Икономически стимули за промяна на поведението

Инструментите на икономическата политика (ИИП) са стимули, разработени и прилагани с цел адаптиране на индивидуалните решения към колективно договорени цели. ЕПИ традиционно се класифицират в: ценообразуване (напр. тарифи за вода), екологични данъци и такси, субсидии (за продукти и практики), търговия (напр. търгуемо разрешително за замърсяване или водочерпене, компенсационни механизми, плащания за екологични услуги) и накрая доброволни споразумения и схеми за управление на риска (като застраховки или задължения). ЕПИ могат значително да подобрят съществуващата рамка на политиката, като стимулират, а не налагат промени в поведението, които могат да доведат до адаптиране.

ЕПИ могат да стимулират промяна в поведението чрез стимули или демотивиращи фактори, да променят условията, за да се даде възможност за икономически сделки или да се намали рискът. През последните десетилетия икономическите инструменти получиха все по-голямо внимание като начин за постигане на напредък в управлението на околната среда поради способността им да привеждат индивидуалните решения в съответствие с колективно договорените цели и да насърчават устойчивия икономически растеж. Основното предимство на тези инструменти е тяхната икономическа ефективност, т.е. способността за разпределяне на тежестта на нарушаването и намаляването, когато това е по-евтино. Недостатъците са от страна на собствения капитал, тъй като засягат по различен начин различни агенти или социални групи, не непременно по прогресивен начин, и тясно свързани с това, важни недостатъци са от страна на политическата осъществимост.

Инструментите на икономическата политика се прилагат в различни политики в областта на околната среда. Например бяха разработени схеми за търговия с емисии за политиката за смекчаване на изменението на климата, а ЕПИ бяха използвани и в контекста на политиките в областта на качеството на въздуха, адаптирането към изменението на климата и енергетиката. Във втория случай бяха приложени инструменти на политиката за подобряване на енергийната ефективност, включително енергийни данъци, разпоредби, определящи минимално равнище на енергийна ефективност, и търгуеми бели сертификати (TWC) за енергоспестяване. Проектът EuroPACE има за цел да разработи иновативен механизъм за финансиране с цел увеличаване на инвестициите за енергийна ефективност в съществуващи жилищни сгради. Изследователският проект WEATHER „Weather extremes: impacts on transport systems and hazards for European regions“ (Крайности на времето: въздействие върху транспортните системи и опасности за европейските региони), финансиран по 7РП, предоставя преглед на възможните стимули за адаптиране на транспорта и тяхното потенциално въздействие.

Прилагането на ЕПИ към политиките в областта на водите представя специфични характеристики и предизвикателства. Най-често срещаните ЕПИ във водния сектор са тарифите, данъците и таксите, но също така субсидиите и кооперативните схеми се прилагат широко. В Европа схемите за търговия с количество вода, които са популярни в Австралия и САЩ, са ограничени до няколко случая, разположени в Испания, Англия и Уелс. Добър преглед на икономическите инструменти, прилагани във водния сектор, и препратки към проучвания на конкретни случаи са предоставени от финансирания от ЕС проект EPI-Water. Проектът предостави голям набор от доказателства за различните видове, проектни характеристики и резултати от въведените инструменти на икономическата политика, свързани с водите, както и за практиката, ръководеща техния подбор и изпълнение. Оценката е един от малкото всеобхватни и последователни (напр. използващи едни и същи принципи на оценка) последващи прегледи на ЕПИ в областта на водните ресурси в Европа и в много случаи първият, който хвърли светлина върху използването на примери за икономически инструменти в държавите — членки на ЕС.

Не е изненадващо, че участието на обществеността е ключов елемент за повишаване на общото приемане на ЕПИ и за мотивиране на заинтересованите страни да участват. Това не означава, че участието на обществеността винаги е необходимо, за да стане ЕПИ приемлива. Например значението на участието на обществеността може да бъде намалено в случаите, когато ЕПИ като такава или конкретното решение, което ЕПИ възнамерява да насърчава, вече е получило обществено (социално) одобрение.

