Многостепенни и междусекторни схеми за управление за адаптиране към изменението на климата

Многостепенното управление се отнася до системата, която подкрепя политиката и вземането на решения между националните, регионалните и местните органи на управление (ОИСР). При многостепенното управление различните равнища на управление са взаимно зависими едно от друго (GIZ, 2018 г.). Това се признава като решаващ елемент за постигането на множество цели на политиката, например за опазване и възстановяване на природните ресурси (рамка на IUCN за управление на природните ресурси) или за насърчаване на местните действия за постигане на напредък към устойчиво развитие (програма UN-HABITAT). Подобна концепция, въведена в научната литература, е сложна форма на управление с множество центрове за вземане на решения, които могат да бъдат вложени в множество нива на юрисдикция (напр. местно, държавно и национално). Полицентричните характеристики може да са в състояние да намерят баланс от напълно централизирано и напълно децентрализирано или общностно управление (Карлийзи Груби, 2019 г.).

Адаптирането е типична многостепенна и междусекторна управленска задача. В доклада AR6 на Междуправителствения комитет по изменение на климата (резюме за създателитена политики) се посочва, че устойчиво на изменението на климата развитие е възможно, когато процесите на вземане на решения, финансирането и действията са интегрирани в различните равнища на управление, сектори и срокове. Организирането на управлението на различните сектори и равнища е част от цикъла на политиката за адаптиране (допълнителна информация в стъпка 5 от инструмента за подкрепа на адаптирането към климата и ADAPT), за да се гарантира ефективно, съгласувано и непрекъснато изпълнение на действията за адаптиране. Тя включва вертикална и хоризонтална координация.

Що се отнася до вертикалната координация, като същевременно се обръща внимание на адаптирането към изменението на климата, националните правителства разчитат на регионалните и местните власти, за да превърнат националните стратегии в областта на климата в действия. От друга страна, лицата, отговорни за вземането на решения на местно равнище, въпреки че са по-подходящи да се справят с конкретни предизвикателства, може да не разполагат с правомощия за решаване на сложни ситуации, които попадат под отговорността на регионалните и националните органи. Местните и регионалните власти са повлияни от правните, институционалните и финансовите инструменти и рамки, въведени от по-високите равнища на управление. Националните рамки могат да подкрепят, но също така да ограничават някои действия за адаптиране, предприети на местно равнище. Например повторното използване на водата може да бъде предпочитана на местно равнище стратегия за справяне със специфични проблеми с недостига на вода. Тази стратегия може да бъде възпрепятствана от пропуски в законодателството, които изискват да бъдат отстранени интервенциите на национално равнище. По същия начин добрите практики, изпитани в пилотни области на много местно равнище, трябва да бъдат подкрепени от регионални и национални участници, за да бъдат разширени и ефективни за смекчаване на последиците от изменението на климата. Освен това действията, предизвикани от местните органи или ръководени от местните общности, трябва да бъдат съгласувани с регионалните и националните стратегии и планове, както и да бъдат правилно формулирани в рамките на регионалните и националните стратегии и планове, както и да гарантират дългосрочна устойчивост на адаптацията. Например храненето на плажовете и други местни възможности за адаптиране на бреговата отбрана, прилагани с краткосрочни цели и тесен обхват, следва да бъдат част от по-мащабни планове за интегрирано управление на крайбрежните зони, за да бъдат ефективни и устойчиви, като предприемат цялостен подход към местните проблеми в дългосрочен план.

Многостепенното управление включва и хоризонтална координация на адаптацията чрез сътрудничество и обмен между различни държавни ведомства или заинтересовани страни от различни икономически сектори. Необходим е междусекторен подход, тъй като адаптирането към изменението на климата изисква системни подходи, които обединяват знанията, притежавани от различни участници, и отчитат нуждите на различните политически и икономически сектори. Например органите, отговарящи за управлението на водите, трябва да се справят с противоречивото използване на оскъдните водни ресурси от няколко сектора, като същевременно опазват водите в околната среда, за да поддържат биологичното разнообразие. Междусекторното управление може да спомогне за насърчаването на „печеливши“ решения с множество ползи за множество сектори, като се сведе до минимум въздействието върху природните ресурси и по този начин се избегне неадаптиране.

