Биологично разнообразие

Основни послания

• Опазването на биологичното разнообразие и действията в областта на климата са неразривно свързани: Биологичното разнообразие играе важна роля в регулирането на климата, но в същото време изменението на климата засяга всички видове и техните местообитания. Изменението на климата оказва въздействие върху динамиката на екосистемите и пригодността на местообитанията за биологичното разнообразие.
• Основаните на екосистемите подходи могат да спомогнат за намаляване на уязвимостта на биологичното разнообразие, а икономическите сектори на екосистемите могат да признаят и да се адаптират към изменението на климата чрез възприемане на основан на екосистемите подход. Това може да се постигне чрез мерки за адаптиране към земеползването и управление на водите за управление на местообитанията и видовете, които подобряват екологичната инфраструктура и повишават устойчивостта на местните популации и местообитания.
• Рамката на политиката на ЕС, включително стратегията за биологичното разнообразие, директивите за птиците и местообитанията, „Натура 2000“, стратегията за екологосъобразна инфраструктура и Регламентът на ЕС относно инвазивните видове, предвиждат това със свързаните с него мерки в рамките на секторните политики (напр. общата селскостопанска политика и общата политика в областта на рибарството). Значителни инвестиции се правят в развитието на знания в подкрепа на биологичното разнообразие и за възстановяване или опазване на здравето и екосистемите.

Въздействия, уязвимости и рискове

Orhan Kartal, Climate Change PIX /EEA

Изменението на климата е един от основните фактори за загубата на биологично разнообразие и влошаването на състоянието на екосистемите. Изменението на климата също така косвено засяга биологичното разнообразие, тъй като взаимодейства с неклиматични фактори, като например промените в земеползването и практиките за управление на земята.

Изменението на климата включва промени в разпространението и изобилието на видовете и застрашава съществуващите хранителни мрежи. Местообитанията могат да се променят или да изчезнат, а популациите на видовете могат да станат все по-изолирани или уязвими на изчезване (основен риск в Европейската оценка на риска, свързан с климата (EUCRA)). Очаква се изменението на климата да промени жизнения цикъл на растенията и животните. Например, с очакваното повишаване на температурите, много растения ще започнат да растат и цъфтят по-рано през пролетта, а вегетационният сезон ще продължи по-дълго през есента. Някои животни се събуждат по-рано от зимен сън или мигрират по различно време. Тези промени засягат и услугите, които екосистемите предоставят на обществото. Освен това предизвиканите от климата инвазии на видове могат допълнително да подкопаят местното биологично разнообразие (голям риск в EUCRA).

Друг риск за биологичното разнообразие произтича от повишената честота и интензивност на горските пожари, засягащи райони, които могат да доведат до необратима загуба на местообитания (голям риск в EUCRA).

Рамка на политиката

В Стратегията на ЕС за биологичното разнообразие до 2030 г., приета през 2020 г. в контекста на Европейския зелен пакт, биологичното разнообразие в ЕС се насочва по пътя на възстановяването, като се признава, че загубата на биологично разнообразие и кризите в областта на климата са взаимосвързани и изискват координирани действия. Тези връзки са силно признати и в стратегията на ЕС за адаптация, друг съществен компонент на Европейския зелен пакт чрез увеличаване на мащаба на природосъобразните решения. Природосъобразните решения се разглеждат като ключов механизъм за справяне с двойната криза, свързана със загубата на биологично разнообразие и изменението на климата, както и с потенциала за осигуряване на ползи за природата, обществото и икономиката.

В политиката на ЕС се признава решаващата роля, която елементите на зеления и синия ландшафт играят за адаптирането към изменението на климата, като мрежата „Натура 2000“, създадена съгласно директивите на ЕС за птиците и местообитанията, представлява уникален гръбнак на защитените зони. През 2013 г. бяха разработени насоки за справяне с изменението на климата при управлението на защитените зони по „Натура 2000“, за да се улесни управлението на защитените зони и вземането на решения на местно и регионално равнище. В насоките се посочва необходимостта от преминаване от гледна точка на статичното опазване към подход на адаптивно управление, който включва разглеждане на потенциалните въздействия върху климата и разработване на управленски действия, които отчитат тези въздействия.

На 22 юни 2022 г. Комисията прие предложението за правно обвързващ закон за възстановяване на природата. Целта е да се гарантират устойчиви екосистеми, местообитания и видове в контекста на заплахите от изменението на климата и да се допринесе за смекчаването на последиците от изменението на климата и адаптирането към него като ключово природосъобразно решение.