Когато се разглежда прилагането на ЕПИ, съществуват значителни различия в нуждите, възможностите и ограниченията, пред които е изправена всяка държава. Дори в рамките на държавите съществуват значителни различия в капацитета за прилагане на икономически инструменти в различните региони или сектори. Някои желани промени са по-лесни за прилагане чрез икономически инструменти, докато други са по-лесни за прилагане чрез правила за командване и контрол. ЕПИ в никакъв случай не заместват други начини на действие на правителството, а инструменти, които могат да допълват и укрепват управлението като част от широк набор от инструменти на политиката. Като цяло е възможно да се направи разграничение между: i) комбинации от ЕПИ като част от стратегия за „стимули за пакетиране“ и ii) смесване с други видове инструменти на политиката, включително регулаторни инструменти, инструменти за повишаване на осведомеността, информационни инструменти и др. При скрининга на потенциални ЕПИ следва да се отчита съществуващата комбинация от политики, но изборът не следва да се диктува от нея.

Разходите и ползите от ЕПИ почти не се проучват и може да се намери малко информация за това как те се сравняват с класическите подходи за командване и контрол.

Разходите за ЕПИ могат да бъдат разграничени между преките разходи (например разходите за плащане на данъка) и трансакционните разходи (например разходите за време и пари за достигане до пазара, намиране на купувач или продавач, договаряне на покупка, консумиране на търговията и връщане от пазара). Разходите по сделките може да са свързани и с необходимия допълнителен мониторинг. Например трансакционните разходи за мониторинг на подземните или повърхностните води могат да възпрепятстват приемането на такса (например такса за изхвърляне на замърсени дренажни води на обемна основа), но може също така да си струва да се плати, за да се гарантира, че таксата е ефективна. По същия начин един нов механизъм за разпределение на водата може да повиши икономическата ефективност, но да наложи високи разходи за преговори и правоприлагане, което прави по-простите механизми за разпределение потенциално за предпочитане.

Ползите от ЕПИ включват подобрено качество на околната среда и икономическа ефективност, както и по-добро социално разпределение на тежестта за постигане на желаната цел. В същото време ЕПИ увеличават приходите (в случай на такси) например с цел финансиране на дейности по мониторинг и контрол на замърсяването или разпределяне и следователно могат да бъдат от значение за финансирането на мерки за адаптиране.

ЕПИ са признати на политическо равнище в няколко основни европейски законодателни акта и политически документи:

• Рамковата директива на ЕС за водите въвежда набор от принципи и мерки, които рационализират използването на водата във всички държави членки. В член 9 от него се призовава за пълно възстановяване на разходите за водни услуги чрез ценообразуване.
• В Плана на ЕС за опазване на водите в Европа от 2012 г. се подчертава значението на стимулирането на ценообразуването на водата и други ЕПИ, като например търговията с вода и плащанията за екосистемни услуги, в комбинацията от политики за подобряване на управлението на водите в Европа.
• Действията на ЕС във връзка с недостига на вода и сушите (от 2007 г.) подчертават ролята на стимулиращото ценообразуване за адаптиране на търсенето на вода и гарантиране на устойчиво управление на водите
• Директивата на ЕС за наводненията (2007 г.) насърчава навлизането на екологосъобразни инфраструктури и естественото управление на наводненията чрез финансово възнаграждаване на управителите на земи и ползвателите на вода.
• Общата селскостопанска политика включва финансово възнаграждение (под формата на субсидии) за опазването на водната среда.
• Директивата за нитратите (1991 г.) насърчава приемането на споразумения за сътрудничество чрез кодекси за добри селскостопански практики.
• Стратегията за адаптиране към изменението на климата (2013 г.) насърчава по-широкото използване на застраховки за изграждане на устойчивост срещу последиците от изменението на климата, по-специално недостига на вода, сушите и риска от наводнения.
• Политиката на ЕС в областта на биологичното разнообразие (включително директивите за местообитанията и птиците и механизмът за финансиране по LIFE) насърчава използването на финансови и нефинансови ползи за опазването на водните екосистеми.

Разработването и прилагането на ЕПИ може да отнеме от 1 до 5 години.

ЕПИ обикновено са дълготрайни мерки. Продължителността на живота обаче често се определя от рамката на политиката, конкретното действащо законодателство и приемането от обществото.