Тъй като въздействията от изменението на климата не признават административните граници, хоризонталната координация включва и сътрудничество между съседните правителства. Това включва координация между съседни общини, региони и дори държави в трансгранични райони. Той е от значение например за управлението на водите в речните басейни и за справянето с рисковете от наводнения. Районите на речните басейни са основните звена за управление съгласно Рамковата директива за водите и Директивата за наводненията. Могат да бъдат създадени специални звена за управление (районни органи на речните басейни), които да пресичат юрисдикциите, за да изготвят планове за управление на речните басейни (ПУРБ) и планове за управление на риска от наводнения (ПУРН) за прилагане на съответните директиви. Такива планове изискват сътрудничеството на различни национални, регионални и местни органи. По отношение на речните басейни, пресичащи националните граници, структурите за управление постепенно се формализират, а международните планове за управление на речните басейни все повече се развиват (COM(2019) 95 final). Например в басейна на река Сава беше разработена оперативна система с няколко инструмента в рамките на съвместни усилия от заинтересовани страни от държавите, които са част от басейна, за да се улесни координираната реакция при екстремни наводнения и замърсявания (проучване на случая с басейна на река Сава). Независимо от това, според системата за докладване на държавите — членки на ЕС, управлението е довело до една от най-значимите пречки(COM(2021) 970 final) при прилагането на Рамковата директива за водите и директивите за наводненията.

Механизмите за прилагане на многостепенно управление за адаптиране към изменението на климата на практика са многобройни и могат да се осъществяват чрез официални (напр. установени със закон, правни договори и споразумения) или неформални (напр. поради взаимоотношения и доверие) канали. Примери (ОИСР, 2022 г., UN-HABITATS, 2022 г.),свързани с адаптирането към изменението на климата, са:

• Разработване на съответните политики и законодателство (включително стратегии и планове за адаптация). Тези политики изискват действия от страна на участници, работещи на различни равнища на управление и сектори на политиката. Следователно тяхното прилагане изисква подход на многостепенно управление.

• Създаване на междуправителствени органи с участието на множество заинтересовани страни, в които участват както лицата, отговорни за вземането на решения, така и други заинтересовани страни. Общи примери са междуведомствените работни групи за справяне с хоризонталния характер на адаптирането, многостранните и многостранните постоянни или временни комитети, конференции и съвети. Включването на по-ниски равнища на управление в изготвянето на политиките е важно, за да се гарантира, че се вземат предвид поднационалните приоритети и че всички заинтересовани страни са на борда, за да допринесат за успешното прилагане на политиката. Могат да бъдат създадени и нови координационни звена за управление (специални звена за управление, които обхващат различни юрисдикции). Те могат да разглеждат въпроси, които надхвърлят границите на юрисдикцията и отговарят най-добре на новия мащаб на анализ (органи за речните басейни, съюз на общините).
• Разработване на двустранни или многостранни споразумения между равнища на управление или между различни заинтересовани страни. Участващите институции (които дори могат да принадлежат към различни държави) се съгласяват да преследват колективна цел, обединяваща взаимно допълващи се знания и отговорности. Доброволните договори или споразумения в областта на околната среда са инструменти, които се използват за практическо прилагане на принципите на многостепенното управление в конкретни области. Те са създадени на доброволна основа, но са официално приети (подписани от всички партньори) и са задължителни по отношение на отговорността, финансирането и графика. Както публични, така и частни участници могат да бъдат подписали такива договори. Те могат да бъдат договори за речни договори във Фландрия, Белгия, договори за влажни зони (напр. Contrat de delta de Camargue, Франция) или споразумения в областта на горите( Езерото Окито, Италия). Договорите за оправомощаване или договорите за делегиране могат да бъдат други форми на многостепенни споразумения, при които местните органи постепенно получават правомощия или делегират от централната администрация да изпълняват определени задачи.
• Работа в мрежа с други местни и регионални власти. Участието в мрежи като международни рамки за тематично сътрудничество и споделени платформи може да даде възможност за намиране на нови партньори и възможности за съгласувани подходи за адаптация чрез междуобщинско и междурегионално сътрудничество.