Стратегията на ЕС за екологосъобразна инфраструктура се позовава пряко на стратегията на ЕС за адаптиране към изменението на климата чрез действия за екологосъобразна инфраструктура, основани на екосистемите подходи за насърчаване на адаптирането и намаляване на риска от бедствия. Концепцията за екологосъобразна инфраструктура описва екологичните мрежи в техния по-широк контекст (извън защитените зони) и подчертава значението на поддържането и възстановяването на предоставянето на екосистемни стоки и услуги за обществото и стойността на многофункционалните екосистеми. Зелената инфраструктура също така допринася за съгласуваността на мрежата „Натура 2000“ чрез подобряване на пропускливостта на ландшафта. Тя създава екологични мрежи, които могат да помогнат за подобряване на бъдещата екологична устойчивост, тъй като зелените коридори позволяват на видовете да променят ареалите си в отговор на изменението на климата.

Инвазивните чужди видове представляват една от основните заплахи за биологичното разнообразие и екосистемните услуги, особено в географски и еволюционно изолирани екосистеми, като например малките острови. Наред с други фактори, изменението на климата увеличава риска от разпространение на (нови) инвазивни видове, по-специално термофилни видове. Това е разгледано в Регламента на ЕС относно инвазивните видове.

По-специално по отношение на екосистемните услуги съществуват полезни взаимодействия с други сектори. Стратегията на ЕС „От фермата до трапезата“ изрично свързва веригата за доставки на храни с биологичното разнообразие и климата. Освен това Рамковата директива за водите, Рамковата директива за морска стратегия, Общата селскостопанска политика и Общата политика в областта на рибарството имат секторни подходи за справяне със съпътстващите ползи, свързани с биологичното разнообразие и климата.

Подобряване на базата от знания

Европейската оценка на риска, свързан с климата, за 2024 г. предоставя цялостна оценка на основните климатични рискове, пред които е изправена Европа днес и в бъдеще. В него се посочват 36 основни климатични риска, които застрашават нашата енергийна и продоволствена сигурност, екосистемите, инфраструктурата, водните ресурси, финансовите системи и здравето на хората, като се има предвид и рискът за сектора на биологичното разнообразие.

Климатът, биологичното разнообразие и екосистемите се разглеждат като взаимозависими в доклада на РГ II към Шестия доклад за оценка на МКИК относно изменението на климата за 2022 г.: Въздействия, адаптиране и уязвимост. Биологичното разнообразие има ограничен капацитет за адаптиране към прогнозираните промени в климата (както е предвидено в специалния доклад на Междуправителствения комитет по изменение на климата относно глобалното затопляне с 1,5°C). Поради това подкрепата за устойчивостта на биологичното разнообразие спрямо изменението на климата е от съществено значение за поддържането на функционирането на екосистемите. Въздействието на изменението на климата може да бъде ефективно намалено само чрез опазване (или възстановяване) на биологичното разнообразие в 30—50 % от сухоземните сладководни и океански райони на Земята. Опазването или възстановяването на биологичното разнообразие създава буфер, който намалява въздействията и намалява уязвимостта ни към все по-екстремни климатични явления.

Беше поставено началото на сътрудничество между Междуправителствената научно-политическа платформа за биологично разнообразие и екосистемни услуги (IPBES) и Междуправителствения комитет по изменение на климата (IPCC), за да се разгледа съвместната програма за биологично разнообразие и климат. Първият семинар доведе до научен резултат, в който се очертават връзките и точките на ливъридж в настоящите системи на управление и социално-екологичните системи, които могат да спомогнат за насърчаване на преминаването към трансформиращо управление за справяне с връзката между биологичното разнообразие, климата и обществото.

Европейската агенция за околна среда (ЕАОС) публикува основана на показатели оценка на миналото и прогнозираното изменение на климата и неговото въздействие върху екосистемите и обществото. В друг доклад на ЕАОС природосъобразните решения са признати като ключов инструмент за мобилизиране на съвместната програма за биологично разнообразие и климат. Групата на ЕТС „Вътрешни крайбрежни и морски води“ публикува „Биологичното разнообразие в европейските морета“, като направи преглед на състоянието на водното биологично разнообразие, включително въздействията и тенденциите, дължащи се на изменението на климата.

