беше разработен по проекта SOCLIMPACT, за да се подпомогнат създателите на политики при разработването на адаптирани стратегии и планове за адаптиране към изменението на климата за техните острови. Рамката за подпомагане на вземането на решения ClimeFish съдържа ресурси и системи за подпомагане на вземането на решения с общата цел да се подпомогне осигуряването на устойчиво производство на морски храни в контекста на изменението на климата.

Подкрепа за инвестициите и финансирането

Новата МФР за периода 2021—2027 г. предоставя 30 % от своя бюджет за борба с изменението на климата. Европейският фонд за морско дело, рибарство и аквакултури за периода 2021—2027 г. (ЕФМДРА)подкрепя иновативни проекти, които допринасят за устойчивата експлоатация и управление на водните и морските ресурси, като също така спомага за изпълнението на целите на Европейския зелен пакт — пътната карта за политиките на ЕС в областта на климата и околната среда.

По програмата LIFE се съфинансират проекти, които включват възстановяване на морските и крайбрежните екосистеми, повишаване на устойчивостта спрямо изменението на климата. Новата програма „Хоризонт Европа“ включва 3 стълба: високи постижения в научната област, глобални предизвикателства, конкурентоспособност на европейската промишленост и иновативна Европа. В рамките на втория стълб специален клъстер (n.6) е посветен на храните, биоикономиката, природните ресурси, селското стопанство и околната среда и включва като научноизследователски области моретата и океаните. Очакват се нови възможности от „Мисия морска звезда 2030“ и „Възстановяванена нашите океани и води“,които имат за цел до 2030 г. да се развият знания, да се възстановят и опазят нашите океани и води. ИСП „Океани“ е междуправителствена платформа за дългосрочно сътрудничество, отворена за всички държави — членки на ЕС, и асоциирани държави, които инвестират в морски изследвания. Изменението на климата е стратегическа област от стратегията на ИСП за океаните за периода 2021—2025 г. в рамките на взаимосвързани приоритетни области за устойчиви океани.

Пълен преглед може да бъде намерен на страницата за финансиране от ЕС на адаптирането.

Подкрепа за изпълнението

FARNET е общността на хората, осъществяващи водено от общностите местно развитие по линия на ЕФМДРА. Тази мрежа обединява МИРГ, управляващи органи, граждани и експерти от целия ЕС, които работят за устойчивото развитие на рибарството и крайбрежните райони. В рамките на стратегията на ЕС за адаптация се предвижда по-голямо участие на регионалните органи чрез тези групи. В ръководството на FARNET „Прогнозни стратегии за рибарските райони“ се посочва, че чрез местни проекти заповишаване на осведомеността и подкрепа за инициативи, насърчаващи промени в начина на живот, които благоприятстват местни и устойчиви продукти и услуги, МИРГ могат да подпомагат общностите за смекчаване на изменението на климата и адаптиране към него.

MRE на адаптирането

Докладът относно първия цикъл на изпълнение на Рамковата директива за морска стратегия (2020 г.) показва, че рамката на ЕС за опазване на морската среда е една от най-всеобхватните и амбициозни в световен мащаб. Тя обаче трябва да бъде подсилена, за да може да се справи с преобладаващия натиск, като например прекомерния улов и неустойчивите риболовни практики, пластмасовите отпадъци, излишните хранителни вещества, подводния шум, замърсяването и други видове натиск върху околната среда. Въпреки че изменението на климата се отчита като един от основните видове натиск върху морската среда, предложени от държавите членки, ключови теми като повишаването на киселинността на океанските води в европейските морета и въздействието на морските горещини върху морското биологично разнообразие не са добре установени в схемите за мониторинг на равнището на ЕС. Ефективно управляваните защитени морски зони са част от програмата от мерки на националните морски стратегии, предназначени да предотвратят загубата и влошаването на състоянието на видовете и местообитанията, да повишат опазването на крайбрежните зони и устойчивостта на екосистемите в контекста на глобалните промени.