Финансови

Основни послания

• Експозицията на самата инфраструктура на финансовия сектор на изменението на климата е ниска в сравнение с експозицията и уязвимостта на активите, в които инвестират. Експозицията на фактори, свързани с климатичния риск, отразява неравномерна уязвимост в регионите и секторите на ЕС, но също така и концентрация в конкретни портфейли на финансовия сектор, банки и финансови институции.
• Устойчивите инвестиции в адаптирането са хармонизирани в таксономия на ЕС, която трябва да обхваща повече икономически дейности с течение на времето и е приложима в световен мащаб. Чрез инвестиции, които са обозначени като устойчиви, финансовият сектор може да насърчава и подкрепя мерки за адаптиране с цел намаляване на физическите климатични рискове. Остатъчните рискове могат да бъдат прехвърлени чрез застрахователни механизми.

Въздействия, уязвимости и рискове

Изменението на климата поражда значителни макроикономически и фискални рискове за ЕС, като причинява значителни загуби в Европа. Тя може да навреди на икономическите резултати, да намали данъчните приходи и да увеличи държавните разходи за възстановяване след бедствия и социални разходи. Тези въздействия застрашават фискалната стабилност, нарушават търговските потоци, вредят на капиталовите запаси, понижават производителността и намаляват предлагането на работна ръка, като в крайна сметка възпрепятстват икономическия растеж и увеличават финансовата несигурност. Например наводненията през 2021 г. в Германия, Белгия и Нидерландия струваха 44 милиарда евро. Тези въздействия оказват натиск върху публичните финанси, застрахователите, инвеститорите и финансовите пазари. Очаква се икономическите разходи да нараснат рязко през следващите десетилетия, като рисковете, произтичащи както от преките въздействия, така и от международните последици, ще се отразят каскадно в Европа.

Между 1980 г. и 2023 г. екстремните метеорологични и климатични явления възлизат на приблизително 738 милиарда евро (по стойности за 2023 г.). Относително малък брой събития са причина за голяма част от икономическите загуби: 5 % от свързаните с времето и климата събития с най-големи загуби са причина за 61 % от загубите, а 1 % от събитията причиняват 28 % от загубите (собствени изчисления на ЕАОС въз основа на първоначалния набор от данни). Средните годишни загуби (по постоянни цени, в евро за 2023 г.) са били около 8,5 милиарда евро през 1980—1989 г., 14,0 милиарда евро през 1990—1999 г., 15,8 милиарда евро през 2000—2009 г. и 17,8 милиарда евро през 2010—2019 г. Петте години с най-високи годишни стойности са 2021 г. (63,0 милиарда евро), 2022 г. (56,0 милиарда евро), 2002 г. (45,7 милиарда евро), 2023 г. (43,9 милиарда евро) и 1999 г. (36,7 милиарда евро).

Застраховката е от жизненоважно значение за смекчаване на икономическите последици от климатичните бедствия чрез финансиране на възстановяването и покриване на загубите. Въпреки това по-малко от 20 % от свързаните с климата загуби на Европа в периода 1980—2023 г. са били застраховани, което подчертава значителната разлика в защитата. Преодоляването на това несъответствие с вариантите на политиката е от решаващо значение. Способността за намаляване на дела на потенциалните икономически загуби от изменението на климата, произтичащи от незастраховани активи и дейности — пропуските в опазването на климата — ще определи голяма част от устойчивостта на обществата.

В Европейската оценка на риска, свързан с климата, бяха установени няколко основни риска, свързани с климата, които са от значение за финансовия сектор. Рискът за жизнеспособността на европейските механизми за солидарност изисква спешни действия. Рискът за публичните финанси, водещ до финансова криза, и рискът за европейските пазари на недвижими имоти или застрахователни пазари изискват повече действия. И накрая, рисковете за европейските финансови пазари от въздействието на климата в Европа и извън нея се нуждаят от допълнително проучване.

Рамка на политиката

В отговор на нарастващото въздействие на изменението на климата Европейската комисия започна да интегрира устойчивостта спрямо изменението на климата във фискалните рамки. Банковият и застрахователният сектор също започнаха да предприемат самостоятелни действия за справяне с тези въздействия.

Що се отнася до въздействието на изменението на климата върху европейската икономика и финансова система, стратегията на ЕС за адаптиране към изменението на климата се позовава на стратегията на ЕС за финансиране за устойчиво развитие за повече подробности, тъй като финансирането за устойчиво развитие играе ключова роля за постигането на целите на политиката в рамките на Европейския зелен пакт, както и на международните ангажименти на ЕС по отношение на целите в областта на климата и устойчивостта.

Директивата относно отчитането на предприятията във връзка с устойчивостта оправомощава Комисията да приема делегирани актове и актове за изпълнение, за да уточни как компетентните органи и участниците на пазара спазват задълженията, предвидени в директивата. През юли 2023 г. Комисията прие първи делегиран акт, включващ изисквания за оповестяване във връзка с изменението на климата.

