Икономически стимули за промяна на поведението

Не е изненадващо, че участието на обществеността е ключов елемент за увеличаване на общото приемане на ЕПИ и за мотивиране на заинтересованите страни да участват. Това не означава, че участието на обществеността винаги е необходимо, за да се направи ЕПИ приемлива. Например значението на участието на обществеността може да бъде намалено в случаите, когато ЕПИ като такъв или специфичното решение, което ЕПИ възнамерява да насърчи, вече са получили обществено (социално) приемане.

Що се отнася до прилагането на ЕПИ, съществуват значителни различия в нуждите, възможностите и ограниченията, пред които е изправена всяка държава. Дори в рамките на държавите има значителни различия в капацитета за прилагане на икономически инструменти в различните региони или сектори. Някои желани промени са по-лесни за прилагане чрез икономически инструменти, докато други са по-лесни за прилагане чрез правила за управление и контрол. ЕПИ в никакъв случай не заместват други начини на действие на правителството, а инструменти, които могат да допълват и укрепват управлението като част от широк набор от инструменти на политиката. Като цяло е възможно да се направи разграничение между: I) комбинации от ЕПИ, като част от стратегия за „пакетни стимули“, и ii) смесване с други видове инструменти на политиката, включително регулаторни инструменти, повишаване на осведомеността, информация и т.н. При скрининга на потенциални ЕПИ следва да се има предвид съществуващата комбинация от политики, но подборът не следва да бъде продиктуван от него.

Разходите и ползите от EPI трудно се изследват и може да се намери малко информация за това как те се сравняват с класическите подходи за управление и контрол.

Разходите за ЕПИ могат да бъдат разграничени между преките разходи (например разходите за плащане на данъка) и разходите по сделката (напр. разходите за време и пари за достигане до пазара, намиране на купувач или продавач, договаряне на покупка, консумиране на търговията и връщане от пазара). Транзакционните разходи могат да се отнасят и до допълнителното наблюдение. Например трансакционните разходи за мониторинг на подземните води или повърхностните води могат да възпрепятстват приемането на данък (напр. данък върху изхвърлянето на замърсени дренажни води на обемна основа), но също така може да си струва да се плати, за да се гарантира, че данъкът е ефективен. По същия начин един нов механизъм за разпределение на водите може да повиши икономическата ефективност, но да наложи високи разходи за преговори и правоприлагане, което прави по-простите механизми за разпределение потенциално за предпочитане.

Ползите от ЕПИ включват подобряване на качеството на околната среда и икономическата ефективност, както и по-добро социално разпределение на тежестта за постигане на желаната цел. В същото време ЕПИ увеличават приходите (в случай на такси), за да финансират например дейности по мониторинг и контрол или разпределение на замърсяването, и следователно могат да бъдат от значение за финансирането на мерки за адаптиране.

ЕПИ са признати на политическо равнище в няколко основни законодателни акта и документи за политиката на ЕС:

• Рамковата директива на ЕС за водите въвежда набор от принципи и мерки, които рационализират използването на водите в държавите членки. В член 9 от него се призовава за пълно възстановяване на разходите за водни услуги чрез ценообразуване.
• В Плана на ЕС от 2012 г. за опазване на водите в Европа се подчертава значението на стимулирането на ценообразуването на водата и други ЕПИ, като например търговията с вода и плащанията за екосистемни услуги в комбинацията от политики за подобряване на управлението на водите в Европа.
• В действието на ЕС относно недостига на вода и сушите (от 2007 г.) се подчертава ролята на стимулиращото ценообразуване за адаптиране на търсенето на вода и осигуряване на устойчиво управление на водите.
• Директивата на ЕС за наводненията (2007 г.) насърчава използването на екологосъобразни инфраструктури и управлението на природните наводнения чрез финансово възнаграждаване на управителите на земи и ползвателите на вода.
• Общата селскостопанска политика включва финансово възнаграждение (под формата на субсидии) за опазване на водната среда.
• Директивата за нитратите (1991 г.) насърчава приемането на споразумения за сътрудничество чрез кодекси за добри селскостопански практики.
• Стратегията за адаптиране към изменението на климата (2013 г.) насърчава по-широкото използване на застраховките за изграждане на устойчивост срещу последиците от изменението на климата, по-специално недостига на вода, сушите и риска от наводнения.
• Политиката на ЕС в областта на биологичното разнообразие (включително директивите за местообитанията и птиците и механизма за финансиране по LIFE) насърчава използването на финансови и нефинансови ползи за опазването на водните екосистеми.

Разработването и прилагането на ЕПИ може да отнеме от 1 до 5 години.

EPI обикновено са дългосрочни мерки. Продължителността на живота обаче често се определя от политическата рамка, от действащото специфично законодателство и от социалното приемане.