Съвместният изследователски център разполага с Център за знания в областта на биологичното разнообразие, който осигурява научната основа за интегрирането на политиките на ЕС в областта на биологичното разнообразие, включително изменението на климата. През юли 2021 г. тя публикува първата по рода си оценка на екосистемите в ЕС, в която се подчертава, че въздействието на изменението на климата върху биологичното разнообразие се увеличава. BiodiverCities е пилотен проект на ЕС, стартиран наскоро, за подобряване на участието на гражданското общество в планирането на вземането на решения по отношение на градското биологично разнообразие, природата в градовете и около тях.

Услугата на „Коперник“ в областта на изменението на климата (C3S), която се изпълнява от Европейския център за средносрочна прогноза за времето от името на Европейския съюз, събира данни за наблюдение на климата и прогнозиране на начина, по който той ще се промени в бъдеще. Тази информация може да се използва, за да се проучи как точно изменението на климата ще засегне различни сектори, ландшафти и екосистеми.

Подробни данни и информация за биологичното разнообразие в ЕС могат да бъдат намерени в Информационната система за биологичното разнообразие в Европа (BISE), заедно с информация за това как биологичното разнообразие е засегнато от изменението на климата .

Подкрепа за инвестициите и финансирането

Многогодишната финансова рамка (МФР) на ЕС за периода 2021—2027 г. възлиза на 1,21 трилиона евро с допълнителни 807 милиарда евро от инструмента на ЕС за възстановяване от следващо поколение. 30 % от този бюджет са предназначени за дейности, допринасящи за целите в областта на климата.

Стратегията на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г. има за цел да отключи най-малко 20 милиарда евро годишно за природата и да гарантира, че значителна част от 30-те процента от МФР, предназначени за действия в областта на климата, се инвестират в биологично разнообразие и природосъобразни решения. В него се признава възстановяването на видовете екосистеми, които са особено важни поглътители на въглерод, като например гори, торфища, пасища, влажни зони, мангрови гори и ливади с морска трева, и също така се признава ролята на възстановяването на почвите в това отношение. Тя дава възможност за съгласувана трансевропейска мрежа за опазване на природата в рамките на нейния стълб за защита, за да се даде възможност за миграция на видовете и адаптиране към изменението на климата.

Основните инструменти на ЕС в подкрепа на адаптирането са:

• програма LIFE;
• „Хоризонт Европа“: от най-голямо значение за биологичното разнообразие и адаптирането към изменението на климата е клъстер 6 относно храните, биоикономиката, природните ресурси, селското стопанство и околната среда.

Научните изследвания в областта на биологичното разнообразие и адаптирането се подкрепят и чрез мрежата BiodivERsA ERA-Net, която координира националните научноизследователски програми в областта на биологичното разнообразие в цяла Европа.

Понастоящем основният двигател на регистрираните разходи за биологично разнообразие в бюджета на ЕС е общата селскостопанска политика и се очаква това да продължи. Значителни разходи се правят и по линия на Европейския фонд за регионално развитие, Социалния фонд и Кохезионния фонд. Пълен преглед може да бъде намерен на страницата „Финансиране от ЕС на мерките за адаптиране“.

MRE на адаптирането

Основните констатации в доклада на ЕАОС за състоянието на природата от 2020 г. включват потвърждение, че изменението на климата е нарастваща заплаха за биологичното разнообразие и че селскостопанските дейности, изоставянето на земя и замърсяването са основен натиск върху местообитанията и видовете. За да разбере промените в биологичното разнообразие на Европа с течение на времето, Европейският съюз разчита на данни, събрани и докладвани по последователен и съпоставим начин. На всеки шест години от държавите — членки на ЕС, се изисква да докладват за размера и тенденциите в популациите на птиците (член 12 от Директивата за птиците) и за природозащитния статус и тенденциите в целевите местообитания и видове (член 17 от Директивата за местообитанията) в рамките на своите европейски територии. За да се проучат полезните взаимодействия и компромисите между опазването на биологичното разнообразие и смекчаването на последиците от изменението на климата и адаптирането към него, през 2021 г. организацията на IPBES (Междуправителствена научно-политическа платформа за биологично разнообразие и екосистемни услуги) и IPCC беше домакин на семинар. Това е научен доклад, разработен в контекста на важните международни споразумения, включително Парижкото споразумение, и целите за устойчиво развитие. Този семинар разгледа взаимодействието между климата и биологичното разнообразие, от настоящите тенденции до ролята и прилагането на природосъобразни решения и устойчивото развитие на човешкото общество.