Законодателният акт за оперативната устойчивост на цифровите технологии (DORA) е регламент на ЕС, който влезе в сила на 16 януари 2023 г. и се прилага от 17 януари 2025 г. Тя има за цел да укрепи информационната сигурност на финансовите субекти като банки, застрахователни дружества и инвестиционни посредници и да гарантира, че финансовият сектор в Европа може да остане устойчив в случай на сериозни оперативни смущения. Това включва и въздействието на изменението на климата и свързаните с влошаването на състоянието на околната среда събития и природни бедствия.

DORA хармонизира правилата, свързани с оперативната устойчивост на финансовия сектор. Той се прилагаза 20 различни вида финансови субекти и трети страни доставчици на услуги в областта на ИКТ.

Застрахователният сектор

Делът на необезпечените икономически загуби, причинени от всички регистрирани климатични и свързани с климата опасности, изглежда се увеличава поради бавните действия за адаптиране и по-честите екстремни метеорологични явления при липсата на по-висока степен на навлизане на застраховането в областта на климата. Климатичните рискове вероятно ще окажат натиск върху местните икономики и ще доведат до неефективност на пазара, която засяга както потребителите, така и застрахователите. По-честите катастрофични събития, в съчетание с необходимостта да се отговори на променящите се регулаторни изисквания, могат да застрашат бизнес моделите на дружествата и да направят застраховането на известен риск недостъпно за клиентите или неосъществимо за застрахователите. Както е посочено в доклада на РГ II към Шестия доклад за оценка на Междуправителствения комитет по изменение на климата (IPCC) относно изменението на климата за 2022 г.: Въздействия, адаптация и уязвимост — ключово решение за адаптация е подобряването на достъпа до кредити и застраховки, за да се противодейства на променливостта в достъпа до ресурси и изобилието.

За да се справи с тези проблеми, Европейската комисия:

• Засилване на диалога между застрахователите, създателите на политики и други заинтересовани страни чрез диалога за устойчивост спрямо изменението на климата. Основната цел на диалога е да се намали тази разлика в опазването на климата. Тя се председателства от ГД „Действия по климата“ и ГД „Финансова стабилност, финансови услуги и съюз на капиталовите пазари“;
• определя и насърчава най-добрите практики във финансовите инструменти за управление на риска в тясно сътрудничество с Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (ЕОЗППО);
• да проучи по-широкото използване на финансови инструменти и иновативни решения за справяне с рисковете, предизвикани от изменението на климата.

Платежоспособност II е директива в правото на Европейския съюз, която кодифицира и хармонизира застрахователния регламент на ЕС. Това се отнася преди всичко до размера на капитала, който застрахователните дружества в ЕС трябва да притежават, за да се намали рискът от несъстоятелност. Досега обаче директивата не отчита напълно рисковете, произтичащи от изменението на климата, и няколко гласа призовават за по-добро отразяване на този аспект в подмодула на риска от природни бедствия.

Банковият и инвестиционният сектор

Банките са подложени на нарастващ регулаторен и търговски натиск да се защитят от въздействието на изменението на климата и да се приведат в съответствие с глобалната програма за устойчивост. Поради липсата на регулаторна и надзорна рамка редица централни банки и регулаторни органи по света осъзнаха своята роля и потенциален мандат за справяне с изменението на климата и екологичните рискове, пред които е изправен секторът. Например група централни банки, включително Европейската централна банка, стартираха мрежата за екологизиране на финансовата система през 2017 г. Тя има за цел да допринесе за анализа и управлението на рисковете, свързани с климата и околната среда във финансовия сектор, и да мобилизира основните финанси в подкрепа на прехода към устойчива икономика.

Освен това няколко частни банки започнаха да разработват нови продукти като „зелени“ облигации или „зелени“ ипотеки. Зелените облигации са дългови инструменти, които се различават от конвенционалните ценни книжа с фиксиран доход само по това, че емитентът се ангажира да използва постъпленията за финансиране на проекти, които имат за цел да окажат положително въздействие върху околната среда или климата. Техническата експертна група по финансирането за устойчиво развитие публикува през 2020 г. своето ръководство за използваемост на стандарта на ЕС за „зелени“ облигации.

При зелена ипотека банка или ипотечен кредитор предлага на купувача на къща преференциални условия, ако може да докаже, че имотът, за който заема, отговаря на определени екологични стандарти.

С Регламента относно оповестяванията, свързани с устойчивите инвестиции и рисковете за устойчивостта, се въвеждат задължения за оповестяване относно начина, по който институционалните инвеститори и управителите на активи интегрират екологичните, социалните и управленските (ЕСУ) фактори в своите процеси за управление на риска. С делегираните актове допълнително ще се уточнят изискванията за интегриране на ЕСУ факторите в инвестиционните решения, което е част от задълженията на институционалните инвеститори и управителите на активи към инвеститорите и бенефициерите.

Подобряване на базата от знания

Европейската оценка на риска, свързан с климата, за 2024 г. предоставя цялостна оценка на основните климатични рискове, пред които е изправена Европа днес и в бъдеще. В него се посочват 36 основни климатични риска, които застрашават нашата енергийна и продоволствена сигурност, екосистемите, инфраструктурата, водните ресурси, финансовите системи и здравето на хората, като се има предвид и рискът за финансовия сектор.

Европейската оценка на риска, свързан с климата, за 2024 г. предоставя цялостна оценка на основните климатични рискове, пред които е изправена Европа днес и в бъдеще. В него се посочват 36 основни климатични риска, които застрашават нашата енергийна и продоволствена сигурност, екосистемите, инфраструктурата, водните ресурси, финансовите системи и здравето на хората, като се има предвид и рискът за финансовия сектор.

Много от дейностите, свързани с финансирането на устойчивото развитие, климата и адаптирането към изменението на климата, са свързани с международното измерение. Тази страница е съсредоточена върху това, което е от значение за държавите — членки на ЕИП, на национално равнище. За повече информация относно международните аспекти и аспектите, свързани с развитието, информация може да бъде намерена на страниците на РКООНИК и на нейния портал за данни.

Освен това МКИК се съсредоточава главно върху международните финансови потоци (и по-скоро върху аспектите, свързани с ниските въглеродни емисии, отколкото с адаптирането), но в главата относно междусекторните въпроси, свързани с инвестициите и финансите, в 5-ия доклад за оценка на МКИК (AR5), работна група III, се описват подробно и някои вътрешни въпроси. Приносът на Работната група по въздействията, адаптирането и уязвимостта (РГ II) към Шестия доклад за оценка е планиран за 2022 г.

Глобалният център за адаптиране към изменението на климата управлява програма за финансиране на борбата с изменението на климата с цел интегриране на адаптирането към изменението на климата и устойчивостта в процеса на вземане на решения, увеличаване на финансирането за адаптиране към изменението на климата и устойчивост и разработване на иновативни финансови инструменти.

През 2007 г. ЕАОС публикува техническия доклад „Изменение на климата: цената на бездействието и цената на адаптирането и понастоящем изпълнява нов проект по тази тема, при който работата ще бъде на разположение през 2022 г.

Последните научноизследователски проекти в областта на финансите и икономиката на адаптирането са например проектът H2020_Insurance, доразвит в рамката за моделиране на загубите на OASIS и Центъра OASIS, или проектът NAIAD, насочен към застрахователната стойност на природата. Други проекти, свързани с икономиката и финансирането на адаптирането, са например COACCH, ClimateCost Econadapt или NATURANCE. Те разглеждат техническата, финансовата и оперативната осъществимост и ефективност на решенията, основани на комбинация от финансиране на риска от бедствия и инвестиции в природосъобразни решения.

Подкрепа за инвестициите и финансирането

Многогодишната финансова рамка (МФР) на ЕС за периода 2021—2027 г. възлиза на 1,21 трилиона евро с допълнителни 807 милиарда евро от инструмента на ЕС за възстановяване от следващо поколение. 30 % от този бюджет са предназначени за дейности, допринасящи за целите в областта на климата. С новата МФР Комисията увеличи ресурсите за финансиране на борбата с изменението на климата и адаптирането към него, включително чрез иновативни механизми като Европейския фонд за устойчиво развитие плюс, като мобилизира ресурси по двустранни канали и чрез държавите — членки на ЕС.

Повече подробности за ангажиментите за финансиране са на разположение тук, а преглед на механизмите на ЕС за финансиране за периода 2021—2027 г. може да бъде намерен тук.

Освен механизмите за финансиране в рамките на ЕС, ЕС и неговите държави членки увеличиха цялостната си подкрепа за финансиране на борбата с изменението на климата за трети държави със 7,4 % през 2019 г., достигайки 21,9 милиарда евро, 52 % от които бяха изразходвани за подпомагане на партньорите на ЕС да се адаптират към изменението на климата. Предоставянето на голям дял от финансирането на борбата с изменението на климата в рамките на международното сътрудничество на ЕС, и по-специално за адаптиране, ще продължи и в бъдеще.

Подкрепа за прилагането на адаптацията

ЕОЗППО допълнително развива дейности за прилагане на финансиране за устойчиво развитие, например с информационно табло за пропуските в застрахователната защита, методологична работа за включване на изменението на климата в застраховането срещу природни бедствия (капиталови изисквания за платежоспособност) или в общото застраховане и ценообразуване.